Р Е Ш
Е Н И Е № 40
гр. Пловдив, 12.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и
двадесетата година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и
прокурора Румен Боев, след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова
ВНОХД № 511 по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК
Образувано е по жалба на адв. В.Г. – служебен
защитник на подсъдимия Н.Е., срещу присъдата от 25/08.06.18 г. по н.о.х.д. №
64/17 г. на Окръжен съд - *, с която той е признат за виновен за престъпление
по чл. 242, ал. 1, б. “д“ НК, определени са две наказания: лишаване от свобода
в размер на три години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 НК с изпитателен срок от четири години, и глоба от 20 000 лева, и са
приложени разпоредбите на чл. 242, ал.7 и 8 НК.
Първоинстанционното производство е започнало и
приключило задочно, след като положените дългогодишни усилия за осигуряване
присъствието на подсъдимия не са дали резултат. * е достигнал до извода, че връчването
на обвинителния акт и призоваването на подс. Е. в Република *е невъзможно
поради неизпълнение (от страна на * съдебни власти) на искането за правна помощ,
двукратно допълвано и детайлизирано. Ето защо е бил прав да приеме за
осъществени основанията за задочно съдебно дирене по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. ”б” вр. ал. 1 НПК. Едва след образуване на въззивното производство по споменатата жалба на
адв. Г. съдебната поръчка се е оказала изпълнена, като оформените от турска
страна книжа са били изпратени на *. Според съдържанието им подс. Е., чието
местоживеене в *е известно, е получил препис от обвинителния акт (съответно
преведен) и е бил уведомен за образуваното първоинстанционно съдебно
производство.
Излиза, че неявяването му на съобщената му
заседателна дата се е дължало на негово собствено решение. След получаване на
тази информация ПАС прие, че контактът с подсъдимия в *посредством съдебна поръчка е възможен,
поради което прекрати съдебното производство и върна делото на * за изпълнение
на процедурата по администриране на жалбата. В изпълнение на даденото указание първоинстанционният
съд е изпратил нова съдебна поръчка до *, представляваща уведомление за
постановената присъда и за подадената от служебния защитник на подсъдимия въззивна
жалба. След едногодишно изчакване изпълнението на втората поръчка * е счел, че
контактът с подсъдимия отново е станал невъзможен, поради което и като е отчел,
че Е., комуто е било съобщено за приключилото първоинстанционно производство и
за телефонния номер на служебния защитник, не е направил опит да се
поинтересува за присъдата, е изпратил
делото на въззивната инстанция за разглеждане на жалбата.
ПАС от своя страна оформи (въз основа на
Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г.) трета съдебна
поръчка до * съдебни власти с искане за разясняване на подсъдимия, че може да
реши да оттегли жалбата или да я допълни със свои съображения, включително да
се обърне за правна помощ към избран от него защитник или просто да се яви на
една от предложени му три дати за въззивно съдебно заседание. След като стана
ясно нежеланието на замолената държава да изпълни и тази поръчка, ПАС прие, че
призоваването на подс. Е., който се намира в Р*, не е възможно и също приложи
процедурата за задочно разглеждане на въззивното дело по реда на чл. 269, ал.
3, т. 4, б. „б“ НПК.
В жалбата на адв. Г., която е депозирана в
срок, се развива виждането, че определените от хасковския съд наказания не са
справедливи. Сочат се смекчаващи обстоятелства, които не били отчетени в
достатъчна степен и се иска да бъде намален размерът на основното наказание (от
три години на една година), както продължителността на изпитателния срок (от
четири години на три години), а глобата – отменена. Алтернативно, ако не се
приеме изложената в подкрепа на тази претенция аргументация, се претендира да
бъде намален размерът на глобата.
При въззивните прения адв. Г. поддържа
жалбата, като повтори мнението си за явна несправедливост на наложеното
наказание лишаване от свобода. Потвърди искането да бъде намален размерът му,
както и изпитателния срок. Изостави искането за редуциране или отмяна на
глобата.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище за
неоснователност на жалбата, като предложи въззивният съд да потвърди
атакуваната присъда.
Пловдивският
апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
съображенията на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на
присъдата, прие, че жалбата на защитата е изцяло неоснователна.
Въз основа на събраните по реда и със
средствата, предвидени в НПК, доказателствени материали: обясненията на подсъдимия от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Я.Г.Д.; писмените доказателства: протоколите за
предаване и оглед на веществени доказателства, протоколът за оглед на моторното
превозно средство /товарна композиция, състояща се от влекач и полуремарке/, с
което стоките са пренесени през българската граница, свидетелство за съдимост и
характеристична справка за подсъдимия – окръжният съд е достигнал до
следните фактически изводи:
Подсъдимият Н.Е. е *гражданин. Според последните известни на съда данни той
пребивава в родината си и работи като шофьор в дружеството *АД, гр. *,
Република *.
Няколко дни преди 26.04.2016 г. му
било възложено управлението на товарен автомобил марка „*“ с *рег.№ * и шаси №
*с прикачено към него полуремарке марка „*“ с регистрационен номер *и
номер на шаси *. С тази товарна композиция Е. следвало да извърши превоз на
товари от Република *до ФР ФР * през *. С цел реализиране на печалба и
подпомагане на семейния бюджет Е. решил да закупи лекарствени продукти за
„полова мощ“ от *, които да пласира на разтоварачите на превозваната стока в *.
Планирал да спечели около 1000 *лири от продажбата. Така на неустановена по
делото дата Е. закупил от гр. *, кв.*следните лекарствени продукти: „VEGA 100“ /SILDENAFIL CITRATE 100 mg/ в
количество 2 500 броя блистера с по четири таблетки във всеки и „VEGАXES“ /SILDENAFIL CITRATE 130 mg/ в количество 1970 броя блистери с по шест таблетки
във всеки. След това ги опаковал в два кашона и преди да отпътува за България
ги поставил в кабината на товарния автомобил и по-конкретно на горното
шофьорско легло в нея. Покрил кашоните с одеяло.
Около 02.43 часа на 26.04.2016 г. навлязъл с
управляваната товарна композиция на българска територия през ГКПП „*“. Към 04,00
часа се установил на трасе „Входящи товарни автомобили“ на МП „*“. Проверяващи
митнически служители на това трасе били св. Я.Г.Д. и колегата му Б.Х.Б.– служители
в Митница-*. Свидетелят * поканил устно подсъдимия да декларира носените от
него стоки и валутни ценности. Е. декларирал
60 броя кутии цигари „LM“, но не
оповестил по какъвто и да е начин превозваните лекарствени продукти. След това
свидетелят Д. и колегата му предприели физическа проверка на товарите в
превозното средство. В кабината на товарния автомобил /влекача/ Д. забелязал
покритите с одеяло два кашона, поставени върху шофьорското легло, и попитал шофьора
какво има в тях. Подсъдимият отговорил, че носи подаръци /стъклени чаши/ за
свои роднини. Все пак митническият служител отворил единия от кашоните и видял
в него споменатите блистери с надпис „VEGA
100“ /SILDENAFIL CITRATE 100 mg/. Сетне отворил и втория кашон и открил
и блистерите с надпис VEGАXES“ /SILDENAFIL CITRATE 130 mg/. Преброяването на блистерите установило, че в първия кашон
се съдържат 2 500 броя, а във втория – 1970 броя, като върху 1480 от тях
били изобразени две кобри, а върху 490 – два ягуара.
Свидетелят Д. съставил акт за установяване на
административно нарушение № 808/26.04.2016 година, както и разписки № 0050182 и
№ 0050184 от същата дата, с които стоките и превозните средства /влекач и
полуремарке/ били задържани от митническите органи. След образуване на
наказателното производство същите вещи били предадени на разследващия
митнически инспектор.
На блистерите бил извършен оглед (вж. л. 42 ДП).
Огледани били и превозните средства (вж. л. 49 ДП). При огледа блистерите условно
били обособени в три групи, съобразно техните външни белези (надписи и
изображения), и от всяка група били иззети представителни проби – по един
блистер. Пробите били подложени на
физико-химическо експертно изследване, което следвало да установи техния
химичен състав. Според заключението на назначената експертиза (вж. л. 62 и сл.
от том 1 ДП) таблетките във всеки един от блистерите съдържат активната
субстанция „силденафил цитрат“, както и спомагателни вещества. Таблетната форма
на това вещество е идентифицирана като „Виагра“ – лекарствен препарат с терапевтичен ефект при лечение на еректилна дисфункция.
Фармакологично-оценителна експертиза е установила
пазарната цена на таблетките. В заключението на експерта фармацевт (вж. л.69 от
ДП) е посочено, че за определяне на цената са използвани референтните стойности
в Позитивния лекарствен списък на Министерството на здравеопазването, валиден
към датата на деянието – 26.04.2016 година. Уточнено е, че разрешената
лекарствена форма в България представлява опаковка от 90 броя таблетки 20 mg, така че изследваните опаковки не фигурират в
лекарствения ценови списък. Затова цената им е фиксирана след пресмятане на
цената за един милиграм, умножена съобразно активната субстанция в изследваните
таблетки (съответно 100 и 130 милиграма). Завършващата операция се състои в сборуването
на общото количество във всяка група. Така пазарната стойност на 2 500-те
таблетки от групата „VEGA 100“ /SILDENAFIL CITRATE 100 mg/ е изчислена
на 534 450 лева; на 1480-те таблетки с надписа „VEGАXES“ /SILDENAFIL CITRATE 130 mg – вид „Кобра“/ - на 616 982,40 лева, а на 490-те таблетки с
надпис VEGАXES“ /SILDENAFIL CITRATE 130 mg – вид „Ягуар“/ - на 204 271,20 лева. Общата пазарна
цена на цялото количество е определена на 1 355 703,60 лева с
пояснението, че е изведена на база максималната допустима цена, на която
разрешеният за продажба в България лекарствен продукт може да се търгува на
дребно. Апелативният съд споделя мнението на първата инстанция, че приложеният
експертен подход е единствено
възможният за определяне на цената, на която стоките е могло да бъдат търгувани
у нас.
Назначената
оценителна авто-техническа експертиза е дала заключение за средната пазарна
цена на превозните средства - товарен автомобил марка „*“ с *рег.№ * и шаси № *с прикачено
към него полуремарке марка „TIRSAN“ (вж. л.74
от ДП). Съобразно използвания метод на аналога и пазарното проучване реалната
пазарна стойност на товарния автомобил /влекач/ към 26.04.2016 г. е определена
на 96 290,50 лева, а на полуремаркето към същата дата – на 35 744,50
лева.
*
Въззивната
инстанция е на мнение, че фактическите констатации на първата инстанция, които
следват изложената в обвинителния акт фактология, се базират на необходимите и
достатъчни доказателствени източници и на експертизите, които са преценени
добросъвестно и в съответствие с тяхното действително съдържание.
* е достигнал до основателния извод, че показанията на
св. Д. са кредитируеми, доколкото звучат убедително, следват логическа
подредба, а и са
конкретни. Не е игнорирана заявената от свидетеля липса на спомен относно част
от събитията, наложила приобщаване на досъдебния му разпит, а е изведена
правилната констатация, че във връзка с времевата отдалеченост на изследваните
събития е разбираема, пък и свидетелства за непредубеденост.
Кредитируеми са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Е. не
отрича, че е пренесъл инкриминираните стоки през българската граница; напротив
– обяснява как, от къде и с каква цел ги е закупил. Оказва се споделимо
виждането на първата инстанция, че въпросните твърдения звучат достоверно, пък
и не се опровергават от други доказателства, а относно целта на пренасянето на
стоките (за продажба на германските мъже) кореспондират с констатациите в
огледния протокол относно вида и специфичните им характеристики (таблетки,
поставени в блистери, сочещи лекарствена форма) и с данните за маршрута на
поръчания международен курс.
Доказателственият анализ е завършил с коректната констатация за
съзнателно бездействие на подсъдимия да декларира инкриминираните лекарствени
продукти, както и за предходни действия по прикриване съдържанието на кашоните,
в които са били поставени. * е обърнал внимание, че Е. не е заявил, че не бил
разбрал поканата от страна на митничарите за деклариране, нито че не бил запознат
с митническите формалности. Впрочем подобно твърдение би било неправдоподобно в
аспекта на професионалната му дейност, предполагаща знание (и спазване) на задължението
за деклариране на стоки над определени лимити.
*
При тези факти е правилна квалификацията на деянието по чл. 242, ал. 1,
б. ”д” НК. Както стана ясно, подсъдимият е закупил с търговска цел, а след това
е пренесъл през границата на България инкриминираните стоки, без да оповести
това по предвидения декларативен ред. Следователно пренасянето е станало без
знанието и разрешението на митниците. Количеството и видът на стоките, както и признатото
от подсъдимия спекулативно намерение обосновават съставомерната търговска цел.
Споменатата цена на лекарствените продукти дефинира извършеното като
„квалифицирана контрабанда”, тъй като се явява изпълнено изискването за „големи
размери” (регламентираната в страната минималната работна заплата към м.април
на 2016 година е 420 лева, при което стойността на пренесеното надхвърля
70-кратния ѝ размер).
Коректни са и
разсъжденията относно субективната страна на деянието. Подсъдимият е имал
представата за превоз през границата на подлежащи на деклариране стоки и е
съзнавал своето задължение да оповести това пред митническите органи.
Неизпълнението на въпросното задължение след изричната покана за деклариране от
страна на митническите служители обосновава изискуемия пряк умисъл.
*
При избора на решение за
санкционирането окръжният съд се е съобразил с критериите за определяне на
наказанието, първият от които се прилага посредством оценяване степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, а вторият – посредством отчитане на
наказателноправно релевантните характеристики на личността на дееца, които не
са свързани с обществената ѝ опасност. Въпросното оценяване е извършено
посредством коректно интерпретиране на сумарното отегчаващо-смекчаващо действие
на противоположните категории индивидуализиращи обстоятелства. За смекчаващи
обстоятелства са приети чистото съдебно минало на подсъдимия, неговия установен
социален и семеен статус (грижи се за семейството си, трудово ангажиран е и има
добри характеристични данни). Като обстоятелство с отегчаващи свойства е прието
количеството и
стойността на контрабандираните стоки, която надхвърля критерия „големи
размери“ и попада в този за „особено големи размери“ – признак, който е останал
извън обхвата на обвинението. В мотивите не е отбелязано едно от
смекчаващите обстоятелства, а именно направените от подсъдимия самопризнания,
но * явно мислено го е отчел, доколкото правилно е преценил влиянието на
смекчаващите обстоятелства в аспекта на влиянието на отегчаващото обстоятелство.
След сравнение с типичните случаи на престъпления от разглеждания вид и с
типичната характеристика на потенциалния деец окръжният съд е успял да открие
най-подходящата кумулативна санкция, а именно минималната: три години лишаване
от свобода и глоба в размер на 20 000
лева.
Удовлетворяването на искането за намаляване размера на лишаването от
свобода означава въззивният съд да приложи изключителния режим по чл. 55 НК. За
целта трябва да достигне до извода, че поради многобройност на смекчаващите
обстоятелства (каквато действително се констатира) и най-лекото наказание
(каквото е наложено) е несъразмерно тежко. Извод в такава насока не може да
бъде направен предвид наличното отегчаващо обстоятелство, което проявява
съществена отегчаваща способност.
При пренията адв. Г. предложи ПАС да приеме, че контрабандираната стока
представлява хранителна добавка, а не лекарствен продукт, при това
предназначена за германските, а не за българските потребители. ПАС държи да
подчертае, че лекарствените свойства на стоката са експертно доказани, а адв. Г.
не обяви, че се конфронтира с изводите на физико-химичната експертиза. Идеята,
че стоката не била предназначена за българския пазар, не разкрива някакво (неотчетено)
смекчаващо обстоятелство, доколкото не се отнася до накърнения обект на
наказателноправна защита (обществените отношения, свързани с митническия режим).
Отделен въпрос е, че подобни възгледи са принципно несъстоятелни, доколкото
нормите на НК на България охраняват засегнатия от престъпните посегателства релевантен
интерес, независимо от националността на неговия носител.
В заключение следва да се посочи, че именно избраната съвкупност от
основно и допълнително наказания съответства на степента на обществена опасност
на деянието и дееца, поради което отговаря на целите по чл. 36 НК. Следователно
е изпълнено и изискването на чл. 57, ал. 2 НК.
Към аргументите за приложение
разпоредбата на чл. 66 НК апелативният съд няма какво да добави, поради което
препраща към първоинстанционните мотиви в тази им част. Преценявайки влиянието
и на отегчаващото обстоятелство, окръжният съд правилно се е ориентирал към
средния законоустановен размер на изпитателния срок. Споделят се развитите
съображения, че четирите години за изпитание биха изиграли ролята на спирачка
срещу евентуално повторение на посегателството. Така че и искането на защитата
за снижаване размера на изпитателния срок не се явява основателно и подлежи на
отхвърляне.
По отношение решенията
на * за разпореждане с веществените доказателства и относно разноските не се
излагат някакви конкретни възражения, които да бъдат предмет на обсъждане по
реда на въззивното производство.
Въззивната инстанция не откри основания за отменяне или изменяне на
присъдата в някакъв аспект.
Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 25/08.06.18 г. по н.о.х.д. №
64/17 г. на Окръжен съд - *.
Решението не е
окончателно, а подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до
служебния защитник и АП-Пловдив за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: