Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов
в.гр.дело №7989 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №50129 от 25.02.2019г.,
постановено по гр.дело №13958/2017г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в,
жалбоподателят-ответник С.О.е осъден на основание чл.59 от ЗЗД да заплати общо
57 556,57 лева- обезщетение за ползване на поземлен имот с пл.№170 от кв.187А
по плана на гр.София, местност „Южен парк” с площ от 3832кв.м. за периода от 01.11.2013г.
до 07.03.2017г., която сума се дължи на ищците съобразно притежаваните от тях
квоти в собствеността, както следва: на Л. К. Б. с ЕГН **********- частично в
размер на сумата от 8222,36 лв; на Л.В.М. с ЕГН **********-
частично в размер на сумата от 4111,18лв; на Е.В.М. с ЕГН **********- частично
в размер на сумата от 4111,18 лв; на Р.И.Б. с ЕГН **********
(като наследник на починалата в хода на производството М. Л. Б.)- частично в
размер на сумата от 4111,18лв; на Л.И.Б. с ЕГН ********** (като наследник на
починалата в хода на процеса М. Л. Б.)- частично в размер на сумата от 4111,18лв;
на Р.Л.К. с ЕГН **********- частично в размер на сумата от 8222,36 лв; на В.Д.М. с ЕГН **********- частично в размер на сумата
от 2055,59 лв; на Д.Р.М. с ЕГН **********- частично в
размер на сумата от 2055,59 лв; на Р.Р.М. с ЕГН **********- частично в размер на сумата от 2055,59
лв; на Р.Р.М. с ЕГН **********-
частично в размер на сумата от 2055,59 лв ; на Н.Л.М.
с ЕГН **********- частично в размер на сумата от 8222,36 лв
и на Б.Л.Т. с ЕГН **********- частично в размер на сумата от 8222,36 лв, като ответникът е осъден да заплати на ищците и сумата
от 13322,27 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК- разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична
община.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл.59, ал.1 ЗЗД, който е субсидиарен и се прилага само при липса на друг иск на
разположение на ищците за защита на правата им. Не било изяснено дали
обедняването на ищците и обогатяването на ответника произтичат от едни и същи
факти и обстоятелства. За процесния имот не било
въобще възможно да се получава наем доколкото същият попадал в общ УПИ, отреден
за парк. Ответникът също така бил спазил предвидените в чл.8, ал.9 от ЗОС
процедури, както и Наредбата на СОС за общинската собственост. Претендира
отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете изцяло. Евентуално моли
присъдените обезщетения да бъдат намалени като прекомерни.
Въззиваемите ищци в подадения в срок
отговор на въззивната жалба оспорват същата като
неоснователна и излагат подробни съображения относно правилността на
обжалваното решение. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно. Претендират разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Предвид изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и уточняваща молба от 07.11.2017г.
(л.115 от първоинстанционното дело) настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд правилно е
квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД. Не се
твърди от страните и не се установява между тях да е съществувало каквото и да
било правоотношение, въз основа на което ищците биха могли да претендират
защита на правата си по друг ред и с друг предвиден в закона иск, следователно
е налице отрицателното условие на чл.59, ал.2 от ЗЗД за предявяване на иск с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. За успешното провеждане на този иск е необходимо да бъде установено от
ищците при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
елементи от фактическия състав на посочената правна норма: обедняване (намаляване
на патримониума или пропускане на възможност за
увеличаването му) на ищците и обогатяване (увеличаване на патримониума
му, включително чрез неосъществяване на разходи) на ответника, произтичащи от
едни и същи (общи) факти. В тежест на ответника е да установи наличието на
правно основание за така настъпилото разместване на имуществени блага. В случая
от представените по делото доказателства е установено както обедняването на
ищците, така и обогатяването на ответника, произтичащи от ползването на собствения
на ищците имот от ответника през процесния период.
Ищците са били лишени от възможността да ползват имота си и да получат от него
граждански плодове (наем), като в същото време този имот е ползван безвъзмездно
от ответника като част от парк. Липсват доказателства, а не се и твърди от
ответника да е бил заплащан наем или каквото и да било обезщетение за
ползването на имота. Посочените от жалбоподателя чл.8, ал.9 от ЗОС и Наредбата на СОС за общинската собственост са неотносими към настоящия казус, доколкото се касае за имот-
собственост на ищците, а не за общински такъв. Ответникът е следвало или да
уреди своевременно отношенията си със собствениците на имота, попадащ в
отредения за парк УПИ, или да заплаща наем или предложи друго обезщетение за ползването
му. Не се твърди, а не се и установява това да е сторено.
Относно
размера на присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение настоящият състав намира, че същото е правилно определено въз
основа на заключението на вещото лице по СТЕ, което се е съобразило с
обстоятелствата, че имотът се намира в границите на парк, застрояването е
ограничено от това отреждане и част от имота се заема от изградена
инфраструктура, поради което средната наемна цена за процесния
период (която пък от своя страна е съобразена с определените от ответника за
същия период наемни цени за части от имоти- публична общинска собственост) е
намалена с 50%.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право
на разноски. Ответниците по жалбата претендират
разноски за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 9980 лева и следва
да им се присъди изцяло. Направеното възражение за прекомерност настоящият
състав намира неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора,
съпоставена с нормативно определените минимални размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №50129
от 25.02.2019г., постановено
по гр.дело №13958/2017г. по описа на
СРС, ГО, 50 с-в.
ОСЪЖДА С.О.с
адрес гр.София,
ул.“********,
представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на Л. К. Б. с ЕГН **********, Л.В.М. с ЕГН **********, Е.В.М.
с ЕГН **********, Р.И.Б. с ЕГН **********, Л.И.Б. с ЕГН **********, Р.Л.К. с ЕГН **********, В.Д.М. с ЕГН **********,
Д.Р.М. с ЕГН **********, Р.Р.М. с ЕГН **********, Р.Р.М. с ЕГН **********, Н.Л.М.
с ЕГН ********** и Б.Л.Т. с ЕГН **********, сумата от общо 9980 лв. (девет
хиляди деветстотин и осемдесет лева)- разноски във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/