№ 21003
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20251110103757 по описа за 2025 година
Произнасяне на съда по реда на чл.146 вр.чл.140 и следващи ГПК по насрочване на
производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№
21718/22.1.2025г. от ищец Т. П. И., ЕГН **********, адрес ***** срещу ответник
У*****УНСС/, ЕИК **** с ****** представляван от ректора си проф.д-р Д.Д., която
удовлетворява изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК, въвеждайки допустими за
разглеждане искове, родово и местно подсъдни на СРС с правно основание чл.357, ал.1
вр.чл.188, т.2 КТ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор/ОИМ/ от ответника по делото с вх.№
83982/10.3.2025г.
С оглед горната констатация съдът намира, че са налице предпоставките за изпълнение
на процедурата по чл.312 ГПК по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, изготвяне на доклад и произнасяне по доказателствените искания на страните.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на 6/6/2025г. от 11,15 часа, за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилият писмен отговор.
СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото, в следния смисъл:
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск за
ОТМЯНА на Заповед № ЧР-594/5.4.2023г., с която на ищцата е наложено наказание
„предупреждение за дисциплинарно уволнение" от ректора на УНСС, работодател на ищеца.
Ищцата в ИМ твърди, че е заемала длъжността „старши преподавател“ в катедра
1
„Чужди езици и приложна лингвистика“ към факултет „Международна икономика и
политика“ при ответника УНСС, по силата на трудов договор/ТД/ от 29.8.2008г. От
постъпването си на работа ищцата е изпълнявала съвестно своите задължения, с чувство на
отговорност и лоялност към работодателя-ответник.
През месец март 2023г. на ищцата се налага да ползва отпуск поради временна
неработоспособност поради настъпване на смесено тревожно-депресивно разстройство, като
в периода 20.3.2023г.–12.1.2025г. ищцата ползва няколко пъти отпуск поради временна
неработоспособно, платен и неплатен отпуск. Ищцата се връща на работа на 13.1.2025г.,
като на 14.1.2025г. й е връчена процесната/оспорената/ заповед, с която й се налага
дисциплинарно наказание ,,предупреждение за уволнение”, а самата заповед е съставена на
5.4.2023г.
На 14.3.2023г. и на 16.3.2023г. ищцата получава искания за обяснение от ответната
страна. На 16.3.2023г. и на 20.3.2023г. ищцата входира исканите обяснения в
законоустановения срок пред ответник. Ищцовата страна твърди, че така внесените
обяснения не са взети предвид при определяне на наказанието в нарушение на материалния
закон.
На следващо място, ищцата твърди, че заповедта не отговаря на императивната
разпоредба на чл.195, ал.1 КТ, като в същата не са посочени конкретни мотиви за издаването
й, а единствено има бланкетно позоваване на протокол от комисия, определена от Ректора
със заповед №ЧР- 346/13.2.2023г. за проверка по писмо до ректора от студенти от 3-ти курс
на специалностите „Международни отношения“ и „Европейска политика и икономика“,
доклад на доц.д-р П.Р. с вх.№434/15.3.2023г. и жалба до Ректора на УНСС с вх.
№479/21.3.2023г. от студенти 3-курс на специалностите „Международни отношения“ и
„Европейска политика и икономика“.
Сочи, че не са отбелязани конкретни факти, които да обусловят издаването на
заповедта, в този смисъл не е конкретизирано нарушението, за което се налага
дисциплинарното наказание ,,предупреждение за уволнение”.
Смята, че от заповедта не става ясно с кои действия и кога са извършени нарушенията,
какво е становището на работодателя за тежестта им, както и че липса аргументация относно
налагането на дисциплинарното наказание.
Твърди, че ищцата и към момента на подаване на ИМ не е запозната със съдържанието
на протокола от комисията, определена от Ректора със заповед №ЧР- 346/13.2.2023г. за
проверка по писмо до ректора от студенти от 3-ти курс на специалностите „Международни
отношения“ и „Европейска политика и икономика“, доклада на доц.д-р П.Р. с вх.
№434/15.3.2023г. и жалбата до Ректора на УНСС с вх.№479/21.3.2023г. от студенти 3-курс на
специалностите „Международни отношения“ и „Европейска политика и икономика“, на
които се основава процесната заповед.
Отбелязва, че липсва декларация за запознаване срещу подпис на ищцата с ПВТР и
Правилника за дейността на УНСС, на чиито рзпоредби се основава заповедта, както и че
2
последните не са достъпни на уебсайта на университета, поради което е невъзможно за
ищцата да се запознае с правилата им.
Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено извън срока по чл.194, ал.1 КТ.
Оспорва твърдяното в заповедта обстоятелство, че ищцата е подтиквала студенти да
изпращат писма до ректорското ръководство на университета в нейна защита.
Оспорва, че ищцата е оказала психически натиск върху студентите, като това
обстоятелство не е описано или аргументирано в заповедта.
Оспорва т.6 от заповедта, че ищцата е заснемала студенти без съгласието им.
Позовава се на предходно дело между същите страни, в което наложеното от ответника
дисциплинарно наказание ,,Забележка” е отменено като незаконосъобразно, както на това, че
в хода на това дело студенти от УНСС са дали показания в защита на ищцата.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да докаже осъществяването на
фактическия състав, от който се поражда правото му да наложи дисциплинарно наказание
съгласно чл.186, 187 и 124 КТ.
Сочи, че към други служители не са били предприети мерки при нарушаване на
трудовата дисциплина, а спрямо ищцата е инициирана процедура по налагане на
дисциплинарно наказание, без тя да е нарушила трудовата дисциплина. Поради това счита,
че е налице неравно третиране и дискриминация, което е в нарушение на закона и допуска,
че това е израз на реваншизъм заради сигнали за нередности, подадени от ищцата и други
бивши служители в УНСС.
Отбелязва, че при определяне на наказанието ответникът не е взел предвид, че ищцата
няма предходни нарушения, освен едно, за което наказанието е отменено от съда, и че е
обичан и уважаван от студентите преподавател.
С оглед изложеното моли да се уважи предявеният иск, като заповедта и наложеното с
нея наказание бъдат отменени като незаконосъобразни, и да се присъдят сторените по
делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен отговор/ОИМ/ с вх.№ 83982/10.3.2025г. застъпва
становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Оспорва,
че процесната заповед е издадена в съответствие с материалните предпоставки за това, в
законоустановения срок, от съответния компетентен орган, със законоустановеното
съдържание и мотиви.
Сочи, че в заповедта са описани всички нарушения на трудовата дисциплина, които са
констатирани от направените в тази посока проверки от съответните компетентни органи.
Отбелязва, че предоставянето на текстовете на писмото и жалбата от студентите до
ректорското ръководство на университета би било в нарушение със Закона за защита на
личните данни и поради тази причина съответните документи не са били показани на
ищцата.
Оспорва, че на ищцата не е била предоставена възможност да се запознае с ПВТР в
3
УНСС, както и с Правилника за дейността на УНСС, тъй като и двата нормативни акта са
публично достъпни на интернет страницата на университета, а на 30.4.2018г. ищцата е
декларирала писмено, че е запозната с текстовете на ПВТР в УНСС.
Счита, че позоваването на предишен сходен спор между същите страни е неотносимо
към текущия спор, тъй като все още няма влязло в сила съдебно решение, а също и че са
недопустими доказателствени средства събрани по друг спор.
Оспорва твърдението, че посочените в заповедта мотиви са бланкетни и не
конкретизират точно нарушението на трудовата дисциплина.
Твърди, че при налагането на наказанието е взел предвид критериите по чл.189 КТ.
Оспорва твърдението, че процесната заповед е израз на дискриминация спрямо
ищцата, а действията на работодателя – израз на реваншизъм поради предходни спорове
между същите страни.
Възразява срещу доказателственото искане на ищцата да се предоставят заверени
копия от искова молба по гp.д.№ 13765/2023г. на CPC, ведно с доказателства, протокол от
съдебно заседание и съдебно решение, тъй като те нямат отношение към текущия спор.
Счита искането на ищцата за допускане на гласни доказателства за недопустимо, тъй
като не е уточнено какви факти ще се доказват чрез тях.
Намира искането за предоставяне на цялото трудово досие на ищцата за нередовно и
ненужно.
Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при условията на довеждане за
установяване на изложените в ОИМ обстоятелства, свързани с извършената проверка по
подадените писма и жалби от студенти.
БЕЗСПОРНО Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че със Заповед № ЧР-594/5.4.2023г. на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като същата е връчена
на 14.1.2025г., както и че през периода ищеца е ползвала отпуски. Няма спор, че ищеца е
дала писмени обяснени преди налагане на наказанието и издаването на оспорената Заповед
по реда на чл.193 КТ. Няма спор между страните, че са във валидно ТПО към дата на
подаване на ИМ в съда, и че между тях се води предходен спор по наложено на ищеца
наказание „забележка“.
СПОРНИТЕ ФАКТИ са дали е мотивирана оспорената заповед, дали е извършено
нарушение на трудовата дисциплина от ищцата, законосъобразно ли е упражнено правото на
работодателя-ответник да наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, дали наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение от страна
на ищеца, за което е издадена оспорената Заповед.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на страните, че
всяка от тях следва да докаже положителните си твърдения и възражения наведени с ИМ и с
ОИМ, както следва:
Ищцата носи доказателствената тежест относно при наличие на обстоятелства, с които
4
се оспорват автентичността или съдържанието на представените от ответника документи,
следва да ангажира съответните доказателства.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание ,,предупреждение за уволнение”, включително наличие на
дисциплинарно нарушение от страна на ищцата, тежестта на това нарушение, спазването на
предвидената в закона процедура за налагане на наказанието, спазването на сроковете по
чл.194, ал.1 КТ и съответствието на наложеното наказание с принципа на пропорционалност.
УКАЗВА на страните, че са ангажирали доказателства за фактите и обстоятелствата
изложени от тях в ИМ и ОИМ.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ищцата с
исковата молба/ИМ/ и от ответника с отговора/ОИМ/ писмени документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за представяне на цялото трудово
досие, защото същото не е необходимо, доколкото няма спор между страните, че съдебни
дела по наложени наказания между страните са настоящото и предходно едно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за представяне на цялата преписка по
налагане на дисциплинарното наказание, защото е представена с ОИМ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищец за разпит на двама свидетели при режим
на призоваване, защото не става ясно какви факти и обстоятелства ще се доказват с разпита
им.
ОТЛАГА произнасянето на съда за 1-то о.с.з. по делото по искането на ответник за
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на изложените от
ответника факти и обстоятелства в ОИМ, след изслушване на становището на ищец какво от
ОИМ оспорва.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото открито съдебно заседание/о.с.з./.
УКАЗВА на страните, че най-късно в 1-то о.с.з. следва да уточнят възраженията си и
да направят доказателствените си искания, както и да ангажират доказателства, след което
губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекрати производството.
5
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и
бърз начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред
спорното производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата
страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с ***** Медиацията е лесен и достъпен
/безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно
изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство, като процедурата е
неформална и поверителна. В случай, че страните желаят постигане на резултат, който
зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може да се обърнат към
служителя по медиация към СРС на тел. **** който ще им помогне при избора на медиатор
от списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на Центъра по медиация в
удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС да се изпрати на страните на съдебните им адреси с призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6