Р Е Ш Е Н И Е
№86/30.07.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр.
д. № 344/2019 год. по описа на
Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното:
Подадени са две жалби от Община
Варна, чрез процесуален представител - юрк. П. Петрова срещу решение № 167/12.02.2019
год. по в. гр. д. № 2590/2018 год. на Окръжен съд – гр. Варна, с което е
потвърдено извършеното на 26.09.2018 год., разпределение на ПИ с идентификатор
№ 10135.2554.534, съставено по изп. дело № 20188080400194 по описа на ЧСИ – З.
Д., рег. № 808, както и срещу определение № 1148/09.04.2019 год., постановено по
същото дело, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено решението в частта
за разноските, като Община Варна е осъдена да заплати на „Ан Груп БГ“ ООД
сумата от 300 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението. Счита, че ДДС е определен погрешно за
целите имоти, а не пропорционално за съответните части, които закупува Община
Варна. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В постъпилия отговор от
страна на „Ан Груп БГ“ ООД, чрез адв. И.З. се сочат доводи за правилността на
решението. Намира, че ДДС е определен реципрочно съобразно частта от имотите,
които са собственост на Община Варна. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В отговора, депозиран от
НАП, чрез юрк. К.Т., се моли за заличаване като страна, евентуално
удовлетворяване на вземанията на НАП и присъждане на разноски.
В частната въззивна жалба,
депозирана от Община Варна, чрез процесуален представител по реда на чл. 248,
ал. 2 от ГПК се излагат доводи за неправилност на определението, като моли за неговата
отмяна и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор от страна на „Ан Груп БГ“ ООД, в който се сочат
аргументи за правилността на определението с молба за неговото потвърждаване.
Съставът на Апелативен съд
– гр. Варна намира, че жалбите са подадени в законоустановения срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което
са процесуално допустими.
Разгледани по същество, са
НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните мотиви:
Съдът е сезиран с жалба
срещу изготвено от съдебния изпълнител разпределение от 26.09.2018 год.,
предявено на 27.09.2018 год. за сумата от 568 333.333 лева без ДДС
/682 000 лева с ДДС/ от публичната продан на делбен недвижим имот с идентификатор
№ 10135.2554.534, с площ от 935 кв. м., находящ се в гр. Варна, р-н
„Приморски“, ул. „Подвис“, с предназначение трайно ползване – ниско застрояване
до 10 м..
В разпределението от 26.09.2018
год. по изп. дело № 20188080400194 по описа на ЧСИ – Захари Димитров, с рег. № 808,
е определено, че делът на „Ан Груп“ ООД от имота е в размер на 17 050
лева, а този на Община Варна – 551 283.33 лева.
В производството пред
Окръжен съд – гр. Варна е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която, съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, съответстващо на
останалия събран доказателствен материал по делото. В същото вещото лице е определило,
че е налице съответствие между общия размер на начислените в счетоводството на
ЧСИ суми за разноски – 32 793.09 лева и тези, описани в двата протокола за
предварително разпределение, определени
поотделно за всеки един от имотите. За недвижим имот с идентификатор №
10135.254.534 определената цена по постановлението за възлагане от
568 333.333 лева без ДДС /682 000 лева с ДДС/, се разпределя по следния
начин: - 526 819.33 лева – за Община Варна; - 16 636.85 лева – за „Ан
Груп БГ“ ООД; - 24 225.24 лева – за ЧСИ. Експертът е посочил също, че е
налице съответствие между горепосочените суми по разпределението и тези, изчислени
в заключението.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че в извършеното разпределение от 26.09.2018
год. ЧСИ правилно е определил размера на вземанията, които следва да бъдат разпределени.
Вън от горното, следва да
се посочи, че възраженията относно определянето на ДДС са неоснователни. От
една страна, не са наведени възражения по повод включването или невключването
на ДДС. От друга страна, привеждането на дължимия ДДС по сметка на НАП е
задължение на ЧСИ, като получаването му е в изпълнение на следващото от ЗДДС
задължение за начисляване на такъв, като същият не се явява част от цената за
придобиване на правото на собственост. Това води до извод, че дължимият ДДС по
принцип не следва да се описва и в протокола за разпределение, като на
разпределение подлежи сумата без ДДС.
За пълнота на изложението,
следва да се посочи, че НАП е присъединен взискател по изп. дело, поради което
искането за заличаване е неоснователно.
По частната въззивна
жалба, депозираната по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, съдът намира следното:
С обжалваното определение,
съдът е допълнил постановеното решение в частта за разноските, като е осъдил
Община Варна да заплати на „Ан Груп“ БГ ООД съдебно-деловодни разноски в размер
на 300 лева. Съобразно изхода от спора, разноски се дължат в полза на въззиваемото
дружеството. Същото е навело изрично искане и е представило доказателства за
направата на разноските /л. 19 - л. 20/. Предвид горното, правилно Окръжен съд
– гр. Варна е допълнил решението в частта за разноските и е присъдил
съдебно-деловодни разноски в полза на „Ан Груп“ БГ ООД, сторени в
производството по в. гр. д. № 2590/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна.
По разноските:
Съобразно изхода от спора
за настоящото производство разноски се дължат в полза на „Ан Груп“ БГ ООД.
Същото дружество претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в размер
на 300 лева за осъществено процесуално представителство. Предвид представения
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата на разноските в полза на
„Ан Груп“ БГ ООД следва да се присъди сумата от 300 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
НАП претендира присъждането на юрк. възнаграждение за
настоящото производство. Отговорът е депозиран на 18.03.2019 год., след влизане
в сила на изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК с ДВ, бр. 8/24.01.2017 год..
Съобразно най-близката сходна хипотеза, на основание чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. чл.
25а, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на НАП следва
да се присъди минималното юрк. възнаграждение от 50 лева.
По изложените мотиви,
обжалваните съдебни актове се явяват правилни и като такива следва да бъдат
потвърдени.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/12.02.2019 год., постановено по в. гр. д. № 2590/2018
год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, както и определение № 1148/09.04.2019
год., постановено по в. гр. д. № 2590/2018 год. по описа на Окръжен съд – гр.
Варна.
ОСЪЖДА
Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул.
„О. п. .“ № 43 да заплати на „Ан Груп БГ“ ООД, ЕИК: ….., със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Г.“ № 12, сумата от 300 лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул.
„О.п. п.“ № 43 да заплати на Национална агенция по приходите - гр. Варна, с
адрес: гр. Варна, бул. „П. п.“ № 128, сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с
ал. 8 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.