№ 281
гр. **********, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **********, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630102814 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430
от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК.
Ищецът ,,А. Б. ***‘‘******, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, р-н ****,
бул.,,***‘‘ № ***** е предявил срещу ответника Ц. И. Ц., ЕГН ********** с
адрес: гр.**********, ж.к.,,********т 2‘‘, ******** положителен
установителен иск за признаване за установено, че съществуват следните
вземания на дружеството-ищец към ответника, дължими по сключения
между: ,,******** *********‘‘******/кредитор/ и Ц. И. Ц./длъжник/
Договор за потребителски кредит № 362140/07.10.2019 г., както следва:
500 лв.главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.07.2024 г. до окончателното изплащане.
Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Основанието на иска е по-горе посоченият Договор за потр. кредит при
следните параметри: ГЛП- 40,05%, ГПР- 48,63%, сума по кредита- 500 лв.,
погасяване на една вноска от 525,03 лв. в срок до 21.11.2019 г.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по кредита да погаси
получената сума, предвид което, след като предишният кредитор цедирал
вземането в полза на ,,А. Б. ***‘‘******, за дружеството се породил правният
интерес от подаване на настоящия иск.
Към исковата молба се прилагат относими писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба чрез
1
назначеният му от съда по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител, в
който искът се оспорва като процесуално недопустим и неоснователен,
поради което моли да бъде отхвърлен, за което се излагат подробни
съображения.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявеният иск е допустим за разглеждане, като предявен от и срещу
надлежна страна в производството, в установения срок.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени.
Съображенията на РС са следните:
На първо място в производството не се събраха убедителни
доказателства, че между ответникът и първоначалният кредитор ,,********
*********‘‘****** е бил сключен процесният Договор за потребителски
кредит № 362140/07.10.2019 г. при посочените параметри, респ. да са спазени
изискванията на чл. 6, ал.1 от ЗПФУР, вр. чл. 3 от ЗЕДЕП за надлежното
сключване на договора. Представеният от ищеца Договор не съдържа нито
подписи на страните, нито пък са налице данни приемането за сключване на
договора от страна на кредитополучателя да е достигнало до кредитора.
Дори да се приеме, че между страните валидно е подписан електронно
договор за потр. кредит от разстояние, то това не е достатъчно условие за
възникване на облигационното правоотношение. Договорът за потр. кредит е
разновидност на заемното правоотношение по чл. 240 от ЗЗД, като договорът
за заем е т.нар. реален договор, т.е. за да бъде валидно сключен, следва
кредитът да е усвоен, т.е. да са налице безспорни доказателства, че
заемополучателят е получил в своята фактическа власт сумата по кредита. В
процесния случай не бяха представени никакви доказателства за усвояването
на кредита от страна на ответника, предвид което съдът приема, че не се
установи твърдяното правоотношение по Договор за потребителски кредит да
е възникнало.
Така мотивиран, съдът намира, че искът, като неоснователен и
недоказан, подлежи на отхвърляне.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК предявен
от ,,А. Б. ***‘‘******, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, р-н ****,
бул.,,***‘‘ № ***** срещу Ц. И. Ц., ЕГН ********** с адрес:
гр.**********, ж.к.,,********т 2‘‘, ******** за признаване за установено,
че съществува следното вземане на дружеството-ищец към ответника,
дължимо по сключения между: ,,******** *********‘‘******/кредитор/ и
Ц. И. Ц./длъжник/ Договор за потребителски кредит № 362140/07.10.2019
г., както следва:
500 лв.главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.07.2024 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
********** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **********: _______________________
3