№ 252
гр. Русе , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Я. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20204520103595 по описа за 2020 година
Ищецът “Дайнърс Клуб България” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”България” № 81Г, представлявано от изпълнителния директор Симеон Илиев, твърди,
че на 26.09.2018г. е бил сключен с ответника договор за издаване на международна кредитна
карта „DINERS CLUB” и предоставяне на кредитен лимит, по силата, на който му
предоставил карта с кредитен лимит в размер на 1 000.00 лева, за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ
/банкомат/ или ПОС. Картата била предоставена на И.С. на 08.10.2018г., за което страните
съставили и подписали протокол от същата дата. В договора било уговорено, че за всички
операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право
на гратисен период в размер до 45 дни, през които не се начислява уговорената
промоционална годишна лихва в размер на 14% при условие, че не закрие издадената на
негово име кредитна карта, както и до датата на падежа на съответния отчетен период е
погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период.
Отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на
всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на
отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява
усвоената част от кредитния лимит, съгласно т.10.1 от общите условия или е бил задължен
да погасява минималната погасителна вноска, съгласно б.”и” на т.1.1 от общите условия и
т.6 от договора, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер
на разходите си. Минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът по картата е
длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5% от размера на главницата на
задълженията формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими
1
към датата на падежа лихви, такси и комисионни. При непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на картата има задължение да
заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска,
намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която
е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6
процентни пункта – т.7.2 от договора и т.11.1 от ОУ. Кредитът от самото начало не е
обслужван редовно от ответника, като са допускани переодични закъснения в погасяванията
от падежа, а след м.03.2019г. плащания не са били извършвани. От 01.04.2019г.
минималната погасителна вноска е била в размер на 49.34 лева и е била дължима до
15.04.2019г., но плащания не са последвали. Съгласно чл.13.2.1 от Общите условия към
договора, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява
титуляра на картата, когато е налице забава в плащането на което и да е било изискуемо
задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това
задължение е станало изискуемо. Считано от 15.04.2019г. са изтекли 150 календарни дни и
кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем. Непогасените парични суми от
ответника по договора са в размер на 974.98 лева – главница и 206.85 лева – наказателна
лихва за периода 01.03.2019г. до 31.01.2020г. Ищцовото дружество за тези дължими суми по
договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 554/2020г. по описа на РРС. Издадената
заповед за изпълнение е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му
постоянен и настоящ адрес, където той не е бил открит, поради която тя е била счетена за
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си по нея. Поради това моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на И.С., че му дължи сумите от 974.98 лева –
главница по договор за издаване на международна кредитна карта „DINERS CLUB” и
предоставяне на кредитен лимит, сключен на26.09.2018г. и 206.85 лева – наказателна лихва
за периода 01.03.2019г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 31.01.2020г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 554/2020г. по описа на
РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът И. Д. С. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е
открит. Назначеният му особен представител оспорва иска само по размер, като твърди, че
не е ясен механизмът за определяне на месечната дължима вноска от ответника в
изпълнение на сключения договор, като тя не е посочена и в самия него. От там не е ясно по
какъв механизъм е определена и претендираната главница от 974.98 лева. След като в
2
период от 6 месеца кредитополучателя е плащал редовно месечните си задължения, не е
доказано каква част от месечната вноска е погасявала главницата на усвоените средства и
каква част е за покриване на дължимите и към момента лихви. Не е доказано и кога точно се
твърди, че кредитът е станал автоматично изискуем и за какъв период е начислена лихва за
забава плюс надбавка като наказателна лихва съгласно чл.13.2.1 от ОУ към договора.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 26.09.2018г. е бил сключен между ищеца и ответника договор за издаване на
международна кредитна карта „DINERS CLUB” и предоставяне на кредитен лимит, по
силата, на който ищцовото дружество му предоставило карта с кредитен лимит в размер на
1 000.00 лева, за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари
в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС. Картата била предоставена на
И.С. на 08.10.2018г., за което страните съставили и подписали протокол от същата дата. В
договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един
отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който
не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на 14% при условие, че
не закрие издадената на негово име кредитна карта, както и до датата на падежа на
съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през
съответния отчетен период, както и че под отчетен период се разбира всеки период от срока
на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно
число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е
получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния
лимит, съгласно т.10.1 от общите условия или е бил задължен да погасява минималната
погасителна вноска, съгласно б.”и” на т.1.1 от общите условия и т.6 от договора, освен ако
не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си.
Уговорено били и че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът по картата
е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5% от размера на главницата на
задълженията формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими
към датата на падежа лихви, такси и комисионни. Договорено е било и че при непогасяване
до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на
картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на
минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа
лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс
наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта – т.7.2 от договора и т.11.1 от ОУ,
както и че съгласно чл.13.2.1 от Общите условия към договора е договорено, че кредитът
става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляра на картата,
когато е налице забава в плащането на което и да е било изискуемо задължение, за срок по-
дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало
изискуемо.
3
Ищцовото дружество за дължими суми по договора – главница и наказателна лихва,
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 554/2020г. по описа на РРС. Издадената заповед за
изпълнение е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и
настоящ адрес, където той не е бил открит, поради която тя е била счетена за връчена на
основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си по нея, което той е направил по настоящото исково производство.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че към датата на заповедното производство 31.01.2020г. дължимите и неплатени
суми по договор за издаване на международна кредитна карта „DINERS CLUB” от
26.09.2018г. са на обща стойност 1 181.14 лева, както следва по вид на задължението и суми:
995.58 лева – главница; 8.00 лева – месечна членска такса; 81.59 лева – договорна лихва и
95.97 лева – наказателна лихва начислена през периода 01.04.2019г. до 30.01.2020г. вкл. За
периода 08.10.2028г. до 01.04.2019г. ответникът чрез издадената му международна кредитна
карта е усвоил парични суми на обща стойност 1 530.10 лева, които са посочени по дати и
размер в таблица от вещото лице. Съгласно т.7.2 от договора и т.8.1.1 от Общите условия
към него, се начислява наказателна лихва в размер на ГЛП плюс 6 пункта, което е равно на
20% за промоционалният период и 25% за следващите периоди, върху дължимата
минимална погасителна вноска, намалена с размера на дължимата за периода лихва. При
тези условия размерът на дължимата лихва за просрочие за целия период на договора е в
общ размер на 96.39 лева. С извършените плащания от ответника са погасени задължения за
лихва за просрочие в размер на 0.42 лева, а дължимите и неплатени суми към 31.01.2020г. са
95.97 лева, начислени за периода от 15.03.2019г. до 30.01.2020г. вкл. Ищецът е обявил
процесният кредит за предсрочно изискуем на 11.09.2019г., когато е настъпила забава от 150
дни на изискуемото на 15.04.2019г. плащане на минималната месечна погасителна вноска
по кредита за месец април 2019г. Видно от приложеното по делото извлечение № 11 от
01.11.2019г. кредиторът е начислявал договорната револвираща лихва до 11.09.2019г., след
което е прекратил начисляването й, поради настъпилата автоматична предсрочна
изискуемост на кредита. От следващите извлечения е видно, че след 11.09.2019г. до датата
на заповедното производство е начислявана само лихва за просрочие на кредита.
Последното извършено плащане от ответника на задълженията му по процесния
револвиращ кредит е на 25.03.2019г. След тази дата ответникът е прекратил изцяло
плащанията по кредита. Съгласно т.13.2.1 от Общите условия на „Дайнърс клуб България”
АД за издаване и ползване на кредитни карти, ползваният кредит става автоматично
предсрочно изискуем, когато е налице забава в плащанията на някое от задълженията по
него за срок по-дълъг от 150 дни, считано от датата на която е станало изискуемо. Първата
неплатена сума по кредита е минималната месечна погасителна вноска, дължима на
15.04.2019г. Следователно автоматичната предсрочна изискуемост на процесния кредит е
настъпила след 150 дни – на 11.09.2019г. Ответникът е извършил плащания на задълженията
си по процесния кредит, през периода от 08.10.2018г. до 25.03.2019г., след което е
4
преустановил изцяло плащанията. Общият размер на платените суми е 600.00 лева, с които
са били погасени както следва: 534.52 лева – главница; 12.00 лева – месечна членска такса;
53.06 лева – договорна лихва и 0.42 лева – лихва за просрочие.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
В производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника – фактите, които го изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
По делото е доказано, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по
силата на сключен между ищеца и ответника договор за издаване на международна
кредитна карта „DINERS CLUB” и предоставяне на кредитен лимит от 26.09.2018г., по
силата, на който ищцовото дружество му предоставило карта с кредитен лимит в размер на
1 000.00 лева, за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари
в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС. Картата била предоставена на
И.С. на 08.10.2018г., за което страните съставили и подписали протокол от същата дата. В
договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един
отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който
не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на 14% при условие, че
не закрие издадената на негово име кредитна карта, както и до датата на падежа на
съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през
съответния отчетен период, както и че под отчетен период се разбира всеки период от срока
на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно
число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е
получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния
лимит, съгласно т.10.1 от общите условия или е бил задължен да погасява минималната
погасителна вноска, съгласно б.”и” на т.1.1 от общите условия и т.6 от договора, освен ако
не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си.
Уговорено били и че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът по картата
е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5% от размера на главницата на
задълженията формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими
към датата на падежа лихви, такси и комисионни. Договорено е било и че при непогасяване
до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на
картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на
минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа
лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс
наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта – т.7.2 от договора и т.11.1 от ОУ,
както и че съгласно чл.13.2.1 от Общите условия към договора е договорено, че кредитът
става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляра на картата,
когато е налице забава в плащането на което и да е било изискуемо задължение, за срок по-
5
дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало
изискуемо. Поради гореизложеното неоснователно се явява възражението на особения
представител на ответника, че не е доказано и кога точно се твърди, че кредитът е станал
автоматично изискуем. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза е видно, че съгласно т.13.2.1 от Общите условия на „Дайнърс клуб България” АД
за издаване и ползване на кредитни карти, ползваният кредит става автоматично предсрочно
изискуем, когато е налице забава в плащанията на някое от задълженията по него за срок по-
дълъг от 150 дни, считано от датата на която е станало изискуемо. Първата неплатена сума
по кредита е минималната месечна погасителна вноска, дължима на 15.04.2019г. и
следователно автоматичната предсрочна изискуемост на процесния кредит е настъпила след
150 дни – на 11.09.2019г. От същата експертиза е видно и какви са дължимите от ответника
парични суми към датата на заповедното производство 31.01.2020г. по договора за издаване
на международна кредитна карта „DINERS CLUB” от 26.09.2018г., а именно на обща
стойност 1 181.14 лева, както следва по вид на задължението и суми: 995.58 лева – главница;
8.00 лева – месечна членска такса; 81.59 лева – договорна лихва и 95.97 лева – наказателна
лихва начислена през периода 01.04.2019г. до 30.01.2020г. вкл. Съобразявайки експертизата
искът за претендираната главница се явява основателен и доказан до претендирания от
ищцовото дружество размер 974.98 лева, а в частта за претендираната наказателна лихва до
размера от 95.97 лева и за периода 01.04.2019г. до 30.01.2020г. вкл. Наказателната лихва се
претендира в размер на 206.85 лева и за периода 01.03.2019г. до 30.01.2020г. вкл., но
съгласно експертизата такава е била начислявана само за периода 01.04.2019г. до
30.01.2020г. вкл. и то в размер на 95.97 лева /като се изключи платената в размер на 0.42
лева/. Останалите дължими парични суми са 8.00 лева – месечна членска такса и 81.59 лева
– договорна лихва, но такива не се претендират от ищеца по настоящото дело, като такива
не са били претендирани и по заповедното производство, включително и за тях няма
издадена заповед по чл.410 от ГПК. Поради това искът в частта за претендираната
наказателна лихва следва да се уважи до размера от 95.97 лева и за периода 01.04.2019г. до
30.01.2020г. вкл., а в останалата му част до пълния предявен размер от 206.85 лева и за
периода 01.03.2019г. до 31.03.2019г. вкл. следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 974.98 лева – главница по договор за
издаване на международна кредитна карта „DINERS CLUB” и предоставяне на кредитен
лимит, сключен на 26.09.2018г. и 95.97 лева – наказателна лихва за периода 01.04.2019г. до
31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 31.01.2020г. до
окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 554/2020г. по описа на РРС.
Искът в частта да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество наказателна лихва в частта от 95.97 лева до пълния предявен размер от
206.85 лева и за периода 01.03.2019г. до 31.03.2019г. вкл., по издадената заповед за
6
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 554/2020г. по описа на
РРС, следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 554/2020г. по описа на РРС,
разноски от 25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 50.00 лева
- юрисконсултско възнаграждение. Частичното отхвърляне на настоящия иск по никакъв
начин не влияе на разноските по заповедното производство, тъй като същите са присъдени в
минимален размер.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил по делото разноски в
общ размер на 585.91 лева за заплатени държавна такса, възнаграждения на вещото лице и
назначения особен представител, а съразмерно с уважената част от иска следва да му се
присъдят разноски от 530.94 лева, както и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
които ответникът бъде осъден да му заплати.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. С., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес: **************, че дължи на “Дайнърс Клуб
България” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 81Г, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Симеон Илиев, сумите от 974.98
лева /деветстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ – главница по
договор за издаване на международна кредитна карта „DINERS CLUB” и предоставяне на
кредитен лимит, сключен на 26.09.2018г. и 95.97 лева /деветдесет и пет лева и деветдесет и
седем стотинки/ – наказателна лихва за периода 01.04.2019г. до 31.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020г. до окончателното й изплащане,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 554/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Дайнърс Клуб България” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” № 81Г, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Симеон Илиев, против И. Д. С., с ЕГН: ********** и регистрирани
постоянен и настоящ адрес: **************, положителен установителен иск, в частта да се
признае за установено, че дължи наказателна лихва за периода 01.03.2019г. до 31.03.2019г. и
в частта от 95.97 лева /деветдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ до пълния
предявен размер от 206.85 лева /двеста и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ по
7
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
554/2020г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. Д. С., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:
**************, да заплати на “Дайнърс Клуб България” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” № 81Г, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Симеон Илиев, сумите от 25.00 /двадесет и пет/ лева – заплатена
държавна такса за заповедното производство и 50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение- направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 554/2020г. по описа
на РРС разноски.
ОСЪЖДА И. Д. С., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:
**************, да заплати на “Дайнърс Клуб България” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” № 81Г, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Симеон Илиев, сумите от 530.94 лева /петстотин и тридесет лева и
деветдесет и четири стотинки/ - направени по настоящото дело разноски съразмерно с
уважената част от иска и 150.00 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на
ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8