РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Габрово, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500278 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260095 от 11.03.2021 г. по гр.д. № 1770/2020 г. по описа на Габровски
районен съд е допусната съдебна делба на съсобствен недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № ***, разположен в сграда № 5 построена в ПИ с идентификатор
№ ***, с административен адрес: бул. „*Т.“ № **, с предназначение: жилище, апартамент, с
площ от 68,39 кв.м., брой нива на обекта: 1, заедно с прилежащите му избено помещение и
таванско помещение, заедно с 3,07 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, при граници и съседи на жилището на същия етаж: № ***,
под обекта: няма, над обекта № ***, съгласно кадастралната карта на гр. Г. и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение от 30.09.2020 г., а съгласно нотариален акт № 109/27.02.1973
г., т. 1, д. № 200/73 г. на районен съдия при Габровски районен съдия, вписан на 27.02.1973
г. на парт.кн. том 138, стр. 337 – АПАРТАМЕНТ № *** на жилищен блок „Х.“, намиращ се
в гр. Г. на бул. „А.“ № **, състоящ се от две стаи, дневна и сервизни помещения с обща
квадратура 68,39 кв.м., заедно с 3,07 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
1
върху държавна земя, при съседи: отгоре- Л.Ц.О., отдолу – мази, изток – бул. „А.“, запад –
двор, север – Т.Сл. Т., юг – Т.С. П.и стълбище, ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ при съседи, отгоре:
Т.С.. П., изток – бул. „А.“, запад- коридор, север – Г.Г.К., юг- С.К.Ц.и ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ при съседи: отдолу – С.Ст. Д., изток – улица, запад – коридор, север –
П.К.П., юг – С.Ст. Д., жилищна сграда и мястото, съставляващи Парцел ІІІ в кв. 43 по плана
на гр. Г., целия парцел, съдържащ 1279 кв.м. между АН. СТ. П., ЕГН ********** с адрес в
гр. Г., ул. „Д.“, бл. **, при квота: ½ ид.ч. и Й.С.К., ЕГН **********, с адрес село Н., община
Г., при квота ½ ид.ч.
Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба вх. № 261205 от
15.04.2021 г. в срок от Й. СТ. К., чрез адв. Г.Ч.. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно, като съдът погрешно е интерпретирал фактите и доказателствата по
делото, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Твърди, че съдът неправилно
е допуснал извършването на съдебна делба на оставения му в наследство от родителите му
недвижим имот. В противоречие с фактите, доказателствата и твърденията на страните е
постановен съдебния акт, който възприема тезата за наличие на съсобственост между
съделителите АН. СТ. П. и Й. СТ. К. при равни квоти по ½ ид.ч.
Счита, че въпреки, че е първоинстанционния съд е приел за разглеждане
възражението за нищожност на сключения между страните договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот, като привиден, прикриващ сключен между страните договор за
заем, съдът е възприел, че липсва оспорване на представения от ищцовата страна
нотариален акт, с който последната е придобила ½ ид.ч. от процесния имот. Твърди, че
решението е вътрешно противоречиво и необосновано. Категорично са оспорили договора
за покупко-продажба, като са посочили, че той е привидна сделка по действителен договор
за заем. С недопускането на доказателствените искания за свидетелски показания и справка
от Централния кредитен регистър е налице съществено процесуално нарушение.
Счита за неправилен извода на съда, че по делото не е установено наличието на
„начало на писмено доказателство“. Твърди, че такива документи са представени и това са
представените от ищеца нотариален акт за покупо- продажба на недвижим имот и
учредяване право на ползване, удостоверение за данъчна оценка, разписка и договор за
направени подобрения. Продажната цена за ½ ид.ч. от апартамента е 5 000,00 лв., което е
значително по-ниско от тази на данъчната оценка за ½ ид.ч. от имота – 7 714,80 лв., като
същата явно съвпада с направените разходи за подобрения на процесния имот, който не
оспорват за сумата от 5 800,00 лв. Ангажираните доказателства от ищеца установяват друга
воля на страните по оспорваната сделка, различаваща се от отразената в нотариалния акт.
Твърди, че сумата от 5 000,00 лв. никога не е била заплащана от ищцата на ответника,
нито преди сделката, нито след нея. Сумата от 5 800,00 лв. е била използвана за ремонтни
дейности по жилището. Моли да се отмени първоинстанционното решение, като
незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС.
2
Претендира разноски за двете инстанции.
Със становището по предварителния доклад прави възражение, че сделката е
привидна и е налице договор за заем,в кото имотът е прехвърлен с цел обезпечение до едно
евентуално бъдщо връщане на паричния заем в неопределен период от време. Сделката е
нищожна и ищецът по делото не е действителен собственик на имота, което прави исковата
претенция недопустима.
Отговор на тази въззивна жалба е постъпил от адв. В.И. от ГАК като повереник на
АН. СТ. П.. Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и моли да се потвърди
обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно. Договорът за покупко –
продажба на недвижим имот и учредяване право на ползване е сключен при ясно изразена
воля на страните, без да бъдат обвързани по начин различен от договорения и официално
удостоверен. Претендира разноски.
Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Пред Районен съд - Габрово е предявен иск за делба с правно основание чл. 341 от
ГПК във вр. с чл. 34 от ЗС.
Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на процесния имот, при обикновена
съсобственост. Съсобствеността е възникнала по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот и учредяване на право на ползване при равни идеални части. В процесния
имот ищцата е извършила със собствени лични средства и без противопоставяне от страна
на продавачът Й.К. значителни действия по подобряване на имота на обща стойност
5800,00 лв. Моли да се допусне делба между страните за процесния имот.
Като доказателства за наведените твърдения са представени заверени копия на
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот и учредяване на право на ползване
№ 11, том ІV, рег. № 11849 дело № 516 от 15.11.2017 г. на Нотариус С.В.с район на
действие, район на Габровски районен съд.; договор за изработка и монтаж на PVC дограма,
схема № 15-896151-30.09.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и
удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Други доказателства не са
ангажирани.
В отговора на исковата молба и последвалото становище от страна на ответника се
твърди, че ответникът е поискал заем от ищцата в размер на 5 000,00 лв., за да направи
ремонт на наследствения му апартамент. Последната е поискала някаква „гаранция“, поради
което е била прехвърлена ½ ид.ч. от жилището, което е послужило като обезпечение по
устната договорка за заем.
За да допусне делба между АН. СТ. П. и Й. СТ. К. първоинстанционният съд е приел,
че от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба по безспорен начин се е
3
установило, че ищцата е придобила ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, прехвърлена и
възмездно от ответника, по силата на сключен между тях договор за покупко-продажба.
Представеният и неоспорен от ответната страна нотариален акт се ползва с материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК за изявления пред нотариуса и за за
извършените пред него действия, т.е досежно ясно и недвусмислено изразената от страните
по сделката воля за прехвърляне на правото на собственост. Чрез извършената продажба на
½ ид.ч. между страните е възникнала съсобственост върху имота, тъй като след сключване
на сделката ответникът продължава да е собственик на другата ½ ид.ч. от имота.
Приел е за неоснователно и недоказано възражението за привидност, а оттам и за
нищожност на договора за покупко-продажба, като прикриващ сключен между страните
действителен договор за заем. Не са ангажирани доказателства, които са годни да установят
твърденията за друга воля на страните по оспорваната сделка, различаваща се от отразената
в нотариалния акт и изразяваща се в постигане на съгласие за сключване на договор за заем
между тях. Приема, че не се е установило „начало на писмено доказателство“, тъй като не е
представен документ, в който макар привидността да не е призната, са обективирани други
изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна, т.е че е
възможно страните по нея да не са желали настъпването на последиците й и да са направили
волеизявленията привидно. При недоказана нищожност на сключения договор за продажба
на ½ ид.ч. от процесния имот, съдът е приел, че предявеният иск за делба се явява
основателен и доказан и следва да се допусне неговата делба при квоти по ½ за ищцата и ½
за ответника.
Така мотивиран първоинстанционният съд е постановил своя акт, като е допуснал
процесният имот до делба.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдебната делба е особено исково конститутивно производство, по реда, на което се
установява и принудително осъществява потестативното право за делба. В съдебната делба
са допустими доказателствени средства на общия исков процес без каквито и да било
ограничения. За да се допусне делба следва по безсъмнен начин да се установи наличие на
съсособственост върху делбения имот.
Наличието на съсобственост е поставено под съмнение с наведеното възражение, че
сделката е нищожна и ищцата по делото не е действителен собственик на имота, както и че
4
договорът за покупко-продажба прикрива договор за заем.
По делото не са представени доказателства, които да установяват, че договорът за
покупко-продажба на апартамента е симулативен, нито че е сключен като обезпечение на
договора за паричен заем. В тежест на ответника е да докаже, че съществуват доказателства
за твърдяното от него, „обратно писмо“ или „начало на писмено доказателство“. Не са
посочени никакви писмени документи, които да правят вероятен извода за привидност на
съглашението, отразено в нотариалния акт, нито за наличието на прикрито съглашение.
При липсата на писмено доказателство „contra letter“ изводите на съда трябва да се
опират на събраните по делото доказателства относно извършените от страните действия, от
които да се извлече основанието им. След обсъждане на събраните по делото доказателства
относно прехвърлянето на правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот на
ищцата, при липсата на обратен документ или начало на писмено доказателство се приема,
че ищцата е станала съсобственик по силата на подписания нотариален акт. От
представеното по делото заверено копие на същия е видно, че той е сключен на 15.11.2017 г.
Твърденията на ответника са,че е прехвърлил собствеността на имота си, с цел обезпечение
по договор за заем в размер на 5 000,00 лв. не се доказват, тъй като се представя договор за
изработка и монтаж на PVC дограма от 25.07.2018 г., сключен между ЕТ „А. Й.“ и АН. СТ.
П., т.е сумата за извършваните ремонтни дейности в имота е била използвана близо девет
месеца по-късно. Обикновено обезпечаването на паричното задължение предхожда
предоставянето на самите парични средства. От твърденията на ответника се установява, а
това не се оспорва и от ищцата, че отношенията между страните са били близки по време на
извършване на прехвърлянето на недвижимия имот. Те са живели в едно домакинство от
2013 г. През м. Ноември 2017 г., ответникът решава да прехвърли половината от придобития
си по наследство недвижим имот. Направеното правоизключващо възражение относно
нищожността на договора за продажба по нотариален акт № 11 от 15.11.2017 г. на нотариус
с район на действие ГРС трябва да бъде установено чрез пълно доказване, но такова не е
проведено по делото.
За да се отхвърли възражението, че сделката за прехвърляне правото на собственост
върху процесния имот е извършена в обезпечение на паричен дълг по твърдяното главно
правоотношение по договор за заем е следвало ответника да се установи факта на
съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора,
различен от предвидения в закона. Когато се твърди, че сделката за прехвърляне на
собственост върху имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ответникът следва да
установи твърдяното заемно правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот,
извод за които факти следва да бъде изведен от съвкупната преценка на представените по
делото доказателства. /Определение № 341 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3061/2020 г.,
III г. о., ГК, решение № 470 от 16.01.12 г. по гр. дело № 1318/10 г. на Четвърто г. о. на ВКС/.
Във връзка с горното, съдът намира, че първоинстанционият съд е постановил едно
5
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на въззивната жалба направените от жалбоподателя
разноски следва да бъдат оставени в негова тежест. Разноски се дължат на ответника по
въззивната жалба, за което има договор за правна защита и съдействие, с който се
претендират 400,00 лв. –адвокатски хонорар за защита по въззивна жалба.
На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от Районен
съд – гр. Габрово е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260095 от 11.03.2021 г. по гр.д. № 1770/2020 г. по
описа на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Й.С.К., ЕГН **********, с адрес село Н., община Г. да заплати на АН. СТ.
П., ЕГН ********** с адрес в гр. Г., ул. „Д.“, бл. ** направените по делото разноски в
размер на 400,00 лв. /четиристотни лева/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6