РЕШЕНИЕ № 778
гр. Бургас, 02.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осемнадесети април
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 66/2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на Г.Б.Б. против
Т.Ч.Я.,***, с която претендира приемане за установено, че, поради изтекла
погасителна давност през периода 01.03.2012-04.01.2018 год., ищецът не дължи на
ответника следните суми: 10 000 лева – главница по договор за паричен заем от
17.01.2011 год., 880 лева – деловодни разноски, както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 13.07.2012 год.
до окончателното й изплащане, съгласно изпълнителен лист, издаден на 17.07.2012
год. по ч. гр. д. № 5826/2012 год. на БсРС, които суми са предмет на висящото
изп. д. № ... на ЧСИ рег. 705, район на действие БсОС; ангажира доказателства,
моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявения
отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.
Ответникът оспорва иска, моли за
отхвърлянето му и за присъждане на разноските; ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, със
Заповед № 3735/16.07.2012 год. по ч. гр. д. № 5826/2012 год. на БсРС, на Г.Б. е
разпоредено да заплати на Т.Я. сумата от 10 000 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем, сключен на 17.01.2011 год., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от 13.07.2012 год.,
както и деловодни разноски от 880 лева. Съдът е постановил незабавно изпълнение
на заповедта по чл. 418, ГПК и на 17.07.2012 год. е издаден изпълнителен лист. За
принудителното събиране на посочените вземания е образувано висящото към
настоящия момент изп. д. № ... на ЧСИ рег. № 705.
Според представения договор за
паричен заем, изискуемостта на главното вземане настъпва на 18.02.2011 год., но
със спогодба от същата дата – с нотариална заверка на подписите, срокът за
връщане на заема е удължен до 01.03.2012 год.
Ищецът Б. отрича дължимостта на посочените
в изпълнителния лист парични вземания, като се позовава на погасителна давност,
изтекла от датата на изискумост на главницата до подаване на исковата молба по
настоящото дело.
Ответникът оспорва иска с
твърдение, че за паричните вземания по изпълнителния лист не е изтекла погасителна
давност, тъй като е било образувано и други изпълнително дело, по което са
предприемане действия за изпълнение.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения иск за основателен. Според въведеното
от ищеца-длъжник отрицателно твърдение, в тежест на ответника-взискател е
провеждане на главно и пълно доказване липсата на предпоставки за изтичане на
погасителна давност през процесния период (м. март 2012-м. януари 2018 год.) –
чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК. Такова насрещно доказване по делото не е
проведено. Според задължителните указания на ВКС по правилното прилагане на
закона – т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК, погасителна давност започва да тече от
датата, на която взискателят е поискал или съдебният изпълнител служебно е предприел
извършване на последното валидно изпълнително действие. По отношение спорните вземания
приложение намира общата 5-годишна давност – чл. 110, ЗЗД. В разглеждания казус
сумите не са били предмет на исков процес, поради което за тях не е постановено
съдебно решение, формиращо сила на пресъдено нещо. Както бе отбелязано по-горе,
ответникът-взискател носи тежестта за установяване, че през периода на
висящност на изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия през
такива периоди от време, които изключват изтичане на погасителната давност за
паричните притезания на взискателя. От представените доказателства не може да
се установи извършването на такива действия (поискани от кредитора или служебно
предприети от съдебния изпълнител). Давността върху главницата от 10 000
лева по договора за заем е започнала да тече на 02.03.2012 год., от който
момент настъпва и забавата на длъжника – чл. 114, ал. 1 и чл. 84, ал. 1, ЗЗД, и
е изтекла на 02.03.2017 год. Подаденото от Т.Я. на 13.07.2012 год. заявление по
чл. 418, ГПК не е прекъснало погасителната давност, тъй като не е било
образувано исково производство по чл. 415 и чл. 422, ГПК (вж. т. 14 от
2/2013-2013-ОСГТК на ВКС). Делото не съдържа доказателства през посочения
период да са предприети изпълнителни действия в рамките на определен
изпълнителен способ, което са годни да прекъснат давността – чл. 116, б. „в“, ЗЗД (вж. абз. втори от мотивите по т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК). От
представените по делото доказателства е видно, че такива действия – запор на
вземания в банки, са предприети през м. декември 2017 год., когато вземанията
вече са били погасени по давност. На основание чл. 119, ЗЗД, давността е
погасила и вземането за деловодни разноски, определено с издадената от БсРС
заповед за изпълнение. Образуването на изп. д. № 20127050400665 от 30.10.2012 год.
не е прекъснало давността, тъй като по него е връчена ПДИ до длъжника Б. и е
изпратено писмо за проучване на имущественото й състояние, които изпълнителни
действия не са годни да прекъснат давността, съгласно цитираното ТР на ВКС.
Основателността на иска налага
уважаване молбата на Г.Б. за присъждане на направените деловодни разноски в
размер от 1296,60 лева – сбор от платените държавни такси и адвокатско
възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК, че, поради изтекла погасителна давност
през периода 02.03.2012-04.01.2018 год., ищецът Г.Б.Б., ЕГН **********, с адрес
***, не дължи на ответника Т.Ч.Я., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми:
10 000 лева – главница по договор за паричен заем от 17.01.2011 год., 880 лева
– деловодни разноски, както и обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата, начиная от 13.07.2012 год. до окончателното й изплащане,
съгласно изпълнителен лист, издаден на 17.07.2012 год. по ч. гр. д. № 5826/2012
год. на БсРС, които суми са предмет на висящото изп. д. № ... на ЧСИ рег. 705,
район на действие БсОС.
ОСЪЖДА Т.Ч.Я., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Г.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, деловодни разноски в размер от 1296,60 (хиляда двеста деветдесет и
шест запетая шестдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: ЕХ