Решение по адм. дело №268/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл.  АПК/Административно процесуален кодекс/ във вр. с чл. 84 от ЗМВР /Закон за Министерство на вътрешните работи/.

Образувано е по ЖАЛБА на Н.Р.П. ***, против Заповед № 1795з-612/21.05.2025 г. на Началник РУ – Враца при ОДМВР – Враца, с която ѝ е отказано да бъде върнат лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, с номер на рама ** , на основание чл. 84 и чл. 53 от ЗМВР.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването ѝ в противоречие с относимите материално-правни разпоредби. Поддържа се, че същата е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като не е съобразена с диспозитива и мотивите на влязло в сила Решение № 724/22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 683/2024 г., по описа на Административен съд – Враца, с което е отменен предишен отказ на ответника за връщане на същия автомобил и преписката върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението по тълкуването и прилагането на закона. Твърди се, че вместо съобразяване с мотивите на влязлото в сила решение, при новото произнасяне, като фактическо обстоятелство за постановяване на втори отказ, органът се е позовал на писмо от 01.08.2024 г. на Бюро „SIRENE“ – ДМОС, информацията от което е била разгледана, анализирана и подробно обсъдена в цитираното решение, като съдът е формирал изводи, че не може да се разглежда като основание за отказ да бъде върнат автомобилът на жалбоподателката. Отправено е искане към съда да отмени оспорения акт, като незаконосъобразен, алтернативно да обяви нищожността му, с указания за ново произнасяне в съответствие с мотивите на влязлото в сила решение.

В с.з. оспорващата се представлява от пълномощник - * Г.П. ***, който поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения. Представя в превод от италиански регистрационния талон на процесния автомобил и извлечение от архива на публичния автомобилен регистър на  * , относно движението на собствеността, последен собственик в  *  и дерегистрацията на същия автомобил в  * .

Ответникът – Началник РУ – Враца при ОДМВР – Враца в с.з. се представлява от пълномощник - ** Д.П., която оспорва жалбата, като неоснователна, а обжалваната заповед намира за издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, с посочени правни основания и с мотиви, че е в изпълнение на указанията на съдебно решение. Според процесуалния представител на ответника, оспорената заповед е в изпълнение на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, тъй като в 60-дневния срок, указан в тази разпоредба е постъпило искане за връщане на автомобила от италианските власти. Пледира за решение, с което заповедта да бъде потвърдена и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено адм. дело № 683/2024 г. по описа на АдмС – Враца, ведно със съдържащите се в него писмени доказателства касаещи първоначално издадена заповед от ответника по заявление на жалбоподателката за връщане на автомобила.

За да провери дали оспореният административен акт е в съответствие или противоречие с мотивите на влязлото в сила Решение № 724/22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 683/2024 г., настоящият съдебен състав следва да се запознае с изводите формирани от съда и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

От представените доказателства се установява, че с молба до Началника на РУ – Враца, рег. № 179500-10941/20.11.2024 г., жалбоподателката Н.П. е направила искане за връщане на доброволно предаденият от нея с протокол по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, с номер на рама ** .

В отговор на искането Началник РУ – Враца е издал Заповед № 1795з-1455/21.11.2024 г., с която е постановен отказ за връщане, поради неустановена към този момент фактическа собственост на автомобила, както и поради наличието на активен сигнал в ШИС. Заповедта е била оспорена пред Административен съд – Враца, който с Решение № 724/22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 683 по описа на съда за 2024 г., я е отменил като незаконосъобразна и преписката върната на органа за ново произнасяне по молбата на жалбоподателката, съобразно изложените в решението мотиви по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови този правен резултат, след подробен и задълбочен анализ на представените по делото доказателства, съдът е приел, че заповедта не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, като в нея липсва описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от законово регламентираните материално-правни пречки за постановяване отказ за връщането на вещта. Освен липса на мотиви и не изпълнение от органа на задължението по чл. 35 и чл. 36 от АПК, съдът е установил, че постановения отказ е в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка съдът е посочил, че в законово регламентирания 60 – дневен срок от уведомяването на ** /явяваща се държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС/, с надлежно изпратен на 01.08.2024 г.  от компетентната специализирана структура на МВР на Р. България Формуляр 38 /съгласно писмо рег. № В-17601/01.08.2024 г. от Началник отдел „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР/, не се установява да е постъпила молба за правна помощ или искане за връщане на автомобила, изхождащо от компетентен орган на държавата членка, въвела сигнала. В този срок, съгласно цитираното писмо на Началник отдел „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР, е получен отговор от бюро СИРЕНЕ – * , в който компетентните по случая * власти информират единствено за причината, поради която автомобилът е обявен за издирване, а именно: подадена е жалба от първоначалния собственик N. M., с която съобщил, че след като обявил МПС-то за продажба, с него се свързал  купувач B.R., като след прехвърлянето на собствеността от M. на B.R., продавачът е получил чек от купувача на стойност 34 000 евро, но няколко дни по късно, * M. разбрал, че сумата не е платена.

Съдът е установил липсата на каквито и да е било данни, сочещи да е подаден надлежен формуляр от компетентен орган на ** , съдържащ изрично искане за връщане на МПС на *   власти.  Според съда не води до друг правен извод и изпратеното до РУ – Враца второ писмо рег. № 6212р-22778/20.09.2024 г. на Началник отдел „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС”, съгласно което е получено съобщение от Бюро СИРЕНЕ – Италия, в което уведомяват, че собственикът M. е заявил желание да си възстанови автомобила. Така удостовереното в цитираното писмо съдържание на съобщението от Бюро СИРЕНЕ –  * , не сочи да е подаден надлежен формуляр, обективиращ изрично искане от компетентните *  власти за връщане на автомобила, нито се представя такъв към административната преписка. Твърдяното като заявено желание на *  M. за връщането на автомобила, при това без лицето да притежава документи, доказващи собствеността на превозното средство, тъй като наличните по делото показват, че собственик е B.R., нито да се позовава на влязъл в сила съдебен акт, признаващ правото му на собственост върху това МПС, нито представлява, нито има правните последици на молба за правна помощ или искане за връщане на вещта от държавата членка, въвела сигнала, съответно не може да се разглежда като материално-правна пречка за връщане на МПС на Н.П. и респ. като основание за отказ да бъде върнат автомобила. В решението съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 84, ал. 9 във вр. с ал. 11, съгласно която, ако в срок до 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, освен ако: т.1 - тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България; т.2. - тя e доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България и т.3 - притежаването й е забранено от законите на Република България.

След като е установил въз основа на представените доказателства, че не е налице нито едно от изброените право изключващите обстоятелства, съставляващи материално-правна пречка за връщане на моторното превозно средство на лицето, от което е иззето, съдът е формирал краен извод за процесуална и материална незаконосъобразност и е отменил заповедта на Началник – РУ – Враца, с която е отказано връщане на процесното МПС на жалбоподателката. След отмяната преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Последвало издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № 1795з-612/21.05.2025 г., с която на основание чл. 84, и чл. 53 от ЗМВР, чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 3 от ПУДМВР и в изпълнение на съдебно решение № 724/ 22.04.2025 г. по адм. дело № 683/2024 г. на АдмС – Враца, отново е постановен отказ за връщане на процесния автомобил на жалбоподателката П..

При така установената фактическа обстановка  съдът намира от правна страна, че жалбата е депозирана от надлежна страна, в законоустановения  14-дневен преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване,  поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспорената заповед е издадена от Началник РУ – Враца при ОДМВР – Враца, при упражняване и в рамките на възложените му по силата на чл. 84, ал. 8, вр. с ал. 6 от ЗМВР правомощия, в предписаната от закона писмена форма и с изложени фактически и правни обстоятелства, интерпретацията на които касае приложението на материалния закон.

В случая следва да се отбележи, че Решение № 724/22.04.2025 г. по адм. дело № 683/2024 г. на АдмС – Враца не е обжалвано, влязло е в законна сила, поради което административният орган е обвързан с фактическата установеност по това дело и правните изводи на съда. Първият отказ за връщането на автомобила, обективиран в Заповед № 1795з-1455/21.11.2024 г. на същия АО не е отменен с приоритетни съображения за отсъствие на мотиви, макар съдът да е констатирал непосочени фактически обстоятелства в административния акт. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с решаващи мотиви за противо-речие с материално-правните разпоредби на чл. 84, ал. 9 във вр. с ал. 11, съгласно които, ако в срок до 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета. От значение в случая е, че с влязлото в сила съдебно решение е формиран извод по съществото на спора, правните последици от който извод са обективирани в диспозитива на съдебния акт и видно от мотивите на цитираното решение, незаконосъобразността на административния акт произтича основно от противоречието му с материалния закон. Изводите в решението на АдмС - Враца не са опровергани, тъй като не са представени нови доказателства. От това следва, че административният орган не се е съобразил със задължителното за него като страна по спора решение на съда.

След като съдът е формирал извод по съществото на спора, при отмяна на отказ със задължителни указания – административният орган дължи произнасяне

съответно на указанията на съда, без да има право да въвежда нови фактически основания за отказ. В противен случай нормата на чл. 177, ал. 2 АПК не би имала приложение, а вложеният смисъл е именно в насока – произнасяне на административния орган в цялостно съответствие с влязлото в сила съдебно решение, с което е гарантирана последицата от реализирана съдебна защита. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни.

Следва да бъде посочено, че силата на присъдено нещо по уважено право на отмяна на отказа, преклудира всички евентуални основания да се откаже издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично обсъдени от администрацията или от съда при предшестващите производства. Значение би имало само настъпването на нов право променящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материално-правен порок /в този см. Решение № 8253/20г., ВАС, Второ О.; Решение № 12736/20г., ВАС, Пето О. и др. /. В конкретния случай такъв факт не е настъпил, което обосновава наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2, вр. с чл. 173, ал. 2 АПК - основание за обявяване НИЩОЖНОСТ на акта и ВРЪЩАНЕ НА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне.

Съгласно възприетото в нормата на чл. 177, ал. 2 АПК законодателно решение, административният акт следва да не противоречи на съдебното решение по спорния предмет, по страните и по правните последици, обективирани в диспозитива на съдебния акт. Оспорената в настоящото производство Заповед № 1795з-612/21.05.2025 г. е по молба за връщане на иззет с протокол по реда на чл. 84, ал. 2 ЗМВР автомобил и макар по съществото си да е нов административен акт, касае идентичен предмет, основание, субекти, а също и времеви период.

Независимо, че в оспорената заповед изрично е отразено, че се издава в изпълнение на влязлото в сила решение по адм. дело № 683/2024 г. и органът е положил известни усилия в изпълнение на чл. 35 и чл. 36 АПК, като правна аргументация за новия отказ са посочени разпоредби и фактически основания, приложението на които е отречено в съдебното решение.

След връщане на преписката не се установява различна фактическа обстановка, налагаща произнасяне по различен начин от указания от съда.

Позоваването на писмо рег. № В-17601/01.08.2024 г. от Началник отдел „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР, не представлява нов право променящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материално-правен порок. Съдържанието на същото, както стана ясно по-горе е подробно анализирано в съдебното решение ведно с останалите доказателства по делото, като съдът е приел, че представлява информация от компетентните италиански власти единствено за причината, поради която автомобилът е обявен за издирване, но това писмо не носи белезите на молба за правна помощ или искане за връщане на автомобила, изхождащо от компетентен орган на държавата членка, въвела сигнала.

Нещо повече, съдът изрично е посочил в мотивите си, че липсват каквито и да е било данни да е подаден надлежен формуляр от компетентен орган на **, съдържащ изрично искане за връщане на МПС на *  власти.

От представената с административната преписка по издаване на оспорената заповед, кореспонденция между ОДМВР – Враца и Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, се установява, че Директорът на ОДМВР – Враца, макар компетентен орган по чл. 84, ал. 8, вр. с ал. 6 от ЗМВР да е Началник РУ, с писмо рег. № 369р-8539/08.05.2025 г., е изискал информация дали в установения срок от 60 дни, считано от 01.08.2024 г. е постъпило официално искане за връщане на процесния автомобил от държавата членка, въвела сигнала, като е приложено копие на Решение № 724/22.04.2025 г. по адм. дело № 683/2024 г. на АдмС – Враца, с което е отменена като незаконосъобразна първата заповед. В отговор с писмо рег. № В-9830/08.05.2025 г., Началник отдел „СИРЕНЕ“, Дирекция „МОС”, го информирал, че след като на 01.08.2024 г. от българска страна уведомили Бюро СИРЕНЕ – Италия за изземването на автомобила, в законоустановения срок от 60 дни, на 20.09.2024 г. *  власти уведомили, че собственикът – T.M., заявил, че желае да си възстанови автомобила. Следва да се отбележи, че и това писмо е коментирано в мотивите на отменителното решение и съдът е приел, че така удостовереното съдържание с информация за намерението на частно лице, не представлява надлежен формуляр, обективиращ изрично искане от компетентните италиански власти за връщане на автомобила. В тази връзка от ОДМВР – Враца е изпратено второ писмо рег. № 369р-8752/09.05.2025 г. с конкретно искане - да бъде предоставено копие от национален формуляр от компетентен орган на ** , съдържащ изрично искане за връщане на процесното МПС, с описани идентифициращи данни. Вместо търсената информация от Дирекция „МОС“, с писмо рег. № В-1001/ 12.05.2025 г. /л. 36/ в повествователен вид обясняват за функциите, значението и правната регламентация на отдел СИРЕНЕ – ДМОС, като с последното изречение отново препращат към писмото от 20.09.2024 г., информацията от което, както стана ясно е обсъдено в мотивите на съда, който е приел, че не сочи да е подаден надлежен формуляр, обективиращ изрично искане от компетентните * власти за връщане на автомобила.

При това положение не само за оспорващата, но и за съда остава съвършено неясно защо при отсъствието на нова, различна от установената от съда фактическа обстановка, органът вместо да издаде заповед със съдържание – непротиворечащо на изводите от отменителното решение, с втория отказ е издаден административен акт, в пълно противоречие с решението на съда по спорния предмет, съответно по правните последици, обективирани в неговия диспозитив.

Пропускът на административния орган да обжалва Решение № 724/ 22.04.2025 г. по адм. дело № 683/2024 г. на АдмС – Враца е с последица формирана сила на присъдено нещо за този съдебен акт, със съответните обективни и субективни предели, с което е бил длъжен да се съобрази Началник РУ – Враца при ОДМВР – Враца.

Разликата между отменената заповед и оспорената в настоящото производство се състои във вписване в последната на фактическа установеност и правни основания, но от значение е наличието на разрешен от съда спор с правни изводи за противоречие на отменената заповед с материално-правни разпоредби и в конкретиката на фактите - идентитет между разпоредителните части на двете заповеди – отменената с влязло в сила решение и оспорената в настоящето производство. При издаването на втората заповед не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АдмС - Враца, като не е съобразено, че доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 1 АПК. Съдържанието на двата акта е идентично, в еднаквата разпоредителна част, по отношение на един и същ автомобил, иззет с един и същ протокол по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР, при същата фактическа обстановка и същият заявител. Административният орган и в най-малка степен не е съобразил, че в конкретния случай съдът не е отменил първата заповед само поради отсъствие на мотиви – фактически основания, които да бъдат обвързани с посочени разпоредби от приложимия закон, в която хипотеза издадената нова заповед, съдържаща мотиви, би била незаконосъобразна, поради противоречие на същите с действителното правно положение, но не би била нищожна.

Както бе посочено, не е настъпил нов право-променящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материално-правен порок, довел до отмяна на първата заповед.

Според разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, каквото в настоящия случай не е налице. Този текст на ГПК е приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. От анализа на цитираната разпоредба следва, че влезлият в сила съдебен акт се ползва със силата на присъдено нещо, т.е. установеното по отношение на правния спор между Началник РУ – Враца при ОДМВР – Враца и Н.Р.П. по повод отказа да и бъде върнат автомобила, е бил разрешен с необжалваем съдебен акт, който като стабилен е породил правни последици и задължение за органа да издаде нов акт при съобразяване с дадените задължителни указания на съда.

Вместо това издателят на акта е провел процедура по преразглеждане на подадената молба и въпреки, че е посочил в оспорената заповед, че я издава в изпълнение на указанията на съда, дадени с влезлия в сила съдебен акт, е приел повторно същите фактическите установявания и е формирал същия правен извод, т. е. постановеният отказ е идентичен като фактически констатации и правни изводи с първоначално отменения акт, поради което има повторно произнасяне на органа в нарушение на повелята на чл. 177, ал. 2 АПК.

Извън противоречието на оспорената в настоящото производство заповед с влязлото в сила решение, за пълнота на изложеното и с оглед релевираните в жалбата съображения за материална незаконосъобразност, съдът намира, че следва да се произнесе и относно съответствието на същата с материално-правните разпоредби.

Съдът не установява от доказателствата по делото съответствие на оспорения акт с визираното в него правно основание, регламентирано в чл. 84, ал. 8 от ЗМВР. Съдържанието на визираната разпоредба правилно е възпроизведено в заповедта, а именно: Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. Неправилно и необосновано от доказателствата по делото, обаче органът е приел, че в конкретния случай е налице изрично искане за връщане на автомобила с описани в заповедта индивидуализиращи го данни, изхождащо от компетентен орган на държавата членка, въвела сигнала в ШИС. По делото няма представени данни в този срок да е постъпило изобщо искане за връщане на автомобила в ** , още по-малко пък това искане да изхожда от компетентен орган.

 Установеното от органа отсъствие на предпоставките по чл. 84, ал. 11, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМВР, представлява необходимото условие за реализиране на хипотезата на ал. 8 или ал. 9 от същата разпоредба, но в никаква степен не обосновава приоритетно или задължително приложението на която и да е от тях, ако не са налице доказателства за постъпило искане, респективно отсъствието на такова в посочения в закона 60 – дневен срок. Заявеното намерение на частно лице, дори да е собственик на вещта, макар от доказателствата по делото да се установява, че собственик е различно от посоченото в заповедта лице, е ирелевантно по отношение приложението на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, която разпоредба регламентира искането за връщане на вещта да изхожда от компетентен орган на държавата членка, въвела сигнала в ШИС и в това искане да е посочено конкретно лице, като обстоятелството дали е собственик, упълномощен представител и пр. хипотези е без правно значение.

Независимо от констатираното несъответствие на оспорената заповед с материалния закон, предвид установеното по-горе противоречие на същата с влязло в сила съдебно решение, съдът намира, че следва да се съобрази с по-тежкия порок и я обяви за нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Нищожността на АА е обективно състояние, което го лишава от правно значение и същия не поражда правни последици от момента на издаването му. Поради това преписката следва да се върне на Началник РУ – Враца при ОДМВР – Враца за разглеждане и произнасяне по подадената от Н.П. молба за връщане на иззетия от нея с протокол по чл. 84, ал. 2 ЗМВР автомобил, при стриктно съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на влязлото в сила Решение № 724/22.04.2025 г. по адм. дело № 683/ 2024 г. на АдмС – Враца.

Следва да се има предвид, че при ново неизпълнение на указанията на съда от страна на Началник РУ – Враца, в качеството му на длъжностно лице, съществува възможност да се ангажира отговорността му по чл. 304, ал. 1 от АПК.

При този изход на спора, претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна.

Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество. Задължението за разноски произтича от неоснователно предизвикания правен спор и тежестта за тях е за страната, която неоснователно е предизвикала същия. При обсъждане на въпроса за разноските и техния размер, съдът следва съобрази фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на събраните доказателства, както и вида и обема на осъщественото процесуално представителство, изразяващо се в правна защита и съдействие срещу неоснователно предизвикан правен спор. В случая от представените по делото доказателства - договор за правна защита и съдействие, извлечение от сметка и фактура /л. 81/, се установява, че жалбоподателката е заплатила по сметка сумата от 2 400 лв., от които 2 000 лева за процесуално представителство по настоящото дело и 400 лв. ДДС. По отношение на начисления към възнаграждението ДДС в размер на 20%, следва да се отчете задължителната практика на ВАС и ВКС по приложението на § 2а на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, съгласно която, когато е установено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноските.

Съдът следва да съобрази, че за осъществяване на защитата по настоящото дело, освен ангажиране на доказателства по него, за формиране на защитната теза, упълномощеният адвокат е следвало да се запознае с пълния обем от доказателства по адм. дело № 683/2024 г., по което жалбоподателката е ползвала услугите на друг адвокат.

Предвид обема и сложността на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес, съдът намира, че заплатеният адвокатски хонорар от 2400 лв. с ДДС е обоснован и справедлив. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е бланкетно, лишено от мотиви и неоснователно.

Така разноските, които ЮЛ, в чиято структура е ответникът, а именно ОДМВР-Враца следва да заплати на жалбоподателката възлизат в общ размер от 2 410 лв. /две хиляди, четиристотин и десет лева/, от които 2400 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена д.т. за завеждане на делото.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 вр. с чл. 173 ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 1795з-612/21.05.2025 г. на Началник РУ – Враца при ОД на МВР – Враца, с която е отказано да бъде върнат лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, с номер на рама **  на Н.Р.П..

 

ИЗПРАЩА преписката на Началник РУ – Враца при ОД на МВР – Враца за разглеждане и произнасяне по подадената от Н.П. Молба рег. № 179500-10941/20.11.2024 г., с искане за връщане на доброволно предадения лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, с номер на рама ** , съобразявайки мотивите на настоящето решение и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на влязлото в сила Решение № 724/ 22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 683/2024 г., по описа на АдмС – Враца.

 

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Враца да заплати на Н.Р.П. ***  сторените по делото разноски в размер на 2 410 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния Административен Съд на РБ – гр. София, чрез Административен Съд – гр. Враца, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.