Р Е
Ш Е Н
И Е № 259
гр.Кюстендил, 16.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря
И. С., като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 312 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във
вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Производството по
делото е образувано по жалба на ЕТ„ Ч.З.–
В.и А.“ с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление ***, предявена чрез пълномощника
адв. Й.Т., срещу Заповед № ФК-С563-0034614
от 14.07.2020год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, за налагане на ПАМ по чл.186,
ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
административния акт на основанията по
чл.146, т. 3 и т.4 от АПК. Оспорващият сочи нарушение на процесуалните правила във
връзка с различията в часа на контролната
покупка и на извършената проверка, а по същество поддържа твърдения за
нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК във връзка със срока на
наложената ПАМ. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт И.И., изразява писмено
становище за неоснователност на жалбата.
Сочи доводи за законосъобразност на оспорената заповед, която счита за издадена
от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материални закон,
вкл. с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Прави искане за отхвърляне на
жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед
ФК-С563-0034614 от 14.07.2020год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, е наложена ПАМ
по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС „запечатване на търговски обект – кафе – аператив „F. T.“, находящ се в гр.Кюстендил, местност „К. д.“ срещу бл.**, стопанисван от ЕТ„ Ч.З.– В.и А.“
за срок от 14
дни и забрана на достъп до него на осн. чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта е мотивирана
с изложение на следните обстоятелства: на
05.07.2020г. в 11,50 ч., при извършена оперативна проверка от служители на НАП на търговски обект
- кафе – аператив „F. T“, “, находящ се в гр.Кюстендил, местност „К. д“ срещу бл.**, стопанисван от ЕТ„ Ч.З.– В.и
А.“, е
констатирано, че в обекта е въведено в експлоатация и функционира фискално
устройство марка „D.“ с ИН на ФУ № DT787824 и ИН на ФП № 02787824; че при извършена преди
легитимацията, контролна покупка от страна на органите по
приходите, на стоки на стойност 9,50лв. с плащане в брой, сумата
е приета от А. Н – барман, но във връзка с извършеното плащане не е издаден
фискален бон от
фискалното устройство, т.е. продажбата не е регистрирана в касовия апарат, който
бил в работен режим. Извън
горното, органите по приходите са проверили касовата наличност в обекта, съотв. данните в дневните финансови отчети, при
което са констатирали касова разлика в
размер на 169,55лв. в повече между наличните парични средства в касата на
обекта и тези, маркирани във ФУ.
Горното е
квалифицирано
като
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 вр. с ал.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Определянето на срока на ПАМ е
мотивирано с тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на
търговската дейност, към които са отнесени факта на покупката без издаване на касов бон и касовата разлика.
Констатациите от проверката е
отразени в съставен Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0034614/05.07.2020г.
Същият е приложен по делото като част от административната преписка. Видно от съдържанието на ПИП, проверката на
обекта е извършена на 05.07.2020г. в 11,50часа, а контролната покупка – на същата дата в 11,54
часа, като при проверката в търговския обект, е
установена фактическа наличност на парични средства в размер на 227,25лв., по
данни от ФУ – 57,70лв., въведени пари в касата
- 30,00лв. или разлика в размер на 169,55лв. в повече между
наличните парични средства в касата на обекта и тези, маркирани във ФУ. Към
преписката са представени опис на касовата наличност – приложение към ПИП,
разпечатки от фискалното устройство и дневен финансов отчет, както и обяснение от А.Х Н – барман в
обекта, ведно с декларация от нея като лице, работещо по трудово правоотношение.
Ответникът е приложил заверено копие от
Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с
която определя директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да
отнемат в полза на държавата ползвано фискално устройство и да отнемат правото
на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на
търговската дейност по чл.186, ал.2 от ЗДДС.
Издадената
заповед е
връчена на ЕТ на 20.07.2020г.,
а жалбата е подадена на 03.08.2020г.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и
интереси се засягат пряко от оспорения
административен акт. Същата е редовна, като изпълняваща
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспорената заповед, счита същата за валиден индивидуален административен
акт, издаден в писмена форма и с реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, при
спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона,
поради което е законосъобразна.
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност
на началник отдел
„Оперативни дейности“ – София в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, видно от Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г.
на изпълнителния директор на НАП за
делегиране на правомощия за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Страните не спорят по компетентността.
От формална страна, в заповедта са
изложени фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна
мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания
индивидуален административен акт на осн.
чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от
ЗДДС и съобразно обстоятелствата, констатирани при извършената
проверка на търговския обект. Последният
е индивидуализиран с адрес и предмет на осъществяваната дейност. Конкретно и ясно са описани фактите, относими
към състава на наложената ПАМ. В акта е цитиран ПИП сер. АА № 0034614/05.07.2020г., за който се сочи, че е съставен при извършената проверката в
обекта и отразява установените факти и обстоятелства. Изложени са мотиви и относно
продължителността на наложената ПАМ.
При издаване на заповедта не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Административното производство е започнало
въз основа на извършена проверка на 05.07.2020г., обективирана в
протокола от същата дата, връчен на ЕТ. Горното представлява уведомление по см.
на чл.26, ал.1 от АПК. Неоснователно жалбоподателят възразява срещу часа на
установяване на обстоятелствата, относими
към състава на наложената ПАМ, сочейки противоречие между часа на
проверката и на контролната покупка. Обратно на поддържаната теза, съдът счита, че процедурата по установяване на
релевантните за ПАМ обстоятелства е
спазена. Хронологично във времето е
логично контролната покупка да е извършена от органите на приходите в хода на
проверката.
Проверен по същество, оспореният
индивидуален административен акт е материалноправно законосъобразен, поради
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, посочена като правно основание в оспорената заповед,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Следва, че за да бъде приложена ПАМ на осн. чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е необходимо кумулативното наличие на две
материалноправни предпоставки – адресата на ПАМ да е задължено лице по чл.118,
ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. и да е нарушил реда
или начина за издаване на съответен
документ за продажба. От цитираните норми може да се направи извод, че при
установено по съответния ред неспазване на задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС
за регистриране и отчитане на извършените доставки/продажби в търговския обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство,
административният орган при условията на обвързана компетентност налага на
търговеца ПАМ запечатване на обекта и
забрана за достъпа до обекта.
С оглед законовата регламентация и конкретното фактическо и правно основание за издаване на оспорената заповед, съдът констатира, че са доказани от органа предпоставките за налагане на ПАМ. Обстоятелството, че адресатът на заповедта е задълженото лице по чл.3 от Наредбата, не е спорно по делото. Правнорелевантният факт - нарушение на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, органът установява с Протокола за извършената проверка сер. АА , № 0034614/05.07.2020г. Същият е съставен по установения ред и форма от орган по приходите в кръга на правомощията му, поради което се ползва с материална доказателствена сила на осн. чл.50, ал.1 от ДОПК, т.е. отразените в него факти и обстоятелства следва да се приемат за доказани. В случая в ПИП са описани надлежно покупката на стоки, както и плащането в брой на стойността на стоките, поради което за лицето по чл.3 от Наредбата е възникнало задължението по чл.25 от Наредбата за документиране на продажбата чрез издаване на фискална касова бележка, което не е изпълнено. По делото не са представени доказателства от търговеца, че не е извършено процесното нарушение. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в немалък размер между паричните средства в касата и тези по дневен финансов отчет. Подобна разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. Следват изводи за осъществени материалноправни предпоставки по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка.
Неоснователни са оплакванията на
търговеца срещу срока на наложената ПАМ, вкл. за липса на убедителни мотиви,
които да обосноват продължителността
на срока на ПАМ. Обратно на поддържаното становище, съдът счита, че при съобразяване
с принципа за съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението,
органът е определил 14-дневния срок на ПАМ, при максимален законов срок от 30 дни.
В случая издателят на заповедта е действал целесъобразно при упражняване на
предоставената му оперативна самостоятелност. Както се посочи, определеният срок е 14 –
дневен, т.е. под средния размер, и е съразмерен на извършеното, като е съобразен
с целената превенция за преустановяване на лоши практики в търговския обект, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. Цитираната съдебна практика от пълномощника на жалбоподателя не е
задължителна за съда, а и съществува съдебна практика в обратен смисъл,
например: решение № 9497 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 4657/2020г. на
Іо.; решение № 4615 от 21.04.2020г. на
ВАС по адм. д. № 969/2020г. на Іо.;
решение № 34 от 03.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 7511/2019г. на VІІІо. и
др.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с целта на закона. ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и
преустановено извършването на административни нарушения от същия вид, както
предвижда чл.22 от ЗАНН, а и с оглед защита интересите на държавния бюджет чрез правилно отчитане на
приходите и определяне размера на публичните задължения.
С оглед на изложеното, издадената
заповед е законосъобразна, а оспорването е неоснователно и съдът го
отхвърля.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ„ Ч.З.– В.и А.“ с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ***, срещу
Заповед № ФК-С563-0034614 от 14.07.2020год., издадена от
началник
отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, за налагане на
ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: