Р
Е Ш Е Н И Е
№
3482/24.7.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на тринадесети
юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9282 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Н.А.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и С.Н. Р.-Х.,
с ЕГН **********,*** срещу Е.Г.С., ЕГН **********,*** с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в размер
на 7 093 лева - /по 400 лева месечно за 17 месеца и 22 дни/ за това, че за
периода от 23.04.2014 г. до 15.10.2015 г., е ползвал без основание собствения
на ищците недвижим имот - Апартамент № *, ет.*, находящ
се в гр. В., ул. „Р.Б.", № *, с площ 69,82 кв.м, както и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 04.08.2016 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Излага се в исковата молба, че до месец април 2016 година Н.Х. и С.Х. са
били собственици на гореописания недвижим имот, след което са го продали на
трето лице.
Преди това на 16.01.2012 г. между тях и Е.С. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на имота, който е бил развален едностранно от
ищците, считано от 30.07.2012 г., поради пълно неизпълнение от страна на
ответника - купувач по договора. След прекратяването на предварителния договор,
считано от 30.07.2012 г., ответникът е продължил да ползва недвижимия имот, без
правно основание и без да заплаща обезщетение за ползването му.
На 23.04.2014 г. предявяват искова претенция срещу Е.С., за заплащане на
обезщетение за ползването на имота за периода, считано от датата на прекратяване
на предварителния договор до датата на депозиране на исковата молба в съда,
която претенция е уважена с влязло в законна сила на 16.02.2016 г. съдебно
решение № 712/14.04.2015 г. по гр. д. № 1142 по описа на Варненския окръжен съд
за 2014 г., XII състав.
С протоколи от 14.10.2015 г. и от 15.10.2015 г. на М.Ж.- помощник
съдебен изпълнител при ЧСИ З.Д.peг. № 808 в Камарата
на ЧСИ, ищците са въведени във владение на своя собствен недвижим имот. Твърди
се, че от датата на депозиране на исковата претенция по гр. д. № 1142/2014 г.
на ВОС - 23.04.2014 год., до въвеждането ищците във владение на имота -
15.10.2015 г., ответникът е ползвал процесния имот без да е налице основание за
това и без да е заплатил каквото и да било обезщетение за ползването на имота в
рамките на този период.
Многократно но без резултат са провеждали срещи и разговори и са
отправяли устни покани към Е.С. за постигане на споразумение за размера на
дължимото обезщетение за периода 23.04.2014 г. - 15.10.2015 г., и за
заплащането му от ответника.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който счита иска за недопустим, но неоснователен.
По същество налага твърдения за недължимост на претендираните суми, като прави
изявление за прихващане със сумата от 5586,00 лв., дължими му от ищците на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за установяване на които е образувано гр.д.№459/2016
г. по описа на Окръжен съд В..
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
исковата молба.
Ответникът в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове по размер. Поддържа повдигнатото възражение за
прихващане.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно установено по делото е обстоятелството, че на 16.01.2012 г.
между ищците от Н.А.Х. и С.Н.Р.-Х. и ответника Е.С. е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на собствения на ищците недвижим имот
- Апартамент № *, ет.*, находящ се в гр. В., ул. „Р.Б.",
№ *, с площ 69,82 кв.м.
По делото е безспорно установено и че предварителният договор между
ищците от Н.А.Х. и С.Н.Р.-Х. и ответника Е.С. от 16.01.2012 г. е бил развален
едностранно от ищците, считано от 30.07.2012 г., поради пълно неизпълнение от
страна на ответника - купувач по договора.
По делото не е спорно също, че след прекратяването на предварителния
договор, считано от 30.07.2012 г., ответникът е продължил да ползва недвижимия
имот, без правно основание и без да заплаща обезщетение за ползването му.
Установява се от приложеното с исковата молба влязло в законна сила на
16.02.2016 г. съдебно решение № 712/14.04.2015 г. по гр. д. № 1142 по описа на
Варненския окръжен съд за 2014 г., XII състав, че на 23.04.2014 г. ищците са
предявили на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД искова претенция срещу ответника, за
заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода, считано от датата
на прекратяване на предварителния договор до датата на депозиране на исковата молба
в съда. С цитираното решение ответникът Е.С. е осъден да върне на ищците
недвижимия имот, находящ се в град гр. В., ул. „Р.Б.", № *, представляващ
апартамент № 7 /седем/, с площ 69.82 /шестдесет и девет цяло и осемдесет и две
стотни/ кв. м, в това число 4.8938 % /четири цяло и осем хиляди и деветстотин и
тридесет и осем десетохилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата, състоящ се от: входен коридор, дневна с кухненски бокс, спалня,
баня-тоалет, два балкона при граници: ул. "Княз Николаевич", УПИ №
II-8, вътрешен двор, апартамент № 9, стълбище и апартамент № 8, ведно с
прилежаща изба № 12, с площ 3.23 кв. м, при граници: изба № 11, УПИ № XIV-6,
коридор, изба № 13, даден при сключване на предварителен договор от 16.01.2012
г. за продажба, впоследствие развален, на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД и да им заплати сумата 4 177 /четири хиляди и сто и седемдесет и седем/
лева, представляваща обезщетение за ползването на същия имот за периода,
считано от датата на прекратяване на предварителния договор – 30.07.2012 г. до
предявяване на иска – 23.04.2014 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Видно от протоколи от 14.10.2015 г. и от 15.10.2015 г. на М.Ж.- помощник
съдебен изпълнител при ЧСИ З.Д.peг. № 808 в Камарата
на ЧСИ, ищците са въведени във владение на своя собствен недвижим имот.
По делото е прието
заключение по допуснатата съдебно
- оценителна експертиза (л. 70-73), видно от което размерът на средната пазарна
наемна цена за имота с административен адрес гр. В., ул. „Р.Б.", № *,
представляващ апартамент № 7 /седем/, с площ 69.82 /шестдесет и девет цяло и
осемдесет и две стотни/ кв. м, в това число 4.8938 % /четири цяло и осем хиляди
и деветстотин и тридесет и осем десетохилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата за периода от 23.04.2014 г. до 15.10.2015 г. е в общ размер
от 7150,00 лева.
Установява се от представените в проведеното на 13.07.2018 г. съдебно
заседание по делото Решение №1458/2016 г. по гр.д.№459/2016 г. по описа на
Окръжен съд В. и последващото го Решение №185/ 08.12.2017 г. по
в.гр.д.№497/2017 г. по описа на Апелативния съд В., че ищците са осъдени да
заплатят на ответника осн. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 45 745,96
евро в левова равностойност от 89 471,33 лв. законни лихви върху сумата от 52
864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв., считано от 08.03.2016 г.
до 26.09.2017 г. и върху сумата от 1 864,33 евро с левова равностойност 3
646,32 лв. (представляваща разликата над 43 881,63 евро в левова равностойност
от 85 825,01 лв. до 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв.) от
26.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото.
Видно от Молба вх. №8133/09.07.2018 г. по ИД№1368/2018 г. на ЧСИ Людмил
Станев, рег.№895 КЧСИ и Изпълнителен лист № 288/28.06.2018 г. по гр.д. №459/2016
г. на ВОС и в.гр.д. №497/2017 г. на АпС В. е че
ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си присъдени с Решение
№1458/2016 г. по гр.д.№459/2016 г. по описа на Окръжен съд В. и Решение №185/
08.12.2017 г. по в.гр.д.№497/2017 г. по описа на Апелативния съд В. и е
образувал изпълнително дело срещу ответниците за събирането им.
В същото съдебно заседание от страна на ответниците са представени
платежни документи - платежно нареждане от ЦКБ АД от 26.09.2017 г. за 51000
евро, извлечение от сметка на ответника за периода 01.01.2018-15.06.2018 г.,
Платежно нареждане от ЦКБ АД от 02.07.2018 г. за 3103,46 евро; Платежно
нареждане от ЦКБ АД от 02.07.2018 г. за
1966,89 евро; Платежно нареждане от ЦКБ АД от 05.07.2018 г. за 58,64 евро, че
ответниците са изпълнили паричните си задължения по образуваното ИД №1368/2018
г. на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 КЧСИ.
При така установените факти
съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен искът
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде доказано, че е налице обогатяване на едно
лице за сметка на друго; обедняването на другото лице; липсата на основание за
обогатяването и отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени
интересите на обеднелия, като доказателствената тежест за установяването на
тези факти според разпоредбата на чл. 154 ГПК носи ищецът.
Съдът намира предявеният
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение, за това, че последният се е обогатил без основание за сметка
на ищеца, до размера на обедняването за допустим. В тази връзка са налице
твърдения на ищците по делото, че са собственици на жилището, че владението на
същото е предадено на ответника на основание предварителен договор за
продажбата му, че предварителният договор е бил развален, като считано след
датата на развалянето ползването на имота от страна на ответника е продължило
без основание, както и на твърдения, че за процесния период между страните не е
налице влязло в сила решение за осъждане на ответника да им заплати обезщетение
за пропуснатата възможност да ползват имота и да го отдават под наем, а от
друга страна се е обогатил спестявайки средства за наем, които би платил за
ползването на имота. Ищецът няма на разположение друг иск, с който да бъде
обезщетен за неоснователното ползване на собствеността му.
Както се посочи по-горе,
за уважаването на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да са налице следните
предпоставки: наличност на обедняване на едно ищеца, когато неговото имущество
се намалява в резултат на неоснователно обогатяване; наличност на обогатяване
на ответника, т.е неговото имущество нараства без правно основание; наличност
на връзка между обогатяването и обедняването. Във връзка с изложеното, съдът
намира за необходимо да отбележи също, че съгласно константната съдебна
практика, обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, включва не само придобиването на определена имуществена облага или
имуществени права, но и спестяване на изразходването на блага. Формите, чрез
които се реализира обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, може да са
свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице, чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване, чрез
намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да
бъдат направени.
В този смисъл се приема
за безспорно, че по силата на представените на листи 7 до 10 заявление за
отстъпване право на строеж и Разрешение за ползване, в периода от 23.04.2014 г.
до 15.10.2015 г. са били собственици на жилищния недвижим имот - Апартамент №
*, ет.*, находящ се в гр. В., ул. „Р.Б.", № *, с
площ 69,82 кв.м. Също така, че въз основа на предварителен договор от
16.01.2012 г. ищците са предали на ответника владението върху имота. Безспорно
са установени и обстоятелствата, че предварителният договор е развален
едностранно от ищците считано от 30.07.2012 г., като от този момент до
съдебното отстраняване на ответника с протоколи от 14.10.2015 г. и от 15.10.2015
г. на М.Ж.- помощник съдебен изпълнител при ЧСИ З.Д.peг.
№ 808 в Камарата на ЧСИ. Не се спори и че в периода до съдебното отстраняване
на ответника от имота - 15.10.2015 г., същият е ползвал имота на ищците или ги
е лишил от възможността да ползват същия или да го отдават под наем. Безспорно
установено е и обстоятелството, че ищецът е осъден на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати обезщетение за ползване на имота за времето от 30.07.2012 г. до
23.04.2014 г.
Предвид изложеното съдът
приема, че искът на двамата ищци се явява доказан по основание.
Спорен по делото единствено
е въпросът за размера на дължимото обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за периода 23.04.2014
г. до 15.10.2015 г, размерът с който ответникът се е обогатил от ползването,
вкл. и спестявайки средства от наем за такъв имот. При това положение, в тежест
на ищците е да установят пълно и главно размера на обогатяването на ответника,
чрез спестяване на средства за наем на такъв имот, евентуално лишавайки ги от
възможността да извличат полезните му свойства. За установяване на това
обстоятелство по делото бяха ангажирани специални знания, чрез заключението на
вещото лице по допуснатата СОЕ. От същото се установи, че средната пазарна
наемна цена на имота за периода от 23.04.2014 г. до 15.10.2015 г. е в общ
размер от 7150,00 лева.
Предвид основателността
на главния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основателен се явява и акцесорния такъв за
обезщетение за забава от датата на предявяване на иска – 04.08.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид основателността на исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД на разглеждане подлежи направеното от ответника възражение за
прихващане на дължимото от него обезщетение с дължими му от ответниците суми, присъдени с Решение №1458/2016 г. по
гр.д.№459/2016 г. по описа на Окръжен съд В. и Решение №185/ 08.12.2017 г. по
в.гр.д.№497/2017 г. по описа на Апелативния съд В..
По делото бе установено от представените в съдебно заседание от
13.07.2018 г. банкови платежни документи, неоспорени от ответника, че сумите по
цитираните по-горе две решения са платени по банковата сметка на ответника. Още
повече, че самият ответник заявява в същото съдебно заседание, че не оспорва
извършеното с платежно нареждане от ЦКБ АД от 26.09.2017 г. плащане в размер на
51000 евро и че същото е във връзка с воденото от него гр.д.№459/2016 г. по
описа на Окръжен съд В.. Заявява, че не знае за останалите извършени плащания,
поради което и поддържа възражението си за прихващане.
Предвид изложеното във връзка с повдигнатото от ответника процесуално
възражение, като взе предвид и извършеното към ответника на 26.09.2017 г.
плащания от ответниците покриващи всички претендирани от ответника суми по гр.д.№459/2016
г. по описа на Окръжен съд В., преценено при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът намира, че същото се явява неоснователно. В случая претенцията на
ответника, установена с Решение №1458/2016 г. по гр.д.№459/2016 г. по описа на
Окръжен съд В. и Решение №185/ 08.12.2017 г. по в.гр.д.№497/2017 г. по описа на
Апелативния съд В. е била напълно удовлетворена, поради извършено в хода на
процеса плащане от ищците. Това навежда извода, че възражението за прихващане
на ответника е неоснователно.
Всичко това води на единствено възможния извод за основателност на иска
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, срещу ответника, поради което същият следва да бъде
уважен изцяло в претендирания размер от 7093,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените
по делото разноски, в размер на 1304,00 лева за заплатени държавна такса,
възнаграждение на вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.Г.С., ЕГН **********,*** да заплати на Н.А.Х., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и С.Н. Р.-Х., с ЕГН **********,***, сумата от 7093,00 лева
(седем хиляди и деветдесет и три лева), представляваща обезщетение за
ползването без основание на собствения на ищците недвижим имот, представляващ
Апартамент № *, ет.*, находящ се в гр. В., ул. „Р.Б.",
№ *, с площ 69,82 кв.м, в периода от 23.04.2014 г. до 15.10.2015г., на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.08.2016г., до
окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.Г.С., ЕГН **********,*** да заплати на Н.А.Х., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и С.Н. Р.-Х., с ЕГН **********,***, сумата от 1304,00 лева
(хиляда триста и четири лева), представляващи разноски по делото, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: