Р Е Ш Е Н И Е
№ ….. 11.08.2016г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд IІ – ри граждански състав
На
дванадесети май 2016 година
В
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ Т.
при
участието на секретаря М.М.
като
разгледа докладваното от съдия Т., гражданско
дело № 2122 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по
чл. 108 от ЗС, чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата – С.С. твърди, че е собственик на недвижим имот в гр. Ш., община К., а именно: Дворно място с площ от кв.м, което по сега действащия устройствен план, одобрен със Заповед № г. на община К., съставлява УПИ .- в кв. по плана
на гр. Ш.. За да удостовери правото си на собственост представя Нотариален акт № от г., том , рег. №, дело № г. и Нотариален акт № от г., том , рег. №, дело № г. на н.П.К. Изразени са
твърдения, че С. е собственик на целия недвижим имот на основание давностно владение и наследство
от Д. Т. С. и дарение от М. Д. Ц. и М. П. С.. Предходен собственик на имота бил
Д.Т.С. (поправено с изявления в първото заседание), като след неговата смърт
останали като наследници М. Д. Ц. и Т. Д. С.. Последният починал през г. и оставил за свои наследници ищцата и
нейната майка – М. П. С.. В първото по делото съдебно заседание ищцата поясни и
допълни исковата си молба като заяви, че претендира собственост по наследствено
правоприемство от баща си Т. Д. С. и дарение от майка си М.С. и леля си М. Ц.
Поправи повторението на името Т. Д. С. в исковата молба, като посочи, че общият
наследодател и предходен собственик на имота е бил дядо й – Д. Т. С., който
след смъртта си е оставил за наследници – Т. Д. С. (син) и М. Д. Ц.(дъщеря).
Тъй като те не разполагали с документ за собственост на дворното място, което
са получили в наследство, са съставили представените по делото нотариални
актове по обстоятелствена проверка.
Ищцата излага твърдения, че ответниците Д.Н.П. и Б.С.П.
са наследници на С.
П. и като такива са съсобственици
на имот УПИ ., който се намира на североизток спрямо процесния имот. Проблемите от този имот идвали от бившия собственик
– С.П. и неговата съпруга Д.П.. Със своите действия последните грубо нарушавали
и продължавали да нарушават правото на собственост на ищцата, като от една
страна завземали от нейното място по продължението на границата между имотите
първоначално с телена ограда, а след това и с бетонна. От друга страна те
ползвали имота на ищцата като го засаждали с различни растения и извличали
облаги от него въпреки изричното несъгласие на тогавашния собственик – бащата
на ищцата Т. С.. Многократно били провеждани разговори със С. П. вкл. и в
присъствието на кмета на гр. Ш. да премахне незаконно изградената ограда, както
и насажденията, които били засяти и пречели на ищцата да отдаде имота си под
наем. Д. и С. Попови изградили врата към дворното място на ищцата и дори
поставили временно басейн. В резултат на непрекъснатото неразбирателство между
страните, родителите на ищцата възложила на геодезист да измери разстоянията с
цел да се отстрани всяко съмнение относно реалните граници на имота. Родителите
на ищцата искали да отдадат имота под наем, тъй като не живеели в гр. Ш. и
имало желаещи, но поради отправени заплахи от С. П. същите се отказвали. След
смъртта на С. П. покана за доброволно премахване на незаконната ограда е била
отправена и към Б.П., но последният също отказал да я премахне.
Всичко
това пораждало у ищцата правния интерес за завеждане на настоящото дело и
реализиране на правата й по съдебен ред.
По
отношение на третия ответник – Л.Т.С. ищцата излага твърдения, че е собственик на
имот УПИ и е съсед на ищцата от югозапад. Последният бил построил на границата
с процесния двор редица масивни постройки, без да са спазени необходимите
отстояния. При извършването на частната експертиза било установено, че част от
тези имоти навлизали в границите на дворното място, собственост на ищцата.
Наскоро бил извършен ремонт на покривното пространство на тези сгради и ищцата
установила, че покривът навлизал в нейния имот на немалко разстояние и на
практика тази част оставала неизползваема. С тези си действия, въпреки противопоставянето на г-жа С., този
ответник също нарушавал
правото й на собственост и това пораждало за нея правния интерес да търси реализацията му по съдебен ред.
След
указания на съда и уточнителна молба ищцата предявява следните претенции:
Моли
съдът да осъди Д.Н.П. и Б.С.П. да й предадат владението на незаконосъобразно
владяната от тях реална част от имот, собственост на ищцата - Дворно място с
площ от кв.м, което по сега действащия
устройствен план, одобрен със Заповед № г. на община К., който съставлява УПИ в
кв. по плана на гр. Ш, находящо се на, при граници на имота: улица, УПИ, УПИ, УПИ, УПИ и имот.
Уточнява, че реалната част, която иска да ревандикира е от кв.м. и посочва в
първото по делото заседание, че тази част се намира на Приложение № от изготвената техническа експертиза и е
защрихована в синьо.
Моли
съдът да осъди Д.Н.П. и Б.С.П. да премахнат направената от тях ограда между
техния имот и този на ищцата, а именно оградата между УПИ и УПИ и двата в кв. по
плана на гр. Ш и находящи се на адрес и на № (), тъй като оградата навлизала в дворното
място на ищцата.
Моли съдът да осъди Л.Т.С. да премахне частта от покривите на сградите,
находящи се в собствения му УПИ в кв. по плана на гр. Ш., построени на границата с имота на ищцата - УПИ,
означени на представената скица като „", която част навлизала в имота на ищцата.
Предявява
иск за паричната сума от 7200 лева за периода от г. до г. срещу ответниците,
поради неоснователното ползване на имота й, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба. Уточнява, че сумата от 6000 лева
претендира от Д. и Б. П., а сумата от 1200 лева от Л.С..
Моли
съда да осъди Л.Т.С. да й заплаща сумата от 20 лева месечно като обезщетение за
ползване на част от процесния имот, в която част навлизали неговите сгради,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска и коригирани
ежегодно спрямо ръста на инфлацията в страната.
С
Определение № от г. производството беше
прекратено по отношение на последната претенция на ищцата – за заплащане на обезщетение за бъдещ период. Същото
не е обжалвано и е влязло в сила.
С
Протоколно определение г. на основание чл. 232 от ГПК беше прекратено производството
и по отношение на иска за обезщетение за неоснователно ползване на имота срещу Л.Т.С.
за сумата от 1200 лева. Същото не е обжалвано и е влязло в сила.
В
срока по чл. 131 от ГПК са представени отговори от тримата ответници.
Ответникът
Л.Т.С. възразява срещу така предявените искове. По отношение на негаторния иск
за премахване на част от покривното пространство заявява, че видно от
приложеното копие-извадка на регулационен план на гр. Ш. /предходен/ одобрен
със Заповед №. г. в собствения му имот .- ., . . в кв. /идентичен с УПИ № кв. по плана от год./ построените в имота сгради представляват
стари постройки и са съществували още при предходния план - год. Собственикът на имота на ищцата тогава и
неин наследодател Т. Д. С. не се е противопоставил по никакъв начин на
съществуването на изградените в имота му постройки. Несъстоятелни били
направените възражения и искания от страна на настоящата собственица /от г./ и
ищца в образуваното производство, при условие, че в продължение на повече от години никой не се е грижил за имота. Тъй като
никой не посещавал имота на ищцата, същият е поддържан от съседите, за да не
става пустеещ, както е изоставен и в момента. До два метра около изградените
постройки в имота се косяла тревата целогодишно, за да не се развъждат змии,
които има опасност да навлязат в съседни дворове и домове.
За
подмяна на покривните материали, каквато Л.С. е извършил на построените в имота
му сгради с цел запазването им от самосрутване, не се изисквало издаване на
Разрешение за строеж съгласно чл. 151 ал. 1 т. 2 от ЗУТ. Поради тази причина е
извършена подмяната на покривните материали без наличие на такова, като не е
променяна по никакъв начин конструкцията на сградите. Това лесно можело да се
установи и от назначената по делото СТЕ.
На
основание всичко изложено ответникът Л.С. моли съда да постановите решение, с
което да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани.
Претендира за направените съдебни и деловодни разноски в настоящия процес
съгласно списък на разноски.
Ответницата
Д.Н.П. оспорва исковата молба като нередовна и счита, че предявените искове
срещу нея са недопустими. Тя никога не е била собственик на съседния имот УПИ. Собственик на УПИ е бил П. Ш. П., който на г., с
нот. акт №, том , дело № г. на К.районен съдия дарява имота на внучка си – П. С.
П., която от своя страна през г. с нот. акт №, том дело № г. на К. районен
съдия, дарява ид.части от правото на собственост върху имота на брат си - Б.П..
Правото на собственост на П. С. П. и Б.С.П. върху УПИ ., с площ от . кв.м, е
установено и с констативен нотариален акт по документи, № ., том , рег.№, дело
№ г. на н.П.К. От това следва, че Д.П. не притежава, а и никога не е притежавала
каквито и да е вещни права върху УПИ, което я правило ненадлежна пасивно
легитимирана страна по предявените против нея искове. С молба от г. чрез
процесуалния си представител заявява още веднъж, че не е нито собственик, нито
титуляр на правото на ползване върху имот УПИ и живее в гр. П.
На
следващо място, ако съдът счете исковете за редовни и допустими, то ответницата
ги оспорва като неоснователни, тъй като ищцата не можела да обоснове наличието
на първата предпоставка, необходима за уважаването на всеки един от тях, а
именно - да се легитимира като собственик на УПИ.
Ответникът
Б.С.П. оспорва исковете като нередовни, недопустими и неоснователни на същите основания,
както и Д.Н.П.. Всъщност отговорите на тези ответници са идентични, като дори
недопустимостта на исковете срещу Б.П. се основавала на факта, че майка му не
била собственик на съседния имот УПИ.
По
същество и двамата ответници – Б. и Д. Попови твърдят, че ищцата няма право да
предявява петиторни искове срещу тях - не била собственик на имота, тъй като
владението й не било спокойно и несмущавано. Поради същата причина и М. Ц. и М.С.
не са придобили процесния имот УПИ по давностно владение и така прехвърлянето
на техните идеални части чрез дарение на ищцата не произвеждало действие. В заключение
следвало да се направи извод, че констатациите, направени от Н.П.К. по
нотариално дело № г., са градени на базата на лъжливи свидетелски показания и че
ищцата и посочените като съсобственици в Нотариален акт № , том , рег. №, нот.
дело № г. М.Д. Ц.и М. П. С., не са придобили на основание давностно владение правото
на собственост върху УПИ -,
представляващ дворно място, цялото с площ от кв.м. Като последица от това, че и трите не са
притежавали съответни квоти от правото на собственост следва и че с
разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт № , том , рег. №, нот.
дело № г. на н.П.К. М. Д. Ц. и М. П. С. са прехвърлили на ищцата идеални части
от право на собственост, който самите те не са притежавали.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По исковете по
чл. 108 от ЗС срещу Д.Н.П. и Б.С.П..
В
тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния имот и че той,
респективно реална част от него се държи от ответника, а в тежест на ответника
е да докаже, че има основание за владението си.
Ревандикационният
иск е иск на невладеещия собственик срещу владеещият несобственик. С него се
цели осъждане на ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ/имот.
По
отношение на този иск съдът намира, че ищцата доказа пълно и главно, че е собственик
на имот УПИ поради следните аргументи:
И
в исковата молба и в уточненията в първото по делото съдебно заседание ищцата заяви,
че се позовава на наследствено правоприемство от Т. Д. С. (баща) и дарение от М.
Д. Ц. () и М. П. С. (майка). Поради липса на титул за собственост на нейните
наследодатели – дядо й Д. С. и баща й Т. С. същата заедно с другите две
молителки се сдобила с констативен нотариален акт №, том , рег. № по дело № г.
на н.П.К.
Видно
от Удостоверение за наследници № от г. Т.Д. С. е оставил за наследници М. П. С.
– съпруга и С.Т.С. – дъщеря.
Видно
от Удостоверение за наследници № от г. Д
ТС. е починал презг. и е оставил за наследници децата си – М., И.и Т. и съпруга
– С.. През г. е починала дъщеря му – И.,
през г. и съпругата му, а през г. умира и сина му Т.. Така единствените
останали наследници на общия наследодател – Д. С., респективно на Т. С. са
именно ищцата и нейната майка – М.С. и леля – М. Ц.
Констативният
нотариалния акт е издаден на г. след обстоятелствена проверка от страна на
нотариуса чрез разпит на трима свидетели (вж. л. 101 и л. 102 от делото) т.е.
след смъртта на Д. Т. С. и сина му Т. Д. С.. Видно от него молителките и
останали единствени наследници на общия наследодател Д. С. са признати за
собственици на основание „давностно владение и наследство от Д. Т. С.“. В хода
на делото ищцата поясни, че давността е изтекла още преди дядо й да почине т.е.
давността в нотариалния акт е установена по отношение на Д. Т. С.. Съгласно
Тълкувателно решение № г.от г. дело № по описа за г. на ОСГК на ВКС правото на позоваване на придобивното
основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на
владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя
преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически
състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но
е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в
наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците
да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са
продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита
от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на
наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от
наследодателя.
Разпитаните
пред нотариуса свидетели съгласно изготвения от нотариуса протокол заявяват, че
познават описания имот и знаят, че молителките го притежават „по наследство“ от
Д. С., като същите са продължили владението. Всички свидетели заявяват, че не
знаят да е имало спорове за собственост за процесния имот.
Съгласно
Тълкувателно решение № от г. на ВКС по
тълк. д. № г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса
за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти.
При
направеното оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна – Д. и Б. П., без да намира приложение
редът на чл. 193 от ГПК.
Призованите
по тяхно искане двама свидетели, същите, които са били разпитани и в
нотариалното производство, не обориха констатациите на нотариуса.
Свидетелят
С. И. И. (разпитан и в съдебна зала) заявява, че знае дядо Д. да е обработвал
това място и в тези граници много години. Пред съда отново потвърждава, че имотът
се знае, че е на С. „“. Никога не е чувал С. П., да твърди, че този имот не е
на ищцата или нейните роднини. По отношение на оградата заявява, че преди 2-3
години е било направено трасиране на имота по изрично искане на Т. С., а
оградата била изградена малко след това. Присъствал е на среща, на която е
видял, че има поставен басейн в процесното място, а Т. С. предупредил С.П. да
премахне насажденията. Добавя, че малини и къпини нямало отпреди година и
половина т.е. след г. не е имало
насаждения в имота на иищцата.
Свидетелят
Р.С.Ш. е по-лаконичен в показанията си, като твърди, че познава С.С. и знае от
баща си, че имота е неин. Оградата се появила преди 3-4 години.
В
съдебно заседание беше разпитана и свидетелката П.И.П., която притежава имот в
съседство с процесния. Тя твърди, че е виждала само едно от децата на Д. С. да
идва да обработва земята там – М., като по-рано преди да почине е идвала и И.
(другата дъщеря на общия наследодател). Заявява, че никога не е виждала Т. С., но
знае че е син на Д. С., а процесният имот никога не е виждала да е бил ограден.
Къщата в съседния имот – УПИ била изградена преди г. и тогава не е имало ограда. После заявява,
че защрихованото пространство, където е посочено да съществува такава към
момента е изградена от чичо й – С. П.. Разказва, че тъй като процесния имот
започнал да пустее, тя и чичо й получили разрешение от М. да го обработват.
Това станало около г. –г. С. П. посадил
там ягоди и малини, но преди повече от години. С тези показания свидетелката
потвърждава думите на останалите, а именно че процесният парцел и тези, които
се намират в съседство са на роднини, като от думите й личи, че никога не е
имало спор, че УПИ e бил на Д. С., а
след това на децата му.
За
собствеността на имота свидетелства и майката на ищцата, която казва, че
процесният имот е наследствено място от свекър й. Признава, че със семейството
си са живеели далеч и само са наглеждали имота. Последният спор бил през г. малко преди да почине съпруга й. Следва да
се отбележи, че през същата година е починал и С. П.. Единствено тя заявява, че
е виждала и ответницата Д.П. да обработва заедно със съпруга си С.част от
мястото. При споровете С. П. заявявал, че е имал разрешението на М.Ц. да сее
растения в част от двора, но самата свидетелка не била чувала за това от М.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се направи
категоричн извод, че ищцата е собственик на процесния парцел. Несъмнено е
доказано, че С.П. (баща на ответника на Б.П. и съпруг на Д.П.) е ползвал
приживе част от имота на ищцата, като го е засаждал с различни земеделски култури
и е го е обработвал. Съдът приема, че това ползване не е било с намерение за
своене на поземления имот. По делото няма доказателства за това. Още повече, че
периодът, през който същият е извършвал тези действия е било след като дядото
на ищцата е починал. С.С. заявява, че през г. дядо й претърпял инцидент и престанал да
обработва мястото. П.П. казва, че е виждала през 90-те години да идва да го
обработва М., заедно със сестра си И. преди да почине през г. После е дала разрешение да се ползва от
съседите, за да не става „“ т.е. пусто място.
За
да бъде уважен иска за ревандикация, ищецът следва да докаже пълно и главно
освен, че е собственик на целия имот, но и че ответникът/ответниците упражняват
фактическа власт върху частта от имота, владението върху която искат да си
върнат.
От
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се доказа, че с построената
ограда от бетонни колове и бодлива тел има навлизане в имота на ищцата с кв. м. като по цялото протежение на имот УПИ навлизането
е с см. спрямо границата, определена според действащия план на гр. Ш.
Експертизата
беше оспорена активно само от пълномощника на Б.П., като оспорването целеше да
докаже, че същата не е компетентно изготвена, а именно че не са направени точни
измервания на място по отношение на местоположението на оградата и че има
съмнения за изходните точки по координатната система, които са използвани от
вещото лице. Същевременно нито една от страните не спори да има грешка в
посочената в кадастралния план граница, не се противпоставиха възражения за
приложението на регулацията или наличието на придаваеми части, които съдът да
изследва.
Настоящият
състав приема експертизата за обоснована и компетентна, както и че действително
построената ограда е в имота на ищцата и същата й пречи свободно да владее част
от него. По делото не беше доказано обаче ответниците да упражняват към
настоящия момент фактическа власт над тази реална част от кв.м., която се пада в процесното УПИ. Всички
свидетели по делото, а и самата ищца още в исковата молба описват ситуации, при
които фактически съседния имот се е ползвал от С П. - той е построил оградата
преди около години, той е отглеждал
различни растения в имота на ищцата и се е пререкавал с Т С.. След неговата смърт
през г. не се твърди да продължава
неоснователното ползване на част от процесния имот чрез засаждане на различни
култури, вече насадените са били премахнати, няма данни кой живее в съседния имот,
който от събраните по делото писмени доказателства се установява, че е
собственост на П. К. и Б.П. (брат и сестра и деца на посочения С. П.). За това
е съставен констативен нотариален акт, находящ се на л. 143 от делото. Ответницата
Д.П. заявява, че не била пасивно процесуално легитимирана да отговаря по иска,
защото не била собственик или ползвател на имот УПИ и към настоящия момент
живеела в гр. П.(вж. л. от делото). Това
разбира се няма отношение нито за допустимостта, нито за основателността на
един ревандикационен иск, но при тази защита на ответницата в тежест на ищцата
беше да докаже пълно и главно, че освен построената ограда, която й препречва
чисто материално достъпа до процесните кв.м. е налице и владение или държане по
смисъла на чл. 68 от ЗС от страна на Д.П.. Със същите аргументи съдът намира,
че неоснователен е иска за ревандикация в осъдителната му част и спрямо Б.П..
Доколкото по делото се установи, че собствеността на имота винаги е била на
ответника П. и на сестра му, то мислима е хипотезата, същият да е владял тази
реална част от съседния имот чрез другиго т.е. чрез баща си, който очевидно е
живеел в мястото и го ползвал. Няма категорични доказателства обаче това
владение, чрез държане от друго лице да е било несъмнено.
Поради
гореизложеното и съгласно ТР № от г. на
ВКС по тълк. д. № г., ОСГК, съдът намира, че следва да уважи ревандикационния
иск в частта по отношение установяване собствеността на имота, но да го
отхвърли по отношение на искането за осъждане предаване на владението на реална
част от кв. м., доколкото не се доказа
ответниците да владеят или държат т.е. да упражняват фактическа власт към
настоящия момент над тази реална част.
По исковете по
чл. 109 от ЗС срещу Д.Н.П. и Б.С.П..
В
тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота, както и че ответникът е
осъществил посоченото в исковата молба действие, което е неоснователно или
противоправно. В тежест на ответника е да докаже, че е преустановил действието
или премахнал нарушението.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че оградата в имота на
ищцата е била изградена от бащата на ответника – С. П.. За това свидетелстват
по-детайлно С. И. (кмет на гр. Ш.), П.П. – „тази ограда, която е защрихована,
чичо си я направи“ и свидетелят И.К. – „Имаше един възрастен човек в съседния
имот, който си беше сложил басейн в имота на С. Защрихованата ограда беше
прясна, преди години е правена оградата
…видях само като я строеше.“
След
смъртта на С. П. оградата е продължила да съществува – на разстояние около см. навътре в имота на ищцата спрямо
регулационната линия между двата имота – това се установява
несъмнено от изготвената експертиза. Ищцата твърдеше още в исковата си молба,
че е отправила изрична покана до Б.П. да премахне оградата, но последвал отказ.
Не бяха ангажирани доказателства по делото за този факт. Въпреки това съдът намира,
че ответникът като съсобственик на съседния имот – УПИ следва
да премахне оградата за своя сметка. С получаване исковата молба от съответника
П., която може да се възприеме и като покана до същия, той е можел да
преустанови неоснователните действия. Въпреки това е продължил да ги поддържа,
като не е премахнал построената от починалия вече ползвател на имот УПИ С. П..
Следва да се отбележи, че ответник е не само лицето, което по твърдение на
ищеца е извършило неоснователното действие, но и лице, което поддържа това
неоснователно действие. Очевидно като съсобственик на съседния имот и на основание
чл. 50 от ЗС, поддържайки неоснователно изградената ограда в имота на ищцата от
бившия ползватели негова баща, същият следва да я премахне. От друга страна
ответника Д.П. се доказа, че не е собственик или вещен ползвател на съседния
имот. Няма данни и същата да е извършила нарушението, поради което искът по чл.
109 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По исковете по
чл. 59 от ЗЗД срещу Д.Н.П. и Б.С.П..
По
исковете за обезщетение поради неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника,
както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже
основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.
Предмет
на доказване е фактът, че ищецът е собственик на процесния имот, че ответникът
ползва имота или реална част от него фактически без наличие на правно основание
за това. Ищецът следва да докаже и размера на обезщетението, която се изчислява
на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал
ползата от принадлежащото му право на ползване на имота т.е. наемната цена на
този имот. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимата сума.
Съдебната
практика е категорична, че чл.59, ал.1 ЗЗД се прилага по отношение на
неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем и
възникнало като последица от ползване на чужд недвижим имот при липса на
валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си
служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето
лице – ТР 82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл са: Решение
№ 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822/2009 г., ІІІ г.о., решение № 193 от
02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291 от 02.08.2011 г. по
гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о.
По
делото беше пояснено в първото по делото заседание, че неоснователното ползване
на имота за периода г. –г. се е осъществявало
чрез засаждане на част от имота на ищцата със земеделски култури (което се
твърди да е правено от Д. и С.П.още в исковата молба), а след г. се изразявало
във владението на въпросната реална част от кв.м. от страна на Б. и Д. П. Беше поискана и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли средния пазарен наем
за ползването на УПИ.
Това
обезщетение ищцата претендира от ответниците в качеството си на собственик на
имота. Въпреки това процесният период, за който е поискано обезщетението в
по-голямата си част попада във времето, когато парцела не е бил нейна
собственост въобще. Същата го придобива в цялост на г. съгласно обсъдения
по-горе констативен нотариален акт. Само поради това че не се доказва за периода
от г. до г. процесният имот да е бил собственост на ищцата,
а след това – до г. да е била владяна кв.м. реална част от ответниците, искът следва
да се отхвърли изцяло. Дори и да се предположи, че ищцата действа като
наследник на баща си, то искът по чл. 59 от ЗЗД би бил допустим по приницип, но
неоснователен. Доколкото щом претенцията за вреди от непозволено увреждане може
да се наследи, то и облигационното искане за обезщетение от неоснователно
обогатяване също – то не е с оглед на личността. В този случай ищцата не би
могла да претендира повече от обема права, който е имал баща й. Последният е
притежавал ид.част от мястото, а от събраните по делото гласни доказателства и
приобщен снимков материал не се установява да е обработвано цялото място –
свидетелят К. заявява „По цялата ограда на двете къщи имаше насадени малини,
къпини“; свидетелката П. заявява, че са имали разрешение от сестрата на Т.С.,
която също е притежавала в периода г. ид. част от имота, да обработват мястото. На
основание чл. 204 от ГПК беше направен оглед и бяха приобщени снимки,
предоставени от ищцата. Съдът намира, че това са веществени доказателства,
които ГПК не урежда нарочно и отделно, но ги предпоставя като необходими и
допустими доказателства –вж. Ж. С., Българско гражданско процесуално право. От
тях ясно личи, че не цялото място е обработвано, а само част (видимо
половината) от него, като не може да се определи и не бяха представени
доказателства дали това е препятствало бащата на ищцата да ползва своята ид. част.
Поради
гореизложеното исковете по чл. 59 от ЗЗД срещу ответниците следва да се отхвърлят
изцяло. Обсъждането в този случай на експертизата се явява ирелевантно.
По иска по чл. 109
от ЗС срещу Л.Т.С..
По
този иск от приетата по делото съдебно – техническа експертиза безспорно се
доказа, че сградите на ответника се намират на границата с имота на ищцата, но
не навлизат в него, а променените покривни материали – покривна ламарина
навлиза в съседния имот, както следва: от сградата, означена като МЖ навлизат см.
или кв.м., от сградата, означена като ПС навлизат см. или кв.м. и от сградата, означена като 2ПС
навлизат см. или кв.м. Отбелязано е, че
така построените сгради са в режим на търпимост съгласно § 127 от ЗУТ.
Защитата
на ответника, за който не е спорно, че е собственик на сградите, не оспори експертизата
в тази част, а твърди че тези покривни конструкции са направени, за да се
защитят сградите от самосрутване. С призования и разпитан свидетел – К. целеше
да докаже, че въпреки наскоро направената подмяна на покривите, няма промяна в
разположението им, в което същите са съществували в продължение на 40 години и
не е имало противопоставяне.
В
Решение № . от г. на ВКС по гр.д. № г. I ГО
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че собственикът на
терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това
пространство на стрехата на съседа само по себе си съставлява достатъчно
основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл.
109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от
това дали ще застроява имота си и как. Това е навлизане в чужд имот без
съгласието на собственика му и винаги съставлява неоснователно действие, освен
ако той не е дал изрично съгласие за това. Настоящият състав споделя тези
аргументи още повече, че решението представлява задължителна съдебна практика
на ВКС.
Фактът,
че за сградите са в режим на търпимост не може да промени този извод, доколкото
по аргумент на по силното основание дори и да е налице блаогустройствена
допустимост на строеж, ако той засяга правата на трети лица, то те могат да се
защитят с негаторен иск по чл. 109 от ЗС. В този смисъл Решение № от г. по гр.д. № г. II ГО
на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК.
Ето защо искът следва да бъде уважен
изцяло, като ответникът премахне за своя сметка посочената част, от покривите,
която навлиза в имота на ищцата.
По разноските:
Oтговорността за
разноските по делото представлява по правната си същност облигационно отношение
между страните в процеса, по силата на което едната страна, в чиято полза съдът
е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати направените
разноски. Следва да се претендират обаче само разноски, които са направени във
връзка с държавни такси и искания за събиране на доказателства пред съда, а не
всички направени разноски от страните още преди образуване на делото.
Съобразно
уважената част от исковете на ищцата следва да се присъдят 480 лева разноски,
като 240 лева следва да заплати Б.П., 80 лева Д.П. и 160 лева Л.С..
Съобразно
отхвърлената част от исковете С.С. следва да заплати на Б.П. сумата от 325 лева
разноски и на Д.П. 525 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.С.П., с постоянен
адрес *** и настоящ адрес *** и Д.Н.П., с адрес ***, че ищцата С.Т.С., с ЕГН **********,
е собственик на Дворно място с площ от кв.м, което по сега действащия устройствен
план, одобрен със Заповед № г. на община К., съставлява УПИ . в кв. по плана на
гр. Ш., находящо се на, при граници на имота: улица, УПИ , УПИ, УПИ, УПИ и имот,
като ОТХВЪРЛЯ иска за предаване
владението на кв. м. реална част от
гореописания имот, разположени в защрихованото пространство между УПИ и УПИ на
скица Приложение , неразделна част от решението.
ОСЪЖДА
Б.С.П.,
с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** да премахне за своя сметка ограда
между УПИ в кв. по плана на гр. Ш. и УПИ
(по същия план), която навлиза от страна на УПИ на юг към УПИ в кв. , като ОТВХЪРЛЯ иска спрямо Д.Н.П. с адрес ***
като неоснователен и недоказан.
ОТВХЪРЛЯ
изцяло иска по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 6 000
за периода от г. до г. срещу Б.С.П. и Д.Н.П., поради неоснователното ползване
на имота й, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Л.Т.С., с адрес *** да премахне за своя сметка част от покрива, с който са
покрити сгради негова собственост и който навлиза в имота на ищцата, както
следва: от сградата, означена на скица Приложение № по делото като МЖ навлизат см. или кв.м., от сградата, означена като ПС
навлизат см. или кв.м. и от сградата, означена като 2ПС навлизат см. или кв.м.
Скица
№ , находяща на л. по делото е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Б.С.П.
с
постоянен адрес *** и настоящ адрес *** да заплати на С.Т.С., с ЕГН **********,
съдебен адрес ***, адв. Д. сумата от 240 лева разноски.
ОСЪЖДА Д.Н.П.
с
адрес *** да заплати на С.Т.С., с ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. Д.
сумата от 80 лева разноски.
ОСЪЖДА Л.Т.С.
с
адрес *** да заплати на С.Т.С., с ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. Д.
сумата от 160 лева разноски.
ОСЪЖДА С.Т.С.
с ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. Д. да заплати на Б.С.П. сумата от 325
лева разноски и сумата от 525 лева разноски на Д.Н.П..
Решението може да бъде
обжалвано пред С.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: