Р Е Ш Е Н И Е
04.03.2021г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесет и шести февруари |
Четиринадесети наказателен състав година 2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: ИГЛИКА ИГНАТОВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА АНД № 2477 по описа за
2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0938-004029 от 14.09.2020 година на **към
ОДМВР-Плевен на А.Д.М. с ЕГН ********** *** са наложени следните
административни наказания: 1.) по чл. 183, ал.ІІ, т.11 от ЗДвП – глоба в размер
на 20,00 лева; 2.) по чл. 175, ал. І, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец; 3.) по
чл.183, ал.І, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева; 4.) по чл.183,
ал.І, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева; 5.) по чл.183, ал.І,
т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева за това, че на 04.09.2020г. в
09:30 часа в ** с посока на движение **като водач на МПС - лек автомобил „**“ с
рег. № **/**/ извършил нарушения по чл. 40, ал.1, пр.2 от ЗДвП; чл. 123, ал.1,
т.2, б. „б“ от ЗДвП; чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание жалбоподателят,
който в установения 7-дневен срок е подал чрез наказващия орган жалба до
Районен съд - гр. Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН
наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно. В жалбата излага твърдения, че описаното
в НП не отговаря на истината, тъй като автомобилът му е със свалени
регистрационни табели от 27.09.2019г. и не е било възможно да е бил на **.
Сочи, че поради тази причина не носел в себе си контролния талон на автомобила
и СУМПС. Твърди и че свидетелят А.М.А. е в приятелски отношения с **Л.Ц., а
лицето А.А. му дължал пари и по тези причини двамата дават неверни показания.
В съдебното заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа подадената жалба.
За ответната страна, редовно призована, процесуален представител не се явява. В
подадена до РС- гр. Плевен молба, ОДМВР-Плевен счита жалбата за неоснователна и
недоказана и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 04.09.2020г. в 09:30 часа в ** в посока
на движение **жалбоподателят А.Д.М. с ЕГН ********** като водач на МПС - лек
автомобил „**“ с рег. № **/**/, управлявайки автомобила и предприемайки маневра
движение на заден ход, не се е убедил, че пътят зад него е свободен и удря
паркиралият в дясно на пътното платно по посоката му на движение лек автомобил
„**“ с регистрационен номер **, с което допуснал ПТП с материални щети по двата
автомобила. Не останал на мястото на произшествието до пристигането на
компетентните органи на МВР и не спрял, за да установи какви са последиците от
произшествието. Посочено е също така, че управляваното МПС не е регистрирано по
надлежния ред и водачът не е представил СУМПС, Контролен талон към СУМПС или
заместващ го АУАН и СРМПС част 2. Жалбоподателят заявил пред проверяващите, че
не е преотстъпвал ключа на автомобила си на друго лице. За така констатираните
нарушения актосъставителят Ц. съставила АУАН
серия GA бл.№ 258071/04.09.2020 г., връчен на жалбоподателя по надлежния
ред. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.183, ал.ІІ, т.11 от ЗДвП, чл. 175, ал. І,
т. 5 от ЗДвП, чл.183, ал.І, т.1, пр.1 от ЗДвП, чл.183, ал.І, т.1, пр.2 от ЗДвП,
чл.183, ал.І, т.1, пр.3 от ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното по съдебен ред
наказателно постановление, в което фактическата обстановка е възпроизведена по
идентичен начин.
Видно от писмо вх. № 261639 от 01.02.2021г. на
РП-Плевен е че е образувано досъдебно производство на 16.11.2020г. №
Д-2674/2020г., пр. пр. № В-6460/2020г. по описа на РП- Плевен против А.Д.М. за
това, че на 04.09.2020г. в 09:30 часа жалбоподателят е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „ **“ с рама № **, който не е
регистриран по надлежния ред - престъпление по смисъла на чл. 345, ал. 2
от НК.
След цялостна проверка на законосъобразността на
атакувания акт, съдът не откри административно-наказващият орган да е
допуснал нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя. Както АУАН, така и НП, съдържат
установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а направеното в тях фактическо
описание на нарушението е пълно и ясно и съответства на посочената като
нарушена законова разпоредба.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по
делото от ангажираните гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Л.Х.Ц. и на свидетелите С.Я.Н. и А.М.А., чиито показания
съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Актосъставителят Л.Х.Ц. на процесния ден - 04.09.2020г., била в наряд с нейн
колега. Получили са сигнал от дежурния, че на ** е преминал автомобил без
номера и са се отзовали на мястото. По данни на очевидците разбрали кой е
водачът на автомобила и къде живее. Ц. посочва, че нарушителят не е бил на
мястото на ПТП, а у дома си, че не е представил СУМПС, нито контролен талон при
извършената му проверка, а автомобилът му е бил без регистрационни табели.
Показанията и се подкрепят от показанията на свидетелите -очевидци С.Н. и А.А..
Актосъставителят посочва, че и следите по двата автомобила, които лично
възприела свидетелствали за начина на причиняване на ПТП.
Свидетелят Н. уточнява, че час преди да се обади на тел. 112 забелязал на **
да преминава автомобил- марка „**“, **, с
по-висока скорост до скелето, на което работи и в непосредствена близост до
негов колега. Викнал на водача да намали скоростта. Тогава жалбоподателят М.
рязко спрял, извършил маневра назад и ударил паркирания в дясната страна на
пътя автомобил, след което без да слезе потеглил. Думите му се подкрепят и
потвърждават от разпита на свидетеля А.А.. Тези свидетели пресъздават свои
преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти и не са
налице данни, предполагащи съмнения в тяхната безпристрастност, поради което
съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата за наличие на приятелски
отношения между актосъставителя Ц. и свидетеля А., както и за неуредени
взаимоотношения от финансов характер между жалбоподателя и свидетеля А.. Така
обсъдените гласни доказателства изцяло кореспондират приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателста, а именно: акт за установяване на административно нарушение сериа GA бл.№ 258071/04.09.2020
г., наказателно постановление № 20-0938-004029 от
14.09.2020 година, писмо/справка от РП-Плевен с входящ в РС-Плевен рег. №
261639/01.02.2021г. и заверено копие от констативен протокол за ПТП с рег. №
1755314/04.09.2020 година, справка за нарушител/водач, заверено копие от
заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи. Установената по делото фактическа обстановка
не се опровергава от дадените от жалбоподателя обяснения. Съдът обсъди
последните като съобрази, че същите освен доказателствено средство, са и
средство за защита и след като ги съпостави с останалия събран по делото
доказетелствен материал намери, че са и золирани и са израз единствено на
предприетата защитна теза.
Относно наложено административно наказание по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.
При тази установеност на фактите, административно-наказващият орган
правилно е приел, че жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната правна норма : „ Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението.“
От установената по делото фактическа обстановка е видно, че А.М. е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. І от ЗДвП,
като на 04.09.2018 г. в 09:30 часа в гр. Плевен
на ** по посока на движение **управлявайки
автомобила и предприемайки маневра движение на заден ход, не се е убедил, че
пътят зад него е свободен и удря паркиралият в дясно на пътното платно по
посоката му на движение лек автомобил „**“ с регистрационен номер
**, с което допуска ПТП с материални щети по двата автомобила. От
субективна страна, жалбоподателят е извършил нарушението виновно, тъй
като водач на МПС, по смисъла на &6, т. 25 от ДР на ЗДвП, е бил длъжен да
знае задължението си по чл. 40, ал. І от ЗДвП и да съобрази поведението си с
него. Наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба,
съдържаща се в чл. 183, ал. ІІ, т.11 от ЗДвП, която предвижда административно
наказание глоба в размер от 20,00 лева.
Относно
наложеното административно наказание по чл. 175, ал. І, т.5 от ЗДвП.
С
оглед фактите по делото, административно-наказващият орган правилно е приел, че
жалбоподателят е осъществил и от обективна, и от субективна страна състава на
нарушението по чл. 123, ал.1, т.2, б. Б
от ЗДвП. Съгласно цитираната
правна норма: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи.“
От
установената по делото фактическа обстановка е видно, че А.М. е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал. І, т.2, б. Б от ЗДвП,
като на 04.09.2018 г. в 09:30 часа в гр. Плевен
на ** по посока на движение **след
като е реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила, не остава на
мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на МВР. От
субективна страна, жалбоподателят е извършил нарушението виновно, тъй
като водач на МПС, по смисъла на &6, т. 25 от ДР на ЗДвП, е бил длъжен да знае
задължението си по чл. 123, ал. І, т. 2, б. Б от ЗДвП и да съобрази поведението
си с него. Наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна
разпоредба, съдържаща се в чл. 175, ал. І, т.5 от ЗДвП, която предвижда
административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лв. При определяне размера на наказанието е
съобразена конкретната сравнително невисока степен на обществена опасност на
деянието. Настоящият съдебен състав счита, че така наложеното наказание в
минимален размер - лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и
глоба в размер на 50,00 лева, се
явява допустимо и законосъобразно. В противен случай би се стигнало до излишно
репресиране на лицето. Така наложеното наказание се явява съответно на
извършеното нарушение и би способствало за постигане целите на наказанието,
установени в чл. 12 от ЗАНН.
Относно наложено административно наказание по чл.183, ал.1, т.1,пр.1 от ЗДвП.
При така
установените по делото на факти, административно-наказващият орган правилно е
приел, че жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на нарушението по чл. 100, ал.1 от ЗДвП, а именно - „Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него“.
Безспорно е, че
жалбоподателят А.М. на 04.09.2018 г. в 09:30 часа в гр. Плевен на ** по посока на движение **, като водач на лек
автомобил „**“ с рег. № **, не носи СУМПС от съответната категория. От
субективна страна, жалбоподателят е извършил нарушението виновно, тъй
като водач на МПС, по смисъла на &6, т. 25 от ДР на ЗДвП, е бил длъжен да
знае задължението си по чл. 100, ал. І от ЗДвП и да съобрази поведението си с
него. Наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба,
съдържаща се в чл. 183, ал. І, т.1, пр.1 от ЗДвП, която предвижда
административно наказание глоба в размер от 10,00 лева.
Относно наложено административно наказание по чл.183, ал.1, т.1,пр.2 от ЗДвП.
Видно от
установените по делото факти, административно-наказващият орган правилно е
приел, че жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна
състава на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната правна норма: „Водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него“.
От обективна
страна А.М. е осъществил състава на
нарушението по чл. 100, ал. І от ЗДвП, като на 04.09.2018 г. в 09:30 часа в гр.
Плевен на ** по посока на движение **,
като водач на лек автомобил „**“ с рег. № **, не носи контролния талон към
СУМПС. От субективна страна, жалбоподателят е извършил
нарушението виновно, тъй като водач на МПС, по смисъла на &6, т. 25 от ДР
на ЗДвП, е бил длъжен да знае задължението си по чл. 100, ал. І, т.1 от ЗДвП и
да съобрази поведението си с него. Наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал.І, т.1, пр.2 от ЗДвП, която предвижда административно наказание глоба в размер от 10 лева.
Относно наложено
административно наказание по чл.183, ал.1, т.1,пр.3 от ЗДвП.
Административно-наказващият
орган правилно е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната правна норма: „Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке“
От установената
по делото фактическа обстановка е видно, че А.М. на 04.09.2018 г. в 09:30 часа
в гр. Плевен на ** по посока на движение
**, като водач на лек автомобил „**“ с рег. № **, не носи свидетелство за регистрация
на МПС, което управлява. От субективна страна, жалбоподателят е извършил
нарушението виновно, тъй като водач на МПС, по смисъла на &6, т. 25
от ДР на ЗДвП, е бил длъжен да знае задължението си по чл. 100, ал. І, т.2 от ЗДвП и да съобрази поведението си с него. Наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал. І, т.1, пр.3 от ЗДвП,
която предвижда административно наказание глоба в размер от 10 лева.
Съдът намира, че в настоящия случай не
следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед тежестта на
извършеното нарушение и обществените отношения, които в конкретния случай се
регулират от ЗДвП. Наложените административни наказания са законоопределени по вид и размер.
Поради
гореизложените фактически и правни съображения, настоящият съдебен състав
счита, че жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление е
законосъобразно и правилно и следва да бъде повърдено изцяло.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН , Плевенски Районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно
постановление № 20-0938-004029 от 14.09.2020 година на **към ОДМВР-Плевен на А.Д.М.
с ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: 1.) по чл.
183, ал.ІІ, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева; 2.) по чл. 175, ал. І,
т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 (един) месец; 3.) по чл.183, ал.І, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 10,00 лева; 4.) по чл.183, ал.І, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер
на 10,00 лева; 5.) по чл.183, ал.І, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00
лева за това, че на 04.09.2020г. в 09:30 часа в ** с посока на движение **като
водач на МПС - лек автомобил „**“ с рег. № **/**/ извършил нарушения по чл. 40,
ал.1, пр.2 от ЗДвП; чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП; чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Плевен. Решението да се
съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: