№ 22338
гр. София, 21.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110119560 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
Приложените към исковата молба и отговора на ответника, писмени доказателства
съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането
им по делото следва да бъде допуснато.
Допустимо и относимо се явява искането на ответника за събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетели, за установяване твърденията му, че
ищеца не се явява на работа след 17.02.2025 г., когато е изтекъл 1 месечния срок за плащане
на уговореното обезщетение по чл. 331 от КТ и неизпълнение на трудовите му задължения,
като съдът намира, че един свидетел за тези обстоятелства е достатъчен.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 04.07.2025г. от 11,30 часа, за която дата и час да се уведомят
страните с препис от настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба от ищеца и приложените към отговора
на ИМ от ответника, писмени доказателства, като относими, допустими и необходими.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел на страната на ответника, за установяване на посочените в ОИМ обстоятелства,
1
около неявяването на ищеца на работа след изтичане на срока чл.331, ал.3 от КТ и
неизпълнение на трудовите му задължения.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно/уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към инистерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
ДАВА СЛЕДНИЯТ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Ищецът Г. П. Г., с ЕГН ********** в исковата си молба излага твърдения, че с
ответника „ИМПАУЪР СЪЛЮШЪНС“ ЕАД били обвързани от валидно възникнало
трудово правоотношение по силата на сключен на 28.06.2024 г. трудов договор, по който
ищеца е заемал длъжността „Административен секретар“ с код по НКПД 33433001, с
основно трудово възнаграждение в размер на 4000 лв., платимо до 05-о число на месеца,
следващ отчетния. Трудовото правоотношение било прекратено, считано от 15. 01.2025 г.,
със заповед № 12/14.01.2025 г. на работодателя, на осн. чл.331, ал.1 от КТ въз основа на
прието предложение от служителя и по силата на сключено между страните Споразумение
от 15.01.2025 г., съгласно което работодателят се задължил да изплати на служителя
обезщетение по чл.331, ал.1 от КТ в размер на четирикратния размер на последното брутно
трудово възнаграждение. Със заповедта за прекратяване било разпоредено още на работника
да се изплати и дължимото му се обезщетение за неизползвания размер на платения годишен
отпуск до датата на прекратяване, съгл. чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че в срока по чл.331, ал.3 от КТ, посочен и в сключеното между
страните Споразумение, работодателят не му изплатил уговореното обезщетение в общ
размер на 16 000 лв. Отделно към датата на прекратяване на трудовия договор,
работодателят останал задължение и за полагащите се на ищеца трудови възнаграждения за
месец декември 2024 г. и за м. януари 2025 г., в периода от 01.01.2025 г. до 15.01.2025 г., в
общ брутен размер от 6000 лв.
С оглед изложеното, ищеца моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
общо 22 000 лв., от която сума 6000 лв. трудови възнаграждения за периода от 01.12.2024 г.
до 15.01.2025 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното плащане, а 16 000 лв. представлява обезщетение по чл.331, ал.2 от КТ,
2
съгласно подписано между страните Споразумение от 15.01.2025 г.
Претендира заплащане и на направените съдебни разноски в производство, за
извършването на каквито не представя доказателства.
Ответникът „ИМПАУЪР СЪЛЮШЪНС“ ЕАД, с ЕИК *********, в
законноустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, редовно уведомен за заведените
срещу дружеството искове, е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез
упълномощените адвокати Иван Кръпов и Виктория Радоева-Петкова. Оспорва исковете
като неоснователни. Ответника твърди, че работника не е бил добросъвестен при
изпълнение на трудовите си задължения по време на изпълнение на трудовия договор преди
прекратяването му, често се отклонявал самоволно от работното си място или не се явявал
на работа, поради което счита, че ищеца е бил в състояние на „престой“ по негова вина, в
който случай не му се следва заплащане на трудово възнаграждение за претендирания
период. В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери иска по чл.128, т.2 от КТ за
основателен, възразява трудовото възнаграждение да се дължи в брутен размер, като счита,
че ответника дължи такова, след приспадане на дължимите за сметка на работника
осигуровки и дължимия данък по ЗДДФЛ.
Ответникът твърди още, че след като се установило, че ищеца не изпълнява точно и
качествено задълженията си като административен секретар и често отсъства от работно си
място, бил направен опит за преквалифицирането му в „разработчик“. След като отново не
се справил с възложените му задачи и самоволно се отклонявал от работа, работодателят
инициирал няколко опита за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие и на други основания в КТ /не се сочи какви/, които не били приети от работника –
ищец. Последното отправено предложение, което ищеца приел, било за прекратяване на
трудовия договор, с изплащане на обезщетение в размер на 4 брутни заплати, получени през
последния месец, като за целта било подписано и Споразумение между тях от 15.01.2025 г.
Ответникът не оспорва, че не е изплатил уговореното обезщетение, в уговорения срок, като
изтъква затова затрудненото финансово състояние на дружеството.
Иска по чл.331, ал.2 от КТ ответника счита също за неоснователен, тъй като с оглед
липсата на плащане в уговорения едномесечен срок, който изтичал на 17.02.2025 г., била
налице хипотезата по чл.333, ал.3 от КТ и следвало да се счита, че трудовото
правоотношение не е прекратено, а се възстановява във вида преди прекратяването, в т.ч. с
правата и задълженията на страните по него. Въпреки това, ищецът не се е явил на работа
след изтичане на 1 месечния срок, нито е престирал работната си сила в полза на
работодателя. Ответникът твърди, че не дължи уведомяване на ищеца за това, че няма да
плати обезщетението и че той има право да се яви на работа и да продължи да изпълнява
задълженията си във връзка със заеманата длъжност. Същевременно, след като ищеца е
следвало да се яви на работа след изтичане на едномесечния срок по чл.333, ал.3 от КТ и не
го е сторил, ответника не твърди да е предприел последващи действия нито за изменение на
трудовия договор, нито за прекратяване на трудовото правоотношение, на друго основание.
3
Ответникът е ангажирал само писмени доказателства – 2 бр. ФРЗ, съответно с
начисленията за м. 12.2024 г. и м.01.2025 г.
Правна квалификация на предявените права: Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.333, ал.2 от КТ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните: Страните не спорят, че са
били обвързани от трудово правоотношение по силата на ТД от 28.06.2024 г., прекратен на
осн. чл.333, ал.2 от КТ и въз основа на сключено между тях Споразумение от 15.01.2025 г., с
което работодателят се задължил да плати на работника – ищец, обезщетение в
четирикратния размер на последното получено брутно трудово възнаграждение. Няма спор,
че уговореното обезщетение не е било платено от ответника в едномесечния срок по чл.333,
ал.3 от КТ.
Релевантните факти по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ са: 1. наличието на
валидно трудово правоотношение през процесния период; 2. полагането на труд от ищеца
през същия период; 3. Брутен размер на уговореното трудово възнаграждение.
Доказателствената тежест е на ищеца.
Поради въведените от ответника възражения срещу добросъвестното изпълнение на
трудовите задължения от работника, то ответника следва да обори презумпцията по чл.8,
ал.2 от КТ и докаже, че за периода, за който ищеца претендира заплащане на трудово
възнаграждение – м. 12.2024г. и м.01.2025 г. /до 15.01./ последния не е бил добросъвестен, не
е престирал работната си сила, не се е явявал на работното си място и бил в състояние на
„престой“ за неопределено време или пък се е самоотлъчил, за които си твърдения ответника
до момента не е ангажирал доказателства, но е посочил такива, а именно поисканите гласни
доказателствени средства, чрез разпит свидетел. Ответникът дължи установяване на факта
на погасяване на задълженията си за посочения в ИМ период в нетен размер, след
приспадане на дължимите по закон за сметка на работодателя и работника здравни,
пенсионни и осигурителни вноски, както и ДОД.
Релевантни факти по предявения иск по чл.333, ал.2 от КТ – че трудовото
правоотношение е прекратено на посоченото основание и уговорения размер на
обезщетението, за които факти тежестта за доказване е на ищеца. Ответника от своя страна
следва да установи плащането на обезщетението в уговорения срок. В случая ответника
признава, че не е платил обезщетението в срока по чл.333, ал.2 от КТ и че трудовото
правоотношение се е възстановило във вида, в който е съществувало преди прекратяването.
До насроченото ОСЗ страните могат да сочат и представят и допълнителни
доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4