РЕШЕНИЕ
№ 294
гр.Варна, 14.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 04.12.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 631по описа за 2018
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Община
Попово обжалва решение №51/23.07.2018 г. на Окръжен съд Търговище по т.д.
№38/2017 г. в частта, с която е осъдена да заплати на „Софстрой“АД-гр.София,
„Енерджи груп 2003“ ЕООД-гр.София и
„Екзотика Косеви“ООД-гр.Лясковец сумите 738639.44 лв - възнаграждение за
извършени и приети СМР по договор за строителство и 233068.25 лв - лихви за
забава за периода: 02.05.2014 г. -03.05.2017 г., отхвърлено е възражението за
прихващане за сумата 738639.44 лв - обезщетение за претърпени вреди и е осъдена
да заплати на ищците съдебни разноски в размер 38929.62 лв, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което
искът бъде отхвърлен изцяло, евентуално бъде отхвърлен частично за сумата
5285.51 лв - лихви за забава върху главницата за периода: 02.05.2014
г. – 03.05.2017 г., ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете
инстанции. Въззивникът
моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно
с присъждане на съдебните разноски по делото.
Ответниците по жалбата - „Софстрой“АД-гр.София, „Енерджи груп 2003“ ЕООД-гр.София и „Екзотика Косеви“ООД-гр.Лясковец молят с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалните си представители за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Въззивникът
не оспорва, че дължи претендираните с иска на ищците суми, но счита, че искът
следва да се отхвърли срещу него като погасен чрез прихващане въз основа на
направеното от същия с отговора на исковата молба възражение за прихващане за
сумите: 25383.05 лв и 738639.44 лв – л.105 и л.106. Възражението за прихващане
относно първата сума е уважено от ОС Търговище и сумата е прихваната срещу
дължимата главница, като искът е отхвърлен за разликата от 738639.44 лв до
764022.49 лв. Решението в тази му част е влязло в сила поради необжалването му
от ищците.
Относно
втората сума ответникът по иска в отговорите си уточнява, че я претендира като
обезщетение за вреди по чл.23 във връзка с чл.7, ал.12 от сключения по ЗОП договор
за строителство от 29.11.2010 г. за
неизпълнение от ищците на задължението им по ДПБФП от 21.10.2009 г. да изпълнят
проекта до 12.01.2012 г. Макар ответникът да твърди, че претенцията му за
обезщетение за вреди е следствие на друго неизпълнение, а именно на договора за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между него и МРРБ, а не от
забавено изпълнение на договора за строителство, това се опровергава от
уточнението му, че вредите са от неизпълнение на проекта до 12.01.2012 г.
Ответникът свързва по същество неизпълнението и вината за същото с договора за
строителство между него и ищците /съдружници в Сдружение „Красиво Попово“ ДЗЗД
– гр.София / в темпорално отношение, което обуславя претенция за обезщетение за
вреди от забавено изпълнение. Чл.23 от договора за строителство предвижда при
неизпълнение на договора всяка една от страните да дължи обезщетение за
причинените вреди при условията на гражданското и търговското право. В чл.21 от
договора страните са уговорили дължимата от изпълнителя неустойка за забава. В
случай на забава възложителят може да претендира неустойката за забава, без да
е длъжен да доказва вредите си от забавата – чл.92, изр.1 - ЗЗД. В случай че
възложителят твърди, че са му причинени вреди, надхвърлящи договорената
неустойка, в хипотезата на чл.92, изр.2 - ЗЗД, той следва да ги докаже, както и
причинната връзка между забавеното изпълнение и вредите, като е възможно
вредите да са претърпени по друго правоотношение /както в случая - по ДПБФП/. Вредите
на ответника по възражението за прихващане представляват дължимото
възнаграждение за СМР, заплащането на което му било отказано от МРРБ по ДПБФП
следствие забавеното изпълнение на ищците по договора за строителство. Ищците
не са страна по ДПБФП, нито стават такива с поетото задължение по чл.7, ал.12
от договора за строителство да спазват изискванията на ДПБФП. Те могат да
отговарят само за неизпълнение на договора за строителство, независимо че двата
договора са обвързани с един и същ падеж на задължението за извършване на
строителството. Затова и ответникът основава претенцията си на клаузи именно от
договора за строителство.
В
случая сумата на твърдените вреди от забавата /764022.49 лв/ не надхвърля
сумата на неустойката за забава /1887558.74 лв/ по договора за строителство, за
която ответникът е предявил иск по в.арб.д. №27/2015 г. на Арбитражния съд при
БТПП, като с влязло в сила арбитражно решение искът му за неустойка за забава в
претендирания размер е отхвърлен като неоснователен. От това следва, че ответникът
принципно не би могъл да търси обезщетение за вреди, които са по-малки по
размер от неустойката, дори искът за нея да беше уважен, тъй като те се
поглъщат от неустойката, независимо дали са от същото или от друго
правоотношение. Още по-малко той би могъл да търси от ищците обезщетение за
вреди от забавата, след като искът му за неустойка за забава е и отхвърлен.
Доколкото обаче от размера на претендираната неустойка по арбитражното дело е
приспадната с исковата молба част от нея, относно която е налице влязло в сила
решение по т.д. №13/2013 г. на Окръжен съд Търговище /възз.т.д. №821/2013 г. на
Апелативен съд Варна-ТО/, за отвърляне на иск за сумата общо 337394.92 лв на ищеца
„Софстрой“ АД /водещ съдружник в Сдружение “Красиво Попово“ ДЗЗД/ срещу Община
Попово за връщане на банкова гаранция в размер на 306452.26 лв и за заплащане
на лихви за забава върху нея в размер на 30942.66 лв, предвид признато от съда
извънсъдебно прихващане на насрещно вземане на общината за неустойка за забава
в този общ размер, настоящият ответник може принципно да търси обезщетение за
вреди от забавата, но само за разликата от 337394.92 лв до размера на
по-големите вреди от 764022.49 лв. Възражението за прихващане на ответника за
вреди от забавата при това положение може да се предяви най - много до размера
на тази разлика – 426627.57 лв. От нея, както беше посочено по-горе, съдът е
уважил възражението за прихващане на сумата
25383.05 лв, която е била прихваната от главницата.
По отношение
на останалата допустима част от възражението за прихващане в рамките на сумата
426627.57 лв, както и изобщо за цялата сума - 764022.49 лв, няма доказателства
ответникът да е търсил от МРРБ заплащане като разходи по проекта на дължимото
на ищците за изпълнените СМР възнаграждение - предмет на главния иск и
министерството да му е отказало да ги одобри поради изтичане на крайния падеж
на задължението по ДПБФП, като това се потвърждава и от заключението на ССЕ.
Ако би имало такъв отказ, той освен това подлежи като индивидуален
административен акт на административен и на съдебен контрол от
административните съдилища. След като ответникът не е действал с грижата на
добрия стопанин и не е охранил интересите си, за да избегне вреди от това,
ищците не му дължат обезщетение за претърпените вреди съгласно чл.83, ал.2 - ЗЗД.
Освен
това с влязлото в сила арбитражно решение е прието, че забавата след 12.01.2012
г. до 29.05.2012 г. е по вина на възложителя, като само за седем дни от
30.05.2012 г.до 06.06.2012 г., когато е издаден акт обр. 15 за строежа, вината
е на изпълнителя. За забавата по вина на изпълнителя, значително по-малка от
забавата по вина на възложителя, ответникът е достатъчно обезщетен с признаване
на правото да задържи цялата сума на предоставената му банкова гаранция-306456.26
лв съгласно влязлото в сила решение по т.д. №13/2013 г. на Окръжен съд
Търговище /възз.т.д. №821/2013 г. на Апелативен съд Варна-ТО/. Неустойката за
седем дни забава на изпълнителя възлиза на 214516.57 лв, затова АС е счел, че на
възложителя не се дължи по-голям размер неустойка.
Обсъжданият
в мотивите на въззивния съд период на забава до 07.08.2012 г., когато е
издадено разрешението за ползване на строежа след акт - обр.16 не се ползва със
сила на пресъдено нещо, затова въпросът е пререшен, като периода от 06.06.2012
г. – 07.08.2012 г. е изключен с арбитражното решение, тъй като съгласно чл.14,
ал.4 от сключения договор за строителство по обществена поръчка обектът се
счита окончателно предаден на възложителя с подписването на протокол за
приемане на работата съгласно нормативните изисквания на ЗУТ, т.е. страните са
уговорили за достатъчно за приемане на изпълнението двустранното подписване на
акт - обр.15.
Ето
защо, възражението за прихващане за сумата 738639.44 лв е неоснователно и
следва да се отхвърли изцяло, предвид което решението в тази му част следва да
се потвърди.
При
това положение исковете на ищците са основателни и следва да се уважат.
Доколкото няма подадена жалба от ищците в отхвърлителната част на решението с
оглед допуснатото от съда прихващане на сумата 25383.05 лв срещу главницата,
решението в осъдителната му част за сумите 738639.44 лв – главница, 233068.25
лв – лихви за забава и 38929.62 лв – съдебни разноски следва да бъде потвърдено.
Няма основание за частична отмяна на решението в частта му за лихвите за забава
предвид извършеното прихващане относно
главницата, тъй като се касае за уважаване на процесуално възражение за
прихващане на ответника, което има действие от датата на постановяване на съдебното
решение и не се отразява на размера на лихвите за забава върху главницата до
предявяването на иска. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
В полза
на ответниците по жалбата не се присъждат съобразно изхода на спора съдебни
разноски за въззивната инстанция, тъй като такива не са доказани.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №51/23.07.2018 г. на Окръжен съд Търговище по т.д. №38/2017 г. в
осъдителната му част по исковете за сумите: 738639.44 лв – главница, 233068.25
лв – лихви за забава и 38929.62 лв – съдебни разноски и в отхвърлителната част
по възражението за прихващане на Община Попово за сумата 738639.44 лв.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.