Решение по адм. дело №379/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ.

Образувано е по жалба на Л. А. Р., гражданин на С***, с настоящ адрес [населено място], [жк], ет.1, ап. 37 срещу Решение № 4024/10.07.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Административният орган формално разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка и въобще не изследвал обстоятелството относно конкретния регион в С****, където е местоживеенето на лицето. В тази връзка органът изцяло е пренебрегнал проблемите, произтичащи от военната му служба в редовната армия по времето на режима на Б. А. и получената мобилизационна заповед до запасен войник. Заявява, че се опасява за своята сигурност вследствие на водещите се военни действия в неговия район, заради продължаващата война на И**** с „Х****", а от друга страна на „И.Д.“ с новата управляваща ислямистка групировка в С***. Същевременно е налице продължаващ и текущ конфликт и сблъсъци за окончателно овладяване на контрола върху провинцията му по произход К*****. Налице били сблъсъци между движението „Х**** Т**** аш-Ш***“ и присъстващите в провинцията кюрдски сили, като всяка една от двете фракции по всяко време може насилствено да го включи в редиците си под страх от екзекуция. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в С****, поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Като не обсъдил всички изложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на жалбоподателя с обстановката в С****, административният орган произнесъл решението си при липса на мотиви, и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на формално провеждане на административната процедура, довело до издаването на един немотивиран и незаконосъобразен акт.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с назначеният му служебен защитник адв. З.. Разпитан чрез преводач посочва, че преди да напусне С***** през 2015г. живеел в [населено място], област Х**** със съпругата си и петте си деца. Причината за напускане била гражданската война, страхувал се да не мобилизират синовете му, единият на 13г., другият на 15г. по това време. В С**** още през 1961г. отнели гражданството на голям брой кюрди, той самият има сирийско гражданство, но децата му нямат такова, с изключение на единият му син. Не може да се върне в друга провинция в Сирия, защото кюрдите не са добре дошли в останалите райони. Той самият е отбил военна служба, но се притеснява за децата си, те в момента са в бежански лагер в И****. Моли съдът да отмени решението и да му даде бежански статут, за да събере семейството си.

Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответникът – П. на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Към отговора прилага справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ вх. № МД-02-483/10.09.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в С**** към 10.09.2025г. и справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ вх. № МД-02-398/21.07.2025г. относно състоянието на сигурността в провинция Х**** и актуалното положение на кюрдите.

Окръжна прокуратура – Перник, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не заявява становище.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх. № ОК-13-187 от 26.01.2024г. /л. 115/ в регистрационно – приемателен център София до П. на ДАБ жалбоподателят е поискал предоставяне на международна закрила в Република България. Личните данни на чуждия гражданин са установени въз основа на подписана Декларация по реда на чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист /л. 111/, съгласно който данните са: Л. (собствено име) А. (фамилно име) Р. (бащино име), от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. К*****, С***, гражданин на С****, етническа принадлежност: кюрд, религия: сунит, семейно положение - [семейно положение], [ЛНЧ].

С писмо с рег. № М-5439/07.03.2024г. на директор на Специализирана дирекция "М" към Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Търсещият международна закрила е настанен в РПЦ - [населено място], кв. О. к. с решение за настаняване № 18 от 26.01.2024 г.,/л. 96/ издадено от директора на териториалното поделение. След покана за провеждане на интервю на 02.02.2024 г. /л. 105/, чужденецът не се е явил. От приложената по преписката докладна записка с вх. № ОК-118/09.02.2024 г. на РПЦ - София /л. 93/ е видно, че чужденецът самоволно е напуснал общежитието на [улица], РПЦ - София и от 07.02.2024 г. е в неизвестност. Чуждият гражданин е променил адреса си, без да уведоми ДАБ при МС и в законоустановения 30-дневен срок не е посочил обективни причини за това, което дало основание по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците за прекратяване на образуваното административно производство./л. 91/.

Ha 12.12.2024 г. чуждият гражданин е подал молба с per. № УП 23191,/л. 87/, с която е направил искане производството за предоставяне на международна закрила да бъде възобновено.

Административният орган приложил хипотезата на чл. 77, ал. 2 от ЗУБ, указваща, че производство, прекратено на някое от основанията по чл. 15, ал. 1, т. 1 - 4, се смята за възобновено, ако чужденецът се яви в рамките на 9 /девет/ месеца от прекратяването и пожелае молбата му за закрила да бъде разгледана.

С жалбоподателя е проведено интервю на 12.12.2024г. /л. 82 и сл./, в което същият е потвърдил дадената при попълване на регистрационния лист информация. Сирийският гражданин заявява, че през м. март 2015г. със семейството му напуснали С***** и се установили в И. К. в бежански лагер. Поради липса на работа напуснал нелегално И***. Целта му била да отиде в Холандия, където живее единият му брат. Влязъл е в Т**** и е останал 20 дни в [населено място] при брат си Ф.. При опит да преминат в Република България са задържани от турските власти за 40 дни, след което е освободен и върнат в С***. Направил е втори опит да премине на турска територия, но не си спомня точната дата. До [населено място] е пътувал с трафикант и е останал повече от 1 /един/ месец. Отново е заловен от турската полиция и е задържан за 3 /три/ месеца. След освобождаването му от ареста е отишъл при брат си в [населено място], останал е около 1 /един/ месец, след което са направили опит да преминат българо-турската граница. В края на 2023 г. е влязъл на територията на Република България с група от 10 /десет/ човека и с един трафикант.

Разказва, че след подаване на молба за международна закрила на 26.01.2024 г. в ДАБ при МС е напуснал териториалното поделение, в което е настанен на 07.02.2024 г., без да уведоми длъжностните лица. Успял е да стигне до Холандия, подал е молба за закрила, останал е 10 /десет/ месеца, но му е отказано предоставяне на международна закрила, поради наличие на данни, сочещи, че за първи път са му снети пръстови отпечатъци в Република България. Докато е пребивавал в Х*** съпругата му е изпратила в оригинал личната карта, националния паспорт, шофьорската книжка и семейната книжка.

Посочва, че е [семейно положение]. На 08.11.1998 г. е сключил граждански брак със съпругата си Х. С. С., имат 5 /пет/ деца, които към настоящия момент живеят в бежански лагер до [населено място], И. К..

Заявява, че причината, поради която е напуснал държавата си по произход и се е установил на територията на И**** с цялото си семейство е свързана с опасността синовете му да бъдат привлечени или към редовната сирийска армия или към кюрдските сили. Счита, че въпреки отбиването на редовна военна служба в С******, също е следвало да бъде призован към армията в страната. Към датата на провеждане на интервюто на 12.12.2024 г. посочва, че в обл. Х****, населеното място, в което е живял се водят сражения между кюрдите и свободната армия. Не знае дали има сражения и какво е положението в родното му [населено място] и в общ. К*****. Към настоящия, момент родителите .му живеят в [населено място], общ. К*****, обл. Х*****, но не е разговарял с тях и не може да каже, каква е обстановката. В хода на интервюто излага твърдения, че в момента родното му село, [населено място] и общ. К**** са под контрола на кюрдските сили.

При провеждане на интервюто сирийският гражданин заявява, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на Европейския съюз. За първи път подава молба за международна закрила. С властите в страната по произход не е имал проблеми заради етническата си принадлежност – кюрд и изповядваната от него религия - мюсюлманин - сунит. Не е членувал в политическа партия или организация. Не бил арестуван или осъждан от редовната власт. Като основни причини за напускане на страната си жалбоподателят посочил страха от мобилизация на синовете му от кюрдската армия. Той самият е отбил военна служба 1992-1994г., като през 2011г. е получил призовка за запас през 2014г. Кюрдските военни сили не са искали от него да се присъедини към тях. Искали са децата му Р**** и Р****  да се присъединят към тях през 2015 г. Два пъти са идвали в тях, успели са да скрият децата и 2015г. се преместили в Ирак.

За нуждите на административното производство, сирийският гражданин е представил лична карта, задграничен паспорт, професионална шофъорска книжка, семейна книжка, военна книжка, издадена от отдел за набиране на персонал в К***, писмено уведомление „Мобилизационни знамена“ /без дата/, семеен сертификат на ВКБООН, статус „търсещ закрила“, издаден от Ирак, /л. 47/, дата на регистрация 19.05.2015г., дата на издаване 05.05.2024г. и срок на валидност 05.05.2026г. От страна на началника на ПМЗ – О.к., РПЦ София /л. 32/ е изискана информация от представителството на ВКБООН в България, дали Л. Р. е признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на ООН. Получен е отговор /л. 27/, че същият е регистриран като търсещ закрила на 19.05.2015г. в И**** и спрямо него не са провеждани други процесуални действия, респективно молбата за закрила не е разглеждана по същество.

С Решение № 183/12.05.2025г. Директор на РПЦ София е дал разрешение на Л. Р. след подадена декларация и доказателства на основание чл. 51, ал.2 във връзка с чл. 29, ал. 9 от ЗУБ да се настани на избрания адрес в [населено място].

С Решение № 4024/10.07.2025 г Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 21.07.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд – Перник чрез административния орган на 29.07.2025г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Подадена е до местно компетентния съд, предвид решението за настаняване на адрес в [населено място].

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС, съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Т. е предоставено и в същото не е обективирано възражение да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че то отговаря на условията на ЗУБ.

Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган изготвил становище /л. 19/, представено на П. на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя, в каквато посока са твърденията в жалбата. Напротив, анализирана е както етническата му принадлежност – кюрд, така и е обсъдена военната му служба и евентуална мобилизация. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход. Разгледана е и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В конкретния случай чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Търсещият закрила не е заявил, нито е представил доказателства за това, че е бил преследван или че е бил обект на заплахи, насилие, арест, задържане или съдебно производство от страна на държавни или недържавни субекти във връзка с неговата раса, религия, националност, етническа принадлежност, социална група или политическо мнение. Той изрично посочва, че не е бил обект на преследване заради религиозните си възгледи, че не е членувал в политическа партия или организация, не е имал политически убеждения, които да го поставят в уязвимо положение, че никога не е бил арестуван, осъждан или преследван, че не са отправяни заплахи нито към него, нито към членовете на семейството му. Действително чужденецът описва, че армията е искала да мобилизира синовете му, но това е станало през 2014г., оттогава са минали 11 години и положението в страната не е същото. Самият той не подлежи на военна служба, не твърди и такова нещо в съдебно заседание. От заявената от чужденеца бежанска история не се установи и наличието на наказателно преследване или наказание за отказ да отбие военната служба в държавата му по произход. Въз основа на приобщеното по административната преписка преведено копие от арабски език на български език на Военна книжка, издадена от отдел за набиране на персонал в К****, Главна дирекция по набиране на персонал, Главно командване на армията и въоръжените сили, С. А. Р. се установява, че на 27.10.1994г. е отслужил задължителната военна служба в С****. Вероятността да бъде мобилизиран или синовете му да бъдат мобилизирани от кюрдската армия не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. Следва да бъде установено наличието на предпоставките на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, предвиждащ че действия по преследване могат да бъдат не хипотетичната възможност/опасност от мобилизация, а именно: 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. В процесния случай нито се навеждат, нито се установяват такива факти. В този смисъл не може да се направи извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

След напускане на С*** са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Видно от изявленията на жалбоподателя той иска да събере семейството си в България, Х****, въобще държава в Европа. Тези мотиви, макар и разбираеми, не са основание за предоставяне на статут на бежанец, а по-скоро насочват към търсене на икономическа миграция. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Ето защо, правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт".

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т. 39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т. 40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква "в" от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква "в" от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното решение и доразвито (разширено относно субектите, участващи в този конфликт) в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на цитирана в решението информация, обективирана в Справка вх. № МД-02-262/19.05.2025г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в С*** към 19.05.2025г. Видно е от информацията в приложените справки, включително новите справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ вх. № МД-02-483/10.09.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в С**** към 10.09.2025г. и справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ вх. № МД-02-398/21.07.2025г. относно състоянието на сигурността в провинция Х**** и актуалното положение на кюрдите, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката група "Х. Т***а. Ш**" (Hayat Tahrir al-Sham, HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите Алепо (Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна С*****, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат А*****, втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третия по големина град в С*****, Х****. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от HTS, навлизат в Д**, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. На 29.01.2025 г. А. ал Ш*, който на практика ръководи страната след падането на режима на А., е назначен за временен президент на С****, конституцията от 2012 година е суспендирана, а парламентът е разпуснат. С. президент А. ал Ш*** обявява преходно правителство и серия от мерки, сред които създаването на временен законодателен съвет, обща амнистия за войниците от сирийската армия, премахване на наборната военна служба и начало на процес на реинтеграция за бивши правителствени и военни служители, включително високопоставени служители.

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 04 септември 2025г. се посочва, че считано от 08.12.2024 г. към 03.09.2025 г., около 862 396 сирийци са преминали обратно в С***** от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, завърнали се в С*** от началото на 2024 г., става 1 223 238 души. Между 27 август и 2 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно- пропусквателни райони. В подкрепа на тяхната реинтеграция, ВКБООН предоставя парична помощ за връщане и реинтеграция. Основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна С***, като А****, И****, Д*** и Х****** са сред най-честите дестинации.

Според данни от 2010 г., по отношение на етническите групи, кюрдите съставляват около 15% от населението на С*****. Кюрдите пребивават в райони, който са били под контрола на подкрепяната от Т**** С**** национална армия. На 17 декември 2024 г. г-н А. Ш. обявява, че всички бунтовнически фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в Министерството на отбраната, .а на 29 декември казва, че въпросното министерство планира да включи и кюрдските въоръжени сили в своите структури. А. ал Ш**** също така анонсира планове за провеждане на конференция за национален диалог, насочена към насърчаване на помирението и приобщаването. В този контекст започват разговори със Сирийските демократични сили (SDF) за решаване на проблемите в Североизточна С****. Сирийските демократични сили са водена от кюрдите коалиция от недържавни въоръжени групировки, която контролира Х****, източната част на Д. а. З., както и части от провинциите Р. и А. (Х***) - регион, управляван от цивилната демократична Автономна администрация на Северна и Източна С***.

На 10 януари 2025 г. командирът на SDF, г-н М. А., потвърждава, че подчинените му сили ще се интегрират в преструктурирана с**** армия, но предложението те да бъдат интегрирани в армията като отделен военен блок е отхвърлено от сирийския министър на отбраната. На 18 февруари 2025 г., след провеждане на преговори, С***** демократични сили (SDF) се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото С*** правителство. Ръководените от кюрдите С**** демократични сили и С**** демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни Сили в армията на новото сирийско правителство. Смята се също, че споразумението включва Автономната администрация на Северна и Източна С*****, известна като "Р.", която е гражданската власт, управляваща контролираните от SDF райони на С****.

Задължителното набиране на войници в кюрдските райони продължава от 2021 г. въз основа на Закона за наборната повинност, приет от кюрдската администрация през юни 2019 г. и известен като "Задължението за самоотбрана”. Географски законът се прилага за районите на Северна и Източна С****, намиращи се под контрола на водената от кюрдите Автономна администрация. Военната повинност е задължителна за всички жители от мъжки пол, включително сирийски граждани и кюрди без гражданство, живеещи на териториите под контрола на Автономната администрация. Изменение от Май 2021 г. разширява допустимостта за наборна служба до лица на възраст между 18 и 31 години. Сирийци от други части на страната, които са пребивавали в района повече от пет години, също са задължени да се присъединят към кюрдските въоръжени сили. Въпреки че според закона за кюрдската администрация членовете на етническите и религиозните малцинства са задължени да служат, според съобщенията, разпоредбите не се прилагат и такива лица по-скоро се присъединяват на доброволна основа. Задължението за самоотбрана" трябва да бъде завършено до навършване на [възраст] възраст и обикновено продължава шест месеца. В случай, че дадено лице откаже да се присъедини към кюрдските сили по свързани със съвестта съображения, или бъде арестувано поради отказ да се присъедини, "Задължението за самоотбрана" ще бъде за срок от 15 месеца като наказателна мярка, а закъснелите присъединили ее трябва да служат още един месец

Предвид така установеното в цитираната справка, настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в С*****, включително региона по местоживеене на жалбоподателя, не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Освен това, принадлежността към определена социална група, сама по себе си не е достатъчно основание за да се приеме, че е налице реална опасност за дадено лице, а оттам и да се предостави хуманитарен статут на това лице.

Не може да се направи и извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т. 39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване. След извършения анализ на информацията в справката, административният орган е достигнал до заключение, че в С**** все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, положението със сигурността е стабилно и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Представените по делото справки от Държавна агенция за бежанците за ситуацията в С******, включително за района по местоживеене на жалбоподателя, не дават основание да се приеме, че в страната има въоръжен конфликт, при който мирното население е подложено на безогледно насилие. Наличието му предполага продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи, или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт, съгласно четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. В конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на С****, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Освен това, за да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила.

При постановяване на решението не е нарушен и принципът "nonrefoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя, който и в проведеното интервю е заявил, че е напуснал страната си на произход заради гражданската война и проблемите в С****. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "nonrefoulement". Освен това следва да се има предвид и че, както посочва и ВКБООН, забраната за връщане, предвидена в чл. 33, параграф 1 от Конвенцията от 1951 г., сама по себе си не предполага право на лицето да получи убежище в определена държава.

Разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ предвижда, че статут на бежанец се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Република България, признат като бежанец по мандата на ВКБООН. Предоставената официална информация от представителството на ВКБООН, че жалбоподателят е регистриран като търсещ закрила на 19.05.2015г. в И**** и спрямо него не са провеждани други процесуални действия, респективно молбата за закрила не е разглеждана по същество, сочи, че чужденецът е със статус: „кандидат бежанец", обстоятелство, посочено в приобщения към административната преписка Семеен сертификат на ВКБООН с per. № 300-15000908, дата на регистрация 19.05.2015 г., дата на издаване 05.05.2024 г., валиден до 05.05.2026 г.

По аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед установената към момента фактическа обстановка и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че не са налице основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия, Последното мотивира извод за неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. А. Р., гражданин на С****, срещу Решение № 4024/10.07.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.