Решение по дело №465/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 136
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20217100700465
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№136

 

гр. Добрич , 14.04.2022 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият административен съд, в публично заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич, Веселин Вичев и секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 465 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Г.З.С. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв.Е.Ф. ***, с която са предявени следните искове: иск за заплащане на сумата от 16 880 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от пропуснати доходи, които ищцата би реализирала от работата си като общински съветник за периода от м.ноември 2019 г. до м.декември 2021 г., ведно със законната лихва за забава от 10.10.2019 г. до датата на предявяване на иска и иск за заплащане на сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен отказ на кмета на община Т. да извърши поправка в регистрите на населението на данните за настоящия адрес на ищеца, за периода 10.10.2019 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава от 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че имуществените и неимуществените вреди са причинени вследствие от незаконосъобразен отказ на кмета на Община Т. да извърши поправка в погрешно въведен за ищцата адрес в чужбина, т.е. в Р. Т., обективиран в писмо с изх. № РД-25-3788#2 от 10.10.2019 г., който отказ осуетил реалната възможност ищцата да стане общински съветник с мандат за 4 години и съответно да получава доходи като такъв. Неправилният отказ на кмета станал причина Административен съд –Добрич да не отмени по образуваното административно дело № 629/2019 г. оспореното Решение № 76 – МИ от 01.10.2019 г. на ОИК-Т., с което Г.З.С. е била заличена от регистрацията в кандидатската листа за общински съветници за участие в местните избори на 27 октомври 2019 г. Изразено е становище, че отказът на кмета на общината да поправи грешно въведен за Г.С. настоящ адрес, станал причина тя да отпадне от участие в местните избори.  Пропуснатите доходи от възнаграждението за общински съветник ищцата обосновава с обстоятелството, че е била пета в регистрираната кандидатска листа за общински съветници, издигнати от ПП“ДПС“. За тази листа били отредени 7 мандата за общински съветници и ако кметът бе поправил грешно въведения адрес,   ищцата е щяла да стане общински съветник. Изложени са също и твърдения, че освен пропуснатите доходи, незаконосъобразният отказ на кмета причинил на г-жа С. и негативни емоционални болки и страдания за това, че тя е била лишена от основни права – правото да се кандидатира и да бъде избрана за общински съветник, да участва в публичния политически живот и местното самоуправление. Посочва се, че отрицателните емоции се изразяват в душевни страдания и нещастие от отхвърлянето на ищцата като кандидат (за участие в изборите) и от лишаването й от възможността за участие в обществено-политическия живот, от пресичането на политическата й кариера, от унижението и безсилието, гняв и фрустрация, разочарование и загуба на доверието в институциите. Излагат се твърдения, че впоследствие с Решение № 187/06.07.2020г., постановено по адм.д. № 672/2019, влязло в сила на 30.07.2020 г. Административен съд - Добрич отменил незаконосъобразния отказ на кмета на Община Т.. В резултат на това настоящият адрес на ищцата бил обработен с дата  20.04.2004 г., така както е било поискано от нея – чрез заличаване на адрес в РТи вписването като адрес на Г.З.С. ***. След влизане в сила на решението общинската администрация извършила поправка в настоящия адрес като в електронния личен регистрационен картон на ищцата вместо грешния адрес в РТбил въведен верния адрес в с.Ж който бил и служебно възстановен след заличаването на настоящия адрес в гр.Шхххх. В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Р.Б., която заявява, че поддържа исковата молба и изразява становище, че по делото е безспорно доказано, че Г.С. е била на избираемо място в листите за общински съветници, не в нито една от листите не е имало разпределение на преференции, т.е. на изборите през 2019 г. не е имало нито един кандидат за общински съветник, избран с преференция, изместваща предходни в листата кандидати. Иска се общината да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди в посочените размери, ведно със законните лихви,  както и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, Община Т., представлявана от кмета С. С., в писмен отговор, оспорва изцяло исковите претенции.Изложени са твърдения, че ищцата е знаела факта на грешно въведен адрес в РТи по-рано, но не е предприела своевременно необходимите действия с цел извършване на поправката на адреса в Т., който не бил въведен от общинската администрация в гр.Т.. Изразено е становище, че дори и кметът да бе предприел действия по подадената от Г.С. жалба за промяна на настоящия адрес с вх. № РД-25-3788 от 03.10.2019 г., то недостатъчното време до датата на изборите 27.10.2019 г. за събиране на необходимата информация от други държавни институции, - МВР, ГРАО с цел решаването на проблема, би отнело възможността на г-жа С. отново да участва в изборите. Изразено е становище, че претендираните имуществени вреди като пропуснати възнаграждения, които се следват на общинския съветник, не са в пряка връзка с постановения отказ, тъй като възможността ищцата да бъде избрана за общински съветник не е доказана, а хипотетична и е едно бъдещо несигурно събитие. В тази връзка се сочи, че в местните избори през 2019 г. е налице преференциално гласуване, което създава несигурност коя кандидатура би била подкрепена на изборите от избирателите и коя не. В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрисконсулт З.И., която изразява становище за неоснователност на исковите претенции. В случая имуществените и неимуществени вреди, които се претендират не са пряка и непосредствена последица от каквото и да е увреждане. Моли претенциите да бъдат отхвърлени и в полза на общината да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Д., В. В.,  дава становище за частична основателност на исковата претенция. Изразява становище, че ищцата не е претърпяла имуществени вреди в резултат от отказа на кмета, който е признат от съда за незаконосъобразен, тъй като не е доказана причинна връзка. Наличието на преференциален вот не определя, че  участието в изборите води до избор на кандидата, дори е да е бил на второ място в листата. Можело да се приеме, че има причинени неимуществени вреди, но те с оглед изслушаните свидетелски показания, не били в значителен размер, поради което се иска да се приложи по правилния начин критерия справедливост.

В хода на съдебното производство бе извършено оттегляне на част от исковата претенция.

С уточняваща молба, представена в съдебното заседание на 16.11.2021 г., л.409-411, ищцата заявява, че оттегля частично предявеният иск от 24 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, като посочва, че претендира сумата от 16 880 лева, изчислена въз основа на известните получени месечни брутни възнаграждения от общинските съветници в Общински съвет-Т., както следва: за м.ноември и декември 2019 г. -  1100 лв. (по 550 лева на месец), за 12 месеца на 2020 г. – 7200 лева (600 лв. на месец), за 12 месеца на 2021 г. – 8 580 лв. (715 лева месечно възнаграждение). С протоколно определение от 16.11.2021 г., поради извършеното намаление на исковата претенция, искът за орницата над 16 880 до 24 000 е оставен без разглеждане и производство в тази част е прекратено.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Г.З.С. е била общински съветник в Общински съвет Т. за мандат 2015 -2019 г., видно от Решение № 222 МИ/НР от 05.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) –Т.. На следващите избори, насрочени за провеждане на 27.10.2019 г., г-жа С. е била регистрирана в кандидатската листа за общински съветници на ПП „Движение за права и свободи“ на пета позиция, видно от Решение № 53-МИ от 24.09.2019 г. на ОИК –Т..

При извършване на проверка от изборната администрация за уседналост по см. на чл.397, ал.1 от Изборния кодекс, т.е. дали регистрираните кандидати за участие в местните избори за общински съветници и кметове, са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място, в случая от 26 април 2019 г., за кандидатът за общински съветник, Г.З.С. се е установило, че е без настоящ адрес в страната според данните в Регистъра на населението - Национална база данни „Население“. Настоящият адрес на г-жа С. в страната бил от 04.09.2019 г. в гр.Д.. Преди 04.09.2019 г. според НБД “Население“  Г.З.С., от датата си на раждане, *** г. до 20.04.2004 г., както и от 20.04.2004 г. до 04.09.2019 г. е регистрирана на настоящ адрес в Р. . Ищцата имала вписан постоянен адрес ***. Съгласно информация в НБД „Население“, г-жа Г.З.С. има заличен настоящ адрес в гр.Ш., където е била регистрирана от 29.09.2008 г. до 27.01.2017 г., когато е извършена служебна дерегистрация.

В резултат на това с Решение № 76-МИ/01.10.2019 г. Общинска избирателна комисия – Т. е заличила регистрацията на кандидат под № 5 Г.З.С. в кандидатската листа за общински съветници на ПП „Движение за права и свободи“ за участие в изборите за общински съветници и кметове на 27 октомври 2019 г. и е анулирала издаденото й удостоверение.

Решението на ОИК-Т. е обжалвано в производство по чл.88, ал.1, изр.2 от Изборния кодекс и е потвърдено с Решение № 374 от 14.10.2019г., по адм.дело № 629/2019 г. от Административен съд –Добрич, след като по делото е било установено, че действително в Регистъра на населението – НБД “Население“ не фигурира настоящ адрес на г-жа С. в Република България към 26 април 2019 г. Решението не е подлежало на касационно обжалване, влязло е в сила в деня на постановяването му, поради което ищцата не е участвала в проведените на 27.10.2019 г. местни избори като кандидат за общински съветник за мандат 2019 -2023 г. в Общински съвет Т..

На 03.10.2019 г., непосредствено след постановяване на Решение № 76-МИ/01.10.2019 г. на ОИК – Т., Г.С. е подала жалба с рег. № РД-25-3788 ( л.35 от адм.д. №672/2019)  до кмета на Община Т. с искане да бъде извършена незабавна проверка на твърденията й, че никога не е напускала страната, не е живяла в Р. Т., не е заявявала адрес в РТи че единствените адреси, на които е живяла са били в с.ххххх и в гр.хххх. Направено е и искане след проверката данните за настоящ адрес в чужбина за периода от 1989 – до  20.04.2004 г., както и от 20.04.2004 г. до 04.09.2019 г. да бъдат незабавно коригирани със задна дата в общинската и в националната база данни.

С писмо с рег. №  РД-25-3788#2 от 10.10.2019 г., кметът на общината е отказал да извърши заличаването на данните за адрес в Р.Т. със задна дата. По жалба на Г.С., подадена на 25.10.2019 г. този отказ е отменен като незаконосъобразен с Решение № 187/06.07.2020г., постановено по адм.д. № 672/2019г., влязло в сила на 30.07.2020 г.

В производството по адм.д. № 672/2019 г. Добричкият административен съд е събирал множество писмени доказателства, изисквани от Министерството на вътрешните работи - Областна дирекция на МВР-., от Община Т. и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и след като е обсъдил предоставените от тях данни е приел за установено следното: „От всички събрани относими по делото доказателства може да се изведе единствения извод, че жалбоподателката през целия си живот е живяла в с. Ж учила е там, в последствие е учила в гр. Ш., не е подавала заявление за настоящ адрес в Република Турция, не е живяла в Р. Т., дори за първи път е отишла в Т. през 2009 г.“ В мотивите на решението е посочено също „… от страна на МВР не е подавана информация на 12.05.2004 г., че настоящият адрес на Г.С. е в РТи незаконосъобрзано данните й са актуализирани от ГД ГРАО. Няма данни и на какво основание на 28.02.1994 г. , служител на ТЗ „ГРАО“ Добрич е въвела настоящ адрес РТот *** г., като видно от всички други писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е родена в с.Ж. и в ЛРК е посочен адрес с.Ж., то очевидно е, че същата е родена и живяла в с. Ж като там е учила до осми клас, до 2004 г., т.е в него период е нямало как физически да има настоящ адрес в друга държава, след като е била постоянно и непрекъснато в село Ж още повече, че е била и малолетна, а и видно от справката от ОД на МВР Добрич не е напускала до 2009 г. границите на страната. През 2004 г. също няма данни С. да е подавала заявление за промяна на настоящия адрес, напротив в заявлението и подадено до МВР за издаване на лична карта, като настоящ адрес ***, т.е. лицето е пребивавало /живяло/ към онзи момент в с. Ж до постъпването и като студентка в гр. Шумен на 29.09.2008 г., когато вече е променен настоящия адрес с този в гр. Шумен.“

След постановяване на решението с молба от 13.10.2020 г.  г-жа С. *** информация дали то е изпълнено. В отговор на молбата с писмо с рег. № АО-21-2241 от 15.10.2020 г. кметът на Община Т. е удостоверил, че в изпълнение на съдебното решение длъжностното лице от звено „ГРАО“ към дирекция „АПИООП“ в Община Т. е предприело електронна обработка и е извършило исканата промяна като е заличило адрес в РТи е възстановило адрес на Г.З.С. ***.04.2004 г. Пояснено е също, че към момента на писмото настоящият адрес на г-жа С. ***, считано от 04.09.2019 г., когато е заявен нов настоящ адрес ***.

От представената по делото Заповед № 291 от 20.05.2019 г., издадена от кмета на Община Т. се установява, че на 17.05.2019 г. Г.З.С. е подала заявление с рег. № И-36-1921, с което е поискала изключване от списъка на заличените лица преди предаване на избирателния списък на секцията по постоянния й адрес на предстоящите избори за членове на Европейския парламент от Република България на 26.05.2019 г.

С горепосочената заповед, в производство по чл.39, ал.1-6 от Изборния кодекс, кметът на общината, въз основа на данните в задграничния паспорт на жалбоподателката, е приел, че тя има право да гласува и следва да бъде изключена от списъка на заличените лица. В мотивите на заповедта кметът на Община Т. е посочил и причините, поради които Г.З.С. е била включена в списъка на заличените лица, а именно - служебно възстановен на 27.01.2017 г. предходен настоящ адрес в Р. Т., заявен на 20.04.2004 г. в резултат от извършеното служебно заличаване ( на основание чл.99б, ал.4 от ЗГР) на настоящия адрес на Г.С. ***. В мотивите на тази заповед е посочено също, че няма данни Г.З.С. да е заявявала  по реда на чл.92, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗГР промяна на вписания в Р . настоящ адрес.

Заповед № 291 от 20.05.2019г. е била представена и по административно дело № 629/2019 г. на л.96 -л.97, което е прието ведно с всички документи в него като доказателство по настоящото дело. От екземпляра на Заповед № 291 от 20.05.2019 г., който е в кориците на адм.д. № 629/2019 г., се установява, че заповедта е била връчена лично на Г.З.С. на 22.05.2019 г.

Съдът приема за установено, че мотивите на Заповед № 291 от 20.05.2019 г. и извършените върху нея вписвания, удостоверяващи връчването й, установяват момента, в който ищцата е узнала, че в Регистъра на населението – НБД „Население“ като нейн настоящ адрес е вписан такъв адрес в Р.Т. и че този момент е датата 22.05.2019 г., когато заповедта е била връчена лично.

От доказателствата се установява също, че първите действия за промяна на вписания в Р.Турция настоящ адрес ищцата е извършила на 04.09.2019 г., когато е заявила нов настоящ адрес ***. За периода от 22.05.2019 г. до издаването на Решение № 76-МИ от 01.10.2019 г. на ОИК-Т. за заличаване регистрацията на Г.З.С. в кандидатската листа за общински съветници, по делото не се представят доказателства, а няма твърдения Г.З.С. да е искала от съответните длъжностни лица на Община Т. да бъде извършено заличаване на невярно вписан  настоящ адрес в Р Турция. Подобно искане е направено за първи път на 03.10.2019 г. с жалбата до кмета на Община Т., в отговор на която е постановен отменения като незаконосъобразен отказ от 10.10.2019 г..

По делото бяха събрани и гласни доказателства.

В показанията си свидетелите С. Ш.Ч., личен приятел и съпартиец на ищцата и на С.Я. С., съпруг на ищцата, заявяват, че неучастието на Г.С. в местните избори като кандидат за общински съветник, проведени на 27.10.2019 г., се е отразило на емоционалното й състояние. 

Свидетелят С.Ч.заявява, че г-жа С. била професионалист, отдадена на работата си на общински съветник, поддържала пряка връзка със своите избиратели и затова страдала, когато не успяла да изпълни ангажиментите си към тях. Партийната общинска организация решила да я сложи на по-предното пето място в листата, защото била много добър професионалист. След изборите г-жа С. се занимавала с нещата от личния си живот – бременост, раждане през м.ноември 2019 г., но намеренията й били да продължи своите ангажименти като общински съветник, тъй като имала родители които да помагат.

Съпругът на ищцата, свидетелят С. С., потвърждава твърденията на първия свидетел, че неучастието в изборите като кандидат за изборна длъжност било понесено тежко от съпругата му, която била разстроена, изнервена и споделяла, че са й отнели правото да работи.Свидетелят заявява, че раждането на детето след изборите нямало да бъде пречка на работата на съпругата му като общински съветник, тъй като неговите и нейните родители имали готовност да помагат в отглеждането.

Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, достоверни и дадени добросъвестно, независимо, че свидетелите са близки на Г.З.С..

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът приема, че исковите претенции са допустима, а разгледани по същество, са неоснователни.

По допустимостта на исковите претенции

При извършената проверка за допустимост на предявените искове, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран.

Исковете са предявени от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт – отказ на кмета на Община Т. да поправи със задна дата грешно въведен за ищцата настоящ адрес, обективиран в писмо с рег. № РД-25-3788#2 от 10.10.2019 г. Отказът на кмета станал причина съдът да не отмени Решение № 76-МИ от 01.10.2019 г. на ОИК-Т. за заличаване на регистрацията на ищцата като кандидат за общински съветник. Ищцата твърди, че в резултат от отказа на кмета окончателно отпаднала от участие в местните избори, проведени на 27.10.2019г. и съответно не станала общински съветник с мандат от 4 години и понесла вреди. Според твърденията в исковата молба, незаконосъобразният отказ на кмета на общината, довел до лишаване на ищцата от възможност на участва в местните избори, бил следствие от административна дейност.

Тези твърдения обуславят допустимост на исковата молба. Наличието или липсата на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, при които се ангажира имуществената отговорност на общината, е въпрос на основателност на исковата претенция.

Пасивната процесуална легитимация е правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл. 205 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ относно реда за разглеждане на исковете, посочва като правосубектен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая надлежен ответник е Община Т., тъй като се твърди, че вредите са настъпили в резултата от постановен незаконосъобразен акт от кмета на общината.

По горните съображения съдът приема, че исковата претенция е допустима за разглеждане.

По основателността на исковата претенция

Предявените искове, два главни и два акцесорни, са неоснователни.

Исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи, неимуществени вреди и акцесорната претенция за лихви,  черпят правното си основание от  чл.1, ал.1 на  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

За да се ангажира отговорността на общината, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност;  2/ реално претърпяна вреда (имуществена и  неимуществена) и 3/ причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Незаконосъобразен акт на орган или на длъжностно лице на общината при или по повод изпълнение на административна дейност

От доказателствата по делото се установява, че първата предпоставка за ангажиране отговорността на общината е налице, тъй като административният акт, за който се твърди, че е станал причина за възникване на имуществени и неимуществени вреди, е отменен с  Решение № 187/06.07.2020г., постановено по адм.д. № 672/2019, влязло в сила на 30.07.2020 г. Отказът е постановен от кмета на общината при упражняване на правомощията му по глава ІV „Адресна регистрация“ на Закона за гражданската регистрация, т.е. при упражняване на административна дейност.

Причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредите

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

 Изразът "пряка и непосредствена последица“ изисква да се докаже, установи, че вредата е последица от незаконосъобразния акт, т.е. да се докаже по несъмнен начин причинно-следствената връзка между незаконосъобразният акт и претърпените вреди.

Ищцата обосновава настъпването на имуществените вреди като понесена загуба – неполучаване на доходи от възнаграждението на общинския съветник в резултат от неучастието си в местните избори като кандидат за общински съветник в Общински съвет-Т., на които избори е щяла да бъде избрана.

Сочените неимуществените вреди, представляващи емоционални болки и страдания, са също свързани с твърдения, че са настъпили от невъзможността на ищцата да участва в изборите и да участва в публичния политически живот в качеството си на избран на тези избори общински съветник.

Съдът приема, че събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти, по които страните не спорят, водят до извод за  липса на пряка причинно-следствената връзка между твърдените вреди и  отказа на кмета да извърши незабавна поправка в данните за вписан настоящ адрес със задна дата, 20.04.2004г.

Не постановеният отказ на кмета на общината от 10.10.2019 г. да извърши промяна в регистрите на населението чрез заличаване със задна дата на данните за вписан настоящ адрес на ищцата в Р Турция, е причина за неучастието на г-жа С. в местните избори.

Причина за неучастието на ищцата в местните избори е постановеното преди отказа на кмета Решение № 76-МИ/01.10.2019 г. на ОИК-Т. за заличаване на регистрацията й като кандидат за общински съветник. Неучастието на Г.З.С. в местните избори, съответно незаемането на длъжността общински съветник в Общински съвет-Т. е в пряка причинна връзка с влязлото в сила Решение № 76-МИ/01.10.2019 г. на ОИК-Т., което е прието за законосъобразно при оспорването му по административен ред с Решение № 1310-МИ/07.10.2019 г. на Централната избирателна комисия и при оспорването му по съдебен ред с Решение № 374/14.10.2019 г. по адм.дело № 629/2019 г. по описа на АдмС-Добрич.

 Ищцата обосновава причинната връзка между неучастието си в изборите и отказа на кмета с твърдението, че този отказ е станал  причина съдът да не отмени Решение № 76-МИ от 01.10.2019 г. на ОИК-Т. за заличаване на регистрацията й като кандидат за общински съветник. В исковата молба в §8 се сочи, че ако вместо неправилния отказ, на 10.10.2019 г. кметът бе уважил искането й за поправка на настоящия адрес, то на заседанието на 14.01.2019 г. по адм.дело № 629/2019 г. е щяло да има доказателства за коригиран настоящ адрес и в резултат съдът да отмени решението на ОИК-Т. за заличаването на регистрацията й на общински съветник.

Съдът намира, че изискването на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ за наличие на пряка причинно-следствена връзка не позволява такава да се установява чрез позоваване на легитимни правни очаквания и предположения как би се развило съдебното производство по адм.дело № 629/2019 г. по оспорване на решението на ОИК-Т., ако кметът не бе постановил отказ.

 Самото искане на г-жа С. *** да се извърши незабавна корекция със задна дата в данните за адреса й, вписан в общинската и национална база данни на 20.04.2004 г., не е могло да бъде удоволетворено незабавно. Видно е, че то е свързано с нейни твърдения, че вписаният адрес в Р. Т. е неверен, тъй като тя и нейните родители никога не са заявявали и посочвали настоящ адрес в чужбина и в Р.Т., никога не е живяла в Р.Т. и че настоящият й адрес е бил винаги в община Т. и за кратък период в гр.., където е завършила висшето си образование.

Съгласно чл.92, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. В производството по Глава ІV „Адресна регистрация“ на ЗГР не е уредено специално производство по заличаване на адрес, вписан със задна дата, но от правилата за адресната регистрация е видно, че всички действия, извършвани от длъжностните лица по вписване и промяна на вписани данни в регистрите на населението, са свързани със задължения на гражданите за представяне на доказателства, извършване на служебни проверки и т.н.

 В случая е явно, че кметът на общината, като орган, който извършва адресните регистрация, не би могъл да извърши исканата от ищцата незабавна промяна със задна дата по отношение на вписаните на 20.04.2004 г. данни за адрес в чужбина с цел да й осигури участие в изборите, насрочени за провеждане в месеца, в който е бил сезиран с искането. Всички промени със задна дата в регистъра на населението, вкл. и на неправилно вписан адрес, трябва да бъдат доказани и обосновани.

В мотивите на Решение № 187/06.07.2020г., по адм.д. № 672/2019г., с което отказът е отменен, е прието, че кметът на общината е следвало да събере служебно доказателства с цел установяването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, а не да бърза да се произнася.

Преди да приеме, че отказът е незаконосъобразен, съдът е изискал множество писмени доказателства от различни държавни и общински органи, Министерството на вътрешните работи, чрез ОД на МВР-Д., Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от  Община Т., въз основа на които е стигнал до извода, че данните в регистъра на населението за адрес на г-жа С. в Р.. се неверни и са вписани поради допусната някаква грешка.

Незабавна промяна в регистъра на населението кметът на общината би могъл да извърши само в хипотезата на влязло в сила съдебно решение, постановено в охранителното производство по глава ХV „Установяване на факти“, уредено в Гражданския процесуален кодекс, каквото производство не е проведено.

След като към датата на провеждане на изборите 27.10.2019 г. , както и към 14.10.2019г. датата на решаване на спора за законосъобразност на Решение № 76-МИ от 01.10.2019 г.,  не е била възможна незабавна промяна със задна дата на адресната регистрация, извършена на 20.04.2004г., то ищцата неоснователно счита, че съдът би могъл да постанови различно решение по адм.дело № 465/2019г., с което да отмени решението за заличаване на регистрацията й за изборите.

По горните съображения съдът приема, че отказът на кмета, макар и отменен като незаконосъобразен, не е в причинна връзка с неучастието на г-жа С. в местните избори.

От доказателствата по делото се установява, че ищцата сама се е поставила в положение на правна несигурност, кандидатирайки се на местните избори за общински съветник, без да предприеме преди това необходимите правни действия за заличаване със задна дата на вписания адрес в чужбина.

Както бе посочено по-горе, ищцата е узнала на 22.05.2019 г. за проблема с наличието на вписан в НБД“Население“ като нейн адрес такъв н  Р.Т.. На 22.05.2019 г. й е била връчена Заповед № 291/20.05.2019 г. на кмета на Община Т., издадена в производство по чл.39 от ИК, в чиито мотиви е вписано, че на 27.01.2017г. служебно е бил заличен адресът на ищцата в гр.Шумен и е служебно възстановен предходен настоящ адрес в Р., заявен от 20.04.2004 г.

От момента на узнаването за вписания адрес в Р.Т. до момента на постановяване на Решение № 76-МИ от 01.10.2019 г. на ОИК-Т. за заличаване регистрацията на Г.З.С. в кандидатската листа за общински съветници, ищцата не е предприела никакви действия за заличаване на невярно вписания адрес.

По горните съображения съдът приема, че не се установява елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ -  причинна връзка между постановения отказ на кмета и настъпилите вреди, изразяващи се в неполучаването на доходи от възнаграждение за общински съветник, съответно изразяващи се в емоционални болки и страдания от неупражняване на занятието общински съветник в Община Т..

Имуществени вреди

Ищцата не доказва, че е понесла имуществени вреди в претендирания размер и на претендираното основание, изразяващи се в пропускането на доходи от възнаграждение за общински съветник.

Въпреки, че г-жа С. е била на пета избираема позиция в листата на нейната партия за общински съветници, която е получила в резултат от изборите 7 мандата, придобиването на статута „общински съветник в Общински съвет-Т.“ е хипотетично и вероятно, но не е доказан факт. След като Г.С. не е придобивала никога качеството общински съветник за мандат 2019 -2023 г., тя не доказва, че е понесла имуществени вреди, заради пропуснати доходи от упражняването на тази дейност. За да се приеме, че има пропуснати доходи, първо следва да е доказано основанието за тяхното получаване.

Неимуществените вреди

Емоционалните болки и страдания, които ищцата е изпитала, заради неупражняването на занятието на общински съветник, са в причинна връзка с неизбирането й за такъв, заради неучастие в изборите. Неучастието в изборите е вследствие от Решение № 76-МИ от 01.10.2019 г. на ОИК-Т., което е законосъобразно постановено, поради наличие на данни за вписан адрес в чужбина към 26.04.2019 г. и до 04.09.2019 г., които не са заличени, поради бездействие на ищцата от момента на узнаване на проблема, 22.05.2019 г. до отстраняването й от участие в местните избори.

Затова няма пряка причинна връзка между претърпените емоционални болки и страдания и отказа на кмета от 10.10.2019 г..

По горните съображения съдът намира, че главните исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като не се доказва наличие на имуществени вреди, поради липса на придобито качество общински съветник и не се доказва причинна връзка между отменения като незаконосъобразен отказ на кмета на извърши незабавна промяна в регистрите на населението със задна дата с твърденията за причинени вреди. Неоснователни се явяват и акцесорните претенции за лихви.

Разноски

Процесуалният представител на Община Т. претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На Община Т., която е била защитавана от юрисконсулт, следва да се присъдят разноски в минималния размер от 100 лева по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед изложеното, Административен съд - Добрич, трети състав

 

                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г.З.С. с ЕГН ********** *** за заплащане на обезщетение от 16 880 лева -  имуществени вреди от пропуснати доходи за периода от м.ноември 2019 г. до м.декември 2021 г., ведно със законната лихва за забава от 10.10.2019 г. до датата на предявяване на иска и иск за заплащане на обезщетение от 10 000 лева – неимуществени вреди, за периода 10.10.2019 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава от 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Г.З.С. с ЕГН **********,*** да заплати на Община Т. сумата от 100 (сто) лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                     

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                                     Н.Каменска