ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2867
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502994 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от Ю. Ю., чрез процесуален представител юрк.
Ц.П., срещу разпореждане № 23614 от 17.10.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
11320/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление по чл.
410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против Д. А. М., гр. Пловдив.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане, като се излагат аргументи, че съдът неправилно е приел, че извършените
плащания по процесния договор са от значение за уважаване на заявлението, за което е
достатъчно да се твърди, че вземането е изискуемо и не е удовлетворено, като дали са
извършени плащания и дали с тях са погасявани съществуващи вземания може да бъде
предмет само на спорно, исково производство. Твърди се, че от представения договор
за потребителски кредит не може да се направи извод за нарушаване на правата на
потребителя, доколкото последният е дал съгласието си за сключване на застраховка, а
компонентите, които са включени в главницата са ясно разпознаваеми. Навеждат се
твърдения, че липсата на посочване на ГПР, взетите предвид допускания при
изчисляването му и дължима сума обуславя недействителност на договора, като
липсата на данни за извършени плащания от страна на длъжника, които кредиторът да
твърди, не може да обуслови неравноправност на договорни клаузи, а преценката дали
искането противоречи на закона или добрите нрави е ограничена до информацията,
съдържаща се в заявлението, а дали се основава на неравноправна клауза в договор,
1
сключен с потребител – до информацията, съдържаща се в потребителския договор и
приложимите общи условия. Жалбоподателят счита, че посочените причини за отказ за
издаване на заповед за изпълнение – липса на методика за изчисляване на ГПР и липса
на данни за извършени плащания са напълно неоснователни, а преценката дали
размерът на законната лихва е правилно изчислен, по смисъла на закона, с оглед целта
на заповедното производство - да се провери дали вземането е спорно, е извън
хипотезата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено
подаденото заявление, като неправилно и незаконосъобразно, като се реши спора по
същество.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против Д. А. М., гр.
Пловдив, като е приел, че не са били изпълнени в пълнота дадените указания на
заявителя, поради което е приел, че с оглед твърденията в заявлението, не са налице
предпоставките за издаване на заповед по чл. 410 ГПК. Посочил е, че с оглед
задължението да следи служебно за неравноправни клаузи в договора и включване в
главницата на застраховки и такса оценка на риска, която клауза противоречи на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, частичното претендиране на главницата и отказа на заявителя да
посочи какви суми са платени и кои вземания са погасени с тях, не може да се направи
законосъобразна преценка за кои суми да бъде издадена заповед за изпълнение.
Посочено е, че не е изпълнено и указанието да се разграничи чистата стойност на
кредита от включените в главницата услуги, поради което не са индивидуализирани
вземанията, които имат различно основание, което е достатъчно основание да се
отхвърли заявлението, включително за акцесорните вземания, като обусловени. Сочи
се и неравноправност на клаузата за договорна лихва, доколкото се начислява върху
недължима такса, в ущърб на потребителя и завишава отговорността му без основание,
а обезщетение за забава е недължимо над законната лихва, съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Горното е мотивирало съда да приеме, че са налице предпоставките на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК, като е отхвърлил изцяло заявлението.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени
правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна
по следните съображения:
2
С разпореждане № 18425/05.08.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя в
тридневен срок от съобщението с писмена молба, да мотивира правен интерес от
присъждане на обезщетение за забава над законната лихва, посочи какви плащания са
извършвани от длъжника и какви суми са погасени с тях, предвид претендиране на
част от сумите за главница и дог. лихва по договора за кредит, като отстрани
противоречията в твърденията и представения договор, съгласно който чистата
стойност на кредита не е 481,40 лева, а 415 лева, а ако към главницата, посочена като
268,98 лева, се претендират други вземания /напр. застраховка, такси и пр./ да се
разграничат по основание и размер, като се отправи съответно искане към съда.
Указано е, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок заявлението ще
бъде оставено без уважение.
В изпълнение на така дадените конкретни указания е постъпила молба от
заявителя, с която не са изпълнени дадените указания, а са изложени съображения,
относно липсата на необходимост, с оглед вида на производството, да се изпълняват
дадените указания, доколкото твърдението на заявителя, че вземане в посочения
размер е достатъчно, за да бъде задействана процедурата по проверка дали то е спорно.
Твърди, че при спор, обусловен от извършено погасяване, преценката за
неравноправност на клауза извън обхвата на посочените в заявлението, може да бъде
направено единствено в рамките на исковия процес. Счита, че главницата е правилно
описана, а правилността на изчисление на размера на лихвата не подлежи на проверка
в заповедното производство.
При така посочените обстоятелства и с оглед въведените оплаквания в
частната въззивна жалба, следва да се прецени дали е било необходимо изпълнение на
дадените указания от съда за уважаване на заявлението.
Заповедното производство е формално, като с оглед целта му - да се провери
дали едно вземане е спорно, законът е поставил изисквания за редовност от външна
страна на заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК, като по отношение на
съдържанието му, текстът препраща към уредбата на задължителното съдържание на
исковата молба в чл. 127, ал. 1 от ГПК. Или законът приравнява изискванията по
отношение на задължително съдържание на заявлението и на исковата молба, част от
което е индивидуализация на вземането, с посочване на обстоятелствата, на които се
основава искането и в какво се състои. Законовото изискване за необходимо
съдържание на заявлението е необходимо да бъде спазено една страна за да може
длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на вземането, а от друга, при
положение, че длъжникът упражни правото си на възражение, да може да се направи
преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението и предмет на
евентуален иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Идентичността между двата
предмета следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба (в този
см. Определение № 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС). Поради това, с
3
оглед спазване изискването на закона, както и правото на защита на длъжника, следва
да е ясно посочено какво представлява вземането, което претендира, какъв е размерът
му, как е определен. Това не е сторено от заявителя, въпреки дадените конкретни
указания на съда. От друга страна, в конкретния случай, дадените указания са с цел да
се прецени размерът на претендираното вземане при обоснована вероятност за наличие
на неравноправни клаузи. Задължение на съда при преценка дали да издаде заповед за
изпълнение е да провери наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, или обоснована вероятност за наличие на такива, което следва да стори,
като се запознае със съдържанието на договора, всички приложения към него и
приложимите общи условия, съгласно императива на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Доколкото законът забранява да бъде издавана заповед за изпълнение на основание
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или обоснована вероятност за
това, то необходимо условие е да бъде ясно разграничен размерът на вземането,
основано на тази клауза от останалите компоненти, които заявителят включва в
главницата по договора, доколкото, действително, те имат различно основание,
основават се на различни клаузи, макар от един договор.
Отделно от това съдът споделя извода в обжалваното разпореждане, че
клаузата в договора, която урежда заплащане на еднократна такса за оценка на риска, е
вероятно неравноправна, с оглед противоречието и с императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, който извод се прави от съдържанието на договора, а не от отказа на
заявителя да посочи каква част от претендираните, определени в частната жалба като
разпознаваеми компоненти на главницата, са били заплатени. Доколкото таксата за
извършена услуга от кредитора е включена в размера на претендираната главница и
чиста стойност на кредита, като не е изпълнено указанието на съда да се посочи каква
част от нея се претендира, не може да бъде определен размера на вземането, основано
на неравноправната клауза в договора, за което законът забранява издаване на заповед
за изпълнение, следователно и вземането, за което следва да се издаде такава.
Отказът да бъде издадена заповед за изпълнение не е по причина липса на
методика за изчисляване на ГПР и данни за извършени плащания, поради което
наведените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
С оглед изложеното съдът счита, че с подадената след получаване на
указанията на съда молба не е налице необходимата индивидуализация на вземането,
поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК,
препращаща към чл. 127, ал. 1 ГПК, въпреки дадения срок за изпълнение на
указанията на съда.
Предвид горното съдът намира, че разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23614 от 17.10.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 11320/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено Заявление вх. №
62908/03.08.2022 г, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю., за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. А. М. от гр. *****, ул. „****“ №
**.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5