Р Е
Ш Е Н
И Е № 77
гр. Пловдив, 09.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 129/2020 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
210/09.01.2020 г. от Г.П.К. ЕГН ********** против решение № 521/23.12.2019 г.,
постановено по г. д. № 342/2019 г. по описа на ОС –
Пазарджик в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата над
размера от 11 000.00 лева до пълния предявен размер от 30 000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от инцидент, настъпил
на 14.11.2018 г., както и относно обезщетението за забавено плащане върху разликата.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго,
с което да уважи предявените претенции в пълен размер. Претендира разноски.
Ответникът счита, че тази жалба е
неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
576/17.01.2020 г. от О.П. против решение № 521/23.12.2019 г., постановено
по г. д. № 342/2019г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е осъдена да
заплати на от Г.П.К.
ЕГН ********** сумата от 11 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от инцидент, настъпил на
14.11.2018 г., ведно с обезщетението за забавено плащане върху нея от
14.11.2018 г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго,
с което да отхвърли предявените претенции. Претендира разноски.
Ответникът счита, че тази жалба е
неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от Г.П.К. ЕГН ********** ***
против О.П. БУЛСТАТ ….
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 30 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат
на инцидент, настъпил на 14.11.2018г., около 07.15 часа, на левия тротоар на
ул. „Б.“ към кръстовището с ул. „Г. М.“ в гр. П. (срещу блока на ищеца, находящ
се на адрес: гр. П., ул. „Г. М.“ № …), ведно с обезщетение за забавено плащане
от 14.11.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
Видно от текста на въззивната жалба, решението се обжалва само по отношение
присъждането на неимуществените вреди. Ето защо предмет на въззивното
производство са само този иск и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено
плащане, считано от 14.11.2018 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че, на 14.11.2018 г., около 07.15 часа, Г.К.,
вървейки по левия тротоар на ул. „Б.“, с посока на движение от входа на
жилищния си блок към кръстовището с ул. „Г. М.“ в гр. П. преди кръстовището с
ул. „Г. М.“ (срещу блока на ищеца, находящ се на адрес: гр. П., ул. „Г. М.“ № …),
бил стъпил в несигнализирана и необезопасена дупка на тротоара, образувана от
изваден пътен знак, поради което изгубил равновесие и паднал на дясната си
страна.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетел К. (л. 188 от
делото на ОС), който е пряк очевидец на падането.
Според показанията на свидетел Ч. (л. 189 от делото на ОС), на мястото на
инцидента е налице дупка в тротоарна плоча от изваден пътен знак с размер около
7 – 8 сантимента, която не е била обезопасена.
Според показанията на свидетел Ш. (л. 190 от делото на ОС), на мястото на
инцидента е налице дупка в тротоарна плоча от изваден пътен знак с размер около
5 - 6 сантимента.
Твърди се, К. постъпил по спешност в „МБАЛ – П." АД, където бил
подложен бил подложен на редица изследвания, рентгенографии и оперативни
интервенции. След обстоен преглед, са поставени следните окончателни диагнози: „Счупване на
долния край на лъчевата кост", „Фрактура на дистален радиус и улна“, „Контузия на десен долен крайник“. Поради
горепосочените травми, ищецът претърпял сложни оперативни интервенции с
вътрешна фиксация и стабилизация е К-игла, поставяне на подпорна плака с 6
отвора. Раните били хирургично обработени и зашити с конци, като била поставена
и гипсова имобилизация.
Тези обстоятелства се доказват от епикриза ИЗ № …/… г.
по КП: 222 по описа на „МБАЛ – П." АД (л. 9 – 10 от делото на ОС), медицинско
удостоверение № 266 - 1/30.11.2018 г., издадено от д-р Б. Х. П. - съдебен лекар
и началник ОКПСМ при „МБАЛ – П." АД (л. 12 - 13 от делото на ОС), както и
от заключението на медицинската експертиза (л. 169 – 179 от делото на ОС).
Съгласно разпоредбите на чл. 5, чл. 8, чл. 19, ал. 1,
чл. 31 и § 1, т. 1 и 4 от ПЗР на ЗП, § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, задължение на
съответната община е да поддържа общинската пътна мрежа, включително и прилежащите
тротоари, в състояние, отговарящо на изискванията за движението, което означава
и отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, създаваща опасност
за пешеходците.
Въз основа на горното
може да бъде направен категоричен извод, че е налице хипотезата на чл. 49 от ЗДД.
Ответникът следва да репарира причинените неимуществени вреди, тъй като, макар
и без вина, носи отговорност за изправността на тротоарната настилка.
Ответникът е направил
възражение за съпричиняване, Това възражение е неоснователно. Няма как ищецът
да прецени, че съществуващата дупка е била запълнена некачествено или да
предположи, че натискът от патерицата ще наруши запълването, ще доведе до
нейното счупване и евентуално падане.
Видно от заключението
на медицинската експертиза (л. 169 – 179 от делото на ОС), при получаване на увреждането пострадалият е
получил остра болка в дясната китка, засилваща се с напредването на травматичния
оток и невъзможност за движения в гривнената става. Болките са били интензивни
и в ранния следоперативен период. Повторната операция също е свързана с болеви
усещания. Според експерта, след приключването на оздравителния процес не би следвало
да останат трайни последици за общото здравословното състояние на ищеца.
Посочените диагнози в медицинските документи са: Счупване на долния край на
лъчевата кост,като същото е на „типично" място. Счупване на долен край на
лъчевата и лакетната кост. Контузия на десен долен крайник. Контузия на
главата. От медицински документи, не се доказвало наличие на негативни психиатрични
последици за здравословното състояние на ищеца. След правилно и комплексно
проведено лечение е възможно да се постигне пълно възстановяване на движенията
на крайника. Налице е и ръбец от извършената оперативна интервенция в областта
на дясната ръка с дължина 7 см.
Видно от показанията
на свидетел К. (л. 188 от делото на ОС), веднага след
падането, ищецът е изпитал остра болка в дясната ръка. След това не го виждал 3
– 4 месеца, тъй като не излизал във връзка с възстановяването му.
Видно от показанията на свидетел Ч. (л. 189 от делото на ОС), след
болничното лечение ищецът продължил да изпитва болки, възстановяването продължило
в къщи около 5 месеца, но все още не е напълно излекуван.
При тази фактическа
обстановка: претърпените медицински интервенции, времетраенето на оздравителните
процеси, медицинската прогноза относно възстановяването, обемът и интензитета
на изпитаните болки и страдания, личните притеснения, и при приложението на чл.
162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 11 000.00
лева е най – адекватен паричен
еквивалент на претърпените неимуществени вреди, като последица от злополуката
от настъпил на 14.11.2018 г., и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, ведно със законната
лихва от посочената дата.
До тези правни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед горното и на
основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена О.П. да заплати на Г.П.К. ЕГН ********** сумата от 178.00
лева, представляваща направени разноски във въззивното производство по съразмерност,
а на адвокат
Д.С.Т.,***, ЛН … сумата от 860.00 лева, представляваща възнаграждение за
настоящата инстанция, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Следва да бъде осъден
Г.П.К. ЕГН **********
да заплати на О.П. сумата от 766.00 лева, представляваща направени разноски във
въззивното производство по съразмерност.
В представения списък с разноските от К.
(л. 54) са направени искания и за присъждане на разноски, направени в хода на
първоинстанционното производство, включително и адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Настоящата инстанция няма правомощия да се
произнася по разноски, които са сторени извън въззивното производство. Ето защо
тези искания следва да бъдат оставени без разглеждане.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 521/23.12.2019 г., постановено
по г. д. № 342/2019г. по описа на ОС – Пазарджик.
ОСЪЖДА О.П.
БУЛСТАТ … да заплати на Г.П.К.
ЕГН ********** сумата от 178.00 (сто седемдесет и осем) лева, представляваща
направени разноски във въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА О.П.
БУЛСТАТ … да
заплати на адвокат Д.С.Т.,***, ЛН … сумата от 860.00 (осемстотин и шестдесет)
лева, представляваща възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
Г.П.К. ЕГН **********
*** да заплати на О.П. БУЛСТАТ … сумата от 766.00 (седемстотин
шестдесет и шест) лева, представляваща направени разноски във въззивното производство
по съразмерност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията за
присъждане на разноски, сторени в рамките на първоинстанционното производство,
включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Преписи от решението да
бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на
касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: