№ 21
гр. Пещера, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20235240200039 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЛАНИКО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Първи май“ № 1а, чрез адв.
Д. Карамитрова - Проданова от АК – Пазарджик, против Наказателно
постановление № 13-2200442/03.02.2023 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева), на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от
КТ, за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП). Твърди се, че същото е издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН и НП са издадени след
изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, нарушени са
разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото
липсва подробно описание на нарушението, датата и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Сочи се, че има
несъответствия в описанието на нарушението, дадено в АУАН и НП, както и
1
че актосъставителят не е установил и отразил надлежно предоставяне на
работна сила от посоченото лице. Като съществено процесуално нарушение
при издаване на НП се приема и обстоятелството, че
административнонаказващият орган не е изложил никакви мотиви за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят отрича да е извършил
нарушението, за което е санкциониран. При условията на евентуалност счита,
че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на
НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „ЛАНИКО“ ЕООД, редовно
призован, се представлява от управителя Н. П. Н. и процесуалния
представител адв. Д. Карамитрова - Проданова. Поддържа жалбата, излага
съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган, чрез юрк.
Мирослава Шотева, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното НП. В писмени бележки по делото излага доводи за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 27.10.2022 г., около 10:50 часа, служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Пазарджик – свидетелите главен инспектор В. Н. Д. и главен
инспектор Р. Н. Т. извършили проверка за спазване на изискванията на
трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в обект „Бърза закуска“, намиращ се в гр. Пещера, ул. „Гео
Милев“ № 32, стопанисван от жалбоподателя „ЛАНИКО“ ЕООД. В обекта на
контрол проверяващите заварили свид. М. Й. Д., която в този момент била зад
бара в обекта и обслужвала клиенти, като им продавала храни и стоки, за
което издавала касови бележки. Проверяващите предоставили на свид. М. Й.
Д. да попълни декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. В собственоръчно
попълнена и подписана декларация по чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ свид. М. Д.
посочила, че работи при „ЛАНИКО“ ЕООД от 27.10.2022 г., че се обучава да
2
обслужва клиенти на касов апарат, че не знае какви са работното й време,
почивни дни, почивки в работния ден и трудовото й възнаграждение. На
гърба на самата декларация обаче свид. М. Д. собственоръчно изрично
декларирала, че до момента на проверката няма подписан трудов договор с
„ЛАНИКО“ ЕООД и не са договорили работно време и заплащане, като
удостоверила това с подписа си. По време на проверката в обекта на контрол
било снето обяснение от управителя на „ЛАНИКО“ ЕООД – Н. П. Н., който
собственоръчно заявил, че няма инструктажна книга и не е провел
инструктаж на свид. М. Д., тъй като същата не работи, а е в обекта само да се
договорят, както и че до момента на проверката няма сключен трудов договор
между „ЛАНИКО“ ЕООД и свид. М. Д..
На 01.11.2022 г., при преглед на фирмената документация на
„ЛАНИКО“ ЕООД, в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик и след
извършени справка по ЕГН на лицето М. Й. Д. и по ЕИК на „ЛАНИКО“
ЕООД в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, регистър трудови договори, проверяващите -
свидетелите В. Д. и Р. Т. установили, че между „ЛАНИКО“ ЕООД и
завареното да работи в процесния обект „Бърза закуска“ в гр. Пещера лице -
свид. М. Д. няма сключен трудов договор към момента на проверката на
място в обекта (27.10.2022 г.). Констатациите при проверката били
обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2236501/11.11.2022 г.
Въз основа на установеното в хода на проверката контролните органи
при Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик приели, че жалбоподателя е
извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на КТ не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила
с лицето М. Й. Д. като трудови правоотношения, като не е сключил трудов
договор в писмена форма със същата към 27.10.2022 г.
За констатираните обстоятелства свид. В. Н. Д. – главен инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик съставила срещу „ЛАНИКО“
ЕООД АУАН № 13-2200442/11.11.2022 г. в присъствието на свид. Р. Т. и на
управителя на жалбоподателя – Н. П. Н.. Препис от АУАН бил надлежно
връчен на жалбоподателя, чрез управителя Н. П. Н., който го подписал без
възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал
3
възражения по АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в
което нарушението е описано по идентичен начин, поради което
неоснователно се явява релевираното от жалбоподателя възражение в обратна
насока. С НП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., на основание чл. 414, ал. 3 от
КТ, за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. НП е
връчено на жалбоподателя, чрез управителя му Н. Н., на 15.02.2023 г., видно
от приетото като писмено доказателство по делото известие за доставяне (л.
9).
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
Разпитана като свидетел актосъставителят В. Д. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Показанията на
актосъставителя относно проверката, извършена на посочената в АУАН и в
НП дата в обекта на контрол, стопанисван от „ЛАНИКО“ ЕООД, полаганият
в обекта на контрол труд от свид. М. Д., която по това време е продавала
храни и стоки на клиенти в обекта и е боравила с касовия апарат зад бара,
напълно кореспондират с показанията на свид. Р. Т., присъствала на място в
обекта на процесната дата.
За изясняване на правнорелевантните факти по делото в качеството на
свидетел е разпитана М. Д.. При проведения й разпит свид. М. Д. сочи, че в
деня на проверката била в обекта на контрол, като двамата с управителя на
жалбоподателя „ЛАНИКО“ ЕООД – Н. Н. пили кафе и водили разговори,
свързани с евентуално нейно започване на работа при „ЛАНИКО“
ЕООД.Свидетелката М. Д. заявява, че по време на престоя й в обекта Н. Н.
отишъл в кухнята да приготвя нещо и тъй като няколко деца – клиенти
застанали на бара, тя импулсивно станала да помогне и да обслужи децата, за
да не чакат. Твърди, че в момента, в който обслужвала децата в обекта
пристигнали проверяващите, които й дали да попълни декларация по чл. 402
от КТ. Свидетелката М. Д. сочи, че свид. Р. Т. й диктувала как да попълни
4
декларацията. Излага, че отразила в декларацията, че се обучава на касов
апарат, тъй като се притеснила и към този момент не работила в обекта, а
само помагала. Свидетелката М. Д. категорично заявява, че към момента на
проверката не е имало постигната договорка между нея и „ЛАНИКО“ ЕООД,
представлявано от управителя Н. Н., тя да започне работа в дружеството,
както и че между тях не е имало уговорено нито работно време, нито
конкретно трудово възнаграждение при полагане на труд от свид. М. Д. при
„ЛАНИКО“ ЕООД.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Д. и Р. Т., както и
приетите писмени доказателства по делото, тъй като намира същите за
достоверни, логични, последователни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви помежду си.
Съдът възприема и показанията на свид. М. Д., освен в частта, в която
твърди, че свид. Р. Т. й диктувала как да попълни декларацията. Твърдението
на свид. М. Д., че е била накарана да попълни декларацията по чл. 402, ал. 1,
т. 3 от КТ с определено съдържание, не могат да бъдат приети за верни, тъй
като не са подкрепени с доказателства. Предвид това, че свид. М. Д. признава
пред съда собственоръчното написване и подписване на декларацията, то не
може да опровергае съдържанието на подписания от нея документ само чрез
твърдение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Димитър Симеонов
Търпов – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. В. Н. Д., заемаща
5
длъжността „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ -
Пазарджик. Компетентността на административнонаказващия орган следва от
представеното по делото заверено копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Видно от т. 4 от визираната заповед, на директорите на Дирекции
„Инспекции по труда“ са делегирани правомощия да издават наказателни
постановления по актове за установяване на административни нарушения,
издадени от инспектори или от съответните длъжностни лица на Дирекции
„Инспекции по труда“, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно чл. 416,
ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят
от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал.1 от КТ са
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и нейните
подразделения, включително Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик,
чийто служител е свид. В. Д., съставила АУАН. Компетентността на
актосъставителя от своя страна произтича директно от разпоредбата на чл. 21,
ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“.
Неоснователно е инвокираното във въззивната жалба възражение, че
АУАН и НП са издадени след изтичане на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
според ал. 3 на същата правна норма образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
НП в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая нарушението е
установено на 01.11.2022 г. при преглед на фирмената документация на
жалбоподателя в ДИТ - Пазарджик, АУАН е съставен на 11.11.2022 г., а НП е
издадено на 03.02.2023 г. Следователно при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП са спазени визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
от ЗАНН давностни срокове.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на административнонаказателното производство, в хода на което
6
е санкциониран жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, субекта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. В НП са
посочени и доказателствата, които потвърждават извършването на
нарушението. В този ред на мисли неоснователно е наведеното във въззивната
жалба възражение, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на управителя на нарушителя и на свид. Р.
Т., която е присъствала при установяване на нарушението. Актът е подписан
от съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от управителя
му.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
неизлагане на мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН от страна на
административнонаказващия орган. Действително, по аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган
има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен”, да не
издава НП, като предупреди устно или писмено нарушителя.
Административнонаказващият орган обаче няма задължение да мотивира
така извършената преценка и да изложи съображения относно приложението
или не на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление по смисъла на чл. 57, ал.1 от
ЗАНН.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че процесното НП е
незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:
Съгласно действащото законодателство страните по трудово
правоотношение са длъжни да сключат трудов договор, когато предмет на
престацията е предоставяне на работна сила.
7
Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
За да е осъществен състава на нарушението по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се
характеризира с определени съществени елементи: работно време, място на
работа, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово
възнаграждение, почивки, като за това правоотношение следва да няма
сключен трудов договор в писмена форма.
Не е спорно по делото, че на 27.10.2022 г., около 10:50 часа, при
извършената проверка на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя,
длъжностните лица при ДИТ – Пазарджик са установили на място свид. М.
Дилчовска, която по това време е продавала храни и стоки на клиенти в
обекта и е боравила с касовия апарат зад бара.
Спорът по делото е дали свид. М. Д. е престирала труд инцидентно или
е било налице трудово правоотношение, за което няма сключен писмен
трудов договор с работодателя „ЛАНИКО“ ЕООД.
От приетата като писмено доказателство по делото декларация по чл.
402, ал.1, т. 3 от КТ не се установява наличието на всички елементи, които
характеризират едно правоотношение като трудово. В този смисъл, в нея не са
отразени конкретно трудово възнаграждение, работно време, почивните дни
седмично и почивки в работни дни, като завареното да работи лице на място
изрично собственоръчно е написало, че до момента на проверката между него
и „ЛАНИКО“ ЕООД няма подписан трудов договор и няма уговорка за
работно време и заплащане на трудово възнаграждение, като основни
елементи на трудовото правоотношение. Така попълнената декларация и
ангажираните свидетелски показания, чрез разпита на свид. М. Д.,
разколебават твърдението, че свид. М. Д. се е намирала в трудово
правоотношение с дружеството към датата на проверката, независимо, че към
визирания момент същата е извършвала конкретна трудова по своя характер
дейност на конкретно работно място. Няма доказателства, които да оборват
отразеното в декларацията по чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ и показанията на свид.
М. Д., относно това, че между нея и жалбоподателя не е имало уговорка за
работно време, трудово възнаграждение и почивки към датата на проверката.
8
За да се установи съществуването на трудово правоотношение е необходимо
да се докаже наличието на всички елементи на трудовото правоотношение, в
т.ч. работно време, както и дължимо трудово възнаграждение за престирания
труд. В случая липсва категорична установеност на трудово правоотношение
между свид. М. Д. и жалбоподателя към датата на проверката, респ. не се
установява по безспорен начин, че към процесната дата, санкционираното
дружество е имало качеството на работодател на лицето М. Д.. Налични са
единствено твърдения в този смисъл.
За да се ангажира административнонаказателна отговорност на
конкретен субект е необходимо нарушението, за което същият е
санкциониран, да е доказано по несъмнен и категоричен начин, което в
конкретния случай съдът не намира да е изпълнено.
В случая, от анализа на доказателствената съвкупност по делото, не се
установява на процесната дата свид. М. Д. да е предоставяла работна сила в
полза на жалбоподателя „ЛАНИКО“ ЕООД по трудово правоотношение,
съответно не се установява дружеството да е нарушило изискванията на чл.
62, ал. 1 от КТ да сключи писмен трудов договор с посоченото лице преди
постъпването му на работа. Изводите на административнонаказващия орган в
този смисъл почиват на предположения.
По гореизложените съображения съдът намира, че „ЛАНИКО“ ЕООД
не е осъществило състава на нарушението по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2
от КТ, за което е санкционирано. Крайният извод на съда е, че жалбоподателя
неправилно е подведен под административнонаказателна отговорност за
извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Ето защо, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива. От представената по делото фактура и фискален
бон се установява, че жалбоподателят е заплатил сумата от 540 лв. с ДДС
за адвокатски хонорар на представляващия го процесуален представител в
9
процеса. Неоснователно е релевираното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на разноските на въззивника за адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е в предвидения от законодателя
минимален размер от 450 лв. без ДДС (съответно 540 лв. с ДДС), съгласно
чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото. Ето защо Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София (юридическото лице, в
чиято структура е наказващия орган) следва да заплати в полза на
жалбоподателя разноски в размер на 540 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2200442/03.02.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на
„ЛАНИКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пещера, ул. „Първи май“ № 1а, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение
по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София да заплати на „ЛАНИКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Първи май“ № 1а, сумата в размер на
540 лв. (петстотин и четиридесет лева) с ДДС, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10