НОХД № 578/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия В.Г.Д. *** е по чл.234в ал.1
от НК за това, че през м. „януари” 2014г. /на неустановена дата/ е осъществил
неправомерно присъединяване –самоволно е монтирал водомер без метрологична
пломба към водоснабдителната система, собственост на „В и К” ЕООД Пазарджик - в
ликвидация, с което е създал условия за непълно отчитане на потребеното
количество вода.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна
присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода, при режим на
ефективно изтърпяване и на кумулативно предвиденото наказание глоба.
Подсъдимият се явява лично в съдебна заседание и с
упълномощен защитник, като се признава за виновен и дава обяснения по
обвинението. Защитникът на подсъдимият пледира за налагане на наказание
пробация при условията на чл.55 от НК. Подсъдимият се присъединява към искането
на защитника.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Подс. В.Д.
живеел в къща находяща се в с.А., обл.П. ул.”18-а” № 3. В къщата живеела и
съжителстваща с него на семейни начала жена, както и общото им дете – Д. Л.
/неприпозната от бащата/, род на 30.06.2012 година. В тази къща живеел и братът
на подсъдимият – св.Е.Д..
В дома на подсъдимият имало монтиран водомер за
отчитане на потребеното количество питейна вода от „В и К” ЕООД Пазарджик - в
ликвидация, с абонатен № *********. На 03.10.2013г. служители на посоченото
дружество демонтирали въпросният водомер и извършили така нареченото
”затапване” на абоната, т.е. прекъсване на захранването с питейна вода в имота,
заради неплатени сметки, за което бил съставен нарочен акт за демонтаж
/затапване/ с № 012716. След този момент подсъдимият и обитателите на
неговото жилище започнали да черпят питейна вода от свои съседи, които
обаче в края на годината отказали да предоставят тази услуга.
През мес. януари 2014 година, на неустановена дата,
подс. В.Д. премахнал тапата и пломбата, поставена на захранващата водопроводна
тръба към имота му. След това на тяхно място монтирал друг водомер, със счупено
стъкло и надпис върху него „138834”, без тапа и пломба, с което възстановил
противозаконно водоподаването в дома си. От този момент нататък подсъдимият и
обитателите на дома му започнали да черпят питейна вода без потребеното
количество на същата да бъде реално отчитана от „В и К” ЕООД Пазарджик - в
ликвидация.
Св. Р.Г. изпълнявал длъжността „водопроводчик” към „В и
К” ЕООД Пазарджик - в ликвидация, като съвместявал и длъжността на инкасатор в
с.А., обл.Пазарджик. На 20.04.2014г. той
обхождал селото, като минал покрай къщата на подсъдимият. Свидетелят знаел, че
обвиняемият като абонат на „В и К” бил затапен за неплатени сметки на 03.10.2013г.
Инкасаторът погледнал през мрежата и видял, че шахтата е суха, покрита с
парчета фазер и картони. При последващ обход на 20.05.2014г. св.Г. установил,
че въпросната шахта е мокра, като в периферията й имало локва. Тогава
предположил, че е налице незаконно присъединяване към водоснабдителната система
на дружеството, в което работел и подал сигнал на ЕЕНСП 112.
На същата дата, на място били изпратени служители на
РУ на МВР-Пазарджик, като бил извършен оглед на местопрестъпление. Незаконно монтираният
водомер бил установен, като било констатирано, че е със счупено стъкло с надпис
върху него „138834” и показания „1896”, без тапа и пломба. Установено било, че
при развъртане на спирателния кран на намиращата се в близост чешма започвала
да тече питейна вода. Водомерът бил демонтиран и иззет като веществено
доказателство по делото.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе изцяло от самопризнанията на подсъдимия и показанията на свидетелите Р.Г. /дадени във фазата на
съдебното следствие/, Е.Д. и С. Стоянов /дадени от последните двама в ДП и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281
от НПК/, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото.
Съдът
дава изцяло вяра на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
тъй като същите са последователни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка. Предвид безспорността на всяко
едно от доказателствата не се налага подробен анализ на същите.
Съдът изключи от
доказателствената съвкупност, т.е. не цени и обсъжда приобщеното веществено
доказателство още в досъдебната фаза на процеса – 1 бр. водомер с надпис върху него „138834” и показания „1896”, т.к.
при предходното разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд–
НОХД № 2055/2014г. по описа на ПРС е била постановена присъда № 6 от
14.01.2015г., с която е постановено вещественото доказателство да бъде унищожено.
Тази присъда е била потвърдена и влязла в сила с Решение № 32 от 21.03.2015г.
по ВНОХД № 43/2015г. на ПОС. След влизане в сила на първоинстанционната присъда
са били предприети действия за нейното изпълнение, при което и вещественото
доказателство е било унищожено на 06.07.2015г., което е отразено и върху самата
присъда на стр.2-ра, като всичко това се е случило преди възобновяване на
наказателното производство с Решение № 67 от 03.04.2018г. по н.д. № 225/2018г.
на ВКС. Предвид на това и поради липсата на вещественото доказателство към
настоящия момент, в който делото /след възобновяване на производството от ВКС/,
се разглежда за втори път от първоинстанционния съд, то последният не обсъжда
въобще наличието на веществено доказателство по делото. Независимо от това обаче
и както се посочи по-горе, в кориците на делото са налице достатъчно писмени и
гласни доказателства, установяващи описаната най-горе фактология.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира за безспорно установено по делото, че подс. В.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.234в ал.1
от НК, като на неустановена дата през м. януари 2014 година е осъществил
неправомерно присъединяване към
водоснабдителната система, собственост на „В и К” ЕООД Пазарджик - в
ликвидация, с което е създал условия за непълно отчитане на потребеното
количество вода.
Авторството на деянието се доказа безспорно от
събраните писмени и гласни доказателства. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи на осъществения престъпен състав. Съзнавал е, че по описания по-горе начин, през мес. януари 2014г. осъществява
неправомерно присъединяване към водоснабдителната мрежа и с това създава
условия за непълно отчитане на потребяваната вода в неговия имот, но
преследвайки пряката си цел – да черпи вода за битови нужди, е извършил
присъединяването. С други думи той е предвиждал конкретно и искал настъпването
на общественоопасните последици от деянието си, т.е. действал е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия съдът се ръководи
от изискванията на чл.36
от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите
от НК - относно индивидуализацията на същото.
Съдът отчете относително завишената степен на обществена
опасност на конкретното деяние, предвид предмета на престъплението и користната
цел, с която то е извършено, доколкото водата
е била потребявана без за това да е било заплащано и при наличие на стари
парични задължения към доставчика.
Отчете се и завишената степен на
обществена опасност на дееца, който е криминално проявен и е негативно охарактеризиран
по местоживеене.
Същият е осъждан с присъда-споразумение
по НОХД №122/2011г. по описа на ПРС, влязла в сила на 07.03.2011г., за
престъпление по чл.195 ал.1 от НК, извършено на 06.01.2010г., като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване
е било отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години. Настоящето деяние подс.Д. е извършил в изпитателния срок на тази
присъда.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред, регулиращ
обществените отношения в областта на отделните стопански отрасли, както и
в стремежа на подсъдимия да осигури
водоподаване в жилището
си с користна
цел – незаплащайки потребената вода. Тази потребност обаче е била засилена и
от факта, че е имал бебе на почти година и половина, което се е нуждаело от
по-интензивни хигиенни грижи, както и от това, че деецът е бил в тежко
материално положение.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха направеното
самопризнание, оказаното съдействие на разследващите органи още в ДП, тежкото
материално, семейно положение и имотно състояние, а и фактът, че в резултат на присъединяването
питейната вода е била ползвана незаконно в един сравнително кратък период от
време – около четири месеца. Отегчаващи обстоятелства са обремененото съдебно
минало и негативните характеристични данни.
При тези данни и като отчете
относителната тежест на всяко едно от смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът даде превес на първите, като осъди подсъдимия на минимално
предвиденото в закона наказание от три месеца лишаване от свобода, както и на
кумулативно предвиденото в закона наказания глоба, която бе определена в размер
на 500 лева. Именно тези две определени
по вид и размер наказания съдът намери за съответни на тежестта на извършеното,
като прие, че посредством тях ща се постигнат целите по чл.36 от НК. Тук е
мястото да се посочи, че при определянето на вида и размера на наказанията
съдът се съобрази и от действащата в настоящия процес забрана за влошаване
положението на подсъдимия „reformacio imperius”, т.к. такива наказания са
му били наложени и при предходното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд, като не е бил подаван съответен протест с искане за влошаване на положението
на осъденият, а настоящото производство пред първоинстаницония съд се разглежда
повторно, след възобновяването му от ВКС пак само по искане на осъдения.
Не може да бъде удовлетворено искането
на защитата, поддържано и от подсъдимия, за определяне на наказанието при
условията на чл.55 ал.1, т.2, бук.Б от НК, т.к. в конкретния казус не са налице
нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при
наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно
тежко.
Поради фактът, че към момента на
извършване на настоящото престъпление подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за извършено преди
това престъпление от общ характер, то е неприложим институтът на условното осъждане
по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
Както се посочи и по горе, подс. В.Д. е
бил осъждан по НОХД №122/2011г. по описа на ПРС, с присъда влязла в сила на
07.03.2011г., за кражба по чл.195 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е било отложено при
условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Този
изпитателен срок е изтичал на 07.03.2014г., а настоящото деяние е било
извършено през мес. януари на 2014 год., т.е. в изпитателния срок. По тази
причина съдът приложи разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, като постанови подс. Д.
да изтърпи отделно наказанието от три месеца лишаване от свобода наложено му по
НОХД № 122/2011 г. по описа на РС – Пазарджик.
На осн. чл. 57 ал.1,
т.3 от ЗИНЗС съдът постанови
наказанията лишаване от свобода, наложени по настоящото дело и това по НОХД №
122/2011г., да се търпят при
първоначален общ режим, т.к. нормата на чл.57 ал.1, т.2, бук.В от ЗИНЗС е
неприложима. Наистина настоящото престъпление, за което подсъдимият бе осъден,
е умишлено и е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по НОХД №
122/2011г., за което пък бе постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, но в същото време сборът от двете наказания е общо шест месеца, т.е.
не надвишава две години, при което режимът на изтърпяване не би могъл да бъде
строг.
На основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК съдът
приспадна времето, през което спрямо
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение задържане под стража - взета с
решение № 67/03.04.2018 г. по НД № 225/2018 г. по описа на ВКС.
Съдът не се произнесе по отношение на вещественото
доказателство описано в ОА, т.к. както подробно се посочи по-горе, то е било
предмет на произнасяне при първоначалното разглеждане на делото от друг състав
на РС-Пазарджик, който е постановил неговото унищожаване, а понастоящем същото
е вече унищожено, за което е направено отбелязване на стр.2-ра от присъдата по
НОХД № 2055/2014 година по описа на ПРС.
По изложените съображения Пазарджишкият
районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: