Решение по дело №792/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260048
Дата: 24 февруари 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20203230200792
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Добрич, 24.02.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 792 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ю.Е.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат М.Д. ***, съдебен адрес:***, офис 13, срещу наказателно постановление № 20-1717-000143 от 29.06.2020 г., издадено от Началник сектор в Първо РУ към ОДМВР – Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 3 /три/ месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, с писмено становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 19.06.2020 г. с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 143/19.06.2020 г. /бланков № 452757, Серия АА/. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед  с  Рег. № 357з-1454/12.08.2019 г. на Директора на ОДМВР – Добрич, относно определяне на държавни служители от звената „Териториална полиция“ и „Патрулно-постова дейност“ на длъжност „Полицейски и младши полицейски инспектор“ и „Командир на отделение“ към структурите на „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Добрич и районните управления в състава й, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на обслужваната от тях територия, което заповед е служебно известна на съда. Съгласно т. 1 от цитираната заповед, оправомощени да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата са служителите от звената „Териториална полиция“ на длъжност „Полицейски и младши полицейски инспектор“ и от звената „Патрулно-постова дейност“, на длъжност „Командир на отделение“ в структурите „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Добрич и районните управления в състава й на обслужваната територия, успешно преминали обучение и положили писмен изпит, съгласно Заповед с Рег. № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, както следва: т. 1.1. Първо РУ – Добрич: К.В.К. – командир на отделение. Т.е., актосъставителят К.В.К. поименно е посочен като оправомощено лице да съставя актове за установяване на административни нарушения и да осъществява контролна дейност по Закона за движението по пътищата.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, независимо, че нарушителят е отказал да подпише акта, същият е получил препис от него, удостоверено с подписа му. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Имам възражения” /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът не е подписан от свидетеля П.М.К. не е съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед    8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата,  съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Съгласно т. 2.2.9 от заповедта, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган * е началник сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, че е налице противоречие между фактическата обстановка, отразена в съставения акт и обжалваното НП и правната квалификация, дадена от контролния и административнонаказаващия орган, което е ограничило правото му на защита, тъй като не е бил в състояние да разбере какво точно нарушение на правилата за движение е допуснал и кой текст от ЗДвП регулира тези правила.

Това е така по следните съображения:

Вън от съмнение е, че административнонаказващият орган е наложил административни наказания за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – заради отказа на Ю.Е.П., като водач на моторно превозно средство, да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението - да представи документите си за правоуправление на моторно превозно средство, напускайки мястото на проверката. Освен, че нарушението е точно описано в акта и в наказателното постановление, то е и правно квалифицирано по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която е правилната правна квалификация. На този текст се е позовал административнонаказващият орган, за да наложи административните наказания и това е в съответствие с описаните фактически обстоятелства в акта и в НП.

Действително, в АУАН е вписано, че е налице нарушение на нормата на чл. 103 и чл. 6, т. 2 от ЗДвП, а в НП – на чл. 103 от ЗДвП, и двете предвиждащи все задължение за изпълнение на разпорежданията и указанията на контролните органи, но те са във връзка с разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4  от ЗДвП и в никакъв случай не променят дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на деянието, което също се изразява в неизпълнение  на нареждане на контролен орган, а само я конкретизират и доразвиват.

Също така непълното цифрово изписване на нарушения законов текст в АУАН и в НП /изписан чл. 103 от ЗДвП, без да е конкретизирано, че нарушението е по чл. 103, предл. трето от ЗДвП, вменяващо на водача да изпълнява указанията на представителя на службата за контрол/, не е съществено процесуално нарушение, тъй като е налице пълно словесно описание на нарушението. Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и следното:

Дори и да се приеме, че е налице противоречие между фактическа обстановка и правна квалификация и нарушението неправилно е подведено към нормата на чл. 103, предл. трето от ЗДвП, това в никакъв случай не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Критерият, по които се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. В наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчно степен на жалбоподателя да разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото от момента на получаване на акта за установяване на административно нарушение от страна на нарушителя до момента на подаване на въззивната жалба и разглеждането й от настоящата инстанция. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 26.02.2008 г. на АдмС – Добрич по к.а.д. № 531/2007 г./.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 19.06.2020 г., около 14:15 часа, в гр. Добрич, по бул. „Добруджа”, след магазин „Хиполенд“, като водач на неправилно паркиран в зоната на действие на знак „В28“ /Забранено е паркирането/ автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег. № *, негова собственост, при опит да бъде репатриран от екип на „Синя зона“ – Добрич, съвместно с полицейски служител от Общинска полиция, отказва да изпълни разпореждането на полицейския служител да представи документите за правоуправление и напуска мястото на проверката – нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Ю.Е.П. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, А.Н.А. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание свидетелят А. дава следните показания: „…Установихме автомобила на посочения в акта час на булеварда по пътя нагоре след „Хиполенд“ до застрахователната компания, точно пред кооперацията. Беше паркиран и около него нямаше никой. Там имаше знак „забранено паркирането”. Спряхме репатратора, аз изготвих снимков материал, след което шофьорът и касиерът закачиха сапаните. Като бяхме закачили трите сапана, отнякъде се появи един мъж с едно момче, по-младо от него. Започна да вика: „Откачайте ми веднага колата“. Аз му разпоредих да си даде документите, но той не ме отрази изобщо, а това всъщност си беше законно полицейско разпореждане. Той сам откачи двата сапана, влезе си в колата и взе да бърка в жабката, и аз помислих, че ще си даде документите, но той излезе с празни ръце, обиколи колата, и сега не помня дали откачи и последния сапан, но те са така направени, че като дадеш напред – назад и сами се откачат, качи се пак вътре, запали и замина…/цитат/. Аналогични са показанията и на свидетеля П.М.К., който в съдебно заседание заявява:Аз съм очевидец на това нарушение. Тази ситуация беше по-специфична. А.А. беше сержантът, а аз бях с репатриращия автомобил, но друг го караше. Автомобилът беше паркиран на въпросното място, водача го нямаше. Ние започнахме да го вдигаме и в момента, в който започнахме действието, водачът се появи. Полицаят му поиска документите. Той отказа да се подчини и не си даде документите, махна си захватите сам от колелетата, тя беше хваната вече колата, но той ги махна при поискването на документите и замина/цитат/.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите А.А. и П.К., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. При това обстоятелството, че свидетелят А.А. е полицейски служители, а свидетелят П.К. е служител в Общинско предприятие „Паркинги и пазари“ град Добрич, не дискредитира ни най-малко показанията им, имайки предвид, че същите са в пълен унисон помежду си.

От своя страна воденият от страна на защитата свидетел С.В.М. в съдебно заседание заявява, че жалбоподателят Ю.П. в действителност е бил паркирал автомобила си в зоната на действие на знак, забраняващ паркирането, както и, че е откачил предните колелета на автомобила от въжетата, качил се е и е потеглил. Също така свидетелят М. заявява: „Човекът от „паяка“ изобщо не се представи, а каза да дадем 50 лева, за да я откачат, иначе на паркинга било 70 лева“ /цитат/.   

В настоящия случай съдът кредитира показанията на свидетеля С* М. в частта, относно обстоятелството, че жалбоподателят Ю.П. е бил паркирал автомобила си в зоната на действие на пътен знак „В28“, както и, че е откачил предните колелета на автомобила от въжетата, качил се е и е напуснал мястото на проверката. Съдът намира показанията му в останалата си част за недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като същите се оборват по категоричен начин от гласните доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите А.А. и П.К., които както вече бе посочено, съдът кредитира изцяло. От друга страна е налице индиция за неговата заинтересованост, отчитайки, че към момента на проверката свидетелят е работел при жалбоподателя.

Тук е мястото да се отбележи, че дори и съдът неправилно да не кредитира показанията на свидетеля М. в посочената част, то действията на жалбоподателя по освобождаване на автомобила му от приспособленията за захващане и самото напускане на мястото на проверката, представляват неизпълнение на нареждане на органа за контрол, подлежащо на санкциониране по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите А.А. и П.К., както и от показанията на свидетеля С. М., в кредитираната им част.

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – отказ да представи документите си за правоуправление и напускане на мястото на проверката без разрешение на контролния орган е именно нарушение на нормата на чл. 103, предл. трето от ЗДвП, която вменява на водача такова задължение.

Неизпълнението на това задължение по същество представлява отказ за изпълнение нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

С оглед изложеното, възивната инстанция намира така описаното нарушение по чл. 103 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, административнонаказващият орган е  санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложените наказания:

Предвидените наказания по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно деяние, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение. Административнонаказващият орган е определил наказанието глоба в неговия максимален размер, определен в приложимата материална норма, а наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство над минимума, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно тези размери на наказанията глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са  те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанията глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанията в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанията не съответстват на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран водачът, но с минимално предвидените по закон наказания. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.

Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а именно – 50 лв., както и да постанови лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че жалбоподателят е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол на движението осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват и обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с безопасността на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това положение и дума не може да става за маловажен случай.

Страните не претендират разноски по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-1717-000143 от 29.06.2020г., издадено от Началник сектор в Първо РУ към ОДМВР – Добрич, с което на Ю.Е.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 3 /три/ месеца, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание ГЛОБА на 50 /петдесет/ лв. и срока на административното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО на 1 /един/ месец.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                       

  Районен съдия:                                                                     /Данчо Димитров/