№ 9481
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110170535 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д...“ ЕООД срещу ЗАД „О...", с която са предявени
искове с правно основание чл.386, във вр. с чл.459 КЗ, за заплащане на сумата от 12 000 лв.,
представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение по сключен договор
застраховка „Трудова злополука“, съгласно Застрахователна полица №
050120020180068/13.06.2017 г., заедно със законната лихва за забава от деня на
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, от които 10 000
лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната от служителя на
06.06.2018 г. трудова злополука, както и разноски в размер на 2000 лв. по гр.д. №
51711/2018 г. на СРС и в.гр.д. № 13478/2019 г на СГС.
Ищецът „Д...“ ЕООД твърди, че на 13.06.2017 г. между ищеца в качеството му на
застрахован и ответното дружество ЗАД „О..." е сключен договор с предмет застраховка
„Живот“ със срок на действие от 00:00 часа на 14.06.2017 г. до 00:00 часа на 13.06.2018 г.
Обект на застраховката били две лица – служители на ищцовото дружество. Ищецът
изпълнил точно и добросъвестно своите задължения, като изплатил всички премии по
сключения договор. На 06.06.2018 г. настъпил пътен инцидент, представляващ и трудова
злополука, с единия от служителите на ищеца по сключената застраховка, за което било
постановено влязло в сила Решение № 175226/24.072019 г. по гр.д. № 51711/2018 г. на СРС,
119 състав. В производството като трето лице – помагач на страната на ответника е бил
конституиран и ЗАД „О...". С решението ищецът бил осъден да заплати сумата от 10 000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната от служителя на
06.06.2018 г. трудова злополука, както и разноски по делата в размер на 2000 лв., изплатени
на служителя Г Б Х. Непосредствено след настъпване на инцидента ищецът незабавно
уведомил застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и му предоставил
необходимите документи, но застрахователят отказал изплащането на застрахователно
обезщетение. Поради това моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата
1
от 12 000 лв., представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение по
сключен договор застраховка „Трудова злополука“, съгласно Застрахователна полица №
050120020180068/13.06.2017 г., заедно със законната лихва за забава от деня на
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „О..." е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Оспорва да е бил уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно събитие, като твърди,
че е узнал за него на 05.03.2019 г. с получаване на призовка за явяване по гр.д. № 51711/2018
г. на СРС, 119 състав. Оспорва исковете като твърди, че няма основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя по застраховка „Трудова злополука“. Посочва, че се касае
за сключване на задължителна застраховка, за която е налице нормативно установено
задължение на работодателя и същият няма качеството застрахован, поради което в негова
полза не възникват никакви права. Застраховани по полицата само работниците и служители
и само те могат да търсят обезщетение от застрахователя. Оспорва работодателят да е
материално правно легитимиран да предяви регресно притезание срещу застрахователя по
договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание искове с
правно основание чл.386, във вр. с чл.459 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
За да бъде уважени предявените искове следва да се докаже сключването на
задължителна застраховка „Трудова злополука“, настъпването на застрахователното
събитие по сключения договор за застраховка, възникване на регресни права във връзка с
вече платеното срещу застрахователя, т.е. че е удовлетворил пострадалия работник.
По делото не е спорно, че на 13.06.2017 г. между „Д...“ ЕООД и ЗАД „О..." е сключен
застрахователен договор под формата на застрахователна полица № 0501200201800068,
съгласно Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудов злополука“ и Общите условия за застраховка „Злополука“, секция I, Групова
застраховка злополука, подвид „Трудова злополука“. Не е спорно настъпване и на покрития
застрахователен риск „Трудова злополука“ във връзка с пътен инцидент, съставляващ и
трудова злополука, за който се е развило съдебно производство по гр.д. № 51711/2018 г. на
СРС, 119 състав, приключило с постановяване на влязло в сила решение, с което ищецът е
осъден да заплати на служителя Г Б Х сумата от 10 000 лв. за претърпени неимуществени
вреди от трудова злополука, настъпила на 06.06. 2018 година, ведно със законната лихва
върху главницата считано от предявяването на иска на 06.08. 2018 година до окончателното
й плащане, като решението е постановено с участието на „О...“ АД, като трето лице –
помагач на ответника.
Недоказана остана третата предпоставка за уважаване на предявените искове, а
именно възникване на регресни права във връзка с вече платеното срещу застрахователя, т.е.
че е удовлетворил пострадалия работник. Въпреки дадените от съда указания с доклада по
делото, ответникът не прояви съответната процесуална активност за доказване на
посочените факти.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че чл.52,ал.1 ЗЗБУТ/ Закон за
здравословни и безопасни условия на труд/ предписва задължителното сключване на
застраховка „трудова злополука”, по отношение на лица, чиято работа е в риск. Този текст
урежда административното задължение на работодателя да сключи застрахователен договор
за своя сметка, но в полза на своите работници, като поеме плащането на определените по
2
него застрахователни премии. Предмет на застраховане е животът и телесната цялост на
работниците. Именно поради този предмет – застрахованото лично благо, изплатената от
застрахователя сума се кумулира с обезщетението, което застраховащия работодател дължи,
тъй като не е уредена като имуществена отговорност- не е застрахована имуществената
отговорност на работодателя. Имуществената му отговорност при увреждане живота и
здравето на работниците при трудова злополука и професионална болест е уредена в чл.200
КТ. Нормата установява предпоставките за възникване задължението на работодателя, като
му възлага задължението да възмезди изцяло настъпилите вреди в резултат на трудова
злополука, респ. професионална болест. Наред с това, както бе обосновано чл.52 ЗББУТ
урежда административното задължение на работодателя да сключи застрахователен договор
за своя сметка, но в полза на своите работници, като поеме плащането на определените по
него застрахователни премии. С настъпване на правопроизводящият юридически факт –
трудова злополука или професионално заболяване- за застрахования се пораждат права към
застрахователя, но наред с това възниква и имуществената отговорност на работодателя.
Възможността за паралелното осъществяване на тези права се извежда от установеното с
чл.200, ал.4 КТ определящ, че от дължимото от работодателя обезщетение, трябва да се
приспаднат всички суми, получени от застраховката, поддържана от работодателя в полза
на работника. От така очертаната възможност се извежда и интереса на работодателя от
сключване на застрахователния договор, свързан с обезпечаване на определена сума, която
да покрие част от дължимото при уврежданията, получени от работника при настъпване на
застрахователното събитие, именно защото за вредите от трудова злополука или
професионална болест неограничено отговаря работодателя – арг. чл.200, ал.1 КТ. Този
регламент е в съответствие с правната уредба на застраховката „ злополука”- чл.231, ал.2. КЗ
/отм./. Изводът се подкрепя и с оглед уреденото в чл.238, ал.2 КЗ/отм./ съотношение между
застрахователната сума, която изплаща застрахователя и обезщетението за вреди,
претърпени от застрахованото лице. От изложеното следва, че задължителната застраховка
„трудова злополука„ не изключва отговорността на работодателя, а тъкмо обратното,
подпомага го при обезщетяване на вредите по чл.200 КТ. Или задължението на
застрахователя, с оглед уговореното в договора между него и работодателя се изчерпва с
изплащане на застрахователната сума при настъпване на указания в договора трудов
травматизъм на работниците или служителите на работодателя, съобразно чл.238 КЗ/отм./.
Неговата отговорност, именно поради изложения характер на обсъжданата застраховка – без
пряко обезщетително действие не може да бъде разширявана, поради това, че работодателя е
въвел клаузи, които съответстват непълно на риска от осъществяваната от него трудова
дейност и могат като правна последица при трудов травматизъм, да доведат до недължимост
на договорената застрахователна сума, тъй като отговорността за възмездяване на вредите,
както бе обосновано вече е изцяло на работодателя. Или той е този който следва да
обезщетени пострадалия напълно, независимо от заплатената застрахователна сума,
респективно ако същата не е заплатена, поради лошо договаряне. Именно той при
неизплащане на застрахователна сума от застрахователя, поради клауза въвеждаща
ограничения в действието на застраховката, ще дължи в по-голям размер обезщетение за
вредоносния резултат, произтичащ от трудовата злополука.Сключеният застрахователен
договор, следва да се изпълнява и в тази връзка досежно застрахователя и неговите
задължения Наредбата в чл.17 очертава обема на отговорността – само по отношение на
поетото със застрахователния договор задължение да заплати определената застрахователна
сума при настъпване на риска и при условията, при които е поета застраховката.
По изложените съображения предявените искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на производството на ищецът не му се следват разноски, а на
ответника се следват разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Ц..., срещу „О...“ АД ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. София на ул. „С..., етаж 5, искове с правно основание чл.386, във вр. с
чл.459 КЗ, за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по сключен договор застраховка „Трудова злополука“, съгласно
Застрахователна полица № 050120020180068/13.06.2017 г., заедно със законната лихва за
забава от деня на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,
от които 10 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната
от служителя на 06.06.2018 г. трудова злополука, както и разноски в размер на 2000 лв. по
гр.д. № 51711/2018 г. на СРС и в.гр.д. № 13478/2019 г на СГС.
ОСЪЖДА „Д...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Ц..., да заплати на „О...“ АД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София
на ул. „С..., етаж 5, на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4