Р Е Ш Е Н И Е
№ 1150/25.09.2019 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 05.09.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Снежана Петрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2910 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод на подадена жалба “Г. – Г. Т.“ ООД срещу Наказателно постановление № 425784-F473779/04.04.2019 г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл. чл. 125, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 179 от ЗДДС, на жалбоподателя, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се спори относно фактите, изложени в наказателното постановление, но се посочва, че жалбоподателят винаги е бил редовен платец, като в този случай е имало проблем със софтуера на НАП – Бургас, и декларацията не е била приета. В този смисъл пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя А.Г.. Поддържа жалбата си и прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – ТД на НАП-Бургас, редовно призован, се представлява от ю.к. К.Т., която оспорва жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС от 2015 г. и съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС имал задължение да подава справка – декларация за всеки данъчен период. За м.12.2018 г. задълженото лице не подало справка-декларация в предвидените срокове по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. В случая, срокът за подаване на декларацията бил до 14.01.2019 г. До задълженото лицето била изпратена покана с № 314-1/17.01.2019 г. за явяване в дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - Бургас, за съставяне на АУАН. Съобщението е получено на 19.02.2019 г. Справката-декларация по ЗДДС била подадена по интернет с квалифициран електронен подпис с вх. № 02002848502/19.02.2019 г. На 25.02.2019 г. е съставен настоящият АУАН, в присъствието на управителя на жалбоподателя. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление за административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 179 от ЗДДС, поради което АНО наложил на жалбоподателя административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв. В НП е отразено, че нарушението е за първи път.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на заповед на л. 13 от делото. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере срещу какво да се защитава жалбоподателя, като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. Съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото се установява, че жалбоподателят формално е извършил установеното от административния орган нарушение, тъй като не е подал справката-декларация в установения от закона срок до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася – 14.01.2019 г.
Въпреки това съдът намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Според чл. 93, т. 9 НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва да се прави за всеки конкретен случай и като се вземе предвид вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед на горните критерии и съобразявайки фактическите данни по делото, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11 ЗАНН.
С неподаването на справката - декларация жалбоподателят формално е осъществил признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. Значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица е завишена и за съставомерността на извършеното е без значение дали са настъпили вреди последици или не. В конкретния случай обаче, съдът не може да не отчете, че не са възникнали никакви вредни последици за приходната част на бюджета. АНО не е отчел, че жалбоподателят е подал макар и със закъснение дължимата справка - декларация, а още по-вече не е отчетен факта, че това е станало веднага след получаване на поканата на 19.02.2019 г. Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчита и че в указания едноседмичен срок управителят на дружеството се е явил лично при актосъставителя за съставяне и получаване на АУАН. При съставяне на акта и в подаденото възражение, като причина за неподаване на декларацията е посочено, наличието на проблем със софтуера при подаване на декларацията с електронен подпис. В проведеното съдебно заседание св. Н.Г. (счетоводител на жалбоподателя) установи факта, че при подаване на декларацията на 10.01.2019 г. е имало проблем с електронните услуги на приходната агенция и не е получила протокола за потвърждение, като за неподаването на справката-декларация разбрали едва при получаване на поканата от НАП. За проблеми в софтуера на НАП се съобщава още с възражението на жалбоподателя, които обстоятелства обаче не са били отчетени от АНО при съставяне на наказателното постановление. Видно от представените доказателства жалбоподателят е коректен платец, като досега винаги срочно е изпълнявал задълженията си и към момента на съставяне на АУАН нарушението вече е било отстранено. По делото липсват доказателства и за това, на жалбоподателя да са налагани други санкции за допускани други нарушения на данъчното законодателство. Съдът приема, че това е първото установено нарушение на търговеца, поради което и успешно биха могли да се постигнат целите, предвидени в ЗАНН, и с отправянето на предупреждение към него, а не с неговото санкциониране.
Горните обстоятелства, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин на маловажност на случая. Ето защо, съдът намира, че административното нарушение, макар и формално извършено, се явява с незначителна степен на обществена опасност и като такова е малозначително и е било налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил посочената разпоредба и е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, поради което, според настоящия съдебен състав, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 425784-F473779/04.04.2019 г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение по чл. чл. 125, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 179 от ЗДДС, на жалбоподателя, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.