Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 17.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осми юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 686
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на И.Н.П. срещу Решение № 246 от 10.12.2019г.
постановено по гр.д. № 778/2019г. по описа на ДРС, II-ри състав, с което на основание чл.
26, ал. 1, пр. III от ЗЗД са отхвърлени
предявените от въззивницата срещу И.Т.П. с ЕГН ********** искове за
прогласяване нищожността на договор за покупко продажба, сключен на
12.12.2012г. и обективиран в НА № 82, том 9, рег. № 3217, д. № 1017/2012г. на
нотариус А. Н., рег. № 226 на НК между И.Н.П. с ЕГН **********, от една страна,
като продавач и И.Т.П. с ЕГН **********, от друга, като купувач и с предмет
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Б., общ. В.д., обл. В., както следва:
1. нива с идентификатор 06416.41.19, с площ от 8998 кв.м.; 2.
лозе с идентификатор 06416.87.58, с площ от 821 кв.м.; 3. нива с
идентификатор 06416.56.86, с площ от 3275 кв.м.; 4. нива с идентификатор
06416.82.35, с площ от 3224 кв.м.; 5. нива с идентификатор 06416.82.22,
с площ от 1461 кв.м.; 6. нива с
идентификатор 06416.22.34, с площ от 4001 кв.м.; и 7. лозе с
идентификатор 06416.86.267, с площ от 462 кв.м., поради накърняване на добрите
нрави.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Изложени са доводи, че формираният от съда извод, че уговорената явно
неизгодна продажна цена не накърнява добрите нрави е неправилен, независимо от
факта, че пълномощникът е имал възможност и да подари имотите на себе си. След
като обаче пълномощникът е решил да продаде същите на себе си, той явно не е
оправдал доверието на упълномощителя, с което накърнил добрите нрави. Налице е
нееквивалентност на престациите, в който случай сделката е нищожна на това
основание. След като е избрал да продаде имотите, а не да ги подари сам на себе
си, пълномощникът е следвало да уговори продажна цена, която да е еквивалентна
на получената насрещна престация. Моли поради изложеното да се отмени
обжалваното решение, а предявеният иск – уважен с извод за основателност.
В отговор на
жалбата И.Т.П. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и обоснованост на решението. Твърди, че при преценката дали един
договор накърнява добрите нрави или не, следва да се изследва действителната
воля на страните при сключване на договора. От събраните по делото гласни
доказателства е установено, че ищцата – упълномощител е имала воля синът й да
придобие процесните земи, за да може да осъществява дейността си като
земеделски производител. В този смисъл независимо от уговорената продажна цена,
договорът, сключен чрез пълномощник, упълномощен с права да дарява, респ. да
продава вкл. и на себе си, не накърнява добрите нрави и е действителен.
Отправил искане за постановяване на решение, с което обжалваното такова бъде
потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от И.Н.П. срещу И.Т.П. установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. III от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко продажба, сключен на
12.12.2012г. и обективиран в НА № 82, том 9, рег. № 3217, д. № 1017/2012г. на
нотариус А. Н., рег. № 226 на НК между нея, от една страна, като продавач и ответника,
от друга, като купувач и с предмет недвижими имоти, находящи се в землището на
с. Б., общ. В.д., обл. Варна, както следва:
1. нива с идентификатор 06416.41.19, с площ от 8998 кв.м.; 2.
лозе с идентификатор 06416.87.58, с площ от 821 кв.м.; 3. нива с
идентификатор 06416.56.86, с площ от 3275 кв.м.; 4. нива с идентификатор
06416.82.35, с площ от 3224 кв.м.; 5. нива с идентификатор 06416.82.22,
с площ от 1461 кв.м.; 6. нива с
идентификатор 06416.22.34, с площ от 4001 кв.м.; и 7. лозе с
идентификатор 06416.86.267, с площ от 462 кв.м., поради накърняване на добрите
нрави поради явна и значителна нееквивалентност на насрещните престации и
практически сведена до липса на насрещна престация.
Фактическите твърдения, на които са били основани
исковете са следните: собственик е на описаните недвижими имоти, находящи се в
землището на с. Б., като правото на собственост е придобила на основание
наследяване, земеделска реституция и делба. На 16.11.2012г. упълномощила
ответника с Пълномощно рег. № 2939 за удостоверяване на подпис и рег. № 2940 за
удостоверяване на съдържание на Нотариус A.Н. с право да се разпорежда, като
дари или продаде на себе си описаните земеделски земи. На 12.12.2012г. с
договор за покупко продажба, оформен с НА № 82/2012г., ответникът, в качеството
му на пълномощник на ищцата продал лично на себе си описаните имоти за сумата
от 3 500 лв. В договора е посочено, че продажната цена е изплатена на
продавача чрез пълномощника. Сключеният договор за покупко продажба е нищожен,
като сключен в противоречие с добрите нрави поради явна и значителна
нееквивалентност на насрещните престации и практически е сведена до липса на
престация. Нарушен е основният принцип на отношенията между представител и
представляван, а именно задължението на представителя да действа в интерес на
представлявания. Упълномощаването в случая не съдържа овластяване на
пълномощника да продава на цена, каквато намери за необходимо, поради което
уговорената цена 8-10 пъти по-ниска от действителната е в нарушение на морала.
Продажната цена от 3 500 лв. е приблизително равна на данъчната оценка на
имотите и е многократно по-ниска от действителната пазарна цена на имотите към
момента на сключване на договора. Продадените земеделски земи са с обща площ от
22.239 дка, а към момента на продажбата средната пазарна цена за декар
земеделска земя в землището на с. Б. е била от порядъка на 1300-1500 лв. Моли в
тази връзка да се прогласи нищожността на договора.
В отговор на исковата молба И.Т.П. оспорил предявения
иск с доводи, че не е налице твърдяното основание за нищожност. Даденото от
ищцата пълномощно го е овластило да договаря със себе си, както да дари, така и
да продаде имотите. Следователно упълномощителят е имал воля правото на
собственост да се прехвърли, както на пълномощника, така и на трето лице по
начин, който пълномощника намери за добре. Отправил искане в тази връзка за
постановяване на решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
При тези фактически твърдения, в обжалваното решение ДРС
приел, че не е доказано твърдяното основание за нищожност, поради което
отхвърлил исковете.
СЪДЪТ, след преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните и установени с писмени доказателства по делото са
фактите, че страните са роднини по права линия /майка-син/; че ищцата е
придобила правото на собственост върху описаните в исковата молба 7 земеделски
земи на твърдяното основание /наследяване, реституция и делба/; че с
Пълномощно, във формата по чл. 37, пр. последно от ЗЗД от 16.11.2012г. И.П.
упълномощила сина си И.П. да я представлява пред съответния нотариус, като от нейно
име и за нейна сметка дари на себе си, продаде, договаря сам със себе си за
собствените й земеделски земи, описани в 7 точки, находящи се в с. Б.; че с
договор за покупко продажба, оформен с НА № 82/12.12.2012г. на Нотариус A.Н., рег.
№ 226, И.П., представлявана от пълномощника й И.П. продала на И.П. недвижимите
имоти, находящи се в землището на с. Б., който се съгласил да ги купи за сумата
от 3 500 лв., платена на продавача, чрез пълномощника й в брой.
През ДРС е прието заключение на СОЕ, от което се
установява, че по метода на пазарните сравнения пазарната стойност на
недвижимите имоти, предмет на процесния договор към датата на сключването му на
12.12.2012г. възлиза на 17850 лв.
Пред ДРС са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Г.Г.и И.Д., ангажирани от ответника. От показанията
им не се установяват релевантни с оглед предмета на доказване по делото
обстоятелства.
СЪДЪТ,
въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. III от ЗЗД нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави.
Ищецът претендира признаване нищожност на договора за
продажба, сключен при неравностойни престации като случай на неспазване на
"добрите нрави". Подържа, че договорената цена, равняваща се на
данъчната оценка и значително по-ниска от пазарната цена излиза извън пределите
на нравствената допустимост, което накърнява "добрите нрави" и
обуславя нищожност на сделката.
По естеството си добрите нрави представляват морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
/чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях
/ТР № 1 от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСTK/. Съдържанието на
понятието "добри нрави" следва да се търси в обективните морални
категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен
характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се
вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално,
здравословно или материално положение. Според правната теория, нищожни поради
противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по
външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, като не
е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила. Най-типичната форма
на увреждане е нееквивалентността на престациите, на какъвто довод е основан и
иска и въззивната жалба в разглеждания случай. От съдържанието на нотариалния
акт е видно, че продажната цена по атакуваната сделка е в размер малко над данъчната
оценка на имотите – 3 500 лева. От заключението на назначената по делото СОЕ се
установява, че към момента на сключване на договора пазарната цена на продадените
земеделски земи е възлизала на 17 850 лв. Същевременно в чл. 9 от ЗЗД е
определена свободата на договаряне, позволяваща на двете страни да направят
конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната
взаимна еквивалентност. Следователно, облигационното правоотношение предпоставя
самостоятелност от една страна и от друга, се рамкира от "добрите
нрави", предполагащи известна еквивалентност на насрещните престации и от
императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се
изплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако е договорена цена, която е по-ниска
от нея. Следователно законодателят допуска, че цената на един недвижим имот по
волята на страните може да бъде дори по-ниска от данъчната оценка. Съставът на
ВОС приема, че тази неравностойността на насрещните престации, водеща до
нищожност на сделката би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и
заплащането на цена на имота малко над данъчната оценка не налага извод за
такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на
"добрите нрави" и да води до нищожност на сделката в хипотезата на
чл. 26, ал. 1, пр. III от
ЗЗД. Налице е ответна парична престация, която макар да се отклонява от действителната
пазарна или обичайна цена, не обуславя такава недопустимост, която да прави
самата сделка нищожна. Именно поради това отрицателният установителен иск,
както и доводите в жалбата са неоснователни, поради което искът следва да се
отхвърли, а обжалваното
решение като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, при
този изход на спора, въззиваемата страна има право на поискани разноски.
Доказаният размер на реализираните от страната разноски под формата на платено
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1 300 лв. По отношение на
този размер, въззивникът е релевирал възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото е
основателно. Претендираният размер поради прекомерност следва да се редуцира до
размера предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. Или, на правоимащата
страна следва де присъдят разноски в размер на 345.28 лева. В този размер,
разноските следва да се възложат в тежест на въззивника.
По изложените съображенията и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 246 от
10.12.2019г. постановено по гр.д. № 778/2019г. по описа на ДРС, II-ри състав, с което на основание чл. 26, ал. 1, пр. III от ЗЗД са отхвърлени предявените от И.Н.П. с
ЕГН ********** срещу И.Т.П. с ЕГН ********** искове за прогласяване нищожността
на договор за покупко продажба, сключен на 12.12.2012г. и обективиран в НА №
82, том 9, рег. № 3217, д. № 1017/2012г. на нотариус А. Н., рег. № 226 на НК
между И.Н.П. с ЕГН **********, от една страна, като продавач и И.Т.П. с ЕГН **********,
от друга, като купувач и с предмет недвижими имоти, находящи се в землището на
с. Б., общ. В.д., обл. В., както следва: 1. нива
с идентификатор 06416.41.19, с площ от 8998 кв.м.; 2. лозе с идентификатор 06416.87.58, с
площ от 821 кв.м.; 3. нива с идентификатор 06416.56.86, с
площ от 3275 кв.м.; 4. нива с идентификатор
06416.82.35, с площ от 3224 кв.м.; 5.
нива с идентификатор 06416.82.22, с площ от 1461 кв.м.; 6. нива с идентификатор 06416.22.34, с
площ от 4001 кв.м.; и 7. лозе
с идентификатор 06416.86.267, с площ от 462 кв.м., поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 от ГПК И.Н.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.П. с ЕГН ********** сумата от 345.28 /триста четиридесет и пет лв. и
двадесет и осем ст./ лева, представляваща разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.