Решение по дело №247/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е  № 201

 

гр. Кюстендил, 18.07.2019 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на осемнадесети юни

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                              Евгения Стамова

 

при секретаря Р. С.а

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                           в. гр. д. № 247

по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

 

               Адв. Е.Й. в качеството му на процесуален представител по пълномощие на Детска градна „***” с адрес с. ***, ул. „***” № ***, община *** е обжалвал с въззивна жалба решение № 226/21.03.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д. №  2398/2018 г. по описа на същия съд, с което въззивната страна е осъдена да заплати на Е.Г.В. с адрес *** сумата от *** лева, представляваща неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение за периода от м. януари, 2017 г. до м. декември, 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от *** лева, представляваща неизплатени средства за представително облекло, от която сума: *** лева за 2015 г., *** лева за 2016 г.,  и ** лева за 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2018 г. до окончателното й заплащане; сумата от *** лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изтекла за периода от 11.02.2017 г. до 26.11.2018 г. върху присъдената сума за трудово възнаграждение; сумата от *** лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изтекла за периода от 01.01.2016 г. до 26.11.2018 г. върху присъдената сума за представително облекло, както и да заплати на адв. С. К. сумата от *** лева адвокатско възнаграждение, а по сметка на КнРС сумата от *** лева, от която *** лева д. т. и *** лева възнаграждение на в. л.  Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.. За немотивиран се приема изводът на първоинстанционния съд,  че ответната страна като работоател не е изпълнила задълженията си по съществуващото между страните трудово правоотношение за заплащане в пълен размер на месечното трудово възнаграждение и паричната равностойност на полагашото се на педагогическия персонал представително облекло за исковия период.  Твърди се, че изводите за дължимост на претендираните от ищцата суми като главница са незаконосъобразни, поради несъобразяването на факта, че ответната детска градина е бюджетно заведение на издръжка на Републиканския бюджет, като няма собствени приходи. Суми в претендирания размер като трудово възнаграждение, чийто размер е определен с КТД и за представително облекло не са заплащани, тъй като такива не са били предвидени в бюджета на ответната страна и не са били предвидени от финансиращия орган.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Е.Г.В. с адрес ***, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението да бъде потвърдено като правилнсо. Претендира разноски по водене на делото във въззивното производство.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и тъй като пред настоящата съдебна инстанция не са събиранинови доказателства, на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор,сключен на 14.08.2015 г., по който ищцата езаемала длъжността „***” в ответната детска градина – нейн работодател по смисъла на §2, т. 1 от ДР на КТ и е договороено основно трудово възнаграждение в размер на *** лева..

             В последствие на основание чл. 119 от КТ трудовото правоотношение е изменяно досежно размера на трудовото възнаграждение, като с допълнително споразумение от 30.11.2015 г. същото е увеличено на *** лева., а сдопълнително споразумение от 11.09.2017 г. на *** лева.

От момента на съществуване на трудовото правоотношение ищцата е член на КТ „****“ гр.Кюстендил и това членство не е прекъсвано и през перирода 15.09.2015 г. – 26.11.2018 г. / виж служебна бележка № 43/26.11.2018 г. на СРС „**” Кюстендил/.   .             С анекс Д 01-180/09.11.2015 г. към КТД за системата на народната просвета е изменен чл.28, съгласно който минималната работна заплата за длъжността „***“ е в размер на *** лева, считано от 01.10.2015 г.

Колективният трудов договор за системата на народната просвета  от 19.06.2016г. бил изменен с анекс от 16.12.2016г., като бил създаден чл.27а, съгласно който минималната работна заплата за длъжността „***“ била определена в размер на *** лева., считано от 01.01.2017 г.

С КТД за системата на народната просвета от 26.06.2014 г. е догововорено задължение за работодателите и първостепенните разпоредители с бюджет да осигурят средства за представително облекло  за педагогическите специалисти и др. вв размер не по-малко от  *** лева, а с КТД от 19.06.2016 г.-в размер не по-малък от *** лева..

От приетото в първоинстанционното производство заключение на в. л. А. Т. се установява, че за исковия  период от м. януари. 2017 г. до м. август. 2017 г. разликата между получаваното от ищцата трудово възнаграждение  определения с горепосочения анекс към КТД минимален размер е сумата от *** лева или по **лева за всеки от месеците

                                                                                 - 2 -

включени в исковия период. Дължимото обезщетение за забава в размер на изтеклата мораторна лихва върху всяка разлика с начален момент – 11 число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение до 26.11.2018 г. е *** лева. дължимата сума за представително облекло за всяка календарна година от исковия период 2015 г. – 2017 г. е *** лева. мораторната лихва върху тази сума, представляваща сбор от сумите за представително облекло за всяка от календарните години е *** лева.

С обжалваното решение КнРС е уважил предявените искове за главници и акцесорни вземания в пълен размер, приемайки, че работодателят не е изпълнил парични задължения по процесното трудово правоотношение, като не е заплатил в пълния дължим размер трудовото възнаграждение на ищцата и суми за представително облекло, а доколкото е изпаднал в забава дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Решението е обжалвано от ответника.

Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Правният спор между страните касае неизпълнение на парични задължения на страна по трудовото правоотношение имаща качеството –работодател, който не е изпълнил задължението си да заллати определеното с КТД основно трудово възнаграждениеаза педагогическия персонал, към който безспорно се числи и ищцата.Горепосочената разпоредба на КТД е приложима спрямо ищцата, тъй като същата е член ан синдикална организация – страна по договора, по който страна е и работодателят. Налице е неизпълнениена задълженинето по чл. 128, т. 2 от КТ и предвид това претендираната сума по първия иск се дължи като разлика между полученото  трудово възнаграждение и  установения минимален размер с КТД за горепосочения исков период.

При аналогични мотиви като изложените по-горе се дължат и сумите в установените от заключението на в. л. размери за представително облекло. Както в действащите КТД, така и в цитираните в първоинстанционното решение наредби/отменена и действаща/ е визирано задълженинето на работодателите и първостепенните разпоредители с бюджет да осигурят средства за заплащане на суми в установените с КТД минимални размери за представително облекло.

Неизпълнението на парични задължения  при настъпили падежи обуславя забава и ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Правилно съдът е уважил в претендираните размери и акцесорните искове.

Всички изложени доводи във въззивната жалба касаят невзети предвид от първоинстанционния съд причини, поради които сумите не били платени. Всички те се свеждат до неосигурени, респективно непредвидени в бюджета суми за трудово възнаграждение или представително облекло. Всички те обаче са илеревантни, тъй като се сочат причини за липса на парични средства.. Това, че длъжникът не разполага с парични средства за зипълнение на задълженията, не го освобождава от отговорност

ИСковете са основателни и правилно са уважени с обжалваното решенине. Решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззиваемата се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство в размер на *** лева- адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, КнОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА. решение № 226/21.03.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д. №  2398/2018 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Детска градна „***” с адрес с. ***, ул. „***” № **, община *** да заплати на Е.Г.В. с адрес *** сумата от *** лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: