РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Бургас, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120107336 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „*** МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ***, представляван от
управителя ****, против М. К. П., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж.к. ****, с
която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 813. 75 лева - главница,
представляваща направените от ищеца разноски за периода от 01.06.2022 г. до
30.06.2024 г. за поддръжка и управлението на общите части на жилищен комплекс
„***“, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „***”, ул. „*** - ***”, в УПИ *** по плана на зона
Д на ж.к. „***”, ведно със законната лихва за забава върху горната главница от
подаване на исковата молба на 29.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Моли се и
за присъждане на разноските по делото.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че от
01.08.2019 г. и към момента ищцовото дружество осъществява поддръжката и
управлението на жилищен комплекс от затворен тип „***”, находящ се на
горепосочения адрес, въз основа на писмен договор от 01.08.2019 г., сключен с
инвеститора на комплекса - „*** 2” ЕАД, както и въз основа на тристранни договори с
мнозинството от собствениците на апартаменти в комплекса, като предоставя следните
услуги: поддръжка чистотата на общите части на комплекса и на блоковете,
включително улици, тротоари, паркоместа, стълбища, площадки, тавани; поддръжка на
1
зелените площи в комплекса чрез редовно поливане и почистване и осигуряване на
специализиран персонал за поддръжката им; осигуряване на 24-часова физическа
охрана на целия комплекс и пропускателен режим за влизане в комплекса, както и
постоянно наблюдение на ключови места чрез наличните устройства; редовно
извозване на сметта от комплекса в сътрудничество със съответните общински фирми
най-малко два пъти седмично; осигуряване техническа поддръжка и редовна
профилактика на асансьорите в блоковете; описани в чл. 1 от договора с инвеститора,
респ. Приложение № 1 от индивидуалните договори с отделните собственици. Сочи се,
че ответницата е собственик на апартамент № * в блок * от жилищен комплекс „***“ -
гр. Бургас, който е с площ от 49. 26 кв.м., ведно с 8, 47 кв. м. общи части, като същата
не е подписала индивидуален договор за управление и поддръжка на ж. к. „***” - гр.
Бургас с инвеститора на комплекса и/или с ищеца „*** Мениджмънт” ЕООД, но
въпреки това има задължение да заплащат разходите за поддържане на общите части в
етажната собственост, но не го е изпълнила изцяло. Излагат се доводи, че тъй като
разходите за поддръжка и управление на комплекса, в който се намира
самостоятелният обект на ответницата, са платени не от нея, а от ищеца, е налице
неоснователно обогатяване от страна на ответницата за сметка на ищцовото
дружество. Твърди се, че за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2024 г. ищецът е
направил разходи за поддръжката и управлението на комплекса в общ размер от 394
708. 02 лева, надлежно индивидуализирани в исковата молба. Сочи също така, че
апартамент № * от блок № * е със застроена площ от 49. 26 кв.м., а общата разгърната
застроена площ на обектите в комплекса е 16 373, 03 кв.м. до 30.06.2023 г. и 21 111. 76
кв.м. след тази датата, поради въвеждането в експлоатация на бл. * и *, поради което
съотношението между площта на апартамента към общото РЗП на обектите в
комплекса е 0. 3009 % до 30.06.2023 г. и 0. 23333% след тази дата. Така се формира и
извода, че за периода от 30.06.2022 г. до 30.06.2024 г. ответницата дължи сумата от 1
038. 75 лв., от която били заплатени 225 лв. и оставала дължима претендирана в
настоящото производство сума.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез
пълномощника й адвокат С. Н., който оспорва предявения иск по основание и размер и
моли за отхвърлянето му, като излага обстойни доводи. Не се оспорва, че ответницата
е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ****.6.11 по КККР на гр.
Бургас, с адрес гр. Бургас, ж.к. „***“, комплекс „***“, бл.*, ет.*, ап.*, както и че в
поземления имот са налице съоръжения и елементи от техническата инфраструктура,
предназначени за общо ползване от всички собственици, като поддържането им е
възложено на ищцовото дружество по силата на договор за управление и поддръжка
на жилищен комплекс „***“, сключен на 01.08.2019 г. между инвеститора „*** 2“
ЕАД, ЕИК ***, и изпълнителя - ищец. Излагат се доводи, че тъй като ответницата не
оспорва дължимостта на такси и разноските за управление и поддръжка на общите
2
части в комплекса и сградата, в която притежават самостоятелен имот, поради което и
доброволно била заплатила не както твърди ищецът 225 лв., а сумата от 525 лв.
Изразяват подробно становище да недължимостта на останалите претендирани суми,
тъй като липсвало неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
Навеждат се аргументи, че част от посочените от ищеца разходи - за канцеларски
материали и офис-техника, за счетоводни услуги, за одит, правни услуги, трудова
медицина, обяви персонал, присъдени разноски дела, административни, застраховки,
нотариални банкови, куриерски и други, не са разходи за управление и поддръжка на
общите части на сградата, в частност на блок № * или към комплекса по смисъла на §
1, т. 11 от ДР към ЗУЕС, а касаят обслужването търговската дейност на дружеството,
което не е отговорност на собствениците в комплекса. Оспорва се начинът на
формиране на размера на задълженията спрямо РЗП на въведените в експлоатация
сгради, въпреки че се отнасяли за целия комплекс, като се излага, че би било
законосъобразно разпределението на разходите да бъде извършено на базата на общата
площ на поземлените имоти в границите на комплекса спрямо прилежащата площ за
всяка от въведените в експлоатация сгради, чрез което да се определи пропорционално
и делът на разходите, за които отделния собственик носи отговорност. Също търси
присъждане на сторените разноски по делото.
Правното основание на иска е чл. 59, ал. 1 Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба, изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото няма спор досежно това, че ответницата е собственик на жилище,
находящо се в гр. Бургас, ж.к. „***“, комплекс „***“, бл.*, ет.*, ап.*, както и че не е
страна по индивидуален договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс
„***“. Не се спори също така, че в поземления имот, в който е изграден комплекса, са
налице съоръжения и елементи от техническата инфраструктура, предназначени за
общо ползване от всички собственици, като поддържането им е възложено на
ищцовото дружество по силата на Договор за управление и поддръжка на жилищен
комплекс „***“, сключен на 01.08.2019 г. между инвеститора „*** 2“ ЕАД с ЕИК ***,
и изпълнителя „*** Мениджмънт" ЕООД с ЕИК ****. Безспорно е и, че в периода от
01.06.2022 г. до 30.06.2024 г. ищцовото дружество е извършвало управление и
поддръжка на общите части на комплекса.
Видно от представения по делото нотариален акт, притежаваният от ответницата
самостоятелен обект с идентификатор ****.6.11 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. „***“, жилищен комплекс „***“, бл.*, ет.*, ап. *, находящ се в блок № *,
3
разположена в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Бургас, е с площ
от 49,26 кв. м. и прилежащи части: 8,47 кв. м. идеални части от общите части на
сградата.
Представена е скица на поземлен имот № 15-491855 от 15.05.2024 г., издадена от
СГКК гр. Бургас, от която се установява, че поземлен имот с идентификатор **** по
КККР на гр. Бургас заема площ от 18 507 кв.м., като върху него са построени общо
единадесет сгради - десет жилищни сгради и една сграда за енергопроизводство, а като
собственик е вписано дружеството „*** 2” ЕАД.
Представен е и договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс “***”
от 01.08.2019 г., сключен от „*** 2” ЕАД и ищцовото дружество, по силата на който
„*** 2” ЕАД като собственик на комплекса, включващ жилищни блокове 1,2,3,4,5 и 6,
въведени в експлоатация, е възложило на „*** Мениджмънт” ЕООД цялостната
поддръжка и управление на общите му части и на всеки един блок поотделно,
изразяващи се в подробно изброени в чл. 1 услуги.
Сключен е и договор за физическа охрана от 30.07.2019 г. между ищцовото
дружество и „БОДУ“ ООД за жилищен комплекс „***“. Представени са също така
фактури за консумирана електроенергия, вода и абонаментни такси за поддръжка и
сервизно обслужване на асансьорните уредби 09.04.2020г., 09.10.2020 г. и 05.07.2021 г.,
за абонаментни такси за обслужване на асансьор за отчетни периоди м.01.2023г.,
04.2023г., 05.2023г. и 12.2023г.
По делото е прието заключение на вещото лице Д., което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено от лице с необходимите специалин знания и като
неоспорено от страните, като от същото се установява, че за периода от 01.06.2022 г.
до 30.06.2023 г. са осчетоводени разходи по поддръжка и управление на комплекс
„***“, в общ размер на 189 253,43 лв., а за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г.
разходите по поддръжка и управление на комплекс „***“ са в общ размер на
220 304,81 лв. и се отнасят за заплати и осигуровки, охрана, ел. енергия, вода,
поддръжка на асансьори, поддръжка на басейн, счетоводни услуги, координация и
управление и за текуща поддръжка. Дейността на ищцовото дружество е свързана
само с поддръжката и управлението на жилищен комплекс „***“ и всички приходи и
разходи на дружеството са свързани с тази дейност. На следващо място вещото лице
изчислява припадащата се на ответника част от направените разходи съобразно
притежаваните идеални части от общите части на комплекса. Съобразно посочената в
исковата молба РЗП на обектите от 16 373,03 кв.м. и установеният вече от експерта
общ размер на разходите за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2023 г. - 189 253,43 лв.
разходите за поддръжка на ответницата възлизат на 569,39 лв. Поради констатирано от
експерта разминаване в размера на направените от ищеца разходи /в исковата молба за
периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2023 г. са посочени разходи в размер на 174 403,21
4
лв., а установените от вещото лице за същия период възлизат на 189 253,43 лв./
експертизата предлага вариант на изчисление без участието на разходите за м. 06.2022
г., при който разходите за поддръжка на ответницата възлизат на 524,78 лв. Разходите
за поддръжка на ответницата за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г. възлизат на
514,04 лв. Вещото лице потвърждава, че плащанията са извършени и са счетоводно
отразени. Осчетоводените суми касаят целия комплекс, в който има 9 сгради. Не се
води аналитична отчетност по отделните сгради. Установени са извършени от
ответницата плащания в общ размер на 600 лева, от които 450 лева са отнесени за
погасяване на по – стари задължения и 150 лева са отнесени за погасяване на
задължения в процесния период – за м. юни и юли 2022г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на свидетеля П.
В.. Той разказва, че е собственик на апартамент в „***“, бл. * и от около 5 години
живее в комплекса. Заявява, че многократно е имал забележки във връзка с
поддръжката на общите части на комплекса, напр. външните общи части не се
пръскали за обезпаразитяване, като собствениците на обекти в сградата сигнализирали
домакинката за някои нужни ремонтни дейности, но такива не били извършвани.
Отделно заявява, че числеността на персонала, ангажиран с озеленяване и всякакъв
вид поддръжка в комплекса, била крайно недостатъчна. Обяснява, че целият комплекс
се охранява от физическа охрана – трима души, чието задължение е да обикалят из
комплекса и да осъществяват охраната му, но те само стоят в будката си на столче и
наблюдават камерите, от които нищо не се вижда на техния монитор. В. излага, че има
и бариера, но всеки може необезпокоявано да влезе в комплекса. Сочи, че за
осъществяване на достъпа до комплекса собствениците нямат чипове, а само
дистанционно, което е при охраната, тя отваря бариерата с него и пускат външни хора
на територията на комплекса, защото така са им наредили от „***“. Свидетелят твърди,
че в момента продължава да се извършва строителство на нови блокове в комплекса,
работниците не се съобразяват със законоустановеното време за почивка и на
регламентираните паркоместа се складират строителни материали и техника.
Въз основа на така установените факти, релеватни за рашването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС (изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от
29.09.2023 г.) „жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като отделен
урегулиран поземлен имот, в който са построени една или повече жилищни сгради в
режим на етажна собственост и други обекти и съоръжения за общо ползване от
собствениците, ползвателите и обитателите, при спазване на изисквания на
контролиран достъп за външни лица. На основание чл. 2 от ЗУЕС управлението на
общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен
комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на
5
подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, който се
вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки
самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели.
Процесният жилищен комплекс „***” представлява именно „жилищен комплекс от
затворен тип“ по смисъла на горепосочената дефинитивна норма на § 1, т. 3 от ДР на
ЗУЕС, поради което управлението на общите му части следва да се подчинява на
специалния режим по чл. 2 от ЗУЕС. Ответницата е собственик на самостоятелен
обект в комплекс „***“, но не е страна по договор, сключен по реда на чл. 2 ЗУЕС.
Приложеният по делото договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс
„***” от 01.08.2019 г., сключен между „*** 2” ЕАД и ищцовото дружество „***
мениджмънт“ ЕООД, не е договор по чл. 2 от ЗУЕС, тъй като не е сключен между
инвеститор и собственик на самостоятелен обект.
При липсата на сключен между страните индивидуален договор с предмет
уреждане на отношенията по повод осъществяваните от ищеца дейности по поддръжка
и управление на общите части в комплекс „***“, отношенията между страните следва
да се уредят чрез института на неоснователното обогатяване. Когато не са налице
елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще
липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото
на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по
чл. 59 ЗЗД. В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение на
имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по- малката сума
между обедняването и обогатяването. Общият състав на неоснователно обогатяване се
реализира и когато едно лице неоснователно си спестява за сметка на друго разходи,
които са били необходими и е трябвало да бъдат извършени. В процесния случая
ответницата като собственик на самостоятелен обект в жилищен комплекс „***“ - гр.
Бургас, без да е страна по индивидуален договор за възлагане на поддръжка и
управление и без да е заплатила съответна част от действително извършените от
ищцовото дружество разходи за поддръжка и управление, се е обогатила, спестявайки
си съответната част от тези разходи за сметка на обедняването на ищцовото
дружество, което ги е заплатило. Ето защо съдът намира, че е налице настъпило за
ищеца обедняване, както и настъпило за ответника обогатяване, които произтичат от
общ факт.
От експертното заключение, от свидетелските показания, както и от писмените
доказателства еднозначно се установява, че за исковия период в комплекс „***“
действително са извършвани дейности по управление и поддръжка от ищцовото
дружество. Забележките на свидетеля относно качеството и начина на изпълнение на
6
част от дейностите нямат отношение към естеството на заявената претенция.
Дейността по поддръжка на комплекса несъмнено включва присъщите за нея разходи
за ел. енергия, вода, абонамент за асансьори, охрана, поддръжка на басейн, годишни
прегледи, системи за контрол на достъпа, изпитвания, проверки, ремонти и поддръжка,
озеленяване, материали за поддръжка. Обстоятелството, че дейността по управление и
поддръжка на комплекса е възложена на търговско дружество предполага
фактическото извършване на тези действия да бъде превъзложено на лица от
персоналния състав на дружеството или на други лица по силата на граждански или
трудов договор, а това несъмнено генерира разходи за възнаграждения, осигуровки,
работни дрехи, канцеларски материали и офис техника, счетоводни услуги, одит,
правни услуги, транспортни услуги, трудова медицина, обяви за персонал,
застраховки, нотариални, банкови, куриерски и други услуги. В тази връзка съдът
счита всички сторени разходи от ищцовото дружество за поддръжката на комплекса,
разбити по пера, за необходими и действително сторени. Изложеното се потвърждава и
от показанията на свидетеля В., които съдът кредитира като безпристрастно дадени и
кореспондиращи с доказателствения материал по делото, от които се установява, че в
комплекса са наети работници по почистване, озеленяване, поддръжка, домакин и
охрана. Ето защо и с оглед заключението на вещото лице, че дейността на ищцовото
дружество е свързана само с поддръжката и управлението на жилищен комплекс
„***“, както и че за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2024г. са осчетоводени разходи
по поддръжка и управление на комплекс „***“, в общ размер на 409 558,24 лв., съдът
намира, че се касае са разходи, които са необходими за осъществяване на дейността по
управление и поддръжка на комплекса от ищцовото дружество.
Дължимата от ответницата част от сторените от ищцовото дружество разноски
за поддръжка и управление в комплекса следва да се определи съобразно
притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата, в която се намира
собствения й самостоятелен обект. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС,
когато в документите за собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на
етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите части на
сградата, за целите на този закон идеалните части за всеки самостоятелен обект се
определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и
складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички
самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото
число се преобразува в проценти. В представения по делото нотариален акт е
посочено, че притежаваният от ответницата самостоятелен обект с идентификатор
****.6.11 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „***“, жилищен комплекс
„***“, бл.*, ет.*, ап. **, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на гр. Бургас, е с площ от 49,26 кв. м. и прилежащи
части: 8,47 кв. м. идеални части от общите части на сградата. Въз основа на
7
заключението на вещото лице Д. по поставените от ищцовото дружество въпроси
съдът приема, че с оглед процентното съотношение на ап. * спрямо РЗП на бл.* и
спрямо общата РЗП на всички девет сгради размерът на дължимото от ответницата
обезщетение за периода 01.06.2022 г. - 30.06.2024 г. с участието на разходите за м.
06.2022г. възлиза на 1083,43 лв. и без участието на разходите за м. 06.2022г. – на
1038,82 лв. Така и доколкото периода на претенцията обхваща времето от 01.06.2022 г.
до 30.06.2024 г. съдът приема, че дължимата от ответницата сума възлиза 1083, 43 лв.
В същото време ответницата вече е платила част от сумата възлизаща на 600 лв., като е
извършила плащания в периода от 22.02.2023 г. до 25.11.2024 г., с посочено от нея
основание за плащане именно във времето от месец декември 2022 г. до ноември 2025
г., посочени в табличен вид от вещото лице. Предвид погасителното действие на
извършените от ответницата и неоспорени от ищеца плащания, които според
заключението възлизат в общ размер на 600 лева, размерът на обезщетението,
дължимо и непогасено към момента на приключване на съдебното дирене по делото,
възлиза общо на 483, 43 лева. Обстоятелството, че платената от ответницата сума до
датата на завеждане на делото възлизаща на 525 лв. е отнесена от ищеца, съгласно
счетоводството му към минал период, не е равнозначно на извършено плащане от
страна на ответницата за минал период. С извършените от нея плащания същата ясно е
заявила кой свои задължения погасява съобразно нормата на чл. 76, ал. 1, изр. 1-во от
ЗЗД, видно от представените по делото разписки от Easy Pay и съобразно
отбелязванията на вещото лице, при което и няма как съобразно разпоредбата на чл.
76, ал. 1, изр. последно от ЗЗД да се приеме, че първо се погасяват по-стари такива,
при все че длъжникът е заявил кое свое задължение погасява. Ищецът би могъл да има
облигационна претенция за по-старите задължения, но това така или иначе това
обстоятелство се явява ирелевантно за настоящото дело.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява доказан до размера от 483, 43 лева, до който следва да бъде
уважен, а за горницата над този размер до пълно предявения размер от 813,75 лева
следва да бъде отхвърлен.
Основателна съответно е и акцесорната претенция за законна лихва върху
уважената главница от датата на депозиране на исковата молба на 29.10.2024 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовото дружество
има право на разноски съобразно уважената част от предявения иск, а именно за
сумата от общо 546,55 лева, съобразно представения списък на разноските, без да се
включва депозита от 200 лв., който следва да бъде заплатен на вещото лице, тъй като
липсват доказателства да е извършено неговото плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също
8
има право на разноски съобразно отхвърлената част от предявения иск, а именно за
сумата от 223, 25 лева, съобразно представения списък на разноските.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда М. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. ****, да заплати на
„*** МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, ул. ***, сумата от 483, 43 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и 43 ст./ -
главница, с която М. К. П. неоснователно се е обогатила за сметка на „***
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, поради неплащането на дължимата от нея сума за направени
от ищеца разноски за за поддръжката и управлението на общите части на жилищен
комплекс „***“, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „***”, ул. „*** - ***”, в УПИ *** по
плана на зона Д на ж.к. „***”, за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2024 г., ведно със
законната лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата
молба на 29.10.2024 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
горницата над уважения размер от 483, 43 лв. до пълния заявен размер от 813,75 лева,
ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената главница от 29.10.2024 г.
Осъжда М. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. ****, да заплати
на „*** МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, ул. *** сумата от 546, 55 лв. /петстотин четиридесет и шест лева и 55 ст./ за
направените по делото разноски.
Осъжда „*** МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, ул. ***, да заплати на М. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. **** сумата от 223, 25 лв. /двеста двадесет и три лева и 25 ст./ за
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9