№ 437
гр. Русе, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100371 по описа за 2021 година
Предявен е регресен иск с правно основание чл.143 от ЗЗД.
Ищецът П. ИВ. ХР. твърди, че ответниците сключили договор за банков
кредит № 1440/14.02.2008 г. с „Уникредит Булбанк“ АД- гр.София. С анекс
към договора поел задължение в качеството си на поръчител към кредитора
като се задължил да отговаря за изпълнението на задълженията на
ответниците като кредитополучатели. Ответниците преустановили
плащанията към кредитора, поради което банката се снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и образувала изпълнително производство-
изп.д.№ 1662/2011 г. на ЧСИ Иван Х. с район на действие ОС Русе. В хода на
образуваното изпълнително производство изплатил на взискателя сумата в
общ размер на 28 353.27 лв. като датата на последното плащане била
23.05.2018 г. Имал данни, че ответниците живеели в чужбина, поради което
желаел да се снабди със съдебно решение срещу тях за платените от него
вместо тях суми на кредитора. Това пораждало правният му интерес от иска.
Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят солидарно сумата в размер на 28 353.27 лв., представляваща
изплатена от него сума като поръчител по договор за банков кредит, сключен
между „Уникредит Булбанк“ АД-София и ответниците, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на иска до окончателното плащане. Претендира
и направените разноски.
Ответницата С.Н. С.- И.а чрез назначения й от съда особен представител
е подала отговор по чл.131 от ГПК, в който взима становище за
1
недопустимост на предявеният иск, а по същество оспорва основателността
му.
Ответникът ИЛК. В. ИЛ. чрез назначения му от съда особен представител
счита предявеният иск за недопустим, а по същество оспорва основателността
му по съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2008 г. „Уникредит Булбанк“ АД- София в качеството си на
кредитор от една страна и от друга- С.Н. С.- И.а и ИЛК. В. ИЛ. в качеството
им на кредитополучатели са сключили договор за кредит №1440, по силата на
който банката е предоставила кредит в размер на 20 000 лв. В договора е
уговорена дължимита договорна лихва, срок и начин за погасяване.
Договорът за кредит е обезпечен с договор за поръчителство, сключен между
банката и П. ИВ. ХР. с анекс №1 към договор за банков кредит №1440/
14.02.2008 г.
На 15.02.2011 г. „УниКредит Булбанк“ АД- гр.София се е снабдила с
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, видно от който
ответниците и ищеца са осъдени солидарно да заплатят на кредитора-
„Уникредит Булбанк“ АД-София сумата в размер на 18 399.50 лв.-
непогасена главница по договор за банков кредит №1440/14.02.2008 г., ведно
със законната лихва, считано от 11.02.2011 г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 2282.45 лв.- договорна лихва, както и за направените
разноски.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 1662/2011 г. по
описа на ЧСИ Ив. Х.- рег.№ *** на КЧСИ срещу ответниците и ищеца. В хода
на изпълнителното производство от П. ИВ. ХР. принудително е събрана
сумата в общ размер на 28 353.27 лв. с дата на последно плащане- 23.05.2018
г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.143 от ЗЗД.
Искът е недопустим, тъй като липсва правен интерес от претендираната
2
искова защита.
Съгласно разпоредбата на чл.429 от ГПК наследниците и частните
правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният
съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
Цитираната правна норма сочи, че след извършеното от ищеца в
качеството на поръчител плащане на задълженията на ответниците по
отношение на банката- взискател, същият се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор и няма интерес от провеждането на нов регресен
иск за платеното срещу длъжника. В този случай платилият поръчител не се
нуждае от нов изпълнителен титул, за да събере вземането си, а единствено
следва да установи пред съдебния изпълнител плащането с писмени
доказателства, в който смисъл е и трайната практика на ВКС по
приложението на чл. 429, ал. 1 от ГПК и съответно по чл. 326, ал. 1от ГПК
(отм.)
От изложените в исковата молба фактически твърдия и от приетите по
делото писмени доказателства и приложено изпълнително дело се установи
по категоричен начин, за непогасените задължения банката се е снабдила със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца и ответниците и е
образувала изпълнително производство за принудително събиране на
вземането си.
В хода на изпълнителното производство ищецът в качеството си на
поръчител е платил процесната сума, с което е погасил задълженията на
ответниците в качеството им на кредитополучатели към банката- взискател. С
факта на плащане на задълженията същият на основание чл.429 от ГПК се
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор и няма интерес от
провеждането на нов регресен иск за платеното срещу длъжника.
В настоящият случай ищецът не се нуждае от нов изпълнителен титул, за
да събере вземането си, а единствено следва да установи пред съдебния
изпълнител плащането с писмени доказателства.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на иск по чл.143 от ЗЗД. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковата защита и
3
предвид липсата, съдът приема че искът е недопустим.
Предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото
следва да бъде прекратено.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от с.з. на 14.04.2022 г., с което е даден ход по
същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 371/2021 г. по описа на
Русенския окръжен съд поради недопустимост на иска.
Определението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4