РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Велико Търново, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20214100100328 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за
застраховането (отменен с § 34 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането -
ДВ, бр. 102 от 29 декември 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).
Ищцовата страна – ГФ, гр. София - излага в исковата си молба, че на
19.07.2015 година в гр. Велико Търново, ул. „Н. Г.“, срещу дом № ., управлявайки мотопед
без застраховка „Гражданска отговорност“, ответникът ударил пресичащата на пешеходна
пътека М.К., обезщетение за вредите от което ищецът заплатил по правилата на чл. 288 от
КЗ (отм.). По реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 94
567,94 лв. сбор от заплатено на пострадалата обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, ведно със, законна лихва и разноски.
Ответникът – Й. Й. С. - оспорва иска с довод претенцията да включва
недължими плащания, а също и разходи, които не са в причинна връзка с транспортното
произшествие.
Регресното вземане на Г.Ф. по чл. 288, ал. 12 от от КЗ (отм.) не включвало
разноски по исково и изпълнително производство. Разходите, които нормата на чл. 288, ал. 8
от КЗ (отм.) имала предвид били разноските по установяване на вредите, причинната им
връзка с транспортното произшествие в рамките на рекламационното производство пред
Г.Ф.
В състава на исковата сума се включвали платени лихви и разноски по
1
изпълнението, причина за натрупването на които бил ищецът с неоснователното оспорване
на претенциите на увредения и свързаната с това необходимост дължимото обезщетение над
доброволно заплатения от фонда размер да се събира по реда на изпълнителния процес.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, установява се от приложеното решение по чл. 78а от
Наказателния кодекс от 26.01.2016 година, постановено по АНД № 2738 по описа на
Великотърновски районен съд за 2015 година, че на 19.07.2015 година в гр. В. Т., ул. „Н. Г.“,
срещу дом № ., управлявайки мотопед без застраховка „Гражданска отговорност“,
ответникът ударил пресичащата на пешеходна пътека М.К., причинявайки и фрактура и
други телесни увреждания. Няма спор страданията на пострадалата, заедно с имотните й
вреди, ищецът да е репарирал със сума от 54 284,28 лв. Фактът на плащането е доказан с
приложеното на лист 133 от преписката по делото преводно нареждане от 04.07.2016
година. Ищецът е осъден за заплати допълнително обезщетение за търпените от
пострадалата неимуществени вреди в размер на 28 000 лв. – решения по гр. дело № 15558 по
описа на Софийски градски съд за 2016 година и по в.гр.дело №330 на Софийски
апелативен съд за 2018 година. Тези суми, заедно с дължимите лихви и разноски по
образуваното против фонда изпълнително дело са заплатени и така общият размер на
платеното възлиза на исковата сума - неоспорените извлечения от плащанията на ищеца
датиращи от 25.07.2017 година, 07.08.2017 година и от 11.10.2018 година.
Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на иска.
Съдът постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения.
Деянието на ответника и причинените от него вреди се покриват от риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Доколкото такава застраховка ответникът
не е притежавал, в тежест на ищеца е възникнало задължение да заплати обезщетение – чл.
288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.). Като е сторил именно това, възникнало е правото му на регрес по
чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) спрямо ответника-деликвент. В този смисъл искът е доказан
по основание. Цитираните плащания доказват основателността му в търсения размер.
Доводите на ответника са неоснователни. Според чл. 288, ал. 12, предложение
първо от КЗ (отм.) Фондът има право на платеното. Това включва всички вземания,
последица от увредата. Част от тях е забавата на деликвента. Затова в обема на дължимото
по регреса се включват и сумите по изпълнителното дело и разноските по исковото
производство. Фондът, като лице с произтичащо от закона задължение за обезвреда, не може
да бъде държан отговорен за позицията си в спора за размера на дължимото на увредения
обезщетение. Оспорването на иск, предявен против него, не е нито неправомерно
поведение, нито забава, за вредите от която той отговаря на собствено основание. Изводът
следва както от буквалното тълкуване на чл. 288, ал. 12, предложение първо от КЗ (отм.) –
текстът не лимитира елементите на платеното, щото да изключи лихви по изпълнителното
дело например, така и от възможността деликвентът да влияе върху причинния процес по
натрупване на разходи за събиране на вземането на увредения като плати дължимото
2
обезщетение – аргумент от чл. 70 от ЗЗД. Обстоятелството, че законът е статуирал Фонда
като лице със задължение да репарира причинените вреди, не освобождава деликвента от
задължението му по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, нито от това да покрие вредите от забавата в
плащането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има
право на разноски, по делото доказани като сума от 4 142,72 лв.: 360 лв., юрисконсултско
възнаграждение, и 3 782,72 лв., платена държавна такса.Следва да се присъдят с настоящото
решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда Й. Й. С., ЕГН: ********** от гр. Д. О., ул. „Р.“ № ., да заплати на ГФ, гр. София,
сумата от 94 567,94 (деветдесет и четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева и
деветдесет и четири стотинки) лв., обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
причинени на М. К. К. като последица от транспортно произшествие на 19.07.2015 година в
гр. В. Т., ул. „Н. Г.“, срещу дом № ., причинено от ответника при управление на мотопед без
застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за
застраховането (отменен с § 34 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането -
ДВ, бр. 102 от 29 декември 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) , ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД
върху вземането, считано от 21.04.2021 година до окончателното му заплащане, както и
сумата от 4 142,72 (четири хиляди сто четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки)
лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
3