№ 320
гр. П., 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20235200500437 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 580/23.05.2023 г. по гр.д. № 20225220103299 по описа за
2022г. на XXVIII граждански състав на Районен съд - П. е уважен
предявеният от ищците Л. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Проф.
И. Б.“ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 42, И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Х.С.“ № 22, ет. 2, ап. 6 и Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Проф.
И. Б.“ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 42, действаща лично и със съгласието на майка си
Л. Т. Г., иск по чл. 456, ал. 1 от КЗ срещу ответника „ЗЕАД ЦКБ Живот“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., район Средец,
ул. „С.К.“ № 2, представлявано заедно от изпълнителния директор Р.Г.В. и
прокуриста К.С.В., като дружеството е осъдено да им заплати сумата от 5
000,00 лева, предявена частично от общо 32 348,81 лева, представляваща
заплатените от ищците след смъртта на наследодателя им Г.И. Г., ЕГН
********** задължения по Договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-
2723, сключен на 17.05.2018 г. между „Централна кооперативна банка“ АД и
Г.И. Г., ведно със законната лихва от настъпване на застрахователното
събитие - 19.10.2019 г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да
1
заплати на ищците и направените по делото разноски в размер на 200 лева –
за държавна такса и 425,00 лева – депозити за вещи лица.
В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника юрисконсулт А. К., с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Излага,
че решението не било съобразено с фактическата обстановка, като не са били
обсъдени аргументите на ответника. Съдът неправилно приел, че искането за
изплащане на застрахователната сума било основателно, а отказът на
дружеството за изплащането бил неоснователен. Счита, че са налице
основания за изключване на отговорността му по чл. 463, ал. 4, във връзка с
ал. 1 от КЗ, доколкото в декларацията, попълнена от застрахования били
налице поставени въпроси от застрахователя, във връзка с удостоверяване
липсата на заболявания. Излага, че изискването за поставяне на изрични
въпроси е спазено, като застрахованият не е декларирал относими
заболявания за оценка на риска от застрахователния договор. Твърди, че в
представената декларация са изброени неизчерпателни заболявания, които са
от съществено значение за определяне на застрахователния риск, съответно за
вземане на решение за застраховане на лицето и за цената на застраховката.
Счита, че артериалната хипертония е широко обсъждано заболяване, поради
което несериозно било да се твърди, че лицето не е разбрало въпроса в
декларацията, при положение, че е вземало медикаменти за това. Излага, че
не е обсъдена назначената по делото експертиза и несъответствията в нея.
Застрахователят не бил уведомен за наличието на заболяване, с оглед
проведено лечение на застрахования, за което е знаел, поради което не се
дължало застрахователно обезщетение. Излага съображения за неправилност
на съдебното решение и по отношение на въпроса с претендираните лихви,
доколкото към датата на настъпване на застрахователното събитие, за
застрахователят не е било налице задължение за плащане на задължение,
върху което да дължи лихви, доколкото е постановил отказ за изплащане на
претенцията. С оглед това, не дължал лихви от този момент. Твърди, че
доколкото застрахованият не е декларирал заболяването си, неправилно съдът
не е взел под внимание това обстоятелство, а е следвало да намали
обезщетението, съобразно разпоредбата на чл. 363, ал. 4 от КЗ. Прави се
искане за отмяна на първоинстанционното решение, а при условията на
евентуалност, в случай, че решението се приеме за правилно, в частта за
2
основанието за дължимост на обезщетението, същото да бъде намалено с 2/3
от размера на претендираната главница. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ищците в първоинстанционното производство, с който
изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни
съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендират присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят представя становище, с
което поддържа жалбата и претендира разноски. Въззиваемите страни, чрез
процесуалния им представител, поддържат подадения отговор срещу
въззивната жалба, претендират присъждане на разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в открито
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за
установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
ищците Л. Т. Г., И. Г. Г. и Т. Г. Г., подадена на 19.10.2022г. Ищците твърдят,
че са наследници на Г.И. Г. - съпруг на първата ищца и баща на втория и
третия ищец, починал внезапно на 19.10.2019г. Приживе наследодателят им
бил сключил Договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-
2723/17.05.2018 г. с „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК ********* за
сумата от 38 000,00 лева. Твърдят, че с оглед сключения догвор за кредит,
наследодателят им е сключил и Договор за застраховка „Живот“ в полза на
банката - кредитодател с дружеството „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД, за което
била издадена застрахователна полица № 141К0084081/17.05.2018 г. При
извършената аутопсия на 20.10.2019г. на Г. Г. било установено, че причината
за смъртта е комплексна, болестна, ненасилствена и най-вероятно се дължала
на внезапно, рязко повишаване на артериалното кръвно налягане, което
довело до кръвоизлив в мозъка и белите дробове и исхемия, която се
3
проявила в мозъчно размекчение в лявата голямомозъчна хемисфера, като
тези изменения довели до спиране на сърцето. Банката - кредитодател била
уведомена за смъртта на длъжника, като същата подала молба за изплащане
на застрахователно обезщетение по индивидуалната застраховка „Живот“ до
ответника, като била заведена щета № 141К190151/31.10.2019г.
Застрахователят изискал от наследниците допълнителни медицински
документи, като същите били предоставени. Застрахователят уведомил
ищците, че отказва да изплати застрахователното обезщетение на основание
чл. 363, ал. 1 и 4 от КЗ, тъй като наследодателят им не бил декларирал, че е
бил с диагностицирана и системно лекувана артериална хипертония и ако
застрахователят бил уведомен за това, договорът за застраховка нямало да
бъде сключен. След смъртта на наследодателя ищците изплатили изцяло
задълженията по договора за кредит в размер на 32 348,81 лева. Твърдят, че
застрахователят неоснователно е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение и тъй като са заплатили изцяло кредита, предявяват иск срещу
застрахователя „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД за заплащане на сумата от 5 000,00
лева, представляваща част от общия размер на заплатения от наследодателите
кредит от 32 348,81 лева към датата на настъпване на застрахователното
събитие - 19.10.2019 г., ведно със законната лихва от настъпване на
застрахователното събитие до окончателното изплащане на сумата.
Претендират и присъждане на разноски по делото.
В законоустановения срок, ответникът „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД оспорва
исковата молба като изцяло неоснователна. Признава, че между него и
наследодателя на ищците е имало сключен застрахователен договор за
застраховка „Живот“ с начало 18.05.2018 г. и край 17.05.2026 г., във връзка с
договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ- 2723/17.05.2018 г., сключен
с „Централна кооперативна банка” АД, като един от покритите рискове бил
„смърт вследствие заболяване“. Твърди, че при сключване на договора за
застраховка застрахованият не бил посочил в нарочно представено му
предложение декларация, че страда от заболявания и ако го е бил направил,
то полицата нямало да бъде сключена или щяло да му бъде предложено да
сключи друг вид договор за застраховка. Твърди, че съгласно писмените
доказателства по преписката застрахованият боледувал от хипертония, за
която бил приемал медикаменти като част от съответното лечение. С оглед на
това твърди, че застрахованият бил наясно какво е здравословното му
4
състояние и каква е поставената му диагноза, като съзнателно е пропуснал да
отбележи в декларацията тази диагноза, за да бъде сключен застрахователния
договор. Оспорва основателността на претенцията за заплащане на законна
лихва, тъй като бил постановен отказ за изплащане на такова, поради което не
се дължала. Моли за отхвърляне на иска, а в случай, че искът бъде приет за
основателен, обезщетението да бъде намалено с оглед разпоредбата на чл.
363, ал. 4 от КЗ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пред въззивния съд не са поискани и не са събрани нови доказателства.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд, както следва:
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по
делото писмени доказателства, че на 17.05.2018 г. между „Централна
кооперативна банка“ АД - кредитодател и Г.И. Г. - кредитополучател е
сключен Договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-2723 за сумата от
38 000,00 лева, с краен срок за погасяване 28.04.2026 г., съобразно подписан
между страните погасителен план.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че между ответникът -
„ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД и Г.И. Г., в качеството му на застрахован, е сключен
Договор № 141К0084081/17.05.2018г. за застраховка „Живот“ на
кредитополучател, покриващ рисковете: смърт вследствие заболяване, смърт
вследствие злополука, трайна загуба на работоспособност вследствие
заболяване над 70 % и трайна загуба на работоспособност вследствие
злополука над 50 %, при настъпване на които, в полза на „Централна
кооперативна банка“ АД се изплаща непогасената част от главницата по
кредита към момента на застрахователното събитие, без просрочените вноски
и лихвите по тях, респективно - дължимите погасителни вноски по кредита за
срока на трайната загуба на работоспособност, съгласно погасителния план.
Застраховката е с начален срок - 18.05.2018 г. и краен срок - 17.05.2026 г.
Същата е сключена въз основа на Предложение – декларация на Г.И. Г. за
сключване на застраховка живот на кредитополучател на „ЦКБ“ АД от
10.05.2018г. Към нея са приложими общи условия на застрахователя,
подписани от страните. По делото са приети Общите условия за застраховка
"Живот" на кредитополучател на "ответника, в които са регламентирани
подробно елементите на застрахователния договор по застраховката,
5
застрахованите лица, застрахователното събитие, покритите рискове,
изключените рискове, прекратяване на договора, изплащането на
застрахователни обезщетения и суми. Общите условия за подписани от
застрахованото лице Г., което е заявило, че ги приема. В Глава V "Изключени
рискове", т. 14. 6 от Общите условия, е предвидено, че застрахователят
изключва от покритие и се освобождава от задълженията си по договора в
случай на предшестващи заболявания, за които е имало проявени симптоми
преди началото на застраховката, дори в случаите, когато самото заболяване
не е било диагностицирано, както и всички усложнения в резултат на
предшестващи заболявания.
Не е спорно, че Г.И. Г. е починал на 19.10.2019 г. в гр. П., както и че е
извършена аутопсия от съдебен лекар - д-р Б.П. към МБАЛ „П.“ АД на
20.10.2019г. Безспорно е и, че е оставил за свои наследници по закон
съпругата си - Л. Т. Г., сина си - И. Г. Г. и дъщеря си - Т. Г. Г.. Последните
обстоятелства се установяват и от представените по делото извлечение от акт
за смърт и удостоверение за наследници.
Не се оспорва от ответника, а се установява и от представените по делото
писмени доказателства, че във връзка с настъпилата смърт на
кредитополучателя, след като е било уведомено от наследниците, „Централна
кооперативна банка“ АД е подало уведомление до „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД с
вх. № ЖЗ-100-1557/31.10.2019 г., с което е уведомило последния за настъпило
застрахователно събитие. С уведомлението е отправило искане за изплащане
на застрахователно обезщетение в размер на 32 348,81 лева.
Безспорно е между страните и обстоятелството, че с уведомление от
27.12.2019г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение по застрахователната полица, позовавайки се на чл. 363, ал. 1 и 4
от КЗ, с аргумент, че застрахованият е страдал от артериална хипертония, не е
декларирал това обстоятелство при сключване на договора за застраховка,
съответно смъртта му била е настъпила в резултат на промените от
артериалната хипертония.
Не се оспорва от страните, а и видно от представените по делото писмени
доказателства и приетата съдебно-счетоводната експертиза,
кредитополучателят Г., преди смъртта си, е заплатил всички дължими суми
по договора за кредит до 28.10.2019 г. От приетото по делото заключение е
6
видно, че към 19.10.2019 г. - датата на смъртта му, по кредита са останали
задължения в размер на 32 252,00 лева - главница и 88,05 лева - договорна
лихва, както и че след смъртта му по договора са извършени плащания от
наследника му в общ размер на 33 159,88 лева. С тези плащанията
задълженията по кредита са били предсрочно погасени на 03.11.2021 г.
Съобразно приетата по делото съдебно-медицинската експертиза смъртта
на Г.И. Г. се дължи на внезапно спиране на сърцето, провокирано от рязко
покачване на кръвното налягане (хипертонична криза), което е довело до
спазъм на съдовете, хранещи сърдечния мускул. В следствие на получената
хипертонична криза, са се образували множеството точковидни кръвоизливи
в мозъка, които са пряка нейна последица, които също са допринесли за
внезапното спиране на сърцето, причинило смъртта на Г.. Починалият е
страдал от есенциална първична хипертония - същият е вдигал инцидентно
кръвно налягане и същото не е било постоянно високо. Вещото лице е
изразило становище, че повишаването на кръвното налягане най-вероятно се
дължи на психо-емоционален стрес, свързан с работата на Г. като надзирател
в Затвора в П.. Посочено е в заключението, че в конкретния случай основен
рисков фактор е психо-емоционалният стрес, водещ до отделяне на големи
количества адреналин и норадреналин. В заключението си, вещото лице е
посочило, че артериалната хипертония се разделя на два вида - есенциална
(първична) артериална хипертония и вторична (симптоматична) артериална
хипертония, като е направило съответните съпоставки между двете
състояния. При първия вид - есенциалната артериална хипертония е
характерен нарушен баланс в синтезата и обмяната на веществата със
съдосвиващ и съдоразширяващ ефект. Поради това, този вид хипертония
може да бъде инцидентна и краткотрайна - при психо-емоционален стрес,
силен гняв, физическо напрежение и въздействието на други фактори - студ,
горещина, травма и др. По отношение втория вид - симптоматичната
(вторична) артериална хипертония основното заболяване е на друг вътрешен
орган, в резултат на което настъпва вторична промяна в кръвното налягане.
Посочено е, че трайното повишаване на кръвното налягане представлява
хронично сърдечно-съдово заболяване, при което настъпват болестни
промени в сърцето и артериалните кръвоносни съдове, най-вече в мозъка и
бъбреците. В сърцето при дълготрайна хипертония се развива задебеляване
стената на лява сърдечна камера, която сама по себе си не е сигурен белег за
7
дълготрайна хипертония, защото се среща и като физиологичен феномен. При
нея обаче по-важни са промените в кръвоносните съдове като индикатор за
хронична артериална хипертония. Те се изразяват в задебеляване на
мускулния слой на стената, с последващо отлагане на съединителна тъкан в
големите и средните артерии. При дълготрайна (с месеци и години) постоянна
хипертония в стената на най-малките артерии (артериоли) се отлага
белтъчното вещество хиалин. Съдовите стени задебеляват и изглеждат
хомогенни и розови на рутинните микроскопски препарати. За конкретния
случай вещото лице е посочило, че при извършената ревизия на
хистологичните препарати, взети при аутопсията, е установено, че липсват
каквито и да било промени както в големите, така и в малките артериални
съдове, които да са белег на дълготрайна хипертония. Поради това, според
вещото лице, диагностицираната от 2017 г. есенциална хипертония при
починалия Г. не е била съпроводена от постоянно високо кръвно налягане,
протичала е безсимптомно или с леки, нехарактерни симптоми, съответно е
изразено заключение, че причината за рязкото повишаване на кръвното
налягане, причинила смъртта на Г., най-вероятно е свързана с психо-
емоционално напрежение и стрес. На въпроси на страните, в съдебно
заседание вещото лице е посочило и уточнило, че не са налице категорични
данни за причината за спиране на сърцето, като е възможно да се стигне до
спиране на сърцето и без човек да е страдал от първична есенциална
хипертония, а също така и при напълно здрави хора, които не са страдали от
никакви заболявания - при т.нар. скоропостижна смърт. В случая починалият
не е имал постоянно високо кръвно налягане, при няколко изследвания са му
измерени повишени стойности на кръвното налягане и личният лекар му е
изписал лекарства за контролиране на кръвното налягане. Посочил е, че
впоследствие, при извършени профилактични прегледи, не са установени по-
високи стойности на кръвното налягане.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
настоящата инстанция приема от правна страна, че въззивната жалба е
постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, следователно същата се явяват
процесуално допустима за разглеждане по същество.
8
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по отношение
главния иск по чл. 456, ал. 1 от ГПК, и частично основателна по отношение
претендираната законна лихва, по следните съображения:
При служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на основание чл. 269 ГПК съдът намира, че същото е валидно и
допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 456, ал. 1 от КЗ за заплащане на платените след смъртта на
кредитополучателя задължения по договор кредит, във връзка с който е
сключен договор за застраховка „Живот“ с ответника, в полза на банката –
кредитодател, както и искане за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума от датата на застрахователното събитие. Исковата
претенция е предявена като частична.
Застрахователят е направил възражение, че наследодателят на ищците е
страдал от заболяване, за което е знаел и съзнателно е премълчал при
сключване на застрахователния договор и същото е оказало въздействие за
настъпване на смъртта му по смисъла на чл. 363, ал. 1 от КЗ, при наличието на
което застрахователят не би сключил договора за застраховка, като при
условията на евентуалност е направено искане за намаляване на
застрахователното обезщетение по смисъла на чл. 363, ал. 4 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от КЗ, когато застраховка
"Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение
на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право
на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния
договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие
към кредитора. В този смисъл те встъпват в правото на банката по
застрахователното правоотношение да получат дължимото застрахователно
обезщетение. Това суброгационно право възниква и в полза на всяко трето
лице, което при възникнал правен интерес („на законно основание”) е
изпълнило паричните задължения на кредитополучателя по договора за
банков кредит.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Живот“, в полза
на кредитодателя за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по
9
договор за банков кредит, настъпило застрахователно събитие, извършено
плащане от страна на наследниците на задълженията на починалия
кредитополучател по кредита. Във връзка с направено с отговора на исковата
молба от страна на ответника, възражение по чл. 363, ал. 4 във връзка с ал. 1
от КЗ - за изключване на отговорността му или намаляване на
застрахователното обезщетение, поради съзнателно обявено неточно или
премълчано обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би
сключил договора за застраховка, съдът е приел, че същото е останало
недоказано, доколкото по делото не е установено категорично, че смъртта на
Г. е в резултат именно на заболяването първична есенциална хипертония,
което изключва приложението на чл. 363, ал. 4 от КЗ. Съдът е приел още, че
не е налице оправдан отказ от страна на застрахователя да изплати
застрахователното обезщетение, доколкото същият би бил оправдан при
положение, че при сключване на застраховката, застрахователят е поставил
изрично и писмено въпроси за застрахования, които са съществени за
настъпване на риска по смисъла на чл. 362, ал. 2 от КЗ. Декларативните
изявления за застрахования в представената по делото декларация, не могат
да се възприемат за отговор на конкретно поставени въпроси, доколкото
същите касаят липсата на група за инвалидност, както и това, че последният
не е страдал от конкретни заболявания. С оглед на това същата не може да се
възприеме за поставяне на въпроси от застрахователя по смисъла на чл. 362,
ал. 1 от КЗ, Поради това отказът на застрахователя да плати на банката
задълженията на починалото лице към датата на застрахователното събитие
бил неоснователен. Доколкото в общите условия към договора или в самата
застрахователна полица липсва предупреждение, че попълването на здравната
декларация се счита за отговор на поставени от застрахователя въпроси за
оценка на риска, то последният няма право да откаже изплащане на
обезщетение, дори това обстоятелство да е съществувало при сключване на
договора.
В настоящия случай, безспорно се установят по делото предпоставките
за уважаване на исковата претенция, доколкото не са налице обстоятелства
изключващи отговорността на застрахователя. Правните изводи на
настоящата инстанция относно основателността на исковите претенции по
предявения иск с правно основание по чл. 456, ал. 1 от ГПК, съвпадат
напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на основание чл.
10
272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Налице е валидно сключен договор за застраховка „Живот“ между
ответника и застрахованото лице – починалият Г., която за срок от 96 месеца,
е с начална дата - 18.05.2018 г. и крайна дата на покритие - 17.05.2026 г.
Същият е сключен в полза на кредитора „Централна кооперативна банка” АД,
във връзка с договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-2723/17.05.2018
г., сключен между наследодателя на ищците, в качеството му на
кредитополучател. Един от покритите застрахователни рискове е „смърт
вследствие заболяване“ като е посочено, че на банката се изплаща
непогасената част от главницата към момента на смъртта, без просрочените
вноски и лихвите по тях.
Установено е по делото настъпило застрахователно събитие – смърт на
застрахования, настъпила на 19.10.2019г. Видно от представеното по делото
удостоверение на наследници, наследници по закон на починалия Г.И. Г. са
неговата съпругата - Л. Т. Г., сина му - И. Г. Г. и дъщеря му - Т. Г. Г. - ищците
в настоящото производство.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява че
към датата на застрахователното събитие, починалият Г. не е имал
просрочени задължения по сключения договор за кредит. Към датата на
смъртта му задължението по кредита е било в размер на общо 32 340,05 лева,
от които 32 252,00 лева - главница и 88,05 лева - договорна лихва.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че след смъртта на застрахования застрахователят е отказал да
изплати застрахователно обезщетение на ползващото се лице - банката, като
този отказ е наложил на наследниците на кредитополучателя да погасят
остатъка от кредита в пълен размер.
Видно от представените писмени доказателства – платежни нареждания,
както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза задължението
по кредита на Г. Г. е изплатено предсрочно с периодични вноски от Л. Т. Г. в
общ размер на 33 159,88 лева към 03.11.2021г. Видно от представено по
делото и посочено в експертизата удостоверение с изх. № 811-Е-004-
**********/04.11.2021г. от кредитора „Централна кооперативна банка” АД,
потребителският кредит на Г. е изцяло погасен и към посочената дата няма
11
задължения по него.
По делото е спорно дали застрахователят е имал право да откаже
изплащане на застрахователното обезщетение, доколкото се твърди от
ответника, че застрахованият е знаел за свое заболяване, което не е
декларирал пред него при сключване на договора. Настоящата инстанция
споделя изразеното от първоинстанционния съд, че за да е основателен този
отказ, е необходимо застрахованият съзнателно да е обявил неточно или да е
премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би
сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, а също така това
обстоятелство да е оказало въздействие за настъпване на застрахователното
събитие. За да изключи отговорността си да плати застрахователното
обезщетение, застрахователят следва да е поставил изрични въпроси по
смисъла на чл. 362, ал. 1 от КЗ за обстоятелства от здравословното състояние
на застрахования, които последният съзнателно да е премълчал.
Доказано е по делото и от приета съдебно-медицинска експертиза, че
смъртта на Г. се дължи на внезапно спиране на сърцето, провокирано от рязко
покачване на кръвното налягане (хипертонична криза), което е довело до
спазъм на съдовете, хранещи сърдечния мускул. Според вещото лице,
диагностицираната от 2017 г. есенциална хипертония при починалия Г. не е
била съпроводена от постоянно високо кръвно налягане, протичала е
безсимптомно или с леки, нехарактерни симптоми, съответно е изразено
заключение, че причината за рязкото повишаване на кръвното налягане,
причинила смъртта на Г., най-вероятно е свързана с психо-емоционално
напрежение и стрес. Не са налице категорични данни по делото, че именно
диагностицираната есенциална хипертония е основаната причина за смъртта
на Г. или са налице и други привходящи фактори, които да са довели до този
резултат. Доколкото артериалната хипертония се дели на два вида, първична
и вторична, то при последната основното заболяване е на друг вътрешен
орган, в резултат на което настъпва вторична промяна в кръвното налягане.
Трайното повишаване на кръвното налягане при вторичната хипертония
представлява хронично сърдечно-съдово заболяване, при което настъпват
болестни промени в сърцето и артериалните кръвоносни съдове, най-вече в
мозъка и бъбреците. В сърцето при дълготрайна хипертония се развива
задебеляване стената на лява сърдечна камера, която сама по себе си не е
12
сигурен белег за дълготрайна хипертония, защото се среща и като
физиологичен феномен. При нея обаче по-важни са промените в
кръвоносните съдове като индикатор за хронична артериална хипертония. Те
се изразяват в задебеляване на мускулния слой на стената, с последващо
отлагане на съединителна тъкан в големите и средните артерии. При
дълготрайна (с месеци и години) постоянна хипертония в стената на най-
малките артерии (артериоли) се отлага белтъчното вещество хиалин.
Съдовите стени задебеляват и изглеждат хомогенни и розови на рутинните
микроскопски препарати. Вещото лице изрично е посочило, че при
извършената ревизия на хистологичните препарати е установено, че липсват
каквито и да било промени както в големите, така и в малките артериални
съдове, които да са белег на дълготрайна хипертония, т.нар. вторична
хипертония. В случая не са налице категорични данни за причината за
спиране на сърцето на Г., като е възможно да се стигне до спиране на сърцето
и без човек да е страдал от първична есенциална хипертония, а също така и
при напълно здрави хора, които не са страдали от никакви заболявания.
Изрично е посочено, че починалият не е имал постоянно високо кръвно
налягане - при няколко изследвания са му измерени повишени стойности на
кръвното налягане и личният лекар му е изписал лекарства за контролиране
на кръвното налягане. Видно и от представените по делото медицински
документи, след диагностицирането му с първична есенциална хипертония,
при извършени профилактични прегледи на починалото лице, не са
установени по-високи стойности на кръвното налягане, които да водят до
категоричен извод, че това е основната причина за неговата смърт. В този
смисъл, следва да се отбележи, че изготвеното заключение е пълно и
обосновано, съответства и на останалия доказателствен материал, като за съда
не възниква съмнение в правилността на заключението на вещото лице.
Доколкото есенциалната хипертония при починалия Г. не е била
съпроводена от постоянно високо кръвно налягане, протичала е
безсимптомно или с леки, нехарактерни симптоми, то правилно и
законосъобразно, първоинстанционният съд е възприел, че застрахователят не
е установил, че наследодателят на ищците е страдал от заболяване, за което е
знаел и съзнателно е премълчал при сключване на застрахователния договор
и същото е оказало въздействие за настъпване на смъртта му, въпреки
установената при застрахования първична есенциална хипертония.
13
Представените по делото доказателства за наличието на първична есенциална
хипертония са обсъдени от страна на първоинстанционния съд в съвкупност с
останалия доказателствен материал, поради което, с оглед липсата на
категорични данни, че настъпилата смърт се намира в пряка причинно-
следствена връзка с установеното заболяване, не може да се възприеме, че
застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство,
съществено за застрахователния риск.
Доказването на пряка причинна връзка е в тежест на застрахователя, като
тази връзка не се презумира, а трябва да се докаже от страната, която се
ползва от този факт /в тоз смисъл и Решение № 167/2017 г. по т. д. №
1655/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС, Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. №
1262/2013 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 167/2017 г. по т. д. № 1655/2015 г.
на II т. о. на ВКС и др./, както първоинстанционният съд е посочил в
решението си и в доклада по делото. Причинната връзка подлежи на
доказване и не може да се презумира. В случая пряка причинна връзка между
необявено заболяване на кредитополучателя и настъпването на
застрахователния риск не се установява, доколкото застрахованият не е имал
постоянно високо кръвно налягане. При няколко изследвания са му измерени
повишени стойности на кръвното налягане, като личният лекар му е изписал
лекарства за контролиране на кръвното налягане След това, при извършени
профилактични прегледи, не са установени по-високи стойности на кръвното
налягане, видно от представената по делото медицинска документация.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд,
че ответникът не е успял да докаже при условията на пълно и главно
доказване, съобразно разпределената му доказателствена тежест, че е налице
релевираното обстоятелство, изключващо отговорността му при настъпване
на застрахователно събитие „смърт вследствие на заболяване“. След като не е
налице изключен застрахователен риск от ответника, следва да се ангажира
отговорността му за заплащане на застрахователното обезщетение, което се
равнява на остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования. С
оглед на това, не може да се възприемат за основателни възраженията на
жалбоподателя, че отказът му да заплати уговореното застрахователно
обезщетение е основателен.
По повод възраженията във въззивната жалба, че попълнената от
14
застрахования декларация отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.
362, ал. 1 от КЗ, съответно, че изискването за поставяне на изрични въпроси е
спазено, като застрахованият не е декларирал относими заболявания за оценка
на риска от застрахователния договор, следва да се има предвид следното:
Общите изисквания към всички застрахователни договори са уредени в
Дял Първи на част IV, глава 36, раздел I от КЗ. В разпоредбата на чл. 345, ал.
9 от КЗ изрично е посочено, че по застраховки по раздел I от приложение №
1, каквато е настоящата, както и по застраховка "Заболяване"
застрахователният договор трябва ясно, недвусмислено и изчерпателно да
определя условията, при които се прилагат изключенията от застрахователно
покритие. Това изискване е доразвито с предвиденото в чл. 362 от КЗ, че при
сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил
въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият
застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно
съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
Изречение първо се прилага и за застрахования, ако и когато при
сключването на договора е била поискана информация и от него. За
съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които
застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос.
С разпоредбата на чл. 362, ал. 1 от КЗ законодателят е въвел
възможността застрахователят да поставя въпроси на застрахования за
съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да
отговори, когато такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията
„съществени за риска“ тези обстоятелства, за които застрахователят не е
поставил въпроси - чл. 362, ал. 2 предл. 1 от КЗ. Прилагането на чл. 362 от КЗ
е от съществено значение за преценката на застрахования дали да сключи
договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не.
Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя
последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори,
неясните такива, липсата на отговори на застрахования. Според приетото в
Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г., I ТО на ВКС,
преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение
за риска) на застрахования би следвало да се основава на информация,
събрана/установена по реда на чл. 362 от КЗ. В този смисъл, застрахователят
15
следва да постави изрични, писмени и ясни въпроси за здравословното
състояние на застрахования, които биха могли да му послужат за оценка на
риска, съответно като основание да откаже да изплати застрахователно
обезщетение, при настъпило застрахователно събитие. Застрахователят не
може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, за които
не е поставил писмено въпроси, позовавайки се на клаузи от общите условия
към договора за застраховка, доколкото последните са прекалено общи и
неконкретизирани. При поставяне на въпросите от страна на застрахователя,
следва да е налице конкретика, като въпросите следва да са формулирани
ясно и разбираемо. Това важи и за възможността предвидена в чл. 363, ал. 4
от КЗ, при която застрахователят може да претендира намаляване на
застрахователното обезщетение.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че
в настоящия случай на застрахования не са отправяни въпроси от типа,
посочен в чл. 362, ал. 1 от КЗ. По делото не е представен подробен здравен
въпросник, какъвто е посочен в въззивната жалба, в което е следвало да се
отразят заболявания. Правилни са изводите на районния съд, че декларацията
не може да бъде възприета като писмени, конкретно зададени, изрични
въпроси за състоянието на застрахования от страна на застрахователя по
смисъла на чл. 362, ал. 1 от КЗ. Видно от самата декларация в нея са посочени
само определени и то от самият застраховател обстоятелства, доколкото
същата е по бланка на последния, които застрахованият следва да декларира,
но липсват каквито и да било конкретни въпроси. Налице е липса на
конкретно поставени от застрахователя въпроси към застрахованото лице,
които според застрахователя са от съществено значение за определяне на
риска. Декларирането на обстоятелства от страна на застрахования не може да
се приравни на поставяне на изрични конкретни въпроси по смисъла на чл.
362, ал. 1 от КЗ, които да освободят застрахователя от отговорност, доколкото
не са налице доказателства по делото за попълнен въпросник от
застрахования. Както първоинстанционният съд правилно е посочил, никъде
в предложението-декларация за сключване на застраховка, нито в
застрахователната полица, нито в приложимите общи условия има
предупреждение, че попълването на здравната декларация се счита за отговор
на зададени от застрахователя въпроси по чл. 362, ал. 1 от КЗ за оценка на
риска. Това изключва и възможността материализираните декларативни
16
изявления за здравословното му състояние в декларацията да се приравнят на
отговори от типа на тези по чл. 362 и следващите от КЗ. Именно затова, както
беше посочено, разпоредбата на чл. 362, ал. 2 от КЗ изрично сочи, че
съществени за риска обстоятелства са само тези за които застрахователят
изрично и писмено е поставил въпрос. Доколкото такива липсват,
застрахователят няма право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, дори и конкретното обстоятелство да е съществувало при
сключване на договора за застраховка и да е допринесло за настъпване на
застрахователното събитие.
Действително заболяването артериална хипертония е широко обсъждано
заболяване, както е посочено във въззивната жалба. Обстоятелството, че в
декларацията е декларирано обстоятелство за липса на сърдечни заболявания
– артериална хипертония, не може да изключи отговорността на
застрахователя, доколкото както беше посочено по-горе, по делото не е
доказано по категоричен начин, че именно есенциалната хитертония е в
основата на настъпилото застрахователно събитие, съответно налице е и
липса на конкретно зададени въпроси по смисъла на чл. 362, ал. 1 от КЗ.
Неотносими са възраженията в жалбата, че третирането на
предшестващите заболявания, като нещо пренебрежимо отваряло „вратата“ за
множество от потребителите на застрахователни услуги да черпят права от
недобросъвестно поведение, което щяло да доведе до намаляване на
застрахователните договори, свързани с кредити, с оглед липсата на
застрахователен интерес. Доколкото по делото се установи липса на
конкретно постановени въпроси по смисъла на чл. 362, ал. 1 от КЗ, то
отговорността за уважаване на исковите претенции е изцяло на
застрахователя. Същият е търговец и професионалист на пазара на
застраховки и като такъв, би следвало да извърши професионална преценка на
риска от сключването на договори за застраховки, при липсата на проведено
проучване в съответствие с разпоредбите на чл. 362 от КЗ.
Възражението по чл. 363, ал. 4, във връзка с ал. 1 от КЗ, за намаляване на
застрахователното обезщетение поради съзнателно обявено неточно или
премълчано обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би
сключил договора за застраховка, също се явява неоснователно, доколкото не
се установи такова.
17
С оглед горното, доколкото по делото е установено, че наследниците –
ищци са заплатили задълженията на наследодателя им по договора за кредит
на починалия длъжник по него, и са се суброгирали в правата на
кредитодателя, съответно се легитимират като кредитори на вземането от
ответното застрахователно дружество за размера на исковата претенция. В
случая, съобразно изричните договорки в договора за застраховка
наследниците имат правото да се суброгират в правата на кредитора за
размера на задължението по договора за кредит към банката, към датата на
застрахователното събитие. Тъй като застрахователят не е имал причина да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на остатъка от
главницата по кредита и предвид пълното погасяване на задълженията по
кредита от наследниците на застрахования, доколкото липсва плащане от
страна на застрахователя, то последният дължи на ищците заплатената от тях
сума по кредита след смъртта на наследодателя им. Доколкото искът е
предявен като частичен – за сумата от 5 000,00 лева, същият е основателен и
доказан за претендирания размер, поради което правилно
първоинстанционният съд го е уважил.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната
инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в тази част.
По отношение претендираната законна лихва, още с отговора на исковата
молба, поддържано и във въззивната жалба, жалбоподателят-ответник е
направил възражение по отношение началната дата, от която се претендира
присъждане на законна лихва. Счита, че доколкото е постановил отказ за
изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, то не е било
налице вземане, върху което да се начислява законна лихва. Направеното
възражение се явява частично основателно. С исковата молба се претендира
присъждане на законна лихва от датата на застрахователното събитие –
19.10.2019г. до окончателното плащане на вземането. Доколкото исковата
молба е предявена за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 456,
ал. 1 от КЗ, във връзка с платени от ищците вноски по кредита, а не като
такъв за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени вреди,
вследствие на непозволено увреждане, за които застрахователят отговаря по
18
силата на застрахователен договор, то законна лихва върху претендираната
сума не се дължи от датата на застрахователното събитие. За разлика от
застрахователното обезщетение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, при претенция по чл. 456, ал. 1 от КЗ, във връзка с
платени от наследниците вноски по кредит, обезпечен със застраховка в полза
на кредитора, изтеклата върху обезщетението лихва няма компенсаторен
характер, поради което тя не може да се счита за допълваща обезщетението и
не се дължи от датата на застрахователното събитие. В настоящия случай
законна лихва се дължи от датата на подаване на исковата молба, като
последица от уважаване на иска, а не от датата на застрахователното събитие
и разпоредбата на чл. 409 от КЗ е неприложима, доколкото не касае
застраховане срещу вреди. С оглед на това, искането за присъждане на
законна лихва от датата на застрахователното събитие - 19.10.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба - 19.10.2022 г. се явява неоснователно.
В тази част решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради
което следва да бъде отменено, а претенцията за заплащане на законна лихва
върху претендираната главница за периода от датата на застрахователното
събитие - 19.10.2019 г. до датата на подаване на исковата молба - 19.10.2022
г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата част, с която е
присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2022
г. до окончателното изплащане на присъденото вземане, решението следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящото производство разноски за
въззивната инстанция се дължат и на двете страни. Същите са своевременно
поискани, поради което съдът дължи произнасяне по претенцията за
присъждането им. Жалбоподателят претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт, което съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, може да
бъде в размер от 100,00 до 360,00 лева. Като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, настоящата инстанция, счита, че следва да определи
размер на юрисконсултското възнаграждение за въззивното производство
около средния размер – 230,00 лева. Доколкото жалбата е уважена в едната си
част, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, пред въззивната инстанция на
жалбоподателя следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 53,72 лева. По отношение въззиваемите страни - по делото е
19
представен договор за правна защита и съдействие за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лева, в който е отбелязано изрично, че
сумата е реално заплатена. С оглед на това, съобразно изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, дружеството-жалбоподател следва да заплати
на насрещните по жалбата страни направените пред въззивния съд разноски в
размер на 613,15 лева - адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото цената на предявения
иск е 5 000,00 лева, решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 580/23.05.2023 г. по гр.д. № 20225220103299 по
описа за 2022г. на XXVIII граждански състав на Районен съд – П., В
ЧАСТТА С КОЯТО „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“ № 2, представлявано заедно
от изпълнителния директор Р.Г.В. и прокуриста К.С.В. Е ОСЪДЕНО да
заплати на Л. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Проф. И. Б.“ № 4, вх.
Б, ет. 6, ап. 42, И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х.С.“ № 22, ет. 2,
ап. 6 и Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Проф. И. Б.“ № 4, вх. Б,
ет. 6, ап. 42, законна лихва върху присъдената сума от 5 000,00 лева, за
периода от настъпване на застрахователното събитие - 19.10.2019 г. до датата
на подаване на исковата молба - 19.10.2022 г., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Проф.
И. Б.“ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 42, И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Х.С.“ № 22, ет. 2, ап. 6 и Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Проф.
И. Б.“ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 42 за осъждане на „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“ № 2,
представлявано заедно от изпълнителния директор Р.Г.В. и прокуриста К.С.В.
да им заплати законна лихва върху сумата от 5 000,00 лева, за периода от
настъпване на застрахователното събитие - 19.10.2019 г. до датата на подаване
на исковата молба - 19.10.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 580/23.05.2023 г. по гр.д. №
20
20225220103299 по описа за 2022г. на XXVIII граждански състав на Районен
съд – П. в останалата част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Л. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Проф. И. Б.“ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 42, И. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х.С.“ № 22, ет. 2, ап. 6 и Т. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Проф. И. Б.“ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 42 ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“ № 2, представлявано заедно от
изпълнителния директор Р.Г.В. и прокуриста К.С.В., направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 53,72 лева (петдесет и три лева и
седемдесет и две стотинки) – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“ № 2,
представлявано заедно от изпълнителния директор Р.Г.В. и прокуриста
К.С.В., ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Проф.
И. Б.“ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 42, И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Х.С.“ № 22, ет. 2, ап. 6 и Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Проф.
И. Б.“ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 42, направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 613,14 лева (шестстотин и тринадесет лева и
четиринадесет стотинки) – адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21