РЕШЕНИЕ
Номер 3574 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 25.10
Година 2018
В публично заседание на 25.09.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 872 по описа за 2014
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Евентуално
съединени искове с правно основание чл.225, ал.1 от ЗСВ.
Ищецът Н.Г.К. ***
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратура на
Република България – гр. София да му заплати сумата 46 578 лева – петнадесет
брутни месечни заплати, представляващи полагащо се на ищеца еднократно парично
обезщетение при освобождаване от длъжност за прослужени повече от петнадесет
години в органите на съдебната власт, а – при условията на евентуалност, ако
съдът отхвърли иска по отношение на този ответник, да осъди ответника Районна
прокуратура – гр. Пловдив, да заплати на ищеца претендираното обезщетение, по изложените в исковата молба и в писмена
защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът
Прокуратура на Република България – гр. София и Районна прокуратура – гр.
Пловдив, оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в представените отговори на исковата молба
съображения. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е заемал длъжността “***” в Районна прокуратура – гр.
Пловдив от 24.03.2014 г. до 14.12.2017 г., считано от която дата е било
прекратено действието на Акта за заемане на длъжност с връчена на ищеца на
14.12.2017 г. Заповед № ***/13.12.2017 г. на Изп. функциите на *** на Районна
прокуратура Пловдив ***, на основание чл.165, ал.1 от ЗСВ във връзка с Решение
по Протокол № ***/13.12.2017 г. на *** колегия на Висшия съдебен съвет и т.3.1
от Заповед № ***/01.07.2008 г. на *** – поради навършване на 65 годишна възраст,
като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца на основание чл.224, ал.1
от КТ да се изплати обезщетение за 15
дни неползван платен годишен отпуск за 2017 г., както и, че не следва да се
изплаща на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ, съгласно Становище изх. №
ГП ***/28.09.2017 г. на АГП – Дирекция „ФСД“ (също представено като
писмено доказателство по делото), тъй като ищецът има трудов стаж на
длъжността „***“ три години, девет месеца и седем дни.
Действително,
както се установява от събраните по делото писмени доказателства, през периода
03.04.1979 г. – 25.02.1991 г. е прослужил в органите на съдебната власт (*** в
Окръжен съд – Пловдив и *** в Районен съд - Пловдив) общо 11 години, 10 месеца
и 22 дни, но след напускането му като *** в Районен съд – Пловдив на 25.02.1991
г. до 24.03.2014 г., когато е заел отново длъжност в орган на съдебната власт (***
в Районна прокуратура – гр. Пловдив), ищецът не е заемал друга длъжност в
органите на съдебната власт. Същевременно, правото на обезщетение за прослужено
време на длъжност ***, *** или ***, за първи път е било уредено в чл.139Г, ал.1
от ЗСВ (отм.) през 1994 г., а
- както вече бе посочено, ищецът е напуснал органите на съдебната власт през 1991 г. – поради което и
съдът намира, че към онзи момент за Н.К. не е възникнало правото на обезщетение
в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години
като *** в Окръжен и Районен съд – Пловдив е имал (в случая – повече от 11
години). Такова право не е възникнало и при освобождаването на ищеца от
длъжността „***“ през 2017 г. – доколкото към онзи момент той е имал прослужени
повече от три години като ***
в Районна прокуратура – Пловдив, а правото на обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ възниква за ***, *** или *** с повече от десет години стаж на такава
длъжност – поради което, тъй като след повторното му постъпване в орган на
съдебната власт до повторното му освобождаване от длъжността, ищецът не е
заемал повече от десет години длъжността ***, за него не е възникнало правото
на обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ, още по-малко пък – за 15 прослужени
години, както претендира той (доколкото, както вече бе посочено за първоначално
прослуженото време като *** на ищеца не се е полагало по действащото към онзи
момент законодателство обезщетение за прослужените години, а действащия
понастоящем ЗСВ – включително и разпоредбата на чл.225, ал.1 от него, са в сила
от 2007 г. и нямат обратно действие, а
представеното от ищеца в извлечение и от ответниците в цялост „Ръководство за
организация на работата на административните ръководители в Прокуратурата на
Република България“ е вътрешен акт на Прокуратурата и не може да има приоритет
пред пряко приложимият в настоящия случай ЗСВ).
При така
установената фактическа обстановка, доколкото към момента на освобождаване на
ищеца от длъжността „***“ в Районна прокуратура – гр. Пловдив, за него не е
възникнало право на обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ, съдът намира, че искът
се явява неоснователен и недоказан както по отношение на първоначалния ответник,
така и по отношение на привлечения при условията на евентуалност ответник,
поради което следва да се отхвърли изцяло по отношение и на двамата ответници.
С оглед на изхода
от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, ищецът следва да заплати на всеки
един от двамата ответници по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на
по 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Г.К., ЕГН **********,***, адв. ***, против Прокуратурата на Република
България, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
представлявана от *** на Република България ***, И – при условията на
евентуалност - Районна прокуратура - гр. Пловдив, Код по БУЛСТАТ:
1218173091526, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Площад
“Съединение” № 3, представлявана от *** Районен *** на Пловдив ***, иск с
правно основание чл.225, ал.1 от ЗСВ – за осъждане на ответника Прокуратура на
Република България (а - при условията на евентуалност
– ответникът Районна прокуратура – гр. Пловдив), да заплати на ищеца сумата 46
578 лева – петнадесет брутни месечни заплати, представляващи полагащо се на
ищеца еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност за
прослужени повече от петнадесет години в органите на съдебната власт, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.Г.К., с
посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Прокуратурата на Република България, с
посочените седалище и адрес на управление и Законен представител,
юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.
ОСЪЖДА Н.Г.К., с
посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Районна прокуратура – гр. Пловдив, с
посочените Код по БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление и Законен
представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.