№ 829
гр. П., 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220101621 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 530 от ГПК, вр. 19, ал. 1 от ЗГР.
Делото е образувано по молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР от П. А. Д., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Б.” № 25, чрез адвокат Е. П. от АК П., със съдебен адрес: гр. П.,
ул. „П. М.” №11, с искане да бъдат променени собственото, бащиното и фамилното име на
молителя П. А. Д., на А. Н. Т., след което тази промяна да бъде вписана/отбелязана в
регистрите по гражданска регистрация.
Молителят твърди, че е роден в гр. П. на 25.08.1989 г.. В Удостоверението му за
раждане бил записан с имената П. А. Д., с майка А. Й. Д. и баща – неизвестен. Твърди, че
всички знаят и назовават майка му с турското име Н.. Тя била от стар и известен род - рода
Т.. Дядо му по майчина линия се казвал Х. Х. Т., но сега бил с български имена, които са му
били сменени преди 1989 г., а именно Й. Д. И., ЕГН **********. Дядото на майка му пък се
е казвал Ю. Т. А., починал през 1980 г..
Излага доводи, че когато се родил, е било невъзможно да бъде записан с турски
имена. Желанието му е да носи имената на стария род, от който произлиза, тъй като е с
турски етнически произход и иска името му да бъде променено.
Посочва, че повечето от близките и приятелите му го знаят под името А., а също и
самият молител в повечето случаи се представя с него, но иска да бъда записан така и в
официалните си документи за самоличност. Не можел да възприеме името П., тъй като било
чуждо на самосъзнанието и религията му.
Смята за важно обстоятелство, че настоящите му имена не го определят към
общността, към която принадлежа, както и че е известен под друго име сред нея.
1
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването молителят не се
явява. Изпраща пълномощник – адвокат Е. П., АК П., която моли съда да уважи
депозираната молба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от
контролиращата страна Община П. и Районна прокуратура П..
В проведеното съдебно заседание общ. П. и РП П. не изпращат представител.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
От приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане /дубликат/ от
20.03.2023 г. на общ. П. се установява, че молителят П. А. Д. е роден на 25.08.1989 г. в гр.
П., за което е съставен акт за раждане № 1958 от 29.08.1989 г., като негови родители са А. Й.
Д. и баща неизвестен.
От удостоверение за съпруг/а и родствените връзки с изх. № И-25505_001/22.06.2023
г. на общ. П. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № И-
2505_002/22.06.2023 г. на общ. П. се установява, че Й. Д. И. е дядо по майчина линия на
молителя, както и че, Й. Д. И. и Ю. Ю.ов Т.ов са имена на едно и също лице.
От справка от ОД на МВР П., с рег. № 16088/30.06.2023 г., се установява, че срещу
молителя има данни за образувани досъдебни производства и заявителски материали.
От постъпила справка от ОП-П. с вх. № 15346/23.06.2023 г., се установява, че срещу
молителя няма неприключени досъдебно производства. Установява се от приложената по
делото справка за съдимост, че молителят е осъждан.
От разпитаните по делото свидетели – Иван Анков Юруков и Кирил Виолетов Гаджев
се установява, че молителят е известен от малък със собственото си име А.. И двамата
свидетели споделят, че не са знаели, че молителят се казва П.. Посочват, че майка му се
казвала Н., както и че тяхната фамилия била Т.. Дядо му по майчина линия се казвал Ю..
Молителят бил религиозен и ходил на джамия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Промяната на собствено, бащино или фамилно име, съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 ЗГР, се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името е част от
личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното желание на дадено
лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно
обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР.
В случая от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че
молителят е възприел собственото име А. още от раждането си. Това име молителят е
2
използвал през целия си съзнателен живот. С него е известен сред своите близки,
родственици и познати. С името А. молителят се идентифицира в обществото и това име
молителят счита за свое. Налице са следователно „важни обстоятелства“ по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗГР, налагащи промяна на собственото име на молителя от П. на А., поради
което в тази част молбата следва да бъде уважена.
По отношение на искането за промяна на бащиното име на молителя от А. на Н. и на
фамилното име на молителя от Д. на Т..
Съдебната практика неизменно приема/ в т. см. решение № 450 от 28.11.2012 г по гр.
д. № 1777/20111 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. №
712/2009 г по описа на ВКС четвърто г. о., решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. №
486/2011 г. на ВКС на трето г. о.,/, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо
право, свързано с определено физическо лице- гражданско правен субект и е защитено от
закона. Законът урежда начина на образуване на българските имена с императивни правни
норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при
точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява
по специално предвиден ред. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР „Името на български гражданин,
роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно
име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Според чл.13 от ЗГР бащиното име
на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или –ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически или
религиозни традиции на родителите, а съгласно чл.14, ал.1 от същия закон фамилното име
на всяко лице е фамилното име на бащата с наставка -ов или –ев и окончание съобразно
пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на родителите
налагат друго. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗГР бащиното име на дете, на което е установена само
майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се
взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
Според съдебната практика/ в т. см. решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. №
344/2011 г на ВКС четвърто гр. о., решение № 680/11.01.2011 г по гр. д. № 1164/2009 г на
ВКС, четвърто г. о. / законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се
определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така,
защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен
случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен
морал важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива лични и обществени
обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно
или неподходящо, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото,
включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в
нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 от ЗГР и на други императивни
разпоредби на посочения закон/ в този смисъл е решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. №
25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /
3
Според съдебната практика / решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г на
ВКС, решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /
промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на
молителя, а от наличието на обективни предпоставки.
Изхождайки от така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че релевираните
от молителя доводи и съвкупната преценка на ангажираните в тяхна подкрепа доказателства
не са в състояние да мотивират извода за наличието на визираните в чл.19, ал.1 ЗГР
предпоставки, обуславящи промяна на бащиното фамилното му име.
При раждането си молителят е записан с имената П. А. Д. като бащиното и фамилното
му име е формирано по императивното правило на чл.15, ал.1 ЗГР, тъй като към момента на
раждането си молителят е бил с неустановен произход от баща и установен такъв от майка.
Тези обстоятелства не са променени и към настоящия момент.
Обстоятелството, че молителят желае да приеме рождените имена на майка си
/личното и фамилното/, безспорно за него е важно обстоятелство, но дори и да се приеме, че
рождените имена на майка му са били Н. Ю. Т., това обстоятелство не обосновава
необходимост от промяна на бащиното и фамилното име на молителя, доколкото по
категоричен начин по делото се доказа, че майка му не е възстановила рождените си имена,
а е останала с българските си имена. С тези имена е била и към момента на раждането на
молителят, видно от приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане
/дубликат/ от 20.03.2023 г. на общ. П.. По делото не са ангажирани и никакви доказателства
за това ищецът да е известен в обществото с бащино име Н. и фамилно име Т., съответно да
са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, които да мотивират съда да допусне
исканата промяна на бащиното и фамилното име на молителя. И двамата свидетели излагат
важни обстоятелства касаещи промяната на собственото име на молителя, но не и за
бащиното и фамилното му. Заявеното от тях, как се е казвала майка му и дядо му по
майчина линия, се явява ирелевантно, тъй като към настоящия момент, нито един от тях не е
възстановил рождените си имена.
По тези съображения съдът намира, че желанието на молителя да носи собственото
име А. следва да бъде уважено като бъде допусната исканата промяна, а молбата за промяна
на бащиното и фамилното име като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Ето защо на основание чл.19, ал.1 ЗГР, Районен съд П.
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на собственото име на молителя П. А. Д., ЕГН **********, от
гр. П., ул. „Б.” № 25 от П. на А..
ОТХВЪРЛЯ молбата на молителя П. А. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б.” № 25
за промяна на бащиното му име от А. на Н. и на фамилното му име от Д. на Т..
След влизане в сила на решенето препис от него да се изпрати на Община П. за
4
отразяване на промяната в акта за раждане на молителя, както и на Бюро „Съдимост“ при
Районен съд – П. за сведение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчване
на решението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5