Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.02.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1330/2015година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени от И.К.Д.,
ЕГН ********** против „С.Ж.Е.” *, ***, ЕИК *
обективно
и субективно съединени искове за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1300лева, заявена като
частичен иск от вземане в общ размер от 34000лева, представляваща платена без
основание на *. седма по ред погасителна вноска по сключен между
страните договор за оборотни средства- овърфрат № *.,
ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда- *.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1300лева заявена
като частичен иск от вземане в общ размер от 34000лева, представляваща
обезщетение за забава начислено върху главницата от 34 000лева за периода *.
В исковата си молба,
ищецът излага, че на *. между ответника и „* е сключен договор за кредит за оборотни средства- овърдрафт № 27 за сумата
от 70хил.лв. и срок на действие 60месеца. Към договора впоследствие били
сключени последователно допълнителни споразумения, както следва: № *., по силата на което ищецът встъпил като съдлъжник
по договора и се завишава размера на овърдрафта на 130хил.лв.; № *., с което договорът е продължил действието си; № *. за промяна таксата за обслужване на кредита от 1,5% на 1%; № *., с което договорът е продължил действието си; № *., с което е бил завишен размерът на овърдрафта на 204хил.лв. и № *. за продължаване срока на договора до * писмо от *. дружеството кредитополучател било уведомено, че банката прекратява
предоставянето на средства по договора и че кредитополучателят следва да
заплати на 6 месечни вноски сумата от общо 184171,22лева. С ново писмо от *. ответникът уведомил ищеца и дружеството, че към тази дата задължението по
договора е в размер на 68хил.лв., платими съответно на *. Считано от *. дружеството чрез управителя Елена Димитрова извършило
плащане по договора на шест вноски, с което погасило задълженията по кредита.
На *. ищецът получил обаждане от ответника, че следва да заплати сумата от
34хил.лв, като в противен случай банката ще пристъпи
към изпълнение върху ипотекираното имущество. Затова, на * следобяд ищецът внесъл в брой на
касата в офиса на ответника сумата от 34хил.лв., като уведомил служителката на
касата, че като съдлъжник по кредита прави вноската в
полза на банката. Затова сумата била отнесена по заемната сметка на
дружеството. За извършеното плащане му била издадена вносна бележка от софтуера
на банката подписана от него и от банков служител, като платил и такса за
превода. Впоследствие било установено, че на *. по същата тази заемна сметка били внесени две вноски от по 34хил.лв.,
едната от който от управителя на дружеството кредитополучател с посочено
основание за превода шеста погасителна вноска по договора за кредит и втора
внесена от ищеца. Ето защо, ищецът твърди, че е налице надвнасяне по договора
за кредит със сумата от 34хил.лв., платената от ищеца без основание. Ето защо,
счита се, че ответникът дължи връщането й, ведно с обезщетение за забава,
считано от датата на извършване на плащането. Понастоящем заявява връщане на
част от сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че въпросният превод е извършен в
полза и по сметка на трето лице * и съответно не е
постъпил в патримониума на ответника. Затова счита,
че се касае за вътрешни отношения между ищеца като наредител
и трето лице като получател на превода. Твърди, че на *. е направен само един превод в размер на сумата от 34хил.лв. с основание
шеста погасителна вноска по кредита. Липсва плащане на седма вноска. Операцията
е извършена въз основа на платежен документ- вносна бележка подписана от
законния представител на дружеството и депозирана от ищеца. Документът, с който
ищецът твърди, че е извършено плащане се сочи, че представлява разпечатка от
банковия софтуер и удостоверява единствено вече извършената банкова операция.
Претендира присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован се явява лично, не се представлява. Поддържа исковата молба и
моли същата да бъде уважена.
Ответникът редовно призован, представлява се от
процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба по
съображенията изложени в него.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание дължи неговото връщане. Така
очертаният фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца,
провеждане на пълно и главно доказване на факта на плащане от негова страна и
получаване от ответника на процесната сума като
вноска по сключения между страните договор за овърдрафт, както и останалите си
възражения за нейната недължимост. В случай, че това
бъде установено, то ответникът следва да установи, че плащането е станало на
валидно правно основание, т.е. в изпълнение на задължение по погасителен план
за връщане на получената по договора за кредит сума, както и останалите си
възражения, от които се ползва.
Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение се явява неоснователно, доколкото не са
налице предпоставките на чл. 238 ГПК. По делото е налице депозиран отговор на
исковата молба, а и упълномощен представител на ответника се яви в първото по
делото заседание. Следва да се посочи, че ако и да не е налице постъпил отговор
от ответника в срока по чл. 131 ГПК / както е настоявал ищеца/, направените в
него възражения не касаят такива по чл. 133 ГПК, за чието пропускане този срок
се явява преклузивен. Няма пречка те да бъдат релевирани и впоследствие, в първото по делото съдебно
заседание, когато дефакто ще настъпи и процесуалната преклузия, вкл. и тази за представяне на писмени
доказателства, с които страните са разполагали. Преклузията
за тях ще е налице след изготвяне доклада по делото, когато страните получат
указания по чл. 146, ал.2 ГПК.
Между страните не съществува спор, че са били
в договорни отношения по сключен договор за оборотни средства- овърфрат № *., по който ищецът е
имал качество на съдлъжник, а ответникът на кредитодател. Последното се установява и от представения по
делото договор. Видно е от същия, че договорът е сключен между ответника и
дружеството «*, представлявано от управителя Елена Димитрова Димитрова,
с максимално разрешен кредитен лимит в размер на 70хил.лева. В част ІІ, чл. 4
страните са договорили, че усвояването на кредита се извършва чрез извършване
на касови и безкасови плащания над размера на наличностите по разплащателната
сметка на кредитополучателя, като превишението е в рамките на договореното
кредитно салдо. Съобразно чл. 8 от договора, погасяването на кредита се
извършва чрез отнасяне за погасяване на кредитната експозиция в рамките на
работния ден на всяко постъпление по разплащателната сметка и при наличие на
кредитна експозиция по заемната сметка на кредитополучателя.
С допълнително
споразумение № * към договора, като съдлъжник
по него е встъпил ищецът И.Д. и съответно е увеличен размерът на кредита на 130хил.лева.
Впоследствие към договора са били сключени още пет допълнителни споразумения с
последното, от който № 6 страните са уговорили продължаване срока на договора
до *. С писмо изх. № *. до кредитополучателя «*, банката го е уведомила, че следва да погаси кредитна експозиция в размер
на 204хил.лева на шест вноски, при падеж и размер, както следва: *.- 14171,22лева и останалите пет вноски, всяка от по 34хил.лева, с падежи,
съответно * и *. С ново писмо изх. № *. и в отговор на
постъпила жалба, банката е уведомила кредитополучателя относно размера на
дължими към *. погасителни вноски и лихви. С писмо изх. № *. ищецът е бил уведомен от банката, че към *. е налице недостиг на средства по банковата сметка на *, поради което и са налице просрочени задължения в размер на 43324,32лева.
По делото са представени
от ищеца шест броя вносни бележки, попълнени на ръка, от които се установява,
че: На *. «* е внесло в брой по банкова сметка, ***та от 14171,22лева с основание първа
погасителна вноска по договор за кредит № *.; на *. «* е внесло в брой по банкова сметка, ***та от 34хил.лева с основание втора
погасителна вноска по договор за кредит № *.; на *. «* е внесло в брой по банкова сметка, ***та от 34хил.лева с основание трета
погасителна вноска по договор за кредит № *. «* е внесло в брой по банкова сметка, ***та от 34хил.лева с основание
четвърта погасителна вноска по договор за кредит № *.; на *. «* е внесло в брой по банкова сметка, ***та от 34хил.лева с основание пета
погасителна вноска по договор за кредит № *.
От шестата по ред вносна
бележка е видно, че на *. «* е внесло в брой по банкова сметка, *** «* сумата от 34хил.лева с основание шеста погасителна вноска по договор за
кредит № *. Видно е, че в графата, в която се отразява в чия полза се извършва
плащането е налице извършена поправка, като фигурира изписване, както на наименование
на банката, така и на дружеството «*, при невъзможност да се
различи кое е първоначалното записване. Във всички вносни бележки е налице
печат на банката и подпис на нейн служител. Приета е
по делото е и втора вносна бележка, на която дефакто
и ищецът основава претенцията си, че е извършил повторно плащане на дължимата
шеста вноска по кредита и чието връщане се иска понастоящем, като получена без
основание от банката. Видно е, че вносната бележка е от същата дата *., но в компютърна разпечатка и с нея е наредено плащане в полза на «* от ищеца И.Д. на сумата от 34хил.лева, внесена в брой с основание вноска
по кредит. Плащането е отразено, че е извършено в клон *- ПОС * в 14,24ч. и удостоверено с подпис на касиер и вносител.
Ответникът представи
идентична на тази на ищеца вносна бележка от същата дата, изготвена в
компютърен вариант и също такива, съответни на представените от ищеца попълнени
на ръка и удостоверяващи плащанията на останалите пет погасителни вноски. Те са
идентично изготвени, като тази представена от ищеца, касаеща
плащането от *., с разликата, че не носят подпис на вносител и касиер.
За опровергаване
твърденията на ищеца, че е налице два пъти плащане на шестата погасителна
вноска, по искане на ответника по делото бе изслушано и прието заключение на
в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза. Същото като неоспорено от
страните, обективно и безпристрастно изготвено на база проучване материалите по
делото и проверка в счетоводството на ответника, бива в цялост кредитирано. От
заключението на в.л. се установява, че титуляр на сметка с № * е дружеството «* и по тази сметка са
постъпвали всички суми съобразно погасителния план по договора. На *. по сметката е постъпила сумата от 34хил.лева внесена в брой от ищеца И.К.,
на касата на банката в клон Балчик. Банката е осчетоводила едно единствено
плащане на *., като преди да бъде извършено то, наличността по салдото е била -31,39лева.
В края на работния ден на *. наличността по
сметката е останала 0лева.
От приобщените по делото
материали по т.д. № *. по описа на ВОС е видно, че с влязло в сила решение /недопуснато
до касационно обжалване с определение *. по к.т.д. № *. на ВКС, І ТО/, е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД
предявен от * срещу настоящия ответник за осъждането му да заплати на ищеца сумата от
34хил.лева, представляваща подлежаща на връщане надвнесена сума по сключен
договор за оборотни средства- овърфрат № *. Прочитът на мотивите по така постановения съдебен акт обосновава извод,
че предмет на претенцията е била вноска извършена на *., за която дружеството кредитополучател е твърдяло, че е платена без
основание, доколкото на същата дата е налице плащането й извършено и от съдлъжника по договора и настоящ ищец в производството.
Редно е да се посочи, че коментираното в мотивите на съда решение по гр.д.
5277/2011г. на ВРС със страни *” * и имащо за предмет изпълнение на задълженията по процесния
договор за овърдрафт и посочената в нея констатация на съда, че са налице две
вноски от по 34хил.лева по договора за овърдрафт, нямат обвързваща сила за
настоящия състав. На първо място, мотивите на акта не се ползват със сила на пресъдено нещо, а от друга страна производството се е
развило между други страни и е имало за предмет изследване на други обстоятелства.
При така установената
хронология на фактите по делото, основният спорен между страните по делото
въпрос касае налице ли е повторно плащане на шестата погасителна вноска по
договора за овърдрафт извършено от ищеца с представения от него банков
документ- вносна бележка от *.
Съвкупният анализ на събраните
по делото доказателства налага извод, че исковата претенция е неоснователна.
Ищецът е станал съдлъжник по процесния
договор за кредит, чието издължаване съобразно последния погасителен план е
следвало да стане на шест погасителни вноски. Шестата по ред е в размер на
34хил.лева. Последната шеста вноска е платена на *. Покриването на вноските е извършвано от банката със средства на
кредитополучателя по разплащателната му сметка с № * От изслушаното по делото заключение на в.л. стана ясно, че на въпросната
дата е налице осчетоводяване на едно единствено постъпление по разплащателната
сметка на дружество и то е това извършено в брой от ищеца И.К.. Преди
постъпване на сумата салдото по сметката е било отрицателно, а след това и в
края на работния ден, банката е извършила събиране на сумата и я е отнесла по
кредитната експозиция в погашение на последната вноска, при удържане на
съответната такса. Така, след тази операция, салдото по сметката е занулено. Не
може да се споделят доводите на ищеца, че вносната бележка изготвена на ръка и
тази изготвена на компютър удостоверяват две отделни плащания извършени
съответно и от две различни лица. Двата документа удостоверяват едно и също
плащане, което се установява включително и от представените от ответника
компютърно изготвени вносни бележки, удостоверяващи плащания на предходните
вноски и съответни по дати на тези представени от ищеца, но написани на ръка. Дефакто, документът удостоверяващ извършеното плащане е
вносната бележка изготвена от вносителя /в случая ръкописно/, доколкото именно
такъв е образецът на документа, приложение № 1 и изискванията към неговото
изготвяне съобразно Указание 03-2009г. /важимо към датата на изготвяне на
документа/ на БНБ за съставяне на платежни документи, където в т.2.1 е
посочено, че документът «вносна бележка» се съставя от клиент на банката, който
внася пари в брой по банкова сметка. ***, документът- компютърно изготвената
вносна бележка няма характеристиките на документ «вносна бележка»,
удостоверяващ извършване на плащане в брой по банкова сметка, ***четоводство и поради това погрешно предоставен в екземпляр
на ищеца. С тези доводи и доколкото не се установява първата предпоставка от
фактическия състав на твърдяното от ищеца право, настоящият състав приема, че
исковата претенция е неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне.
Неоснователността
на иска за главница, предпоставя неоснователност и на обусловения от него иск
за заплащане обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху претендираната
главница за периода *.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът имат право на разноски. Искане за присъждането им е направено
своевременно. Реализираните разноски в настоящото производство са в размер на
250лева депозит за вещо лице. Поискано е и присъждане на юк.
възнаграждение, което съдът определя в размер на 300лева, колкото е минимално
предвидения в Наредба № 1/2004г., чл. 7, ал.2, т.1. Или в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в общ размер на 550лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от И.К.Д., ЕГН **********
с адрес *** против „С.Ж.Е.” *, ***, ЕИК *
със седалище и адрес на управление *** искове
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1300лева, заявена
като частичен иск от вземане в общ размер от 34000лева, представляваща платена
без основание *. като седма по ред погасителна вноска по сключен между
страните договор за оборотни средства- овърфрат *.,
ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда- *.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1300лева, заявена
като частичен иск от вземане в общ размер от 34000лева, представляваща
обезщетение за забава начислено върху главницата от 34 000лева за периода *., като неоснователни на основание чл. 55,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.К.Д., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на „С.Ж.Е.” *, ***, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** сумата от 550лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция
за платен депозит за вещо лице и юк. възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: