Р Е Ш
Е Н И Е
№1196 10.04.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на десети март
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3429 по описа
на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация член 422 ГПК,
вр. с чл. 430 от ТЗ и при условията на евентуалност иск по член 430 от ТЗ вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с ЕИК ********* е предявил срещу Д.Д.,
и. г., постоянно пребиваващ в РБългария с ЛНЧ ********** искове за сумите от
15 337,50 лева главница по договор за потребителски кредит № ...;
изискуема редовна лихва от 357,29 лева за периода 20.11.2017г. – 27.06.2018г.
вкл.; наказателна лихва от 739,17 лева за периода 20.12.2017г. – 14.10.2018г.
от която изискуема наказателна лихва в
размер на 151,67 лева върху просрочени главници за периода 20.12.2017г. –
14.10.2018г. вкл., и наказателна лихва върху предсрочно изискуема гланица в
размер ан 587,50 лева за периода 28.06.2018г. – 14.10.-2018г. вкл., законна
лихва и разноски.
Ищецът
твърди, че е образувал заповедно производство по реда на член 417 ГПК срещу
длъжника, като е била издадена заповед № 9054 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2018г. по ч. гр. дело № 16406 по описа за
ПРС за 2018 година, връчена до длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което на ищеца са дадени указания
за предявяване на установителен иск за вземането.
Твърди се,
че между банката-ищец и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ….,
по силата на който договор на ответника е отпусната сумата от 15337,50 лева, усвоена
от последния на същата дата - 20.11.2017 година, с краен срок на кредита - 20.11.2022
година. Съгласно условията в договора за кредит било уговорено възнаграждение, което
се формирало съгласно чл. 4, т. 1 от Договора, като било уговерено и заплащане
на наказателна лихва в случай на забава
на в заплащането на дължимите вноски, чийто размер се определял като към
размера на дължимата възнаградителна лихва се надбавят 10 пункта, като
наказателната лихва се начилява на годишна база върху забавената главница,
считано от деня на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения. Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на
месечните погасителни вноски с падежни дати: 20.12.2017г; 20.01.2018 г; 20.02.2018 г.; 20.03.2018 г.; 20.04.2018 г.;
20.05.2018 г. и 20.06.2018 година, както и че банката се възползвала от правото
едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем, като за това било
изпратено писмо до длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, достигнало
до адреса на кредитополучателя, посочен в договора и съответно на постоянния
адрес на длъжника, като на осн. чл. 12, т. 96 от Договора, следва същото да се
счита за надлежно получено. Твърди се, че предсрочната изискуемост на целия
кредит е осчетоводена на 28.06.2018 година.
В случай,
че съдът не уважи предявения установителен иск, е предявен в условията на евентуалност
осъдителен иск за процесните суми, с присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 28.02.2019 г. до
окончателното й изплащане. Твърди се, че
исковата молбаслежи като покана за изпълнение, от който длъжникът изпада
в забава.
В срока по
член 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника
адв. Н.Т.. В отговора се излагат следните обстоятелства и възражения: Да не е налице предсрочна изискуемост на договора
за потребителски кредит, доколкото ответникът не е бил уведомен надлежно за предсрочната
изискуемост на целия кредит. Счита, че с получаването на препис от исковата
молба и приложените към нея доказателства от особения представител на
ответника, не води до уведомяването му за настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита, доколкото представителната власт на особения
представител, се изчерпва с процесуалното представителство по настоящото дело,
по което същият е назначен и не обхваща получаването на материалноправни
изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Прави
се възражение за нищожност на сключения договор за кредит, поради липса на
съгласие, с оглед на това, че ответникът не владее български език, както и че
не е изразил воля при подписване на договора за кредит. Релевира се възражение
за нищожност на целия договор за потребителски кредит, поради противоречието му
със закона- чл. 22 от ЗПК. Релевира се възражение за нищожност на начислената наказателна
лихва, поради противоречието й с добрите нрави. Прави се възражение за
прихващане между дължимите суми по главницата с платените неоснователно при
начална липса на основание възнаградителни и наказателни лихви от ответникса,
до размера на по-малката измежду двете суми.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения договор за потребителски
кредит № … се установява, че банката е отпуснала на кредитополучателя кредит от
15337,50 лева по посочена от него банкова сметка, *** със сумата по кредита,
кредитът се счита за усвоен от кредитополучанеля. Крайният срок за погасяване
на кредита е 20.11.2022г. За ползвания кредит е уговорено и заплащане на
годишна лихва, като за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на
кредита е фиксирана годишна лихва от 4,54%, а след изтичане на 12 месеца се
заплаща годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти- променлив
референтен лихвен процент, представляващ 6месечен Софибор и надбавка от 5.280.
Първоначалната стойност на 6-месечния Софибор, след изтичане на срока ще се
определя за 30.08.2018г. – 2 работни дни преди 01.09.2018г. Също така е
уговорено лихвата да се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита
на база 360 дни годишно ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и
360 дни в годината. в член 4.4.1 е определен е и ГПР в размер на 6.29 % . Определено
е също така в чл. 4.5 от договора, че при забава в плащането на дължими суми по
кредита се дължи обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер
на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на
договора, лихвеният процент при
просрочени плащания, изчислен съгласно чл. 4.1, е в размер на 14.54%. Съгласно
член 4.6 от договора е определен и реда за погасяване на задълженията по
кредита, а съгласно член 9.2 банката има право едностранно, с писмено
уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по
договора суми, начислената лихва /евентуално наказателна надбавка/ и
комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми. Член 11.8 от договора
предвижда, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считата получени от кредитополучателя,
ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска
фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за кореспонденция на
кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за промяна на адреса.
Представен е и погасителен план към договора /л. 16-18/, подписан от двете
страни по договора.
Договорът е подписан от двете страни,
като непосредствено под подписите на страните е налице писмено изявление от
кредитополучателя Д., с което е потвърдил, че владее българси език и разбира
смисъла и значението на текста на подписания документ и ангажиментите си по
него. Особеният представител на ответника не е оспорил авторството на ръкописното
писмено изявление, с оглед на което възражението му, че не е имало съгласие за сключването на договора от
страна на ответника е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че сключеният договор е нищожен поради ппотиворечието му със закона
– член 22 от ЗПК. В договора са намерили отражения данни за общия размер на
кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията
по прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, както и условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчсляване на
референтния лихвен процент, ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, условията за
издължаване на кредитна, вкл. погасителен план, съъдржащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователноста на разпределение на вноските между различвните неизплатени
суми, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да
получи при поискване и безвъзмедно извлечение по сметка под фолрмата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания.
Неоснователно е и възражението на
ответника за нищожност на уговорката за
заплащане на наказателна надбавка поради противоречието й с добрите нрави, доколкото
размера на надбавката, определен в договора е в размер на 14,54%, който размер
не надвишава значително законната лихва, която е в размер на 10 %, отделно от
това следва да се посочи, че ГПР по кредита е 6.29%.
Не се установява предсрочната
изискуемост на кредита да е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
доколкото изпратената до длъжника пощенска пратка с уведомлението е изпратена по
пощата, като е била върната с отбелязване да не е била потърсена. Общите
правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция,
че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратаката ще се счита за доставена до
получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за това, че
пратката не е била потърсена, не презумира недобросъвестно поведение на
получателя, тъй като последният не е страна по договора между подателя и
пощенския оператор. Връчването на уведомлението с пощенска пратка следва да
бъде удостоверено по реда на член 5, ал. 1 и 2 на общите правила, приети на
осн. член 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения.
Относно предсрочната изискуемост
следва да се посочи, че към исковата молба е бил приложен документ /л. 30/, в
който е било инкорпорирано изявление на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, връчена на особения представител на ответника на 28.08.2019година,
видно от съобщението до особения представител /л. 65/, с оглед на което следва
да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е била обявена на длъжника
–ответник на 28.08.2019г., от която дата следва да се считат за предсрочно
изискуеми и онази част от вноските по кредита, чийто падеж не е настъпил, и този
правнорелевантен факт следва да се съобрази от съда на осн. член 235, ал. 3 от
ГПК, в рамките на претендираните суми /в този смисъл е и последната съдебна
практика по член 290 ГПК решение № 10 от 25.02.2020г. по т.д. № 16 от 2019г. на
ІІ т.о. /. В цитираното по-горе решение е прието, че когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към същата на ответника-кредитополучател, ако са
налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на осн. чл. 235,
ал. 3 от ГПК в рамките на претендираните суми.
Съдът не споделя виждането на
особения представител на ответника, че последният не може да получава материалноправни
изявления до представлявания, свързани с получаването на уведомлението за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, доколкото уведомлението за
предсрочна изискуемост е с конститувно действие, а не е разпореждане с право, и
се състои в отнемането на преимуществото на срока на договора от страна на
кредитора при наличието на обективните предпоставки за това, като се поражда
търсена от кредитора правна промяна в съществуващото първично правоотношение,
породено от сключения договор за кредит, който не се изпълнява от длъжника, като
получаването на съобщението за предсрочната изискеумост на кредита, не
се нуждае от приемането му от ответника и не е част от възникването на това
право за кредитора, за да се изисква изрично упълномощаване, за да може това
съобщение да бъде получено.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира,
че целият кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника, считано
28.08.2019г.
Налице са и обективните
предпоставки за обявяването на кредита за предсрочно изискуем с оглед доказаното
неизпълнение на задълженията от ответника, като следва да се отбележи, че от
последният е била внесена единствено и само сумата от 44,50 лева на
20.12.2017г., с която е била погасена част от дължимата договорна лихва, като
няма данни за други плащания по кредита.
От изслушаното заключение на
вещото лице Б. В. се установява, че непогасената част от кредита възлиза на
главница от 15 337,50 лева, редовна лихва от 357,29 лева и наказателна лихва от
739,17 лева. Относно претендираната в заповедното, а след това в исковото
производство наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на
587,50 лева за периода 28.06.2018г. до 14.10.2018г., съдът я намира за
недължима и неоснователна, доколкото в цитирания период не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, за да се начислява такава лихва върху така
определения размер главница. Относно главницата от 15337,50 лева е настъпила
изискуемост на кредита в хода на исковото производство, чийто правно релевантен
факт следва да бъде взет предвид на осн. член 235, ал. 3 от ГПК – това са
падежиралите вноски по кредита, дължими за периода 15.10.2018г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до 28.08.2019г. /датата на връчване на исковата
молба и приложеното към нея уведомление за предсрочна изискуемост на
ответника/, са с настъпили падежи по време на исковото производство, а за останалата
част от сумата /разликата над падежираните
в исковото производство вноски до 15337,50 лева - главница/ е настъпила
предрочна изискуемост на кредита в хода на исковото производство – на
28.08.2019г.
По отношение на законната лихва: Законната
лихва върху главницата от 15337,50 лева ще се присъди не от подаване на
заявлението в съда, а от датата на настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита- 28.08.2019г. , т. к. към тази дата цялата главница вече е дължима.
Върху част от главницата, а именно върху вноските с настъпил падеж през периода
20.12.2017г. до 28.08.2019г. се дължи законна лихва върху всяка падежирала вноска
за главница, считано от датата на настъпване на конкретния падеж до
окончателното плащане. За вноските с настъпил падеж за периода 20.12.2017г. до
28.08.2019г. следва да се присъди законна лихва от датата на настъпване на
конкретния падеж до 28.08.2019г., която възлиза на общата сума от 425,87 лева,
след направено изчисление от съда с епи-калкулатор.
Ищецът има право на направените
разноски, съобразно уважената част от исковете. Същите са претендирани и се
доказва да са извършени такива в размер на 2037,50 лева за държавни такси,
разноски за особен представител и за две ССЕ, а така също и юрк. възнаграждение
по заповедното производство в размер на 50 лева и 300 лева юрк. възнаграждение
по исковото производство. Ще му се присъдят разноски от общо 2292 лева разноски
по заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с
ЕИК ********* против Д.Д., и. г., постоянно пребиваващ в РБългария с ЛНЧ **********
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с член 410 ГПК, вр. с член
430 -+от ТЗ бен мр. че Д.Д., и. г, постоянно пребиваващ в РБългария с ЛНЧ **********
дължи на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с ЕИК ********* следните суми: 15 337,50
лева главница по договор за потребителски кредит № ...; изискуема редовна лихва
от 357,29 лева за периода 20.11.2017г. – 27.06.2018г. вкл.; изискуема наказателна
лихва от 151,67 лева върху просрочени главници за периода 20.12.2017г. – 14.10.2018г.; сумата от
425,87 лева, представляваща законна лихва върху вноските за главница с настъпил
падеж за периода 20.12.2017г. до 28.08.2019г., ведно със зак. лихва върху
главницата от 15 337,50 лева, считано от 28.08.2019г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на претендираната наказателна лихва
за разликата над уважения размер от 151,67 лева до пълния предявен размер от
739,17 лева, а така също и по отношение на присъждане на законната лихва върху
главницата от 15337,50 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение
по член 410 ГПК по ч. гр.д. № 16406/2018г. на ХХІІ гр.с. на ПРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Д., и. г., постоянно пребиваващ в РБългария, с ЛНЧ ********** да
заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по
заповедното и исковото производство в общ размер на 2292 лева.
На а. Н.Т. да се издаде РКО за сумата от 1024 лева, определено от съда
възнаграждение в качеството му на особен представител.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП