№ 1230
гр. Плевен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430101838 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ..
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Р.К. ***, ЕГН
**********, ***, съдебен адрес: ***, чрез адв.М.М., АК-Плевен против „***“ ЕООД
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, в
която се твърди следното : по силата на трудов договор №107/2.01.2018год. ищцата била
назначена в ответното дружество на длъжността „***". С Разпореждане на ТП НОИ-Плевен,
считано от 18.05.2018 г. на същата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 6.11.2020 г. й била връчена Заповед №28, с която, считано от 9.11.2020 г. трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Счита, че работодателят
следва да й заплати обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 2 брутни трудови
възнаграждения, т.к. при прекратяване на ТД е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да заплати на ищцата на основание чл.222 ал.3 от КТ сумата от 694,40 лв., представляваща
размера на две брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумата,
1
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор.
В о.с.з. ищцата се представлява от адв.***, която поддържа иска. Прави изменение на
размера му, като първоначално претендира сумата 1388,80лв., а след приемане
заключението на ВЛ – 1158,56лв.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира
становище по предмета на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, като
ги съобрази съгласно закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
БЕЗСПОРНО по делото е, че ищцата е работила в ответното дружество като ***, в
*** до 09.11.2020год., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл.325 ал.1 т.1 от КТ – заповед , приложена на л.5 от делото. Не се спори, а делото е
попълнено с доказателства ,че от 18.05.2018год. на същата е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата
група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази
алинея може да се изплаща само веднъж. Ищцата претендира обезщетение за два месеца в
размер 1158,56лв. От приетото заключение на ВЛ Т.И. /л.29 от делото/ се установява, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е работила на 4-часов
работен ден, считано от 02.01.2019год. до датата на прекратяване на ТПО, с основна заплата
310лв., клас прослужено време – 39,05лв., общо 349,05лв. Обезщетението в случая възлиза
на сумата 698,10лв.и до този размер искът е основателен и доказан, т.к. съдът не може да
вземе под внимание размера на трудовото възнаграждение, което същата е получавала за
предходен период от време. Релевантен за спора е размерът на трудовото възнаграждение
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо искът следва да бъде
уважен за сумата 698,10лв., а за разликата до претендираните 1158,56лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
разноски съразмерно уважената част на иска, а именно : 180,77лв.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса
2
върху уважената част на иска – 50лв. и разноски за вещо лице – 120лв.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.222 ал.3 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.К. ***, ЕГН **********, ***, съдебен адрес: ***, адв.М.М.,
сумата 698,10лв.-неизплатено обезщетение на основание чл.222 ал.3 от КТ,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
15.03.2021год., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 1158,56лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „***“ ЕООД ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.К. ***, ЕГН **********, ***, съдебен адрес: ***,
адв.М.М.,направените разноски по делото съразмерно уважената част на иска
в размер 180,77лв.
ОСЪЖДА на основание чл.70 от ГПК „***“ ЕООД ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер
50лв. и разноски за вещо лице – 120лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез ПлРС пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3