Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 17.05.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3476/2021, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от Р.В.М., с която са
предявени осъдителни искове срещу П.на Р.Б., както следва:
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение за престъпления по чл. 212, ал. 5 НК, задно със законната лихва от 10.03.2016 г. (датата на постановлението на прокурор от Софийска градска прокуратура за частично прекратяване на наказателното производство за престъпленията) до окончателното плащане;
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъплението по чл. 311 НК, заедно със законната лихва от 01.10.2019 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда за престъплението) до окончателното плащане;
с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди заради продължило повече
от разумния срок разглеждане и решаване на делото, заедно със законната лихва
от 10.03.2021 г. (датата на подаване на исковата молба по пощата) до
окончателното плащане
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 25652.35 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, заедно със законната лихва от 01.10.2019 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че в периода 2009 г. – 2019 г. срещу нея е водено наказателно производство за престъпления по чл. 212, ал. 5 и чл. 311, ал. 1 НК, за които е призната за невиновна с влязла в сила присъда. Твърди, че на 08.12.2009 г. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; на 03.02.2010 г. срещу нея е внесен обвинителен акт в съда и е образувано наказателно дело от общ характер по описа на СГС. С присъда от 08.07.2013 г. първоинстанционният съд (СГС) я е признал за виновна. Въззивният съд (САС) е отменил присъдата и е върнал делото на прокурора по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното и съдебното производство. С постановление от 10.03.2016 г. е частично прекратено наказателното производство срещу ищцата за престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На 22.03.2016 г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 НК, обвинителният акт за престъплението е внесен в съда на 12.01.2017 г. като на 16.01.2017 г. е образувано наказателно дело по описа на ОС – Силистра. С присъда от 05.10.2018 г. АС - Варна е потвърдил оправдателната първоинстанционна присъда. Присъдата на АС – Варна е потвърдена от ВКС с решение от 01.10.2019 г. Твърди, че по време на провеждане на наказателното производство е понесла неимуществени вреди – тежък стрес, свръхнапрежение, чувство на унижение, увреждане на доброто й име като специалист, увреждане на личните й отношения с приятели и познати, безсъние, хронична депресия, увреди на здравето (силно главоболие, световъртеж, загуба на равновесие, нарушения на мозъчното кръвообръщение, чести хипертонични кризи, преходни церенбрални исхемични пристъпи, симптоми на исхемична болест на сърцето, дискоординационен синдром, синдром на вертебробазиларната артериална система, заболяване на очите, хронично скърцане със зъби, което е причинило изтрити зъбни структури, нарушение на дъвкателните функции, силна болка в зъбите и челюстта). Твърди също, че в наказателното производство й е била наложена мярка за забрана за напускане на границите на Р.Б., с която незаконно й е ограничено правото на свободно придвижване и поради това не е успяла да присъства на значими в живота й събития (не е можела да отиде на сватбата на сина си, който живее в Канада, не е можела да присъства на ражданията на внучетата си). Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди – разноски за транспорт в размер на 1202,35 лв. за автобусни билети по линията Силистра - София, разходи за адвокатска защита в размер на 9100 лв. (приложени договори за правна помощ в досъдебното производство, производствата пред СГС, САпС, ВКС, АС – Варна, ОС – Силистра), разходи за стоматологично лечение в размер на 15 000 лв. Претендира обезщетения за претърпените вреди, в това число и за отчитане на продължителността на производството извън разумния срок. Твърди, че е проведена процедура по реда на гл. IIIa ЗСВ и е предложено споразумение от Министерството на правосъдието, което тя не е приела. Претендира разноски по делото.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Позовава се на погасителна давност. По отношение на иска в размер на
30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди заради продължило повече
от разумния срок разглеждане и решаване на делото, твърди същият да е
недопустим поради неспазена процедура по реда на гл. IIIa ЗСВ. Oспорва
настъпване на твърдените вреди и причинната им връзка с наказателното
производство, оспорва да е налице нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок, като за продължителността
му се позовава на големия обем процесуално-следствени действия. Твърди прекомерност на претенциите.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от писмените доказателства, че ищцата е
била привлечена като обвиняема в досъдебно производство, образувано на
15.04.2009 г.
На 08.12.2009 г. е привлeчена като обвиняема за две продължавани престъпения по
чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК – документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Взета й е мярка
за неотклонение подписка и е разпитана. На 08.01.2010 г. е привлечена като
обвиняем за две други продължавани престъпения по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – документна измама в
особено големи размери, представляваща
особено тежък случай. Взета й е мярка за неотклонение подписка и е разпитана.
На 03.02.2010 г. срещу ищцата е внесен в СГС
обвинителен акт за извършени престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е образувано НОХД №
451/2010 г. на СГС, НО, като след
изменение на обвинението, направено в хода на съдебното следствие по реда на
чл. 287 НПК, Р.В.М. е обвинена в две продължавани престъпления: 1) че през
периода 16.10.2006 г. – 28.11.2006 г. в гр. Дулово, гр. Силистра и гр. София, в
съучастие като помагач с Г.Х.С.– извършител, М.М.Т.и неизвестен извършител-
помагачи, умишлено е улеснила извършването на престъпление от Г.Х.чрез набавяне
на средствата и по друг начин – съставяне на документи с невярно съдържание в
гр. Дулово, които документи послужили на Г.Х.С.чрез използването им в гр. София
пред „Публични инвестиционни проекти“ ЕАД, за да получи в качеството си на
едноличен собственик и управител на „Г.“ ЕООД без правно основание сумата от
161 078,48 лв. от „Публични инвестиционно проекти“ ЕАД, с намерение да я
присвои, като получената без правно основание сума е в особено големи размери и
документната измама представлява особено тежък случай; 2) че през периода
01.11.2005 г. – 06.12.2005 г. в гр. Дулово, гр. Силистра и гр. Силистра, в
съучастие като помагач с неизвестен извършител и М.М.Т.– помагач, умишлено е
улеснила извършването на престъпление от неизвестния извършител чрез набавяне
на средствата и по друг начин – съставяне на документи с невярно съдържание в
гр. Дулово, които документи послужили на неизвестния извършител чрез
използването им в гр. София пред „Публични инвестиционни проекти“ ЕАД, за да
получи без правно основание сумата от 167 565,07 лв. от „Публични
инвестиционно проекти“ ЕАД, с намерение да я присвои, като получената без
правно основание сума е в особено големи размери и документната измама представлява
особено тежък случай.
С Присъда № 231 от 03.07.2013 г. по НОХД № 451/2010 г.
на СГС ищцата е призната за виновна по повдигнатите обвинения и по двете
престъпления, осъдена е по двете престъпления на лишаване от свобода за срок от
7 години, на осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил най-тежкото наказание от
определените – лишаване от свобода за срок от 7 години. С Решение № 46 от
16.02.2015 г. по ВНОХД № 411/2014 г. на САС, НО, VI-ти въззивен състав, присъдата е изцяло отменена и
делото е върнато на прокурора по съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – както от първоинстанционния съд при постановяване на
присъдата, така и от прокурора при изготвяне на обвинителния акт.
С постановление от 10.03.2016 г. прокурорът е прекратил
частично наказателното производство по повдигнатите обвинения срещу Р.М. за
престъпения по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК и по престъпения по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК като е указал наказателното производство по ДП
№ 6/2015 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 4863/2015 г. по описа на СГП да се води
срещу Р.М. за престъпления по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
На 22.03.2016 г. с Постановление за привличане на
обвиняем от 10.03.2016 г. ищцата е привлечена като обвиняема за извършени
престъпления по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода 01.11.2005 г. – 24.11.2006 г. в гр. Дулово, в
съучастие като извършител с М.М.Т., Г.Х.С.и неизвестен извършител, в качеството
на длъжностно лице – ръководител обособено звено /резидент инженер/ в
„Пътинвест инженеринг“ АД, в кръга на службата си, е съставила официални
документи, в които е удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат
използвани тези документи пред „Публични инвестиционни проекти“ ЕАД като
доказателство за тези обстоятелства, като са извършени шест деяния при
условията на продължавано престъпление. На 08.09.2016 г. на ищцата й е
предявено разследването.
На 12.01.2017 г. е внесен обвинителния акт в съда, по
който е образувано НОХД №14/2017 г. на ОС – Силистра. С присъда № 34 от
28.09.2017 г. по н.д. № 14/2017 г. на ОС - Силистра ищцата е призната за
невиновна. Присъдата е протестирана от прокурора, като е образувано ВНОХД №
16/2018 г. по описа на АС – Варна. С Протокол № 96 от 16.03.2018 г. по ВНОХД
№16/2018 г. на АС – Варна съдът не е дал ход на делото и е прекратил съдебното
производство по съображения, че протестът е изготвен от лице, което няма право
да протестира постановената от ОС – Силистра присъда. Срещу определението е
подаден частен протест от прокурора, по който е образувано НД № 397/2018 г. по
описа на ВКС. С решение № 120 от 10.06.2018 г. ВКС е отменил определението е и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Варна. На 14.06.2018
г. е образувано ВНОХД № 213/2018 г. по описа на АС – Варна. С присъда от
05.10.2018 г. е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на ищцата.
Прокурорът е подал протест срещу присъдата на АС – Варна, по което е образувано
НД № 1223/2018 г. по описа на ВКС. С решение № 19 от 01.10.2019 г. по НД №
1223/2018 г. по описа на ВКС, съдът е оставил в сила въззивната присъда.
Следователно, времето от привличане на ищцата като
обвиняем на 08.12.2009 г. до завършване на наказателното производство с
постановяване на решението по НД № 1223/2018 г. по описа на ВКС, е 9 години, 9
месеца и 23 дни.
Установява се от писмените доказателства, че с
постановление на наблюдаващия прокурор при ВКП от 10.12.2009 г. на ищцата е
наложена мярка „забрана да напуска пределите на Р.Б.без разрешение на
прокурор“. С постановление от 21.05.2015 г. на прокурор от СГП мярката е
отменена. Установява се от писмените доказателства, че ищцата е поканена да
присъства на 29.05.2010 г. в Канада на церемония по сключване на брак на сина
си. Поради наложената мярка, не е могла да присъства на церемонията.
Според показанията на свидетеля Н.М.(колега на ищцата,
работила с нея в едно и също дружество, както и нейна приятелка) преди да бъде
образувано наказателното производство срещу ищцата, последната ежегодно е
сочена като първенец в строителната фирмата, в която е работила, получавала е
награди като признание за приноса й във фирмата, била е амбициозна, много
уважавана като професионалист и е имала максимален брой договори за изпълнение.
С образуване на наказателното производство срещу ищцата, за нея всичко се е
променило - възложители и инвеститори са се отказали да работят с нея, тя се е
сринала психически, не е била така всеотдайна към работата си, както преди
образуване на наказателното производство, започнала е да се обезверя и затваря
в себе си. Случаят е бил разгласен чрез средствата за масова информация (в-к
„24 часа“, „Труд“, местни медии); много хора са разбрали за образуваното
наказателно производство, започнали да приказват за него, да подпитват, да се
съмняват в ищцата, което й се е отразило негативно. Свидетелката също сочи, че
в периода 2017-2019 г. ищцата е живяла при нея в дома й,
като не е можела да спи, вземала е много лекарства („една шепа“), започнала е да се затваря в себе си, да не говори и да
не споделя, скърцала е със зъби през нощта, не е можела да се храни нормално.
Сочи също, че заради хапчетата, които ищцата е приемала, не е можела да шофира;
че преди образуване на наказателното производство не е имала никакви заболявания,
а след началото на производството ищцата е започнала да се оплаква от кръвно,
хипертония, нерви, получила е увреждане на вестибуларния апарат- мениеров
синдром, започнала е да има проблеми със зъбите; останала е без клиенти. Сочи,
че на ищцата й се е отразило изключително негативно, че не е могла да присъства
на сватбата на сина си в Канада, както и че не е могла да отиде до там, за да
види внучетата си, - дори и след оправдателната присъда, не са й позволили да
отиде до там. Съдът кредитира показанията на свидетеля – същите са
непосредствено възприети, последователно изложени и логични, подкрепят се от
останалите събрани по делото доказателства (писмени и заключение на вещи лица
по допуснатите съдебни експертизи). В обобщение – от показанията й се установява,
че образуването на наказателното производство се е отразило много негативно на
ищцата, причинило е стрес с висока интензивност, безсъние, проблеми със зъбите
и храненето; случаят е получил широко медийно отразяване, повлияел е на
професионалната изява на ищцата, на отношенията с приятелите и семейството й.
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-медицинска дентална експертиза и писмените доказателства се установява,
че през 01.03.2011 г. ищцата е диагностицирана с частично абразио /изтриване/
на зъбните коронки на горните и долни зъби с клинични симптоми за абразио
/изтриване/ на зъбите. Установява се, че при ищцата е налице състояние на
патологична дъвкателна функция /парафункция/ на дъвкателния апарат, определящо
се като състояние на бруксизъм, изразяващо се в изтриване /абразио/ на твърдите
зъбни структури – емайл, дентин в резултат на неконтролируемо стискане, триене
на зъбите. В резултат на това, са налице повишена чувствителност на зъбите към
термични и механични дразнения /допир на зъбите от горна и долна челюст/.
Според заключението симптомите на бруксизъм се изразяват във видимо изтриване
на зъбния емайл до достигане на дентина, която част е инервирана и това води до
повишена чувствителност на зъбите към термични и механични дразнения, придружени
с краткотрайни интензивни болки. При задълбочаване на това състояние се
причинява възможност за кариозни дефекти, частични счупвания на част от зъбните
коронки, напрежение в дъвкателната мускулатура. При задълбочаване на бруксизма
се появяват болки в долночелюстните стави и напрегнатост в дъвкателната
мускулатура, каквото състояние е диагностицирано при ищцата. Ищцата е започнала
лечение, което се изразява в ендодонско лечение /умъртвяване на зъбите по
медицински показания и запълване на кореновите канали/ на единадесет зъба на
горната челюст и последващо възстановяване на дъвкателния релеф на зъбите с
поставяне на изкуствени металокерамични корони. От разпита на вещото лице в
откритото съдебно заседание се установява, че лечението на горните зъби на ищцата
вече е завършено; следва да се извърши втора част на лечението на долната зъбна
редица, за което съществува плана на лечение, но по делото не са приложени
медицински документи, които да доказват, че е завършено. Според вещото лице в
случай, че не се извърши лечение на долната челюст, извършеното досега лечение
няма да има резултат и дори абразиото може да се задълбочи. При пълно
изпълнение на лечението ищцата няма да изпитва дискомфорт. Вещото лице посочва,
че водещи причини за бруксизъм са стресът и нервното напрежение; ако е имало
започнало състояние на бруксизъм, наличието на стресови състояния и нервно
напрежение засилват и задълбочават това състояние. Съдът приема, че доколкото по
делото не се установяват други събития от живота на ищцата след образуване на
наказателното производство срещу нея, които да са възможен източник на стрес,
именно образуваното наказателно производство и повдигнатите обвинение на ищцата
са в причинна връзка с увреждане на зъбите й (описания по-горе бруксизум), от
който е търпяла краткотрайни интензивни болки от диагностициране на
заболяването до завършване на лечението, както и поради което заболяване й се е
наложило да предприеме описаното по-горе ендодонско лечение.
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата
комплексна съдебномедицинска експертиза се установява, че в периода 08.12.2009
г. – 01.10.2019 г. (времето, през което са провеждани съдебните заседания) е
настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата, изразяващо се в
чести хипертонични кризи до измерено 180/110 кръвно налягане, настъпили са
преходни нарушения на мозъчното кръвообращение, преходни исхемични церебрални
пристъпи, световъртеж от централен произход, нестабилна походка. Ищцата е
диагностицирана с посочените състояния, провеждано е амбулаторно лечение.
Установено е, че ищцата страда от есенциална хипертония – заболяване с
многофакторна генеза, в която участват както фактори, които не могат да се
променят (като наследственост, възраст, пол), така и такива, които зависят от
начин на живот и външна среда - тегло, консумация на сол, алкохолна употреба,
стрес. Заболяването е хронично и изисква системно проследяване и лечение от
специалист – кардиолог. Лечението на заболяването при ищцата включва
медикаменти, диетичен режим, физически упражнения, добри социално битови
условия. Според заключението на вещите лица продължителният психоемоционален
стрес, на който е била подложена ищцата по време на наказателното производство,
е причинил повишаване тонуса на симпатиковия отдел на нервната система. Напрежението,
продължило 10 години, е довело до обичайно увеличаване на т.нар. стресови
хормони – кортизол и адреналин, които причиняват спазъм на артериалните съдове
и така участват в покачването на кръвното налягане. Артериалното налягане е
държано под контрол поради системното проследяване от кардиолог и редовната
антихиертензивна терапия. Според заключението има пряка причинно-следствена
връзка между продължителния психоемоционален стрес и усложняването на здравния
статус на ищцата – множество епизоди от хипертонични кризи и последвали
транзиторни исхемични атаки. По отношение на заболяванията на очите е посочено,
че след навършване на 50-годишна възраст, в която група попада ищцата, не е
необичайно да се появяват склеротични съдови изменения в ретините, особено при
наличието на артериална хипертония. Съдът приема, че доколкото не се
установяват други събития от живота на ищцата след образуване на наказателното
производство срещу нея, които да са възможен източник на стрес, именно
образуваното наказателно производство и повдигнатите обвинения са в причинна
връзка със соченото влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в
множество епизоди от хипертонични кризи и последвали транзиторни исхемични
атаки, главоболие, световъртеж, нестабилна походка.
По делото се установява, че в наказателното
производство на Р.В.М. са повдигнати обвинения за няколко различни
престъпления. За престъпленията по чл. 212, ал. 5 НК е постановено частично
прекратяване на наказателното производство с постановление от 10.03.2016 г. За
престъплението по чл. 311 НК, постановлението за привличане на обвиняем е
предявено на ищцата на 22.03.2016 г. Съгласно т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС в случай, че лицето е обвинено за няколко престъпления, при частично
оправдаване за някои от тях, обезщетението следва да се определи глобално, а не
поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. В конкретния
случай, това разрешение е неприложимо, тъй като макар да се касае за едно
наказателно производство, на ищцата са повдигани обвинения с различни актове,
по които са образувани и развити отделни съдебни производства, в различен
период от време, приключили с различни съдебни актове, постановени в различен
момент (с постановление от 10.03.2016 г. прокурорът е прекратил частично
наказателното производство по повдигнатите обвинения за престъпения по чл. 212,
ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а с с
решение № 19 от 01.10.2019 г. по НД № 1223/2018 г. по описа на ВКС, съдът е
оставил в сила въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционната
оправдателна присъда за повдигнатите срещу Р.М. обвинения за престъпления по
чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК). Тъй като
става дума за обвинения, предявени с различни постановления, внесени с различни
обвинителни актове в съда, по които са развивани отделни съдебни производства в
различни периоди от време и постановени отделни съдебни актове, отражението им
върху ищцата би било различно, а и датата, от която се начислява законната
лихва по акцесорния иск, започва от различен период от време. Поради тези
специфични за настоящото производство обстоятелства, претенциите за обезвреда
на причинените вреди следва да се разгледат като отделни претенции и
обезщетенията следва да се определят .
Съгласно практиката на ВКС фактът на незаконното
обвинение е достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни изживявания
за периода на наказателното преследване (в т.см. решение № 480 / 23.04.2013 г.
по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО и решение
№ 427 / 16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. на ВКС, III ГО). Освен това,
по делото е установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които се
изразяват в преживени негативни емоции, накърняване на доброто име и авторитет
чрез публична разгласа на ареста и разследването, неудобства, свързани с
мярката за неотклонение в периода на изпълнението й, нарушението в семейните и
приятелските отношения, стрес с висока интензивност, безсъние, невъзможност за
хранене поради увреждане на зъбите; възникнали са съществени усложнения на
здравословното състояние на ищцата – увреждане на зъбите, свързано с интензивни
болки, наложило продължително лечение и поставяне на изкуствено металокерамични
корони, множество епизоди от хипертонични кризи и последвали транзиторни
исхемични атаки, главоболие, световъртеж, нестабилна походка. Всички така
описани негативни последици за ищцата са в причинно-следствена връзка с
незаконните обвинения.
При така установените факти съдът намира, че по
отношение на претенции за неимуществени вреди, се е осъществил фактическият
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищцата е възникнало
вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение, както и разглеждане на делото, продължило повече от разумния срок.
При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди по исковете съобразно чл. 52 ЗЗД съдът съобрази указанията,
дадени с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по т. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл. 290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение
№532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014
г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се
съобразят вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата
продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на
страните, процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното
производство, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност,
степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след
преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи (ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., ОСГК
ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай. При преценка на посочените критерии, съдът приема
следното:
По размера
на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение за
престъпления по чл. 212, ал. 5 НК, производството по които е прекратено:
Обвинението за престъпленията по чл. 212, ал. 5 НК е
предявено на ищцата на 08.12.2009 г., около четири години по-късно по него е
постановена осъдителна присъда; същата е обжалвана на няколко инстанции, като
близо шест години и половина след предявяване на обвинението наказателното
производство за престъпленията е прекратено. От доказателствата по делото се
установява, че обвинението е за престъпления, представляващи особено тежък
случай, наказуеми с лишаване от свобода и този факт да се е отразил силно
негативно на психиката и поведението на ищцата; след предявяване на обвиненията
ищцата е започнала да преживява стрес с висока интензивност и здравето й се е
влошило (през март 2011 г. е констатиран бруксизъм; чести хипертонични кризи);
започнала е да се затваря в себе си, засегнати са били социалните й контакти;
сериозно е било засегнато положението й на уважаван професионалист – строителен
инженер; близо пет години и половина й е било забранено да напуска пределите на
страната (от 10.12.2009 г., когато й е наложена мярка „забрана да напуска
пределите на Р.Б.без разрешение на прокурор“ до отмяната й на 21.05.2015 г.),
което е предизвикало негативни емоционални преживявания заради това, че не е могла
да присъства на важни семейни събития; с първоинстанционната присъда е призната
за виновна и по двете повдигнати обвинения, определено й е наказание лишаване
от свобода за срок от 7 години и по двете престъпления, на осн. чл. 23, ал. 1 НК е наложил най-тежкото наказание от определените – лишаване от свобода за
срок от 7 години като тези факти, съобразно житейската логика и събраните
доказателства, са увеличили интензивността на преживявания стрес, увреда на
здравето, засягане на социалните контакти. При отчитане на тези факти съдът
приема, че справедливото обезщетение по иска с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане на
обвинение за престъпления по чл. 212, ал. 5 НК, е в размер на 15000 лв. Следва
да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 15000 лв. в
пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищцата неимуществени вреди. Неоснователно е възражението на ответника за погасено
по давност вземане. От писмените доказателства (писмо от „Български пощи“ ЕАД)
се установява, че датата на която исковата молба е подадена по пощата е
10.03.2021 г., т.е. в последния ден, в който изтича петгодишния давностен срок.
По изложените съображения, искът следва да бъде уважен за сумата от 15000 лв.,
а за остатъка до 90000 лв. - отхвърлен.
Поради уважаване на главния иск, основателна е и
претенцията за законна лихва от 10.03.2016 г. - датата на постановлението на
прокурора от Софийска градска прокуратура за частично прекратяване на
наказателното производство за престъпленията (така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК
на ВКС). Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност
за част от претендираната законна лихва. С оглед датата, на която е предявен
иска – 10.03.2021 г., погасена по давност е лихвата за забава за периода 10.06.2016
г. – 09.03.2018 г. На ищцата следва да се присъди дължимата законна лихва за
период от три години преди предявяване на исковата молба – считано от 10.03.2018
г.
По размера
на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение за
престъпления по чл. 311 НК, за които е оправдана:
Обвинението за престъпленията по чл. 311 НК е
предявено на ищцата на 22.03.2016 г., около една година и половина след това е
постановена оправдателна присъда; окончателният акт, с който ищцата е призната
за невинна е влязъл в сила на 01.10.2019 г. Ищцата е продължавала да преживява
стрес, продължавали са хипертоничните кризи, засягане на личните и
професионалните й контакти, но същите, предвид оправдателната присъда още на
първа инстанция не са били така интензивни, както тези, предизвикани от
обвинението за престъпленията по чл. 212 НК. При отчитане на тези факти съдът
приема, че справедливото обезщетение по иска с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане на
обвинение за престъпления по чл. 311 НК, е в размер на 3000 лв. Неоснователно е
възражението на ответника за погасено по давност вземане – от датата на която е
започнал да тече давностния срок (01.10.2019 г. ) до подаване на исковата молба
(10.03.2021 г., съгласно датата на пощенското клеймо), не е изтекъл 5-годишния
давностен срок. Искът следва да бъде уважен до сумата от 3000 лв., а за
остатъка до пълния предявен размер от 40 000 – отхвърлен.
Поради уважаване на главния иск, следва да се уважи и
акцесорния иск за законна лихва от 01.10.2019 г. до окончателното плащане.
По иска с
правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради продължило повече от
разумния срок разглеждане и решаване на делото:
Наказателното производство е приключило към датата на
исковата молба. Искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, при приключило
производство, е допустим само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на гл. IIIа ЗСВ, по която няма
постигнато споразумение (чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ). От
доказателствата по делото се установява, че на 03.04.2020 г. ищцата е подала
заявление по реда на гл. IIIa ЗСВ с твърдение, че й е нарушено правото за разглеждане
и решаване в разумен срок на НОХД № 14/2017 г. по описа на ОС - Силистра. След
проверка Инспекторатът към ВСС е формирал извод за увеличаване на
продължителността на наказателното производство в резултат на действията на
органите в досъдебното и съдебното производство. На ищцата е предложено
подписване на споразумение на осн. чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, което тя не е приела.
Следователно, изчерпана е процедурата по реда на гл. IIIa ЗСВ и искът е
допустим.
Съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
неимуществени вреди. Съгласно чл. 2б, ал.
2 ЗОДОВ при разглеждане на иска по ал. 1 съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора. От доказателствата по делото се установява, че наказателното
производство срещу ищцата е водено срещу още три лица (общо четири с ищцата) за
престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 212,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и след изменението на
обвинението по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, четири от които са „тежки“ по см. на чл.
93, т. 7 НК. Събрани са много доказателства и са извършени много на брой
действия по разследването и съдебни следствени действия. Следователно, делото
представлява фактическа и правна сложност. Установява се също, че в досъдебното
производство са допуснати процесуални нарушения - имало е периоди, през които
не са извършвани действия по разследването; поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила от прокурор Пл. Георгиев делото е върнато на
прокурора. Нарушения са допуснати и в съдебната фаза: присъдата по НОХД №
451/2010 по описа на СГС е отменена от АС – София поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от съдията – докладчик; определението по ВНОХД
№ 16/2017 по описа на АС – Варна е отменено поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила на съдебната фаза, поради което,
определението е отменено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на АС – Варна; по НД № 1223/2018 г. по описа на ВКС съдията – докладчик
не е спазил срока за обявяване на решението по чл. 354, ал. 4 НПК. Така
допуснатите нарушения в досъдебната и съдебната фаса са довели до увеличаване
на общата продължителност на наказателното производство с около 7 години (до
какъвто извод стига и Инспектората към ВСС). Съдът съобрази и че ищцата
първоначално е обвинена за престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, наказуеми с лишаване от
свобода от десет до двадесет години, като продължилото повече от разумния срок
наказателно производство е в причинна връзка с претърпените неимуществени
вреди. При отчитане на тези факти съдът приема, че справедливото обезщетение по
иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ заради продължило повече от разумния срок разглеждане и решаване на
делото е в размер на 2000 лв. Неоснователно е възражението на ответника за
погасено по давност вземане – от датата, на която е започнал да тече давностния
срок (01.10.2019 г. ) до подаване на исковата молба (10.03.2021 г., съгласно
датата на пощенското клеймо) не е изтекъл 5-годишния давностен срок. Поради
сочените съображения, искът следва да бъде уважен до сумата от 2000 лв., а за
остатъка до 30 000 лв. – отхвърлен.
Поради уважаване на главния иск, следва да се уважи и
акцесорния иск за законна лихва от 10.03.2021 г. до окончателното плащане.
По иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди:
Претърпените от ищцата имуществени вреди също подлежат
на обезвреда.
От писмените доказателства се установява, че ищцата е
направила пътно-транспортни разходи за билети през 2009 г., 2010 г., 2011 г. За
дните, когато на ищцата са връчвани постановления за привличане на обвиняем,
предявяване на разследването, както и когато е имало съдебни заседания, както и
за един ден преди и след тези дни е оправдано да се присъдят разноски, когато
такива са направени. Следователно, основателна е претенцията за направени
пътно-транспортни разходи за пътуване на ищцата за следните дати: 08.12.2009
г., когато на ищцата е предявено постановление за привличане на обвиняем и за
връщане на следващия ден - 09.12.2009 г. (разходи за два билета на обща
стойност 50 лв.), 26.05.2010 г., когато е проведено съдебно заседание по НОХД №
451/2010 г. по описа на СГС (разход за билет на стойност 28 лв.), 22.06.2010 г.
за присъствие на съдебно заседание на 23.06.2010 г. по НОХД № 451/2010 г. по
описа на СГС (разход за билет на стойност 28 лв.), 18.10.2010 г. за присъствие
на съдебно заседание на 19.10.2010 г. по НОХД № 451/2010 г. по описа на СГС и
за връщане на 19.10.2010 г. (разходи за два билета на обща стойност 56 лв.),
15.06.2011 г. за присъствие на съдебно заседание на 16.06.2011 г. по НОХД №
451/2010 г. по описа на СГС и за връщане на 16.06.2011 г. (разходи за два
билета на обща стойност 60 лв.), 06.06.2012 г. за присъствие на съдебно
заседание на 07.06.2012 г. по НОХД № 451/2010 г. по описа на СГС и за връщане
на 07.06.2012 г. (разходи за два билета на обща стойност 64 лв.), 05.10.2012 г.
за присъствие на съдебно заседание на 06.10.2012 г. по НОХД № 451/2010 г. по
описа на СГС и за връщане на 06.10.2012 г. (разходи за два билета на обща
стойност 66 лв.), 26.11.2012 г. за присъствие на съдебно заседание на
27.11.2012 г. и за връщане на 28.11.2012 г. (разходи за два билета на обща
стойност 32 лв.), 08.02.2013 г. за присъствие на съдебно заседание по НОХД №
451/2010 г. по описа на СГС (разход на стойност 33 лв.), 10.04.2013 г. за
присъствие на съдебно заседание на 11.04.2013 г. по НОХД № 451/2010 г. по описа
на СГС и за връщане на 11.04.2013 г. (разходи за два билета на обща стойност 64
лв.), 25.04.2013 г. за присъствие на съдебно заседание и за връщане на
следващия ден (разходи за два билета на обща стойност 64 лв.), 07.07.2013 г. за
присъствие на съдебно заседание и за връщане на следващия ден – на 08.07.2013
г. (два билета на обща стойност 52,80 лв.), 08.10.2014 г. за присъствие на
съдебно заседание по ВНОХД № 411/2014 г. на САС, 22.03.2016 г. за привличане на
ищцата като обвиняема за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. 1, чл. 26, ал. 1 НК и за връщане същия ден (разходи за два билета на
обща стойност 51,55 лв.), 08.09.2016 г. за предявяване на разследване и за
връщане на следващия ден (разходи за два билета на обща стойност 40 лв.).
Следователно, основателна е претенцията за имуществени вреди от направени
пътно-транспортни разходи за наказателното производство в общ размер на 782,95
лв.
От писмените доказателства се установява, че ищцата е
направила разходи за процесуално представителство в досъдебното производство,
както и в съдебните производства за няколко инстанции. За представителство в
досъдебното производство е договорена сума от 1300 лв., като е посочено, че
изрично е внесена 400 лв. Тъй като не са представени доказателства за внасяне
на остатъка, следва да се присъди сумата от 400 лв. за процесуално
представителство и защита в досъдебното производство. За процесуално
представителство в съдебните производства по общо четири дела са направени
разноски в общ размер на 7800 лв., които също следва да се уважат. Предвид
фактическата и правна сложност на делата и размерът на договорените
възнаграждения – между 1300 лв. и 2500 лв., е неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Следователно, е
основателна претенцията за имуществени вреди за направени разноски за
процесуално представителство и защита в общ размер на 8200 лв.
От писмените доказателства се установява, че ищцата е
направила разноски за ендодонтско лечение, изграждане на мостови конструкции и
коронки – металокерамика в общ размер на 15 000 лв. Предвид изводите
по-горе за настъпили увреди на здравето на ищцата от наказателното
производство, включително касаещи денталното й здраве и изводът за проведено
лечение на зъбните коронки и поставяне на изкуствени металокерамични корони,
претенцията за имуществени вреди за разноски за дентално лечение, следва да се
уважи.
Неоснователно е възражението на ответника за погасено
по давност вземане поради това, че е изтекъл 5-годишния давностен срок - от
датата, на която е започнал да тече давностния срок (01.10.2019 г. ) до
подаване на исковата молба (10.03.2021 г., съгласно датата на пощенското
клеймо) не е изтекъл 5-годишния давностен срок.
По изложените съображения, искът за имуществени вреди
от незаконно повдигане и поддържане на обвинение следва да се уважи за сумата от
23982,95 лв. (обща сума за пътно-транспортни разходи, разноски за адвокатско
представителство, дентално лечение), а за остатъка до пълния предявен размер от
25652,35 лв. – отхвърлен.
Поради уважаване на главния иск, следва да се уважи и
акцесорният иск за законна лихва от 01.10.2019 г. (датата на решение № 19 от
01.10.2019 г. по НД № 1223/2018 г. по описа на ВКС, с което е оставена в сила
въззивната присъда, с която ищцата е призната за невинна) до окончателното
плащане.
По разноските:
На ищцата, с оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и
изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски за държавна такса
и за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. За
разноски за държавна такса следва да се присъди сумата от 4,60 лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
Претенцията за възнаграждение за процесуално
представителство за двама адвокати е неоснователна - на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
се дължат направените разноски за възнаграждение само за един адвокат.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като договореното и платено адвокатското възнаграждение в
размер на 3500 лв. съответства на размерите, предвидени в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
отчитане на съразмерно на уважената част от исковете, за разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат на ищцата следва да се присъди сумата от 830 лв.
Ответникът следва да плати съдебно-деловодни разноски
в размер на 600 лв. по сметка на СГС за възнаграждения за вещи лица.
Поради което, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
адрес: гр.София, бул. ******, да заплати на Р.В.М., ЕГН **********, както следва:
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение за престъпления по
чл. 212, ал. 5 НК по НОХД № 451/2010 г. на СГС, производството по което е
прекратено, заедно със законната лихва
от 10.03.2018 г. до окончателното плащане,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъплението по чл. 311 НК по НОХД №14/2017 г. на ОС – Силистра, за което е
оправдана, заедно със законната лихва от
01.10.2019 г. до окончателното плащане,
на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди заради продължило повече от разумния срок разглеждане и
решаване на досъдебното производство и съдебните производства по НОХД №
451/2010 г. на СГС и НОХД №14/2017 г. на ОС – Силистра, заедно със законната лихва от 10.03.2021 г. до
окончателното плащане,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 23982,95 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение по досъдебното производство и съдебните производства по НОХД №
451/2010 г. на СГС и НОХД №14/2017 г. на ОС – Силистра, заедно със законната лихва от 01.10.2019 г.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 834,60 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно повдигане
на обвинение по НОХД № 451/2010 г. на СГС за разликата до пълния предявен
размер от 90000 лв.; иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от
незаконно повдигане на обвинение по НОХД №14/2017 г. на ОС – Силистра за
разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.; иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за
разликата до пълния предявен размер от 30000 лв. и иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 25652,35 лв.;
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
адрес: гр.София, бул. ******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 600
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: