№ 238
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100510511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.05.2021 г. по гр.д. №46278/17 г., СРС, ГО, 69 с-в ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на М. А.Б., ЕГН
**********, извършено със Заповед № ССИ17-РД-15-511/11.05.2017 г., издадена от
Директора на С.И. към С.О. и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М. А.Б., ЕГН **********, на
длъжността „старши инспектор“ в С.И. към С.О..
ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати на М. А.Б., ЕГН **********, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 4 347,90 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 11.05.2017 г. до
11.11.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до предявения размер от 4 400 лв.
ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати на М. А.Б., ЕГН **********, на основание чл.
128, т. 2 КТ, сумата от 611 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
м.05.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 07.07.2017 г. до
окончателното
плащане.
ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати на М.А. Б., ЕГН **********, на основание чл.
128, т. 2 КТ, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ за заплащане на сумата от 380 лв., представляваща дължимо допълнително трудово
1
възнаграждение придобит трудов стаж и професионален опит за периода от
2017. г. до 1 1.05.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска -
2017. г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати на адв. П.В., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 1 247,86 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 631,56 лв., представляваща държавна такса и
разноски по делото.
ОСЪЖДА М. А.Б., ЕГН **********, да заплати на С.И. към С.О., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,47 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението се обжалва от ответника като неправилно ,в нарушение на материалния и
процесуален закон и необосновано.Съдът не е мотивирал защо приема,че работодателят е
узнал за извършеното нарушение на 02.01.2017 г.,дата,която не кореспондира с нито един
факт по делото.Работодателят узнал,че ищцата не се явява на работа в продължение на 30
дни на дата 08.03.2017 г.,когато е представен болничен лист за трудоустрояване.От тази дата
следва да тече 2 месечният срок за налагане на наказанието,съобразно чл.194 ал.1 КТ ,а към
датата на издаване на уволнителната заповед той не е изтекъл,тъй като е спрял да тече по
време на ползване на платен годишен отпуск .ПО е прекратено ,тъй като липсва
оправдателна причина за неявяването й на работа-болничният лист от 08.03.2017 г.е за
трудоустрояване,а не за разрешен боничен отпуск.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да се отхвърлят исковете
.Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
СРС е признал уволнението е незаконно на едно от сочените от ищцата основания-
наказанието е наложено извън рамките на двумесечния срок,определен в чл.194 ал.1
КТ.Прието е,че нарушението е открито на 02.01.2017 г.
Изводът на първоинстанционният съд,че наказанието е наложено извън двумесечния
срок е неправилен.С молба от 01.02.2017 г.ищцата е поискала ползване на платен
отпуск,считано от 01.02.2017 г.С писмо от 03.02.2017 г.работодателят е поискал писмени
обяснения от служителката защо не се е явявала на работа от 19.12.2016 г.,ако има документ
,удостоверяващ причините за неявяване да го представи.На 09.03.2017 г.служителката е
представила болничен лист от 08.03.2017 г.,за оправдаване отсъствието си от
работа.Работодателят е научил на 09.03.2017 г.,че служителката не се явява на работа от
19.12.2016 г.до 31.01.2017 г.без оправдателна причина,тъй като не е приел болничният лист
от 08.03.2017 г.за разрешаващ болничен отпуск.От 09.03.2017 тече двумесечният срок за
налагане на наказанието и следва да изтече на 09.05.2017 г.,ако в този период не се ползва
друг разрешен отпуск.От 27.03.2017 г.до 05.05.2017 г.на служителката е разрешен платен
2
годишен отпуск.Двумесечният срок ,съгласно чл.194 ал.3 КТ спира да тече от 27.03.2017
г.до 05.05.2017 г.и изтича на 17.06.2017.Издадената и връчена на 11.05.2017 г.заповед е в
рамките на срока по чл.194 ал.1 във вр. с ал.3 КТ.
Другото сочено в исковата молба основание за незаконност на уволнението е
неспазване на процедурата по чл.333 ал.2 КТ за изискване на мнението на ТЕЛК при
уволнение на трудоустроен работник /служител.С писмо от 21.03.2017 г.работодателят е
изискал от ТЕЛК експертно медицинско мнение за уволнението на служителката.С отговор
на писмото прилагат ЕР от 29.03.2017 г.,с което дават положително мнение за уволнението
на трудоустроената служителка.Закрилата по чл.333 ал.2 КТ е спазена,поради което не се
установи нарушение на процедурата по закрила.
Въззивният съд следва да се произнесе и по соченото в исковата молба основание за
незаконност на уволнението-неизвършване на описаното в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина,а именно- неявяване на работа за периода 19.12.2016 г.-31.01.2017
г.Според ищцата за този период има издаден болничен лист Е20178530815 /08.03.2017
г.,удостоверяващ разрешен болничен отпуск за периода 17.12.2016 г.-14.06.2017 г.
Временната неработоспособност на ищцата е удостоверявана с болнични листове до
16.12.2016 г.В ЕР на НЕЛК от 06.10.2017 г. е записано,че временната неработоспособност не
се продължава от ТЕЛК и НЕЛК след 16.12.2016 г.,тъй като лицето е ползвало 540 дни
временна неработоспобност до тази дата-максимално предвидената по НМЕ/2010 г.и след
тази дата има право на друг платен или неплатен опуск при необходимост.
С болничен лист Е20178530815 /08.03.2017 г.,ЛКК е посочила причина за
неработоспособността-трудоустрояване-трудова злополука по чл.55 ал.2 КСО.Отбелязана е
причина с код 18.Този код ,съобразно кодове посочени в Указания за попълване на
болничен лист,издадени от НОИ, удостоверява трудоустрояване при трудова злополука по
чл.55 ал.2 КСО.За болничен отпуск кодът е 01.За посочения период от 17.12.2016 г.до
14.06.2017 г.ищцата е била трудоустроена от ЛКК.Болничният лист е издаден за
трудоустрояване.
Не са налице други доказателства установяващи отсъствието на ищцата от работа за
преиода 19.12.2016 г.-31.01.2017 г.,поради което е налице причината за уволнението й.
Решението като незаконосъобарзно в частта,с която е уважен иска по чл.344 ал.1 КТ
следва да бъде отменено,както и конститутивният иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ и осъдителният
по чл.344 ал.1 т.3 КТ .
Искът по чл.128 т.2 КТ врс чл.12 ал.1 Наредба за структурата и организацията на
работната заплата/НСОРЗ/ за заплащане на сумата от 380 лв.-допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 01.02.2017 г.-
11.05.2017 г.правилно е уважен като основателен и доказан.Видно от заповед от 1.11.2015
г.,на основание чл.12 ал.1 Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/НСОРЗ/ е определено на ищцата да се заплаща за придобит трудов стаж и
професионален опит 30 % върху основната работна заплата.Липсват други допълнителни
споразумения за промяна размера на договореното възнаграждение.
Искът по чл.128 т.2 КТ за заплащане на сумата от 611 лв.,неправилно удържана от
тррудовото възнаграждение в резултат на дисциплинарното уволнение, също правилно е
уважен като основателен.Във въззивната жалба не се сочат пороци на решението в тази
част,но тъй като се обжалва решението изцяло съдът следва да се произнесе и в тази част.
Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ дисциплинарно уволнените работници или служители дължат
обезщетение на работодателя в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Кодексът на
труда не допуска в този случай, ако липсва доброволно плащане или съгласие от уволнения
работник или служител, работодателя да удържа и по този начин да извърши приспадане на
известна част от дължимото от него трудово възнаграждение за задължение на бившия
работник или служител за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. Това е така, тъй като в
разпоредбата на чл. 272 от КТ, определяща допустимите удръжки от трудовото
възнаграждение без съгласие на работника или служителя, не е предвидена удръжка за
такова задължение на работника или служителя. Когато работодателят без съгласието на
дисциплинарно уволнения работник или служител е извършил удръжка от трудовото му
3
възнаграждение за обезщетение по чл. 221. ал. 2 от КТ, спорът за заплащане на удържаната
сума е трудов, с оглед страните по него /ищецът има или е имал качеството на работник или
служител, а ответникът - на работодател/ и с оглед предметната връзка на спора с трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя - чл. 357 от КТ.Искът
правилно е уважен и решението е законосъобразно в тази част.
По разноските:На основание чл.38 ал2 ЗА на процесуалния представител на ищеца -
адв.В. следва да се присъди сумата 300 лв.за адвокатски хонорар,определена от съда,
съобразно уважената част на исковете.Ответникът следва да заплати на бюджета на СРС
сумата 74.76 лв.за д.т. и хонорар на вещо лице, съобразно уважената част от исковете.На
ответника се дължи сумата 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
На въззивника следва да се присъди сумата 100 лв.за юрисконсултско
възнаграждение,91 лв.за д.т.,съобразно уважената част на жалбата.На пълномощника на
въззиваемата страна се дължи сумата 300 лв.за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.05.2021 г. по гр.д. №46278/17 г., СРС, ГО, 69 с-в в
частта,с която се ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на М. А.Б., ЕГН **********, извършено със Заповед № ССИ17-РД-15-
511/11.05.2017 г., издадена от Директора на С.И. към С.О. и отменя
уволнението;ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М. А.Б., ЕГН
**********, на длъжността „старши инспектор“ в С.И. към С.О.;ОСЪЖДА С.И. към С.О. да
заплати на М. А.Б., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
сумата от 4 347,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода 11.05.2017 г. до 11.11.2017 г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното плащане;ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати на
адв. П.В., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 1 247,86 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в производството;ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 631,56 лв.,
представляваща държавна такса и разноски по делото и ОСЪЖДА М. А.Б., ЕГН
**********, да заплати на С.И. към С.О., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,47 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЗНАВАНЕ ЗА НЕЗАКОННО, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, уволнението на М. А.Б., ЕГН **********, извършено със Заповед № ССИ17-РД-15-
511/11.05.2017 г., издадена от Директора на С.И. към С.О. ; за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М. А.Б., ЕГН **********, на длъжността „старши
инспектор“ в С.И. към С.О.; за ОСЪЖДАНЕ С.И. към С.О. да заплати на М. А.Б., ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 4 347,90 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода 11.05.2017 г. до 11.11.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане
4
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2021 г. по гр.д. №46278/17 г., СРС, ГО, 69 с-
в в частта,с която се ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати на М. А.Б., ЕГН **********, на
основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 611 лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за м.05.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска -
07.07.2017 г. до окончателното плащане и ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати на М.А. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за заплащане на сумата от 380 лв.,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение придобит трудов стаж и
професионален опит за периода от
2017. г. до 1 1.05.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска -
2017. г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати на адв. П.В., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред СРС и 300 лв.разноски за адвокатски хонорар пред СГС.
ОСЪЖДА С.И. към С.О. да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 74.76 лв., представляваща държавна такса и разноски
за вещо лице по делото.
ОСЪЖДА М. А.Б., ЕГН **********, да заплати на С.И. към С.О., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред СРС ,сумата 100 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
СГС,сумата 91 лв. разноски за държавна такса за въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежина обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5