Р Е Ш Е Н И Е
№575/15.7.2021г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 16.06.2021 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: Георги П.
Светомир Бабаков
при
участието на секретаря Янка Вукева и при участието на прокурора Живко Пенев,
като разгледа дело номер 529 по
описа за 2021 година докладвано от
съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на В.П.К. *** срещу РЕШЕНИЕ № 191 от 01.04.2021 г. на
ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 179/2021 г.
Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО
на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло
електронен фиш, серия К 1560207/ на
ОДМВР Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба- ОДМВР
Пазарджик не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е становище оот
процесуалния му представител- юрисконсулт П.,, с което моли за потвърждаване на решението на РС
Пазарджик. Претендират се разноски.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
На 09.04.2017г., в 15,59 часа на автомагистрала „Тракия“
км. 68+400 в посока София, жалбоподателят В.П.К. управлявал лек автомобил „***
с per. № ***, със скорост на движение от 174 км/ч при максимално разрешена скорост
от 140 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено със стационарна система тип MULTA RADAR SD 580 . Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 179 км/ч, като след приспаднат
толеранс от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от
174 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 34 км/ч. За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП против
жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия К № 1560207, с който му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства
и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в ЕФ. От правна страна районният съд е приел, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаваането на ЕФ, същият
съдържа изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в ЕФ нарушение.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Атакуваният електронен фиш съдържа
всички реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Противно на изложеното в касационната жалба, в
обжалвания електронен фиш, в пълен обем са посочени фактическите обстоятелства,
при които е извършено нарушението.
Неоснователно е възражението, че липса описание на датата на съставяне на
електронния фиш- задължителните реквизити на този процесуален документ са
уредени в чл. 189 ал.4 изр. 2 от ЗДвП и там е въведено изискване за посочване
на датата на нарушението, а не на датата на издаване.
Възражението, че в оспорения електронен
фиш не е посочен конкретен издател извън съответното териториално поделение на
МВР е подробно обсъдено от РС и съвсем
резонно не е споделено. Първо, защото
липсва подобно изискване за съдържанието на ЕФ, предвидено в чл. 189 ал.4 от ЗДвП и на следващо място, защото самата същност на електронния фиш като
електронно изявление, записано върху хартиен носител на базата на постъпили и
обработени данни от автоматизирани технически средства, няма как да се
отъждестви с индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, в
каквато насока са развитите в жалбата съображения.
Неоснователни са и доводите на
касатора, че в процесния казус не е спазено изискването на чл. 7 от Наредба №
8121з-532 на МВР /в приложимата редакция/. От представения двустранен
констативен протокол /л.24 от първоинстанционното дело/, както и в приложения
снимков материал е видно, че на мястото на контрол е монтиран пътен знак Е24.
В ЕФ правилно е посочена нарушената
разпоредба- чл. 21 ал.1 от ЗдвП, както и санкционната разпоредба на чл.
182 ал.1 т.4 от ЗДвП.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 191 от 01.04.2021 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 179/2021 г.
ОСЪЖДА
В.П.К. *** да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик съдебни разноски по делото в
размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/