№ 512
гр. Плевен, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
частно гражданско дело № 20224400500228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.
С определение №22 от 17.01.2022г., постановено по гр.дело
№418/2021г. по описа на РС – гр. Червен бряг, е оставена без уважение молба
от Агенция по заетостта - София, ЕИК/Булстат ********** представлявано от
Директора Д.Н., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу
постановеното по делото решение № 286 от 15.10.2021г. в частта с което
съдът е присъдил разноски в полза на ищеца в размер на 700 лв. като
неоснователна.
Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна
жалба от Агенция по заетостта - София – ответник в производството. В нея се
правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано.
Развиват се подробни доводи в тази насока, с основно твърдение, че
присъденото възнагреждение на адвокат в размер на 700лв. е над
минималното предвидено в закона от 650лв. Твърди се, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, че причина за провеждане на
второ открито заседание по него е поведението на ищеца, и по-точно липсата
на процесуална активност. Не е участвал в разпита на свидетели, не е искал
експертиза. Счита, че законът не е приложен правилно и определението е
необосновано. Моли се определението да бъде отменено и да се намали
размера на адвокатското възнаграждение на 650лв. Претендира присъждане
1
на възнаграждение за юрисконсулт за настоящето производство от 100лв.,
както и разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по частната
жалба, като се изразява становище за нейната неоснователност. Твърди се, че
определението е законосъобразно, тъй като се е наложило провеждане на
второ съдебно заседание, поради представянето на документи в първото
такова, а не с отговора от страна на ответника – частен жалбоподател, че
ищецът не е длъжен да представя доказателства, защото доказателствената
тежест при трудови спорове е върху ответника, че минималния размер на
възнаграждението не е задължителен и че разликата между минималния и
заплатения хонорар е пренебрежително малка, за да се квалифицира като
прекомерно. Моли да се остави без уважение частната жалба.
Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по
делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от
връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Видно е от приложеното решение, че със същото е присъден адвокатски
хонорар от 700лв. Предмет на делото са трите кумулативно обективно
съединени иска по чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ. Договореното
възнаграждение е в размер на 700лв., като е представено надлежно
доказателство за неговото плащане в брой – разписка към договор за правна
защита и съдействие от 07.07.2021г.
Действително в Наредба №1 за минималните адвокатски хонорари чл.71
ал.1 т.1 предвижда, че минималното възнаграждение по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа е не по-малко от МРЗ за страната към
момента на неговото плащане. В случая правилно е твърдението във
въззивната жалба, че МРЗ е 650лв. и следователно това е минималния размер
на адвокатския хонорар.
Следва обаче да се отчете, че това са само първите два иска. Третият
иск за присъждане на обезщетение независимо, че е предявен кумулативно си
2
е самостоятелен иск /оценяем/ и за него също са дължи възнаграждение, като
неговия минимален размер е 300лв. съглбасно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1.
Само това е достатъчно да се приеме, че в случая не е налице прекомерност
на адвокатското възнагреждение.
Следва да е има предвид, че не винаги когато се прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, същото следва да се намалява до
установения в наредбата минимум. Последният е въведен с оглед на това да
няма нелоялна конкуренция между адвокатите, като се договаря по-нисък
размер и предвид забраната да се присъжда по-малък размер от този в
случаите на чл.78 ал.5 и чл.38 от ЗА. Няма пречка обаче при свободното
договаряне на страните по договора за процесуално представителство
размерът да не е минималния определен такъв. Също така, за да се приеме, че
едно възнаграждение е прекомерно, следва очевидно да надвишава и то
значително не само минималния размер, а и нормално уговаряния в такива
случаи. Т.е. договорения размер на адвокатското възнаграждение да
съответства на положения труд за процесуално представителство, без да
„натоварва“ насрещната страна с несъразмерно задължение. В по-старата
съдебна практика се приемаше, че прекомерност е налице, когато
договореното възнаграждение надвишава три пъти минималния размер.
С дадените в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч. и А.Б. разяснение
този подход се изостави, като значително се снижи критерия за
прекомерност, но независимо от това превишение от 50лв. при минимум от
650лв. не може да обуслови извода за прекомерност. / Виж Определение №
208 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят С.С.; Определение № 60 от 5.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2104/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят П.С. и др./
В този аспект дори да се приеме, че делото не е с по-висока фактическа
и правна сложност от всички други сходни трудови дела, то договореното
възнаграждение от 700лв. за изготвянето на исковата молба,
представителството в проведените две открити съдебни заседания,
изготвянето на писмени бележки и в крайна сметка цялостното уважаване на
предявените искове /самото решение не е обжалвано и е влязло в закона сила/,
съответства на усилията на процесуалния представител на ищеца за
3
реализираната защита, а и на фактическата и правна сложност на делото.
Поради изложените съображения Окръжен съд гр.Плевен счита, че
определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.278 вр. с чл.272 от ГПК определение №22
от 17.01.2022г., постановено по гр.дело №418/2021г. по описа на РС – гр.
Червен бряг, е оставена без уважение молба от Агенция по заетостта - София,
ЕИК/Булстат ********** представлявано от Директора Д.Н., с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу постановеното по делото решение №
286 от 15.10.2021г. в частта с което съдът е присъдил разноски в полза на
ищеца в размер на 700 лв. като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК и
при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4