№ 31
гр. Дупница, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510201272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Същото е второ по ред въззивно производство, след като с Решение № 259/21.11.2022
г., по КАНД № 236/2022 г., на АС-Кюстендил е обезсилено Решение № 184/05.07.2022 г., по
АНД № 246/2022 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., I-състав, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № 382-РД/29.09.2021 г.
издадено от Директора на РЗИ- гр. Кюстендил, с което на О. Й. В., с адрес: гр.Д., ул.М." №
**, с ЕГН **********, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр., е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. /триста лева/, за извършено нарушение на чл. 63,
ал.4 от ЗЗдр и Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г., на МЗ.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя с твърдения, че
същото е постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон, вкл. че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа
аргументите във въззивната жалба и излага допълнителни такива. Иска съдът да отмени
наказателното постановление. Претендира разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в съдебното заседание от
юрк. В., който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е постъпила в законовия срок от връчването на НП, подадена е от лице
разполагащо с право на обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Жалбоподателят работи като шофьор на автобус „Ивеко“, с рег.№ *******,
собственост на „Росен Искрев-66“ ООД, със седалище: гр: Дупница, извършващ обществен
превоз на пътници на територията на гр. Дупница.
На 02.06.2021г. длъжностното лице при РЗИ-гр. Кюстендил свидетелката Р. Д.,
съвместно със служители на МВР извършила проверка в автобуса, във връзка със спазване
на Заповед № РД-01-373/ 27.05.2021г., на министъра на здравеопазването, с която са били
въведени временни ограничителни мерки, при условията на обявена извънредна епидемична
обстановка. По време на проверката било установено, че жалбоподателят управлява
горепосочения автобус без поставена предпазна маска за лице. За проверката бил съставен
Протокол от 02.06.2021 г., пописан от св. Д. и полицейски инспектор Д.Т., като е връчен и
подписан от жалбоподателя.
На О. В. бил съставен от св. Д. АУАН, за нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗдр. във връзка
със Заповед № РД-01-373/27.05.2021г., на министъра на здравеопазването. Актът е подписан
от актосъставителя, свидетелите по акта Д.Т. и А.К., както и от жалбоподателят, който
изложил възражения, че фактите отразени в акта не са точно така.
Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП № 382-РД/29.09.2021 г.
издадено от Директора на РЗИ- гр. Кюстендил, с което на О. Й. В., с адрес: гр.Д., ул.М." №
**, с ЕГН **********, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр., е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. /триста лева/, за извършено нарушение на чл. 63,
ал.4 от ЗЗдр и Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г., на МЗ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а именно:
показанията на свидетелите Д. и С.-В.а, вкл. прочетените такива по реда на чл. 281, ал.1, т. 5
НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, със съгласието на страните показания на св. Т., както и от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът намира,
че в голямата си част писмените доказателства кореспондират с показанията на свидетелите
и кредитира изцяло доказателствената съвкупност по делото. Няма данни за някаква
преднамереност или предубеденост в казаното от св. Д. и прочетените показания на св. Т.. В
същото време, макар и съпруга на жалбоподателя според съда и св. С.-В.а казва истината,
доколкото същата явно е присъствала лично на проверката, описва конкретно движението
на автобуса по маршрутната линия, действията при проверката и конкретно ситуацията, в
която съпругът и е бил без поставена предпазна маска на лицето, така както ги е възприела.
2
Макар и съпруга на жалбоподателя същата по никакъв начин в показанията си пред съда не
отрича и не преиначава фактът, че жалбоподателят е бил без поставена предпазна маска при
проверката, но добросъвестно сочи причините за това.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна служебна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП
отговарят по форма, но не и по съдържание на изискванията регламентрирани в чл. 42,
респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи при спазване на установения за това
ред от ЗАНН, надлежно са връчени на нарушителя, но не съдържат коректно, пълно и точно
описание на нарушението и всички обстоятелства, при които е било извършено, вкл. точно и
категорично посочено изпълнително деяние.
Аргументите на съда за тези решаващи изводи са следните:
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, в приложимата редакция към ДВ, бр. 59 от 21.07.1992
г.:
aл. 1 „Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:
т. 1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;
т. 2. датата на съставяне на акта;
т. 3. датата и мястото на извършване на нарушението;
т. 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;
т. 5. законните разпоредби, които са нарушени;
т. 6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер;
т. 7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;
т. 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;
т. 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;
т. 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са
поверени за пазене.“
Съответно в чл. 57, ал.1 от ЗАНН, в приложимата редакция обн. в ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г.:
aл. 1 „Наказателното постановление трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало;
3
2. датата на издаването и номерата на постановлението;
3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя;
4. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име на
нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават;
6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;
7. вида и размера на наказанието;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;
9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;
10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред
кой съд.“
Във връзка с тези законови изисквания на чл. 42, ал.1, т. 3 и 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1,т.
5 от ЗАНН, съдът приема, че нито в АУАН, нито в НП не е дадено пълно, ясно и точно
описание на нарушението, във връзка с формата на изпълнителното деяние по чл. 209а ал. 1
от ЗЗдр., вкл. мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Не е посочено нито в
НП, нито в АУАН къде точно е извършено и установено нарушението, като нито се сочи
маршрута, респ. линията по която е пътувал автобусът, нито пък е посочено мястото, на
което е бил спрян от полицейските служители за извършване на проверката от страна на св.
Д., като представител на РЗИ-Кюстендил. От събраните доказателства, това се установява,
че проверката, респ. установяването на описаното нарушение се е случило едва след спиране
на автобуса от полицейските органи по маршрут от ж.к. „Бистрица“, към „Горна махала“,
при „Наковия мост“, а не по време на пътуването на автобуса, какъвто извод може да се
направи от даденото описание в АУАН и НП. В случая на следващо основание следва да се
посочи, че соченият за нарушител субект не може да извърши самостоятелна и безспорна
преценка - без да допълва или внася елементи на подразбиране, какво е точно вмененото му
нарушение. Освен това следва да се има предвид и че изпълнителното деяние по чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ е регламентирано с две отделни форми - нарушаване или неизпълнение на мерки,
а описанието на непоставяне на защитна маска не е достатъчно конкретизиращо и ясно коя
от двете проявни форми на деянието се възприема от административнонаказващия орган.
Всичко посочено до тук води към извод за невъзможност за нарушителя да организира
своята защита в цялост, която невъзможност произтича именно от неяснота за
изпълнителното деяние на вмененото нарушение. В този смисъл и доколкото е нарушена
императивна разпоредба на ЗАНН във връзка с описанието на нарушението, то това
обуславя необходимост от отмяна на НП. Изцяло в този смисъл са и разсъжденията на
касационната съдебна инстанция дадени в Решение № 177 от 25.07.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 188 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 174 от 26.07.2022 г.
4
по к. адм. н. д. № 165 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
На следващо място във връзка с нарушението на разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 5 и чл.
57, ал.1, т. 6 от ЗАНН следва да се посочи, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, т. 5
ЗАНН, като нарушена правна норма е посочена такава, която не съдържа състав на
административно нарушение и не съответства на описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, съдържащи се в АУАН. В описанието на
последния се сочи,че жалбоподателят не е спазил изискванията на Заповед №РД-01-
373/27.05.2021г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени временни
ограничителни мерки при обявена извънредна епидемична обстановка, а като нарушена
правна норма се визира чл. 64, ал. 4 ЗЗ - Редакция към ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., визираща
правомощията на министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки
т.е. в тази норма изобщо не се съдържа предписание за задължително поведение от
останалите субекти. Посочването на текста, изискващ определено поведение в действащата
към момента на деянието заповед на министъра на здравеопазването, с която са въведени
противоепидемични мерки, не санира горния недостатък. С оглед обвинителната функция
на АУАН, неправилното посочване на нарушената правна норма, води до затруднение на
нарушителя да организира защитата си, което налага отмяната на наказателното
постановление, дори и само на това основание.
Накрая следва да се акцентира и върху обстоятелството, че нарушението предмет на
обжалваното НП не е доказано в необходимата степен от обективна страна, доколкото от
показанията на свидетелката С.-В.а се установява, че по време на извънредната епидемична
обстановка, именно по изискване на РЗИ са били монтирани плексигласови прегради
отделящи шофьора физически от останалите пътници в автобуса, като лицето за контакт със
същите е била именно свидетелката В.а, която сочи, че е носила защитна маска и е работела
като кондуктор в този ден, т.е. сама е продавала билети на гражданите. Такива прегради
бяха масово поставяни в различни обществени превозни средства по време на епидемичната
обстановка в страната. Няма данни при проверката да е установено друго лице без защитна
маска в автобуса, който не е бил и особено пълен в този ден.
При изложените съображения, съдебният състав намира, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде изцяло
отменено.
По разноските:
Съобразно заявената претенция от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, изхода на делото и приложеното надлежно доказателство – договор за
правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, съдът намира, че същата е основателна и
доказана. Претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер от 300,00 лева
и е заплатено в брой от жалбоподателя на адвоката, видно от договора, който има характера
на разписка. Съобразно това, съдът приема, че следва да осъди Регионална здравна
инспекция – гр. Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, кв. „Румена Войвода“, ул. „Тинтява“
5
№36, с ЕИК *********, представлявана от Директора да заплати в полза на О. Й. В., с адрес:
гр.Д., ул.М." № **, с ЕГН **********, сумата от 300,00 лева – адвокатско възнаграждение
по настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и сл. от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 382-РД/29.09.2021 г. издадено от Директора на РЗИ-гр. Кюстендил, с
което на О. Й. В., с адрес: гр.Д., ул.М." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 209а, ал. 1
от ЗЗдр., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. /триста
лева/, за извършено нарушение на чл. 63, ал.4 от ЗЗдр и Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г.,
на МЗ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – гр. Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил,
кв. „Румена Войвода“, ул. „Тинтява“ №36, с ЕИК *********, представлявана от Директора
да заплати в полза на О. Й. В., с адрес: гр.Д., ул.М." № **, с ЕГН **********, сумата от
300,00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6