С присъда № 77/10.07.2007 год., постановена по н.о.х. дело № 646/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Въчка Миткова Костадинова от гр.Харманли, за виновна в това, че на 07.01.1995 г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, чрез използване на специален начин – ловкост, в съучастие като извършител с Красимир Митков Костадинов и Валентин Иванов Живков, двамата от гр.Кърджали, за които производството е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, отнела чужда движима вещ – 1 брой дамско кожено яке на стойност 8650 /неденоминирани/ лева от владението на Елена Иванова Кацарска от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1,т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б” от НК, във вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК я е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, като на осн. чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН е определил първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата съдът също така е осъдил подсъдимата Костадинова да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски, в размер на 30 лв. Недоволна от присъдата е останала жалбодателката Въчка Костадинова, която счита, че присъдата е неправилна, постановена е в нарушение на закона, а наложеното наказание било явно несправедливо. Твърди се, че съдът при определяне на размера на наказанието не бил съобразил всички доказателства – ниския размер на предмета на престъплението, младата възраст на подсъдимата към момента на извършване на деянието, изключително тежкото й здравословно състояние – 98% ТНР, вследствие на прекаран инфаркт, ТБЦ и наличие на захарен диабет, обстоятелството, че се грижела сама за малолетното и болно дете на дъщеря си, настанено при нея по силата на съдебно решение на основание чл.25, т.1 и т.3 от Закона за закрила на детето. Моли да бъде изменена присъдата на Районен съд – Кърджали като бъде намалено наложеното й наказание по размер, което би съответствало на тежестта на извършеното деяние и успешното постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. В съдебно заседание чрез защитника си – адв.Исламова поддържа жалбата си. Представя нови писмени доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна, тъй като наложеното на подсъдимата наказание било определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, и било справедливо. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите доказателства, като при проведеното съдебно следствие във въззивното производство са приети като доказателства - заверени ксерокопия на Експертно решение на ТЕЛК № 943/18.04.2007 г.; Епикриза на Въчка Миткова Костадинова от 05.08.2005 г.; Епикриза на Въчка Миткова Костадинова ИЗ № 1637/10.05.2005 г.; Решение от 03.11.2004 г. на РС-Харманли, постановено по гр.д. № 547/2004 г. по описа на същия съд; Епикриза на Даниел Карамфилов Въчков ИЗ № 196/26.02.2004 г.; Експертно решение на ТЕЛК № 1659/19.07.2006 г.. От събраните и от двете съдебни инстанции доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следното: На 07.01.1995г., около 10-11 часа, подсъдимата Въчка Костадинова и св.Красимир Костадинов /неин брат/ излезли от дома си, находящ се в гр.Кърджали, ул. "Морава" №55 и се отправили към Кооперативния пазар на гр.Кърджали. При излизането си, на същата улица срещнали св.Валентин Живков, който се присъединил към тях. По пътя подс.Костадинова предложила на двамата свидетели да посетят някой магазин, за да си купи дреха /блузка/. Подсъдимата Костадинова, св.Костадинов и св.Живков влезли в магазин за кожени изделия, находящ се на ул. "Републиканска" №15, който се стопанисвал от "Терзиева и синове". По същото време в магазина работила като продавачка св.Елена Кацарска. Под предлог, че подс.Костадинова и св.Костадинов искали да си закупят якета, последният заедно със св. Живков започнали да отвличат вниманието на продавачката- като й искали първо едно, а после друго яке. Св. Кацарска се навела зад щанда, за да им предостави друго такова. В този момент подсъдимата с помощта на пръчка, подпряна до щанда, която служила като помощно средство в магазина за сваляне на окачените на по-високо место дрехи, с голяма бързина и ловкост свалила окачено високо на стената дамско кафяво кожено яке и го прибрала в найлонова торба. Св.Кацарска не успяла да разбере какво и как се случило, но поглеждайки към стената забелязала липсата на едно от окачените якета, при което се отправила към подс.Костадинова и й казала да отвори найлоновата торба. При последвалия отказ от страна на подсъдимата, св.Кацарска я предупредила, че ако не го направи ще се обади в полицията, и за да потвърди намерението си взела слушалката на телефона в ръка. Св.Красимир Костадинов веднага реагирал и избутал ръката на св.Кацарска, за да й попречи да набере номера, през което време другите двама - подс.Костадинова и св.Живков напуснали магазина и избягали в неизвестна посока, като веднага след това били последвани от св.Костадинов. Подсъдимата занесла отнетата вещ в дома си. Свидетелката Кацарска се обадила веднага след случилото се в РПУ- Кърджали, съобщила за извършената кражба и дала подробно описание на извършителите. С протокол от 07.01.1995г., подс.Въчка Костадинова предала на служител в РПУ- Кърджали 1 /един/ брой дамско кожено яке. При предаването му заявила, че го откраднала от магазина на СД "Терзиева и синове", находящ се на ул. "Републиканска" №15. С Разписка от 07.01.1995г. същата вещ била върната на св. Кацарска. От заключението на вещото лице изготвило съдебно- оценителната експертиза се установява, че към датата на извършване на кражбата /м.януари 1995 г./ стойността на инкриминираната вещ- дамско кожено яке възлизала на 8 650 неденоминирани лева, а към датата на изготвяне на заключението – м.март 2007 г. - 194лв.. С Постановление на РП - Кърджали от 16.05.2007г., е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 164/1995г. по ОСС-Кърджали, а именно в частта водено срещу Валентин Иванов Живков, с ЕГН **********, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 от НК и срещу Красимир Митков Костадинов, с ЕГН **********, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, на основание чл.24, ал.1, т.З от НПК /наказателната отговорност за двамата е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност/. От представените във въззивното производство писмените доказателства - заверени ксерокопия на Експертно решение на ТЕЛК № 943/18.04.2007 г., Епикриза на Въчка Миткова Костадинова от 05.08.2005 г., Епикриза на Въчка Миткова Костадинова ИЗ № 1637/10.05.2005 г., Решение от 03.11.2004 г. на РС-Харманли, постановено по гр.д. № 547/2004 г. по описа на същия съд, Епикриза на Даниел Карамфилов Въчков ИЗ № 196/26.02.2004 г. и Експертно решение на ТЕЛК № 1659/19.07.2006 г., се установява, че подсъдимата страда от захарен диабет инсулинонуждаещ се, белодробна ТБК в разпад и исхимична болест на сърцето, поради което й е определена 98% трудова неработоспособност. Установява се също, че с Решение постановено по гр.дело № 547/2004 г. по описа на РС-Харманли, детето на дъщеря й т.е. нейно внуче /на подс.Костадинова/ - Данаил Карамфилов Въчков на основание чл.25, т.1 и т.3 от Закона за закрила на детето е настанен в семейството на подсъдимата Въчка Костадинова, като същото е с вродени аномалии на стъпалото, наложили оперативно лечение и е с лека умствена изостаналост. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка, по която между впрочем не се спори. Тя се приема за установена от събраните гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. Изводите направени от първоинстанционния съд относно приетата фактология се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят, предвид липсата на каквито и да било противоречия или несъответствия на събрания доказателствен материал по делото. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че жалбодателя Въчка Миткова Костадинова е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2 във с чл. 195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б” от НК, а именно на 07.01.1995 г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, чрез използване на специален начин – ловкост, в съучастие като извършител с Красимир Митков Костадинов и Валентин Иванов Живков, двамата от гр.Кърджали, за които производството е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, отнела чужда движима вещ – 1 брой дамско кожено яке на стойност 8650 /неденоминирани/ лева от владението на Елена Иванова Кацарска от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление от обективна страна – същата е отнела чужда движима вещ на стойност 8650/неденоминирани/ лева от владението на Елена Иванова Кацарска без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, установявайки фактическа власт върху нея, като кражбата е извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б” от НК, т.к. деянието е осъществено след като подс.Костадинова е била осъждана повече от два пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на повече от едно от наложените й наказания не са отлагани по чл.66 от НК, като в тази връзка съдът е изложил много подробни съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Не следва да бъдат преповтаряни и подробните, убедителни и законосъобразни съображенията на районния съд и относно останалите квалифициращи признаци на инкриминираната кражба извършена от подсъдимата. Съдът правилно е приел също, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината – пряк умисъл, т.е. същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието – лишавайки пострадалата от собствената й вещ, предвиждала е общественоопасните му последици - преминаването на вещите в нейна фактическа власт и е искала настъпването на общественоопасните последици – установяването на собствена фактическа власт върху предмета на престъплението, като впрочем, първоинстанционният съд отново е изложил подробни съображения в тази насока. При определяне на наказанието, съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс.Костадинова обстоятелства и е изложил подробни мотиви в тази насока. Правилно също така е приел, че са налице условията за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание под най-ниския предвиден в закона предел /чл.196, ал.1,т.2 НК/, предвид че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – направени самопризнания, съдействие при разкриване на обективната истина, изразено съжаление и разкаяние за извършеното, затруднено материално състояние, връщане на вещта, както и обстоятелството, че от момента на извършване на кражбата са изминали повече от 12 години. Що се отнася до извода на първоинстанционния съд относно размера от 1 /една/ година на наложеното наказание „лишаване от свобода”, то същият е необоснован и незаконосъобразен, имайки предвид, че превес при индивидуализацията на наказанието имат смекчаващите отговорността обстоятелства, невисоката стойност на вещта, възстановяването й, младата възраст на подсъдимата към момента на извършване на деянието и най-вече изключително тежкото здравословно, семейно и материално състояние на подсъдимата, предвид представените и обсъдени по-горе писмени доказателства, като съдът съобрази и обстоятелството, че след извършване на инкриминираното деяние през 1995 г. подсъдимата не е осъждана за други престъпления, видно от представената по делото справка за съдимост, от което може да се направи извода, че тя явно е преосмислила поведението си – да се поправи и превъзпита, каквато е и основната цел на наказанието налагано по НК. Или така определеното й наказание “лишаване от свобода” е завишено по размер и очевидно не съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, т.е. е явно несправедливо. При това положение настоящата инстанция намира, че за постигане целите на наказанието – личната и генералната превенция, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК, е необходимо и достатъчно налагането на подсъдимата на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3/три/ месеца. С оглед изложеното, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й, с която на подсъдимата Костадинова за извършеното престъпление по чл.196, ал.1,т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, като същото бъде намалено на 3/три/ месеца “лишаване от свобода”. Намаленият размер на наказанието не води до промяна на режимът, при който следва същото да бъде изтърпяно, а именно определения от районния съд „строг” такъв, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че в частта й извън наложителното изменение по отношение на наложеното на подсъдимата наказание “лишаване от свобода”, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.3 и т.6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 77/10.07.2007 год. по н.о.х.дело № 646/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на Въчка Миткова Костадинова от гр.Харманли, с ЕГН ********** е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ години, като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 3/три/ месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |