Решение по дело №79/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, чрез юрисконсулт А. М., негов пълномощник, против решение № 500 от 21.12.2023 г., постановено по АНД № 879 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0001011 от 08.03.2023 г., издадено от директор на ДИТ – Перник, с което на „***“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], с управител С. В. Г., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в несъответствие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила – изводите на решаващия първоинстанционен състав за нарушения на материалния закон при издаване на НП не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Пледира процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното на 28.02.2024 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт А. М., пълномощник на директора на ДИТ – Перник, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 28.02.2024 година съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат К. С. от АК – Перник, пълномощник на управителя на дружеството. Оспорва жалбата, моли съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

В проведеното на 28.02.2024 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предлага на касационния съд да остави в сила обжалваното съдебно решение.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП № 14-0001011 от 08.03.2023 г., директорът на ДИТ – Перник, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, наложил на „***“ ЕООД, [ЕИК], имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, състоящо се от обективна страна в това, че на 02.02.2023 г., в обект на контрол: „цех за закуски (баничарница)“, находящ се в [населено място], в [жк], до жилищен блок № 1, стопанисван от „***“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, е допуснало до работа лицето Ю. Ц. Л., заварена да работи като „месач“ в посочения обект на 02.02.2023 г. в 11:12 часа, без да е заверил уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТДНАП) за сключен с лицето трудов договор.

Със съдебно решение № 500 от 21.12.2023 година, постановено по АНД № 879/2023 година по описа на Районен съд – Перник, НП е отменено.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от правна страна е приел, че въпреки проведено валидно, от компетентни органи и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила административнонаказателно производство, не е осъществен състав на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ. С мотиви, че трудов договор следва да е налице, за да е съставомерно нарушението по приложения текст на КТ, районният съд, с оглед липсата на доказателства по делото за наличието на трудов договор (аргументирано в чл. 62, ал. 3 от КТ) между наказаното дружество и лицето, заварено на процесната дата и към посочения час да работи като месач в обекта, стопанисван от „***“ ЕООД, преценено ведно с данните, вписани в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнена от завареното на място лице с отговор „НЕ“ на въпроса за наличие на сключен трудов договор, и с показанията на същото това лице в хода на съдебното дирене, районният съд е отменил наказателното постановление като материално незаконосъобразно.

Решението е правилно.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с релевираните в жалбата доводи съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба, а преценено за съответствие с материалния закон решението е законосъобразно. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 62, ал. 3, изр. първо, предл. първо от КТ (в актуалната към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ, бр. 108 от 2008 г.) вменява в задължение на работодателя в тридневен срок от сключването на трудовия договор да изпрати уведомление за това до съответната ТДНАП.

Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ (в актуалната редакция) също визира сключен трудов договор – вменява в задължение работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТДНАП.

На свой ред приложената с процесното НП разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ, забранява на работодателя да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави копия от документите по ал. 1, т.е. екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, съответно копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 (в относимата редакция) за така сключения трудов договор, заверено от компетентната ТДНАП.

При тази нормативна регламентация, основан в приобщената в хода на съдебното дирене доказателствена съвкупност, съответно правилен, като основан и в приложимия материален закон е изводът на решаващия първоинстанционен състав, че по делото е недоказано осъществяване на състав на нарушение, свързан с материалноправната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Споделя се в тази връзка, като основан в приобщените по делото доказателства изводът на решаващия първоинстанционен състав, проявил в пълнота дължимата и служебно процесуална активност с цел установяване на обективната истина, че по делото не са събрани категорични и непротиворечиви доказателства, че към момента на извършване на проверката на място в обекта на наказаното дружество, в обекта е работело лице със сключен трудов договор.

Именно наличието на сключен трудов договор поражда за работодателя задължението да изпрати уведомлението до ТДНАП за сключването на договора, съответно да предостави на работника заверено от ТДНАП копие на това уведомление, като от момента на сключването на договора е в сила и забраната за допускане до работа работника преди връчването на документите по чл. 63, ал. 1 от КТ, вкл. заверено от ТДНАП уведомление. Липсата на сключен писмен трудов договор в процесния случай правилно обосновава извод в решението, че материалният закон е приложен несъответно спрямо установените в производството и по делото факти.

В тази връзка неоснователна е тезата на касатора – наказващ орган, че „санкционирането на жалбоподателя на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му предостави копие от уведомлението по чл.63, ал. 2 от КТ, предполага да е налице трудов договор.“ Но въпреки това ще се посочи, че ако писмен трудов договор физически е съществувал към момента на извършване на проверката на място в обекта, доколкото предмет на същата е било именно спазване на трудовото законодателство, включително надлежното уреждане на правоотношенията по предоставяне на работна сила, то този договор би бил представен. Липсата на писмен трудов договор към този момент е както изрично декларирано пред контролните органи от завареното да работи в обекта лице, така е и изрично заявено от Ю. Л. при разпита ѝ като свидетел в първоинстанционното производство. Изводът не се разколебава и от последвалото изпращане на уведомление до ТДНАП за сключен с лицето трудов договор – видно е от справка на л. 11 от АНД, уведомлението е регистрирано на 02.02.2023 г. в 12:07:04 часа, т.е. едва след този момент насетне, не и към 11:20 часа, когато именно е установено, че Л. е допусната до работа, дружеството би могло да носи отговорност за нарушаване на забраната, визирана в чл. 63, ал. 2 от КТ. В конкретния случай, правилен е извода на ПРС, че към момента на проверката не е имало сключен трудов договор между „***“ ЕООД и Ю. Л. в писмена форма, поради което липсата и на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ обуславя несъставомерност на деянието.

Предвид изложеното, като е достигнал до същите правни изводи въз основа на основани в доказателствената съвкупност по делото фактически заключения, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. С оглед това наведените касационни основания са неоснователни – обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените съдебни разноски, сторени пред настоящата съдебна инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лв., видно от договор за правна защита и съдействие 26.02.2024 г. (л. 15).

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500 от 21.12.2023 г., постановено по АНД № 879 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА Дирекция " Инспекция по труда" – Перник да заплати на „***“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], сума в размер на 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща направени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.