№ 7
гр. Габрово, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500409 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. С. Б.,пълномощник на „МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР-1 СЕВЛИЕВО"ЕООД ЕИК 107504281против решение №142/29.07.2022 г.,
постановено по гр.д.122/2021г. по описа на РС-Севлиево .
Твърди се, решението е неправилно и незаконосъобразно.При постановяването му
съдът нарушил грубо материалния и процесуалния закон /чл.236, ал.2 от ГПК/, като в
изложените мотиви не е направена коректна преценка на доказателствата, поради което са
интерпретирани неправилно релевантните и установени по спора факти, което довело до
достигане на неправилен извод за неоснователност на претенцията в отклонение с
събраните по делото доказателства.В мотивите на решението съдът неправилно приел, че с
договора за наем от 18.06.2020 г. страните изрично са предвидили в чл. 14, че наемодателят
не носи отговорност за охраната на отдадения под наем обект и намиращите се в него вещи.
В жалбата се търди още, че съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да
плаша наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.Наемната цена и
разходите, свързани с ползуването на вещта / определени пропорционално на база ползвания
имот и прилежащите му общи части/ се заплаща по банков път от наемателя след
представена фактура от страна на наемодател.Процесиите и описани в исковата молба
фактури са предадени своевременно на счетоводителя на ответното дружество. От
събраните по делото доказателства, от заключението на вещото лице, безспорно се
1
установява, че процесиите фактури са осчетоводени и от двете дружества. Според
жалбоподателя, без правно значение е посоченото в съдебното решение, че в счетоводството
на ответника, не са отразени задължения по процесиите фактури.В случай, че ответникът не
е бил съгласен с посочената сума за охрана във всяка една от процесиите фактури, то е
следвало, съгласно ЗСч да поиска анулиране частично на фактурите или да отправи писмено
възражение, което не е направено. Поради това, съгласно ЗСч се приема, че ответникът е
приел фактурите и дължи плащане по тях.
В жалбата се сочи, че с писмото на ОД на МВР Габрово са дадени указания освен
видео охрана, да бъде осигурена и физическа охрана в „Медицински център - Севлиево", с
цел осигуряване, обезпечаване на сградата и имуществото, както и осигуряване
безопасността на практикуващите лекари по време на работния процес. Съгласно чл. 2, т. 4
от договора за наем, наемодателят има право да получава разходите по управлението и
стопанисването на общите части. Дължимата сума по процесните фактури за охрана е за
управлението и стопанисването на тези общи части. Жалбоподателя твърди също, че
прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД предполага отделните договорени уговорки да се
тълкуват във връзка една с друга и в смисъл, който произтича от договора. Поради това
разпоредбата на чл.14 от процесния договор е следвало съдът да тълкува и в зависимост от
волята на страните материализирана в разпоредбата на чл.2,от.4 от същия договор.Правото
да получи плащане по процесиите фактури възниква на първо място от самите тях и на
следващо място от разпоредбата на чл.2,т.4 от договора.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение № 142/29.07.2022г., постановено по
гр.д.122/2021г. по описа на Районен съд Севлиево.
Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
С обжалваното решение е отхвърлен предявения от „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР -1
СЕВЛИЕВО" ЕООД срещу "ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ
- **** И СИЕ" СД иск с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 733,86 лева, за която са издадени фактура №1203/25.10.2021 г., фактура №
1222/19.11.2021 г. и фактура № 1238/22.12.2021 г., за ел. енергия, вода, такса асансьор, такса
за охрана и наем, въз основа на сключен между страните договор за наем от 18.06.2020 г., за
медицински кабинети № 1, № 2, № 7 и № 8, намиращи се в сграда с кадастрален
идентификатор № 65927.501.5207.1.1 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево на
четвърто ниво.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно съществуването на договор за
наем от 18.06.2020 г. между страните по делото, по силата на който ищеца е предоставил на
ответника за възмездно ползване медицински кабинети, посочени в договора, заедно със
спомагателните помещения и общите части за срок от шест години. Съгласно чл. 2 от
договора, наемодателят има право да получава наемната цена на наетият имот, дължимите
суми за консумативни разноски - електроенергия, топлоенергия, вода и канал, дължимите
2
суми за такса битови отпадъци, разходи по управлението и стопанисването на общите части,
дължимите суми за такси за асансьор и стойността на разходите по поддръжката му,
дължимите суми за стойността на разходите за поддръжка на отоплителната и електрическа
инсталации и съоръженията. В чл. 14 от договора, страните са се споразумели, че
наемодателят не носи отговорност за охраната на отдадения под наем обект и намиращите
се в него вещи. По повод извършени кражби в сградата, ищцовото дружество подготвя
анекс № 1 към договор за наем от 18.06.2020 г., за заплащане на разходи за физическата
охрана на Медицинския център, в това число и на наеманите от ответника помещения и
общи части. Ответното дружество изрично възразява и не подписва предложения анекс,
поради което не е постигнато съгласие между страните за изменение на вече сключения
договор и включване на задължение за заплащане на разходи за охрана. Въпреки това,
ищецът издава процесните фактури № 1203/25.10.2021 г., № 1222/19.11.2021 г. и №
1238/22.12.2021 г. с получател ответника по делото, в които наред с останалите задължения,
съгласно договора, е включена и сума, дължима за охрана. Безспорно е между страните, че
ответното дружество е заплатило задълженията си по фактурите, произтичащи от договора,
с изключение на сумите за охрана в размер на исковата сума от 733.86 лв.
Тълкувайки волята на страните, съгласно чл.20 ЗЗД, първоинстанционният съд е
приел, че с чл. 14 от договора, страните изрично са се съгласили, че наемодателят не носи
отговорност за охраната на отдадения под наем обект и намиращите се в него вещи.
Изброени са всички разходи, свързани с обикновеното ползване на вещите, като с чл. 14 от
договора, изрично е предвидено, че наемодателят не носи отговорност за охраната, което
изключва претендирането на такива разходи.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Относно правилността на решението, съгласно
разясненията, дадени в ТР № 1/2013 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд служебно
поверява и правилността на първостепенния съдебен акт в случаите, когато това се следва от
разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, както и за точното
приложение на императивните материалноправни норми и за правната квалификация на
спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни
предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност и
недопустимост на същото, поради което намира, че решението е валидно и допустимо.
При правилно разпределена доказателствена тежест, съобразно нормата на чл. 154
от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и съобразно приложимия
материален закон При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Въззивният съд споделя изцяло изложените
3
в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на
предявения иск, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.Фактическите и правни
констатации на съда съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации .
Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания, следва да се добави
следното:
С жалбата се твърди, че ответникът е приел процесните фактури, поради което дължи
плащане по тях. В случай, че не е бил съгласен с посочената в тях сума, следвало да поиска
частично анулиране или да възрази писмено. Това твърдение съдът намира за
неоснователно. Установено е пред първоинстанционния съд, че в счетоводството на
ответника не е отразено задължението на ответника по процесните фактури за такса охрана
с включен ДДС - № 1203/25.10.2021 г. за сумата 230,64 лв., № 1222/19.11.2021 г. за сумата
251,61 лв. и № 1238/22.12.2021 г. за сумата 251,61 лв., общо за сумата 733,86 лв. Отделно
ответника е възразил писмено на 27.10.2021 г., че не е съгласен с промените, посочени в
анекс № 1 към договор за наем от 18.06.2020 г., отнасящи се до физическата охрана на
наеманите помещения, като възражението е получено от ответника, тъй като е приложен
отговор на същото.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира
стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната
отчетност и не е основание за плащане. В разглежданият случай, основанието за плащане е
сключеният между страните договор за наем, а фактурата само удостоверява този факт.
Както се посочи по-горе, в сключеният договор за наем не се съдържа уговорка за заплащане
на разходи за охрана. Съгласие между страните по предложения анекс по повод разходите за
охрана също не е постигнато, поради което липсва основание посочените във фактурите
суми за охрана да бъдат начислявани с тях.
Неоснователно е оплакването, че назначаването на физическа охрана е било
наложено по указания на ОД на МВР. Изложеното в приложеното писмо от ОД на МВР
няма характер на задължително указание, което да обвързва по някакъв начин и двете
страни по договора. В него се съдържат данни за проведена работна среща за съгласуване на
необходими дейности по охрана на обекта, без същите да имат задължителен характер.
Освен това, въззивният съд споделя и изложеното в първоинстанционното решение, че
липсата на съгласие между страните за заплащане на разходи за охрана, не може да се
замести чрез намесата на административен орган- МВР чрез препоръките, съдържащи се в
цитираното писмо.
В жалбата се твърди също, че разпоредбата на чл.14 от договора следва да се
тълкува в зависимост от волята на страните, материализирана в разпоредбата на чл.2 т.4 от
същия договор.Съгласно чл.2 т.4, наемодателят има право да получава разходи по
управлението и стопанисването на общите части, а чл.14 предвижда, че наемодателят не
носи отговорност за охраната на отдадения под наем обект, както и на вещите намиращи се
в него. От цитираните текстове на договора, ясно личи волята на страните. Наемателят
4
дължи разходите по управлението и стопанисването на общите части, но от тях изрично са
изключени тези за охрана, съгласно чл.14, както обосновано е приел и първоинстанционният
съд.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че решението, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/29.07.2022 г., постановено по гр.д. №122/2022
г. по описа на Районен съд Севлиево.
ОСЪЖДА „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР -1 СЕВЛИЕВО" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ***** да заплати на "ГРУПОВА
ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ - **** И СИЕ"СД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул.**** сумата 300 лева,направени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5