ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 386 14.06.2018
год. Град Варна
Апелативен съд
Търговско
отделение
На 14-и юни Година 2018год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ
ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от
Р.Славов в. ч.търговско дело № 277 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по постъпила частна жалба от
адв. М.С., като пълномощник на „Тексима
трейдинг“ ЕООД срещу определение № 1275/12.04.2018год. с което е прекратено
производството по т.д. № 43/2018год. на основание чл.126 ал.1 ГПК.
Излага доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради незаконосъобразност, по изложени съображения. Оспорва
извода на съда, че предявеният иск за
нищожност по прекратеното производство е
идентичен с иска, по който е образувано т.д. № 633/16 год. на ВОС. Това е така,
понеже основанията на предявените искове са различни, а непредявените основания
не се преклудират. Освен това, по искова молба вх. № 896/10.01.2018
г., подадена от „Тексима трейдинг“ ЕООД срещу „България-Катар селскостопанска
компания" ООД, с която са предявени обективно съединени искове чл. 124,
ал.1 ГПК, единият от исковете е за
прогласяване на нищожност на решенията на общото събрание на
съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД, проведено на
15.03.2016 г., обективирани в Констативен протокол рег. № 2110/2016, том 1, №
70 от 15.03.2016 г. на нотариус рег. № 214 на НК. Този иск
не е бил предявен по т.д. № 633/2016год., за това и не е налице идентичност
между делата.
Моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Насрещната страна „България-Катар Селскостопанска
компания“ООД, чрез писмено становище на процесуален представител, счита частната
жалба за неоснователна, по изложени съображения.
За да се произнесе по
жалбата, съдът съобрази следното:
Производството пред
окръжния съд е образувано по искова молба вх. № 896/10.01.2018 г., подадена от „Тексима трейдинг“
ЕООД срещу „България-Катар селскостопанска компания" ООД, с твърдения, че са
предявени обективно съединени искове по чл. 124, ал.1 ГПК за прогласяване на нищожност на решенията на общото събрание на
съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД, проведено на
15.03.2016 г., обективирани в Констативен протокол рег. № 2110/2016, том 1, №
70 от 15.03.2016 г. на нотариус рег. № 214 на НК, и
в „Протокол от заседание на Общото събрание на
съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД“ от
15.03.2016 г., подписан само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани като представляващ
съдружника „Катар мениджмънт ейджънси" ЕООД.
Относно
предявения с искова молба вх. №
896/10.01.2018 г., подадена от „Тексима трейдинг“ ЕООД срещу „България-Катар
селскостопанска компания" ООД, предмет на т.д. № 43/2018 г. по описа на
ВОС, обективно съединен
искове чл. 124, ал.1 ГПК за прогласяване на нищожност на решенията на общото събрание на
съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД, проведено на
15.03.2016 г., обективирани в Констативен протокол рег. № 2110/2016, том 1, №
70 от 15.03.2016 г. на нотариус рег. № 214 на НК, като основание се сочи, че
процесните решения на ОС са нищожни, като неволеизявени от легитимирания
съдружник „Катар менижджмънт ейджънси" ЕООД, а от физическото лице Мохамед
Жасим Ал-Тани, което не е съдружник.
Според т.ІІ /стр.5/ на исковата молба, Решенията,
обективирани и в двата протокола са нищожни, защото са гласувани без наличие на
валидно свикано общо събрание, без валидно определен дневен ред и без валидно
отправено предупреждение по чл. 126, ал. 2 от ТЗ,
С уточнителна молба ищецът е уточнил
че процесните решения на ОС /вписани в представените протоколи/, са нищожни,
като неволеизявени от легитимирания съдружник „Катар менижджмънт ейджънси"
ЕООД, т.е. като липсващи /невзети/ решения.
За
да постанови обжалваното определение, съдът е направил извод че предявените
искове за недопустими на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, по изложени
съображения за идентичност с исковете, по които е образувано т.д. №
380/2016год.
Обжалвания
акт, като краен извод е правилен, поради следното:
По искова молба вх. № 12852/03.05.2016 г. /стр.32/, подадена от „Тексима
трейдинг" ЕООД срещу „България-Катар селскостопанска компания" ООД е
предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване на нищожност
на решенията на ОСС на съдружниците
в „България-Катар селскостопанска компания" ООД“ от 15.03.2016 г.,
подписан само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани като представляващ съдружника
„Катар мениджмънт ейджънси" ЕООД. По този протокол са взети следните
решения:
1.За
изключване на „Тексима трейдинг"
ЕООД като съдружник в „България-Катар селскостопанска компания":
2.За
поемане на дружестветие дялове на
„Тексима трейдинг" ЕООД от съдружника Катар Мениджмънт
Ейджънси“ЕООД:
3.За
актуално разпределение на капитала: същият е изцяло собственост на „Катар Мениджмънт Ейджънси“ЕООД:
4.
правната форма на дружеството се променя от ООД на ЕООД:
5.-Освобождава
досегашният управител на дружеството-Янко Карамфилов Пашов…
6.-приема
нов учредителен акт на дружеството.
2.Да
се предявят искове срещу управителя на дружеството Янко Карамфилов Пашов.
Като
основание на иска са изложени твърдения че оспорените решения са нищожни като
невзети / липсващи/ решения, по изложени съображения.
По така предявената искова молба е образувано
т.дело № 663/2016 г. по описа на ВОС, което с определение № 1744/19.05.2016 г.
по т.д. № 380/2016 г. на ВОС е присъединено към т. дело № 380/2016 г. на ВОС за
общо разглеждане и постановяване на общо решение, на основание чл. 213 ГПК.
Решението
по т. дело № 380/2016 г. на ВОС по установителните искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК не е влязло в сила, тъй като срещу него са подадени
въззивни жалби от двете страни, съответно в уважителната и отхвърлителната
части, по които е образувано в.т.д. № 642/2017 г. по описа на ВАпС.
С искова молба вх. № 896/10.01.2018 г., подадена от „Тексима трейдинг“
ЕООД срещу „България-Катар селскостопанска компания" ООД, които са предмет
на т.д. № 43/2018 г. по описа на ВОС, са предявени обективно съединени искове чл. 124, ал.1
ГПК за:
- прогласяване на нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците в
„България-Катар селскостопанска компания" ООД, проведено на 15.03.2016 г.,
обективирани в Констативен протокол рег. № 2110/2016, том 1, № 70 от 15.03.2016
г. на нотариус рег. № 214 на НК:
-прогласяване на
нищожност на решенията по „Протокол от заседание на Общото събрание на
съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД от 15.03.2016
г., подписан само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани като представляващ съдружника
„Катар мениджмънт ейджънси" ЕООД.
Основанието на исковете, съобразно
уточнителна молба на ищеца, е че процесните решения на ОС /вписани в
представените протоколи/, са нищожни, като неволеизявени от легитимирания
съдружник „Катар мениджмънт ейджънси" ЕООД-относно първия протокол, т.е.
като липсващи /невзети/ решения.
Следователно, установителните
искове с правно основание чл. 124 от ГПК, които са срещу взетите решения
по „Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в
„България-Катар селскостопанска компания" ООД“ от 15.03.2016 г., подписан
само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани като представляващ съдружника „Катар
мениджмънт ейджънси" ЕООД, са предмет на т.д. 43/2018год. са между същите страни, на същото основание и
за същото искане, като исковете, предмет на т.д. № 380/2016год. на ВОС, сега по
в.т.д. № 642/2017 г. по описа на ВАпС, респективно са налице на предпоставките
на чл.126 ал.1 ГПК относно цитираните дела, поради следното:
Безспорно, налице е съвпадение
между страните и петитумите на исковете:- Това е така, защото и по двете дела
се иска да се прогласи нищожността на взетите решения по „Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в
„България-Катар селскостопанска компания" ООД“ от 15.03.2016 г., подписан
само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани като представляващ съдружника „Катар мениджмънт
ейджънси" ЕООД.
Относно
третата предпоставка за тъждественост между делата: исковете за нищожност да се основават на едно и също
основание: Видно от материалите по делото, основанието на исковете и по двете
дела е, че оспорените решения на ОСС обективирани в цитирания протокол от
15.03.2016 г., са липсващи, невзети на
заседанието на общото събрание на съдружниците проведено на 15.03.2016 г.,
поради което са нищожни на това основание.
Поради
пълно съвпадение –идентичност на исковете, производството по т.д. № 43/2018год.
следва да бъде прекратено в тази му част.
Относно
предявеният с искова молба вх. №
896/10.01.2018 г., подадена от „Тексима трейдинг“ ЕООД срещу „България-Катар
селскостопанска компания" ООД, предмет на т.д. № 43/2018 г. по описа на
ВОС, обективно съединен
искове чл. 124, ал.1 ГПК за прогласяване на нищожност на решенията на общото събрание на
съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД, проведено на
15.03.2016 г., обективирани в Констативен протокол рег. № 2110/2016, том 1, №
70 от 15.03.2016 г. на нотариус рег. № 214 на НК:
Следва да се отбележи, че срещу
посочените решения „Тексима трейдинг“ЕООД е предявила иск с правно основание
чл.74 ТЗ, по който е образувано т.д. № 380/2016год. на ВОС, който с
постановеното решение е оставен без уважение.
Предявеният иск по чл.124 ал.1 ГПК
срещу същите решения, прекратен с обжалваното определение, се основава на
твърдения, че направените на
събранието изявления не са волеизявени от съдружника Катар Мениджмънт
ейджънси“ЕООД, а от физическото лице Мохамед Жасим Ал-Тани-т.е.
волеизявленишето е направено от физическо лице в лично качество, а не като
представител на съдружника юридическо лице. В исковата молба-т.ІІ са посочени
като основания за нищожност: Решенията,
обективирани и в двата протокола са нищожни, защото са гласувани без наличие на
валидно свикано общо събрание на съдружниците, без валидно определен дневен ред
и без валидно отправено предупреждение по чл. 126 ал. 2 от ТЗ.
Както
се посочи, като основание на иска са изложени твърдения че оспорените решения
са нищожни като невзети / липсващи/ решения.
Следва
да се отбележи, че според доктрината и съдебната практика, нищожно е липсващото /невзето/ решение на Общото
събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС, а също така,
ако е вписано в ТР-в случая вписването в ТР е спряно. Видно от съдържаниието на
исковата молба, такива твърдения относно процесните решения не са изложени.
Напротив, относно иска за прогласяване на нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците
в „България-Катар селскостопанска компания" ООД, проведено на 15.03.2016
г., обективирани в Констативен протокол рег. № 2110/2016, том 1, № 70 от
15.03.2016 г. на нотариус рег. № 214 на НК, това условие не е налице-изрично се
твърди че е проведено /самият ищец е участвал при вземането на решенията/,
обстоятелство, отразено и в протокола, по който са взети атакуваните решения.
Следователно, атакуваните решения са взети, като оплакванията са по-скоро за
пороци при вземането на тези решения.
В
допълнение, във връзка с така направения извод, следва да се отбележи, че
посочените основания на иска по чл.124 ал.1 ГПК срещу решенията, обективирани в Констативен протокол
рег. № 2110/2016, том 1, № 70 от 15.03.2016 г. на нотариус рег. № 214 на НК, представляват основания за
незаконосъобразност на взетите решения /изразяваща се в твърдения за
незаконосъобразно представителство на съдружника, гласувал взетите решения, за
незаконосъобразно свикване и провеждане на ОСС, както и незаконосъобразност на
взетите решения поради липсата на валидно отправено предупреждение по чл. 126,
ал. 2 от ТЗ.
Следователно,
всички наведени от ищеца фактически твърдения за допуснати нарушения при
организирането и провеждането на процесното ОС, които ищецът квалифицира като
нищожни, представляват оплакване за незаконосъобразни решения, срещу които
защитата е по чл.74 ТЗ.
Сроковете
по чл.74 са преклузивни, поради което съдът следи служебно за спазването му.
Безспорно, срокът за предявяване на иск по чл.74 ТЗ е изтекъл, поради което искът
срещу решенията, обективирани
в Констативен протокол рег. № 2110/2016, том 1, № 70 от 15.03.2016 г. на
нотариус рег. № 214 на НК е
недопустим и производството следва да бъде прекратено.
За
това обжалваното определение като краен резултат е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено, като на основание
чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.
По изложените
съображения, Варненският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1275 от 12.04.2018год. постановено по т.д.№ 43/2018г. по
описа на ВОС, с което на основание чл.126 ал.1 ГПК е прекратено производството
по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.