Определение по дело №6200/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23078
Дата: 4 юни 2024 г. (в сила от 4 юни 2024 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20241110106200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23078
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20241110106200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба /с уточнение от
27.02.2024 г./ от А. П. Г. ЕГН:**********, чрез адв. С., с която е предявен иск
с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу Д. М. П. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 4 000 евро, частично от сума в размер на
400 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди от
имуществен характер, поради бездействие в качеството му на собственик на
«С..» ЕООД да започне процедура по издаване на виза и да изпълни
задълженията си по предварителен договор от 03.06.2015 г. за учредяване на
право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти в
УПИ ХII – 570 в кв. 17 по плана на гр. С.. с площ от 413 кв.м. и УПИ ХIII –
570 в кв. 17 по плана на гр. С.. с площ от 420 кв.м.
В исковата молба са налице твърдения, че на 03.06.2015 г. сключил с други
съсобственици от една страна, с „С.." ЕООД предварителен договор за
учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими
имоти в съсобствените им недвижими имоти, а именно УПИ XII - 570 от кв.
17 по плана на на гр. С.. с площ от 413 .м. и УПИ XIII -570 от кв.17 по плана
на гр. С.. с площ от 420 кв.м. Строителят поел ангажимент да изгради
жилищна сграда с магазини и гаражи, разположена в двата поземлени имота.
В същия ден ние собствениците му подписахме пълномощно, за да може да
извади виза, проект и всички необходими документи. Строителят поел
ангажимент да промени регулацията, като обедини общите ни имоти. След
много перипетии и съдебни дела обединението влязло в сила в началото на
1
2021 г. с Решение на ВАС. В чл. 8 от подписания договор Приемателя
Строител се е задължил в срок от два месеца от влизане в сила на
изменението на ИПРЗ да се снабди за своя сметка с виза за проучване и
проектиране на името на учредителите. За съжаление това не се случи. Едва
преди два месеца разбрали, че на 16.12.2022 г. Строителя се е снабдил с Виза
за проектиране на свое име.
В чл.9 от договора Приемателя строител се задължава в срок от четири
месеца след получаване на виза за проектиране да проектира жилищната
сграда и да осигури за своя сметка одобрени архитектурни проекти и
специалности за бъдещо строителство на същата сграда в границите на УПИ,
получен от обединяването на двата поземлени имота подробно описани в чл.1
от настоящия договор. От издаването на визата до настоящия момент са
изминали 13 месеца и няма представен проект, нито има някакви индикации
за действия от строителя.
Ищецът твърди, че противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е
всяко действие /или бездействие/, обусловено от волята на извършителя,
което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се
вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или
неимуществено благо на друго лице. Под вина в гражданското право най-
често се разбира небрежността и нея има предвид чл. 45. ал.2 ЗЗД когато
прогласява, че вината се предполага. Небрежността в гражданското право се
изразява в неполагане от страна на длъжника на дължимата грижа. А
дължимата грижа е тази на добрия стопанин. Това е грижата, която средният
човек от определена категория дейности полага към изпълнението на своите
задължения. Вината в гражданското право, схваната като небрежност, не
предполага психично отношение, т.е. тя е един обективен мащаб.
Отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това
поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка с него са
произтекли вредите, чието обезщетяване се търси. Едно действие или
бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя
характер е практически годно да причини вреда. Теорията за адекватната
причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е
причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да
предизвика настъпилия резултат. Преди да се осъществи в действителността,
вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да
2
съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието вредата
съществува като вероятност, като потенциална възможност. Затова от
значение са не само действията или бездействията, които превръщат тази
реална възможност в действителност, но и тези, които създават реалната
възможност
От гореизложеното строителят нарушил договора и не изпълнява своите
задължения, с което му нанася вреди. В предварителния договор са записали,
че ищецът ще получи два апартамента от 66 кв.м. и един апартамент от 38
кв.м., както магазин от 34 кв.м. и два броя подземни гаражни клетки. Общата
пазарна стойност на така описаните обекти възлиза на около 400 000 евро.
През годините ответникът го въвеждал в заблуждение, че подготвя
документите, като в крайна сметка няма нито проект, нито разрешение за
строеж. Ответникът нямал намерение да прави каквото и да било, за да
изпълни договорните си задължения. Оценява имуществените си вреди на
стойност 400 000 евро, съизмерими със стойността на имотите, от които
претендира 4 000 евро в настоящия процес.
Ищецът формулира доказателствени искания, а именно прилага писмени
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Д. М. П., а и от представляваното от него дружество „С.." ЕООД,
което не е ответник по делото, с оглед уточняващата искова молба от
27.02.2024 г., с който оспорва предявените искове като недопустими,
вентуално неоснователни. Оспорва изложената от ищеца в исковата молба
фактическа обстановка, с изключение на това, че на 03.06.2015 г. бил сключен
със „С.." ЕООД предварителен договор за учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване на недвижими имоти. Твърди, че е изпълнил
задължението си по изменение на ПУП, но заповед № РА50-575/01.08.2018 г.
на Гл. архитект на СО за създаване на нов УПИ ХII – 1381 за жилищно
строителство влязла в сила едва на 24.03.2022 г. Заявява, че след тази дата от
страна на ищеца нямало съдействие за изпълнение на задълженията си да му
издадат необходимите пълномощия за продължаване на административната
процедура, за да зъвърши работата си.
Ответникът твърди, че към м.06.2022 г. ищецът е направил невъзможно
изпълнението на предварителния договор, тъй като и извършил отчуждителни
3
действия по отношение на имота в полза на трети лица, а именно с нот. акт №
98, том I, дело № 83/2022 г. и нот. акт № 99, том I, дело № 84/2022 г. и двата
на нотариус с рег. № 318 на НК. По този начин ответникът не би могъл да
реализира правата си по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и е налице хипотезата на чл. 89 от
ЗЗД за погасяване на задължението на учредителя поради невъзможност за
изпълнение. Оспорва и размера на иска.
Ответникът намира исковете за недоказани и представя писмени
доказателства.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и
съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран обективно съединени
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно деяние,
извършено от ответника, наличието на вреди от имуществен характер и
техния размер и причинната връзка между настъпилите за него вреди и
деянието на ответника, неговата противоправност, ката вината се предполага
на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а ответникът следва да докаже фактите,
от които произтичат възраженията му, включително да обори презумпцията
за вина.
На основание чл. 140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По делото са налице обстоятелства и права, които са безспорни между
страните по делото и следва да бъдат обявени за ненуждаещи се от доказване,
а именно, че на 03.06.2015 г. бил сключен между ищеца със „С.." ЕООД
предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за
построяване на недвижими имоти.
Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими като
доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
4
предмет на настоящото съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба и отговора на исковата
молба.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 03.06.2015 г. бил сключен между ищеца със „С.."
ЕООД предварителен договор за учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване на недвижими имоти в УПИ ХII – 570 в кв. 17 по
плана на гр. С.. с площ от 413 кв.м. и УПИ ХIII – 570 в кв. 17 по плана на гр.
С.. с площ от 420 кв.м.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор и доказателствата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.10.2024 г. от 09.50 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5