РЕШЕНИЕ
№390
гр. Велико Търново, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №595 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО.
Образувано е по
жалба, подадена от адв. К. С., в качеството му на пълномощник на Д.М.Й. ***, срещу Решение №1012-04-132#5/09.09.2021г.
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата ѝ
срещу Разпореждане №РВ-3-04-00955158/30.06.2021г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Велико Търново. Решението се оспорва като
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката
възразява, че въпреки представените доказателства – трудова книжка, трудово
досие и декларация от работодател по чл. 43 от АПК, административният орган не
е приел за доказано, че са налице изискванията за осигурителен стаж. Счита, че
в тежест на административния орган е да докаже основанието за възстановяване на
обезщетението и обвинението в недобросъвестност, което не е сторено. Относно цитираната
в оспорения акт съдебна практика на ВАС намира, че не кореспондира с фактите по
случая. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане от 30.06.2021г. Процесуалният представител излага допълнителни
съображения в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита. Претендира
за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си
представител юк Василева, заема становище за неоснователност и недоказаност на
жалбата по съображения, изложени в открито съдебно заседание и в представена
писмена защита. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 360 лв.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С Разпореждане №РВ-3-04-00955158/30.06.2021г.
на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТД на НАП – Велико Търново
на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено Д.М.Й. да възстанови
недобросъвестно получени парични обезщетения поради общо заболяване, за
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 01.12.2018г.
до 31.03.2021г. общо в размер на 15 278,51 лв., от които 13 337,48 лв.
– главница и 1 941,03 – лихва за периода от датата на неправомерното им
получаване до датата на издаване на разпореждането. Разпореждането е изпратено
за връчване на 02.07.2021г., като видно от отбелязването на приложения към
делото плик (л. 63 гръб), пратката не е потърсена. Въпреки това на 09.08.2021г.
срещу него в ТД на НАП – Велико Търново е постъпила жалба по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО,
като същата е била отхвърлена с Решение №1012-04-13#5/09.09.2021г. на директора на ТП на
НОИ – Велико Търново. Това решение е връчено на Д.Й. на 13.09.2021г. чрез адв. С.,
видно от ръкописната разписка за това. Жалбата до административния съд е
подадена чрез ТП на НОИ – Велико Търново на 21.09.2021г., което се установява
от поставения на нея входящ номер.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на оспорения
административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на оспорване е Решение
№1012-04-13#5/09.09.2021г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Д.М.Й.
против Разпореждане №РВ-3-04-00955158/30.06.2021г. на ръководител на контрола
по разходите на ДОО при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 114,
ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено да се възстановят недобросъвестно получените
парични обезщетения поради общо заболяване, за бременност и раждане и за
отглеждане на малко дете за периода от 01.12.2018г. до 31.03.2021г. общо в
размер на 15 278,51 лв., от които 13 337,48 лв. – главница и 1 941,03
– лихва за периода от датата на неправомерното им получаване до датата на
издаване на разпореждането.
За да
потвърди разпореждането, директорът на ТП на НОИ е приел, че Д.Й. не е представила
доказателства за реалното упражняване на трудова дейност като животновъд при ЗП
К.К. в периода 02.11.2018г. – 27.11.2018г. Според решаващия орган
обстоятелството, че труд не е извършван, обуславя недобросъвестността на
жалбоподателката. Направен е извод, че след като реално не е осъществена
трудова дейност, то не е възникнало осигурително правоотношение и лицето не
попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т.
3 от ДР на КСО.
Така
постановеното решение се обжалва с твърдения за материална и процесуална
незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – В. Търново е издадено от оправомощен орган,
в рамките на неговата компетентност по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.
Административният акт по чл. 117, ал. 3 от КСО е издаден в установената форма
при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в КСО и
АПК.
По приложението на материалния закон и съответствието
с целта му съдът намира следното.
По делото не е спорно, че на 02.11.2018г. между ЗП К.К.
и Д.М.Й. е сключен трудов договор, според който работничката приема да
изпълнява длъжността животновъд на пълно работно време в кравеферма в с.
Пчелище срещу основно месечно възнаграждение от 540 лева. Фактът на сключване
на трудовия договор е надлежно отразен в официален документ – трудова книжка, и
регистриран по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ в съответната ТД на НАП. За
основните задължения е подписана длъжностна характеристика.
От осигурителя са представени 9 бр. болнични листове на
Д.Й.: пет за периода от 28.11.2018г. до 24.03.2019г. с причина общо заболяване,
два за периода от 25.03.2019г. до 11.05.2019г. за бременност и раждане и два от
***г. до 06.08.2019г. за майчинство. Допълнително в ТП на НОИ – Велико Търново
са входирани Заявление-декларация и удостоверение вх.№Р14-04-000-00-**********/07.08.2019г.
при бременност и раждане за остатъка до 410 дни за периода от 07.08.2019г. до
07.05.2020г. и Заявление-декларация и удостоверение вх. №Р14-04-000-00-**********/08.05.2020г.
за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за периода от 08.05.2020г. до
31.03.2021г. Въз основа на това на Д.Й. е отпуснато обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и
раждане и парично обезщетение за майчинство, посочени от контролния и от решаващия
орган само в общ размер.
Със Заповед №ЗР-5-04-00911564/20.04.2021г. на
ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново е възложено извършването на проверка
по разходите на ДОО на осигурителя К.К.. За резултатите от нея е изготвен
Констативен протокол №КП-5-04-00-939364/18.06.2021г. От осигурителя са събрани
писмени обяснения и доказателства относно изпълняваната от Й. длъжност във
фермата. Видно от констатациите по т. 2 от протокола контролните органи са
приели, че липсват доказателства Д.Й. да е упражнявала трудова дейност. На
земеделския производител са съставени Задължителни предписания
№ЗД-1-04-00939443/18.06.2021г. да подаде заличаваща декларация обр. 1 по
отношение на Д.Й. за периода 02.11.2018г. – 31.05.2021г. К. е оспорил
предписанията, като жалбата му е отхвърлена от горестоящия орган. Няма данни за
съдебно оспорване на решението.
Последвало е издаването на процесното разпореждане, по
силата на което Д.Й. следва да възстанови недобросъвестно получени суми за
обезщетения от ДОО. Й. е оспорила съставения ѝ акт пред ръководителя на
ТП на НОИ.
В хода на оспорването е предприето събиране на
доказателства и писмени обяснения за установяване на относими факти и
обстоятелства. Й. е представила документите, които са ѝ били изискани, в
това число и тези, съдържащи се в трудовото й досие /трудова книжка, трудов
договор, справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от НАП,
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, уведомление по чл. 37а от НРВПД за правото
на ползване на платен годишен отпуск за 2018г., карта за медицински преглед,
длъжностна характеристика, допълнително споразумение, декларация, че Й. е
запозната с вътрешните документи на фирмата и че е съгласна трудовата й книжка
да се съхранява при работодателя, служебна бележка за проведен първоначален
инструктаж, диплома, молба за отпуск и заповед за отпуск/, извлечения от
счетоводството на работодателя /разчетно-платежна ведомост/ и медицински
документи /епикриза, карта за профилактика на бременността, амбулаторни листи
и лична амбулаторна карта/. Дала е
писмени обяснение, че е сключила трудовия договор за работа във фермата, защото
обича животните, търсила е подобна работа, дейността не е трудна за изпълнение.
Към момента на подписване на договора е била здрава, за което е представила
медицинско удостоверение.
В хода на съдебното производство са приобщени
представените от ответника доказателства, съдържащи се в административната
преписка. Допълнително са представени справки за осигурителния стаж на Д.Й. ***,
запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД за задължения към ДОО на Д.Й. и преводно
нареждане за плащане към бюджета. От трето неучастващо лице по реда на чл. 192
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК е приет Регистър на животните в животновъдния обект
на ЗП К.К..
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателката са разпитани в качеството на свидетели П.П. – работник в
кравефермата на ЗП К.К., и Г.Г. – земеделски производител от с. Пчелище, който
отглежда овце.
Свидетелят Панов потвърждава, че Д.Й. е започнала
работа в кравефермата през октомври – ноември 2018 г. и е гледала телетата –
хранила ги е с шише, поила ги е и е почиствала ваните за мляко. Тя е отговаряла
само за новородените животни, а другите работници си имали други задължения. Не
знае колко време е работила Й., но е родила дете и след като е спряла да идва
на работа, са назначили друга жена.
Според показанията на свидетеля Ганчев неговата
овцеферма е на 300 – 400 м от обекта, където е работила жалбоподателката. Той я
е виждал да храни телетата и в помещението за почистване. Твърди, че храненето
и сукането на телетата е на ръка с шишета.
Въз основа на така установените факти съдът намира
следното. Като основание за възстановяване на обезщетенията е посочена нормата
на чл. 114, ал. 1 от КСО, според която недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113 от кодекса. Периодът от 01.12.2018г. до 31.003.2021г. е
очертан с цитираните по-горе болнични листове и подадени заявления-декларации.
За този период ответникът със своето решение изисква възстановяване на
изплатено обезщетение общо в размер на 13 337,48 лв. главница и лихва в
размер на 1 941,03 лв., представлява обезщетение поради общо заболяване, за
бременност и раждане по чл. 50 от КСО и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст по чл. 53 от КСО. Административният орган е приел, че е налице
недобросъвестност при получаването им, тъй като към датата на настъпване на
осигурените рискове (01.12.2018г.) не е възникнало основание за осигуряване на
лицето съгласно разпоредбите на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. В мотивите
органът се е позовал на издадения Констативен протокол от 18.06.2021г. и
дадените задължителни предписания на осигурителя за заличаването на данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на Д.Й..
По делото не е спорно, че на 01.12.2018г. по отношение
на жалбоподателката е настъпил осигурителният риск общо заболяване – диагноза „заплашващ аборт“,
на 25.03.2019г. – бременност и раждане /45 дни преди датата на раждане/, а на ***г.
Д.Й. е родила детето си /Епикриза на л. 56 от делото/. За да бъде отпуснато съответното
парично обезщетение на Й., при спазване на чл. 162, ал. 1, чл. 163, ал. 1 и чл.
164, ал. 1 от КТ и на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от НПОПДОО работодателят е
представил пред ТП на НОИ нужните документи, в които е декларирано
обстоятелството, че към деня на настъпване на временната неработоспособност
лицето е осигурено за съответния риск.
Спорът по делото е дали към датата на настъпване на
осигурителния риск жалбоподателката е имала право да получи парично обезщетение
поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст като осигурено лице по смисъла на КСО.
Съдът намира за необоснована тезата, въз основа на
която административният орган е извел правните изводи в решението си за това,
че оспорващата не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 3, т.
1 от ДР на КСО. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя, че „осигурено
лице“ е ФЛ, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4, и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. По силата на чл. 10, ал. 2 от КСО осигуряването се
прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо
че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена. А съгласно чл.
9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете и на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст.
Материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО следва
да се тълкува и прилага при съобразяване с приложимите към правоотношението
разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата специална защита
на бременните жени и майките. Правопораждащ юридически факт за възникване на
трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работника и
работодателя съобразно чл. 61 от КТ, който е и основание за осигуряване по чл.
4, ал. 1, т. 1 от КСО. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение
със сключване на трудовия договор, работникът може да упражни даденото му от
закона субективно право да ползва отпуск при общо заболяване – в случая с
диагноза „заплашващ аборт“, за бременност и раждане, или респективно за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това право е законово установена
възможност, чието реализиране не е свързано със започнало реално изпълнение на
задълженията по трудовото правоотношение /Решение № 4547 от 27.03.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 10938/2018г., VI отд./. Предназначението на обезщетението за
майчинство е да замести трудовите доходи, от които жената се лишава в периода
непосредствено преди раждане, както и след него във връзка с отглеждане на
детето. А в случая общото заболяване е обвързано с бременността, доколкото
диагнозата е „заплашващ аборт“.
От доказателствата по делото се установява, че Д.Й. е
полагала труд и е изпълнявала своите трудови задължения в периода от 02.11.2018г.
до 28.11.2018г., когато е излязла в
отпуск поради общо заболяване – заплашващ аборт. Законът не поставя изискване
какъв период от време лицето следва да полага труд преди да се възползва от
възможността /да му се наложи/ да получи обезщетение за някой от процесните
рискове. Тук следва да се сподели и поддържаното от процесуалния представител
на жалбоподателката становище, че нито зачеването, нито усложненото протичане
на бременността могат да бъдат прогнозирани. Трайно застъпваното от
административния орган разбиране, че упражняването на законово регламентирано
право на обезщетение заради общо заболяване, за бременността и майчинство, в
кратък времеви период след сключване на трудов договор непременно е свързано с
липсата на упражнена трудова дейност и недобросъвестност, съдът намира за
неправилно и противоречащо на житейската логика и морал. Нещо повече подобен
подход би могъл да се окачестви и като дискриминационен.
Съдът приема, че непосредствено преди да излезе в
отпуск по чл. 162 от КТ жалбоподателката е полагала труд при своя работодател във
фермата му в с. Пчелище. Видно от писмените обяснения на ЗП К.К. /л. 74, л. 90,
л. 170/, събрани в хода на проверката, която му е извършена, както и при
оспорване на съставените му задължителни предписания, той конкретно изброява
дейностите, извършвани от Й. като животновъд – полагане на грижи за
новородените телета, дезинфекция на механизираните съоръжения за съхранение на
мляко и на ваните и дезинфекция на помещенията. По негови думи, към момента на
назначаването й във фермата необходимостта от увеличаване на работната ръка е
била наложителна, а други кандидати не е имало. Сама Й. се е свързала с
фермера, като е разбрала от хора, че си търси работници. На основание чл. 171,
ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. Ответникът възразява в писмената
защита, че работодателят не е разпитан като свидетел, но предвид чл. 171, ал.
1, изр. второ от АПК съдът не е длъжен да го прави, въпреки че има тази
възможност. Едва ли разпитан като свидетел пред съда работодателят на Й. би
променил неколкократно декларираните обстоятелства, че жалбоподателката
действително е работила при него.
Нещо повече, разпитът на свидетелите Панов и Генчев в
пълнота потвърждават вече дадените обяснения от ЗП К.К.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите относно естеството на извършваната от Й. трудова
дейност, мястото на извършването й и времето, през което е извършвана. Свидетелските
показания са непротиворечиви помежду си, като Панов е имал непосредствени
впечатления от работата на жалбоподателката, а Генчев споделя обективни
наблюдения на очевидец, който няма никакво отношение и йерархическа зависимост
с работодателя К., доколкото е независим земеделски производител, чийто обект е
в непосредствена близост. Освен това, свидетелите излагат идентични твърдения
като тези, дадени и от самата жалбоподателката в хода на проверката на
осигурителя ѝ/ л. 125 от делото/. В представената при проверката
присъствена форма за м. ноември 2018г. на Д.Й. са отразени 18 работни дни, за
които според разчетно-платежната ведомост тя е получила възнаграждение. Наред с
това, не е спорно, че от осигурителя са начислени и внесени дължимите
осигурителни вноски за ДОО за процесния период.
Работодателят е земеделски стопанин от повече от 15
години – отглежда крави и телета с цел млекодобив. Не е преустановявал дейност
и понастоящем, въпреки пандемията и специфичните условия на труд, което във
висока степен затруднява намирането на работници /л. 91/. Последният има
счетоводна отчетност, за което обстоятелство сочат наличните по делото
счетоводни извлечения и регистри.
Тоест, сведения за изпълнението на трудовите
задължения на Й. се съдържат в свидетелските показания, в трудовото досие на
работничката и в счетоводната отчетност на работодателя. Характерът на работата
на животновъд е физически и не предполага оставянето на някаква конкретна
документална следа, но в случая съвкупната преценка на изброените по-горе
доказателства в достатъчна степен мотивира извода, че такава е осъществявана.
Неоснователни са съображенията на ответника, че
сключването на трудовия договор предвид физиологическото състояние на Й. е
житейски нелогично. Към момента на подписване на договора – 02.11.2018г., не са
били налице пречки от здравословно естество. Това се установява от картата за
предварителен медицински преглед, както и от личната амбулаторна карта на
бременната. Й. е била под постоянно лекарско наблюдение, видно от приложената
медицинска документация, и в момента, когато на 28.12.2021г. наблюдавщият
гинеколог е установил фактори, заплашващи от аборт, на жалбоподателката напълно
обосновано е съставен болничен лист с причина временна неработоспособност
поради общо заболяване. Усложненията не могат да бъдат прогнозирани, а
възможността бременни жени да работят е законовопризната и дори подлежи на
специална закрила. Относно житейската логика жена в трудоспособна възраст да
иска да работи и да има необходимост от доходи, още повече предвид предстоящото
раждане и очакваното увеличаване на разходите, съдът не споделя доводите на
ответната страна, че е неоправдано.
Предвид анализа на събраните гласни и писмени
доказателствени средства, съдът намира за установено, че Д.Й. е упражнявала
трудова дейност и по отношение на нея е възникнало основание за осигуряване за
периода от назначаването й на 02.11.2018г. насетне. Ето защо, към момента на
отпускане на паричното обезщетение за осигурителните рискове общо заболяване, бременност
и раждане и отглеждане на дете до две години е била налице предпоставката за
това, тъй като към деня на настъпване на тези рискове жалбоподателката е била
осигурено лице по смисъла на КСО.
Съдът не приема извода на ответната администрация за
недобросъвестност при получаване на сумите за обезщетение от ДОО. Предпоставка
за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО е недобросъвестността
на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правно
начало, което изисква точно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие
със законовите норми. Както правилно е посочено в решението, в КСО не се
съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност“ при получаване на
осигурителни плащания. С оглед на общите принципи на правото, за добросъвестно
получени следва да се считат тези суми, за които осигуреното лице е имало
съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е
лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното
плащане поради наличието на определени обстоятелства.
Съгласно трайно установената непротиворечива практика
на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а
трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на
административния акт. В конкретния случай по отношение на жалбоподателката не
са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в
хипотезата на правната норма чл. 114, ал. 1 от КСО, послужила като основание за
издаване оспореното решение. Съдът намира, че липсват фактически установявания
и доказателства за недобросъвестно поведение на Д.Й..
В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, както и
в самото разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на жалбоподателката.
Не са посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или
заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди
административния орган относно осигурителните му права /в този смисъл Решение №6632
от 2.06.2021г. на ВАС по адм. д. №3915/2021г., VI отд./. Изводът на
ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново за нейната недобросъвестност не
произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на лицето, целящи да
заблудят органа относно осигурителни права, и ясно формулирани крайни изводи, а
почива на вероятностни съждения за вида, характера и тежестта на работата, необходимостта
от назначаването на Й. във фермата и това дали работата е подходяща за нея. Издаденото
разпореждане е основано на доказателствата, събрани в хода на проверката на
осигурителя, в която жалбоподателката не е била страна. Нещо повече, последната
въобще не е била информирана за започналото срещу нея административно
производство, така както изисква чл. 26 от АПК. Противно на правилата по чл.
34, чл. 35 и чл. 36 от АПК на Й. не е осигурено участие в производството, не са
събирани доказателства, не са изяснявани относимите факти и обстоятелства. Тя
директно е получила крайния акт, с който ѝ е вменено да възстанови
сумите. За да потвърди разпореждането директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е
инициирал събиране на доказателства и обяснения, които се припокриват с тези,
събрани в хода на проверката на осигурителя, и реално мотивите на решаващия
орган се позовават на данните, събрани при извършената на осигурителя проверка.
Жалбоподателката не е участвала в административното производство, респективно
не е разполагала с възможност да защити правата си.
При това положение материалноправното основание за
възстановяването би следвало да е чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, а не както е
прието – чл. 114, ал. 1 от КСО. Това е така, защото след изплащане на сумите за
парични обезщетения и след извършена проверка от контролните органи са събрани
данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без
правно основание и въз основа на тях е формирана преценката на административния
и на решаващия орган. Това също обуславя материална незаконосъобразност на
оспореното решение.
По изложените съображения, обжалването решение на
директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Д. Мирославов Й. срещу Разпореждане №РВ-3-04-00955158/30.06.2021г. на
ръководителя на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП
на НОИ – В. Търново, е незаконосъобразно,
а подадената пред съда жалба – основателна, поради което следва да бъде уважена.
При този изход на делото на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК съдът присъжда разноски в полза на жалбоподателката в
размер от 650 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съобразно
приложения списък на разноски и договор за правна защита и съдействие от
01.10.2021г. Неоснователно ответникът поддържа възражение за прекомерност,
доколкото процесуалният представител на жалбоподателката е осъществил защита и
съдействие по административно дело с определен материален интерес и възнаграждението
му се определя по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая то е под съответния
размер, изчислен по формулата.
Съдебно производство е по жалба срещу
решение, издадено по оспорване на разпореждане от категорията по чл. 117, ал. 1,
т. 2, буква „д“, но тъй като сумата е над 1000 лв., на основание чл. 119 от КСО
настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд –
В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Й. ***/09.09.2021г.
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата
ѝ срещу Разпореждане №РВ-3-04-00955158/30.06.2021г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 114, ал. 1
и ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяван на недобросъвестно получени парични
обезщетения поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на
малко дете за периода от 01.12.2018г. до 31.03.2021г. общо в размер на 15
278,51 лв., от които 13 337,48 лв. – главница и 1 941,03
– лихва за периода от датата на неправомерното им получаване до датата на
издаване на разпореждането.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – В. Търново да заплати на Д.М.Й. с
постоянен адрес ***, разноски по делото в размер на 650 /шестстотин и петдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: