Решение по дело №309/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Т. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], ул. ***, № 4, съдебен адрес: [населено място], [жк], ул. К. С., № 40 – сутерен, чрез адв. К. Т., против Решение № 111/13.03.2024 г., постановено по АНД № 61/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 7846889, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че оспореният съдебен акт е необоснован, че районният съд не се е произнесъл по наведените доводи и възражения в жалбата, както и че е постановил решението си при непълна и неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е събрал всички относими към спора доказателства, които е следвало да приобщи и изследва. Прави искане за отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се е явил. Не се е явил и пълномощника му, но същият е депозирал молба, в която е изразил становище по съществото на спора и е потвърдил искането за присъждане на направените по делото разноски и е представил списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, не е изпратил процесуален представител.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор М. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 15.08.2022 г., в 12:37 ч., в [населено място], общ. Перник, път ППI-1 /Е79/, км 286+300, при паркинг Бостваст, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с рег. № [рег. номер], със скорост от 87 км/ч при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, и по този начин е превишила максимално допустимата скорост за съответния пътен участък с 37 км/ч. Това било установено и заснето с Автоматизирано техническо средство № 11743d0. За извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, срещу М. А. Т. бил издаден Електронен фиш серия К, № 7846889 на ОДМВР - Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба от 400 лева.

Електронният фиш е издаден след като собственикът на лекия автомобил А. Н. Т. е подал Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с № 115800-8128/27.07.2023 г., в която писмено заявил, че на 08.02.2018 г., в 12:30 ч., превозното средство е било предоставено за ползване и във владение на М. А. Т., за когото собственикът се уверил, че е правоспособен водач и притежава валидно свидетелство за управление на МПС.

Електронният фиш е връчен на нарушителя на 08.12.2023 г., видно от справка в А. А., представена с преписката.

При горните данни районният съд е достигнал до извода, че заснемането на административното нарушение е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че установяването на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства по безспорен начин се установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на извършителя е наложено предвиденото за него наказание в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 400 лв.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са всички необходими и относими към предмета на доказване писмени и веществени доказателства. Направените въз основа на тях изводи за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата, въз основа на което е направено това. Изложени са аргументи и становище по заявените от жалбоподателя възражения. При провеждане на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че оспорваното решение е постановено при неизяснена и непълна фактическа обстановка, тъй като не са били събрани всички относими към спора доказателства, както и възраженията му, че не е категорично установено, че контролът на скоростта е осъществен с АТСС от одобрен по реда на Закона за измерванията и притежава съответното удостоверение, както и че липсват доказателства за скоростния режим в пътния участък, където е извършено нарушението. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид, че нарушението е установено с АТСС № 11743d0, с което видно от Протокол за използване на АТСС рег. № 1158р-7470 от 18.08.2022 г., на 15.08.2022 г., във времевия интервал между 11:00 и 13:20 ч. се е осъществявал контролът за спазване на скоростния режим в пътния участък, посочен в електронния фиш. Взел е предвид и, че същото е от одобрен тип и към момента на заснемането е било технически изправно, основавайки се на представените по делото: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от БИН на 07.09.2017 г., Протокол от проверка № 248-ИСИ/11.12.2017 г. и Протокол от проверка № 03-СГ-ИСИС/11.02.2022 г., издадени от БИН. Обсъдено е възражението на жалбоподателяя относно мястото на извършване на нарушението, както и другите такива като са изложени убедителни аргументи.

Електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден със Заповед № Із–305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи.

Отразената в електронният фиш фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсумира от състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП по абсолютен начин – глоба в размер на 400 лв. В посочения в закона вид и размер, то е наложено на касатора на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, в качеството му на ползвател на МПС, с което е извършено нарушението.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При горния извод, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна и не следва да се уважава. Ответникът не е направил искане в този смисъл, поради което разноски не му се дължат.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 111/13.03.2024 г., постановено по АНД № 61/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.