РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Тони Събчев Томов (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20213100600453 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъдата №260034 по НЧХД №2394/2020г. на
Районен съд гр.Варна, 15 състав, постановена на 11.02.2021г. с която подсъдимия Д. ИВ.
Т., роден на 01.10.1985 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна ЕГН: ********** е признат за
невинен в това на 27.12.2019 г. около 15:00 часа, в офиса на „ВАЙОС“ ООД, находящ се в
гр.Варна, ул. „Девня“ № 10, в съучастие с неустановени лица, като подбудител и помагач, да
е причинил лека телесна повреда на В. Д. В., изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК е опрадван по така възведеното с частната
тъжба и уточненията към нея обвинение.
С присъдата е отвърлен предявения от частния тъжител В. Д. В., лично и чрез адв. Р.,
граждански иск против подс.Д. ИВ. Т. за сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претендирани с частната тъжба неимуществени
вреди,представляващи претърпени болка, страдание, стрес, унижение и накърняване на
личното достойнство, ведно със законната лихва от датата на депозиране на частната тъжба
пред РС – Варна до окончателното заплащане на сумата,като неоснователен.
Въззивното производство е образувано по жалба на частния тъжител В.В. чрез
процесуалния му представител адв.С.Р. -АК Варна
1
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се
неправилна преценка на доказателствата, които са довели до неправлни правни изводи, а
именно за невиновност на подсъдимия. Излага се, че от събраните по делото доказателства
може да се направи извод за виновност на подсъдимия, поради което и съдът следва да
постанови осъдителна присъда по отношение на същия с налагане на съответното
наказание. Моли се също предявеният граждански иск да бъде уважен.
Пред въззивната инстанция частния тъжител чрез адв.Р. поддържа жалбата, като
отново моли постановената оправдателна присъда да бъде отменена и постоновена нова с
която подсъдимият бъде осъден по предявеното му обвинение.
Подсъдимия чрез своя защитник адв.П.В. моли присъдата на ВРС да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Излага, че райония съд е преценил правилно
всички факти и обстоятелства и е постоновил правилен съдебен акт.
След преценка на доводите на страните по делото , както и след цялостна
служебна проверка, на присъдата на осн. чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на ВОС счита,
че жалбата е неоснователна.
В съответнствие с всички събрани по делото доказателства относими към
предмета на доказване, първоинстанционния съд е приел за установено следното:
Частният тъжител В. и подс.Т. се познавали от 2008г., като работели заедно в
„Тодем“ ООД, занимаваща се с изграждане на електроинсталации.
Двамата решили да създадат собствено дружество и през 2009г. учредили „Велдим 1“
ООД., чието седалище първоначално било гараж, собственост на майката на частния
тъжител. За превръщането на гаража в офис средства инвестирал подсъдимия. В периода
2009 г. – 2012 г., обектите се изпълнявали основно от подсъдимия с помощ и от частния
тъжител, тъй като ч.т. В. имал и друго работно място.
В последствие съдружници в горепосоченото дружество станали св.Филипов и четвърто
лице- Марин Хаджимаринов, като дружеството спечелило проекти със съдействието на
св.Филипов. Тъй като подс.Т. и св.Филипов преценили, че съдействието на частния тъжител
и четвъртия сътружник за дейността на дружеството не е достатъчно, през 2015 г. на
заседание на съдружниците Марин Хаджимаринов приел предложението за раздяла и
прехвърлил дела си на подсъдимия, като частният тъжител тогава отказал да прехвърли
дяловете си.
На 24.11.2015г. бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ч.т.В. като
физическо лице предоставил в заем на „Велдим 1“ ООД сумата от 30000лв./ теглен кредит
от банка/, като по смисъла на сключения договор дружеството следвало да погасява кредита
на заемодателя към банката. През 2015г. подсъдимият заявил, че учредява нова компания с
2
името „Вайос“ и всички служители преминали на работа в новото дружество, тъй като
„Велдим 1“ ООД било със затихващи функции и множество задължения, включително и
банкови кредити. В продължение на около две години „Велдим 1“ ООД реално не
осъществявала дейност. През 2018г. частния тъжител по собствено желание напуснал
„Велдим 1“ ООД и прехвърлил дела си на св.Филипов.След като вече не бил съдружник във
„Велдим 1“ ООД, от началото на 2019г. ч.т. В. започнал да предявява финансови претенции
към подсъдимия във връзка с предходното си съдружие, като отправял заканителни
съобщения и телефонни обаждания както към подсъдимия, така и към св.Филипов.
Около коледните празници на 2019г. ч.т.В. и подсъдимият си разменяли редица
съобщения по вайбър с цел уговаряне на ден и час за среща и уреждане на финансовите
взаимоотношения между тях, като частният тъжител претендирал изплащане на значителна
сума, последно в рамките на 100000лв.
На 27.12.2019г., в офиса на „Вайос“ ООД, находящ се в гр.Варна, на ул.“Девня“ №10,
се намирали подс.Т. и св.Филипов и обсъждали бизнес дела на дружеството.Всички
останали служители били освободени в отпуск предвид предстоящите празници.Офисът бил
на два етажа, помещение тип мезонет, като двамата обсъждали задачите си на втория
етаж.Входът бил от първия етаж, до него се достигало през общите части на сградата и
стълбище, като врата била с електронно заключване и не можела да се отвори с брава или
ключ.
В ранните часове след обяд частния тъжител позвънил на подсъдимия и поискал среща и
уреждане на финансови взаимоотношения, след което подсъдимият го поканил да посети
офисът на новото дружество, находящ се на ул.“Девня“ №10, като отхвърлил отправената от
частния тъжител първоначално покана за барбекю, тъй като имали среща по-късно в същия
ден.Около 15,00ч. ч.т. В. позвънил на звънеца и св.Филипов слязъл на първия етаж на
офиса, за да отвори входната врата. Видимост от залата на втория етаж, където се намирал
подсъдимия, към входната врата на първия етаж нямало.
След като св.Филипов отворил входната врата установил, че ч.т. В. е с бутилка
алкохол в ръце и тъй като му се сторило, че поведението на последния е неадекватно и
агресивно и отново били отправени претенции за заплащане на значителна сума, за
прехвърляне на офис и др. подобни, отправил закана към ч.т. В., че ще задейства системата
към СОТ, след което затворил входната врата, без да допусне тъжителя в офиса.
Св.Филипов се върнал при подсъдимия и му разказал за поведението на частния
тъжител и за причината, поради която не го е допуснал в офиса за разговор.
Около един час след като ч.т. В. не бил допуснат в офиса на „Вайос“ ООД, същият се
прибрал в дома си с увреждания, както следва: кръвонасядане по лигавицата на долната
устна в ляво и повърхостни рани с неравни ръбове, покрити с белезникав налеп,
3
кръвонасядане по кожата в областта на лявата скула и ожулване по страничната повърхост
на дясното бедро.
Тези увреждания първоначално били възприети от св.Л., майка на ч.т.В., пред която
същият обяснил, че при пристигането му в офиса на ул.“Девня“ е бил посрещнат от
св.Филипов, но след като е влязъл в офиса е установил, че там, освен подсъдимия има и
други лица, които не познава и които са го попитали какво иска и защо е дошъл. Споделил,
че той им обяснил, че има уговорка с подсъдимия, но те са му казали, че ще разговаря с тях,
след което са го заобиколили, блъснали са го на дивана и са му нанесли побой с юмруци и
ритници, като са опрели и нож във врата му, като подс.Т. по никакъв начин не е реагирал на
тези действия. В последствие същото частния тъжител бил обяснил същото и пред
св.Иванова, негова родственица, която на същата дата, по-късно вечерта посетила
жилището, в което живеели частният тъжител и неговата майка и също възприела
горепосочените увреждания.
На 27.12.2019г., в 16,05ч. св.Л. посетила Четвърто РУ-ОД на МВР-варна , където
подала устен сигнал за инцидента, а на 30.12.2019г. била депозирала и писмена жалба в
Първо РУ-ОД на МВР-Варна.
На 30.12.2019г. ч.т. В. бил прегледан от съдебен медик и било издадено СМУ, в което
били отразени констатирани увреждания, като и частният тъжител подал жалба в Първо РУ-
ОД на МВР-Варна.
По повод на жалбите била извършена полицейска проверка, снети били сведения от
частния тъжител, подсъдимия и св.Филипов, като с постановление от 29.01.2020г. прокурор
от ВРП отказал да образува ДП, като е приел, че се касае за неуредени гражданско-правни
отношения и че няма данни за извършено престъпление от общ характер, след което на
22.06.2020г. във ВРС била депозирана частна тъжба, въз основа на която било образувано
НЧХД срещу подсъдимия Т..
По делото е била назначена СМЕ от заключението на която се установява, че :
„От представената медицинска документация и данните по делото е видно, че на
27.12.2019г в резултат на възникнал инцидент, тъжителят В. Д. В. е получил контузия на
лицето, кръвонасядане и разкъсно -контузии рани по лигавицата на долната устна,
кръвонасядане в областта на лявата скула, ожулване по дясното бедро.
Описаните кръвонасядания по лявата скула, лигавицата на долната устна, разкъсно-
контузните рани по долната устна са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети,
реализирани в описаните области, в посока отляво надясно за лявата скула и отпред назад в
областта на устата; ожулването в областта на дясното бедро е резултат от действието на
предмет на твърд предмет с подчертан ръб. Описаните травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
4
По своя вид и морфология, установените травматични увреждания биха могли да бъдат
получени в указаното време, т.е. по начин описан в частната тъжба.
Травматични увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици.“
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е поддържало
заключението на изготвената СМЕ, като уточнява, че ожулването в областта на дясното
бедро няма нищо общо с порезна рана и не може да се причини с режещ ръб на нож, като е
възможно това увреждане да е получено при удар с мебел, ако съответно е с подобен ръб.
Вещото лице уточнява, че констатираните увреждания , които са констатирани, реално биха
могли да се получат при не повече от три удара, като се уточнява, че реално описаните
увреждания могат да бъдат получени и при падане, но не при еднократно, а при
няколкократни падания.
По делото е установено също така, че след процесната дата е имало инциденти между
частния тъжител и подсъдимия, като е приобщено МУ от 15.05.2020г., в което са отразени
констатирани увреждания, причинени на подс.Т. и в предварителните данни е отразено, че
са причинени от частния тъжител. Приобщено е и копие от писмо от ВРП до подсъдимия с
изх.№ от 03.07.2020г. в което е отразено, че въз основа на негова жалба до Четвърто РУ е
образувано ДП във ВРП за престъпления по чл.144 ал.3 от НК и чл.198 ал.1вр.чл.18 ал.2 от
НК.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият, същия не е
осъждан.
Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е изградил на база
обективен анализ на всички събрани по делото доказателства по реда и със средствата на
НПК, като е събрал наличните фактически данни, свързани с обстоятелствата, изложени в
частната тъжба, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната
истина.
Фактическото обвинение по частната тъжба, което е и предмет на доказване в този
вид дела, касаещо подсъдимия е било, че на 27.12.2019 г. около 15:00 часа, в офиса на
„ВАЙОС“ ООД, находящ се в гр.Варна, ул. „Девня“ № 10, в съучастие с неустановени лица,
като подбудител и помагач, да е причинил лека телесна повреда на В. Д. В., изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота
Събирайки поисканите от страните доказателства, районният съд логично и
обосновано, подробно мотивирайки се, е заключил, че се налага извод, че подсъдимия не е
извършил престъплението за което е предаден на съд, а именно по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.3
и ал.4 от НК по мотиви, които въззивната инстанция споделя изцяло
5
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд е оценил детайлите по
повдигнатото обвинение , като е направил законосъобразен извод за невиновност на
подсъдимия.
Съдът правилно е анализирал събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, като правилно е дал вяра на едни от тях- свидетелите св.Ф., св.С., св.Д.
/незаинтересовани от изхода на делото/, предвид на това, че показанията им са логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства и донякъде
с обясненията на подсъдимия които също са последователни и логични, а показанията на
дуги свидетели не е кредитирал изцяло предвид на обстоятелството, че същите не са
непосредствени и преки, тъй като пресъздават казаното им от частния тъжител - св.Л. и
св.И. и донякъде са заинтересовани от изхода на делото.
Анализа на горепосочените свидетелски показания направени от районния съд
напълно се спаделя и от настоящия съдебен състав, поради което и не следва да бъде
преповтарян.
По делото са събрани доказателства за следното, а именно: че частния тъжител
и подсъдимият са били съдружници в определен период от време, след което дружеството е
преустановило дейността си, като подсъдимият и св.Ф. са учредили ново търговско
дружество. В началото на 2019г. е възникнал конфликт между подсъдимия и частния
тъжител поради претенции от страна на последния за неуредени финансови
взаимоотношения.
На 27.12.2019г. частния тъжител не е бил допуснат в офиса на новото дружество от
св.Филипов предвид негово агресивно поведение и на същата дата ч.т.В. е получил
уврежданията описани в заключението на съдебния медик.
Настоящия съдебен състав напълно споделя приетото от районния съд
заключение, а именно, че не е установено при какви обстоятелства, как и от кого точно са
били причинени уврежданията на частния тъжител.
Освен частният тъжител, св.Ф. и подсъдимия по делото не се установени други
очевидци на случилото се на 27.12.2019г. в офиса на ул.“Девня“ №10.
Настоящия съдебен състав напълно споделя становището на
първоинстанционния съд, че не е установено по делото по категоричен и несъмнен начин
присъствието на други лица в офиса на дружеството, както и не са доказани по делото
твърденията в частната тъжба, че след като ч.т. В. е влязъл в горепосочения офис, със
заповеднически тон подсъдимият да е наредил на непознатите: „Смачкайте го тоя.Махайте
го.“
Следва да се вземе предвид и становището на вещото лице, че уврежданията на ч.т. са
6
в резултат на не повече от три удара /възможно е и от падане/, докато в тъжбата депозирана
в съда ч.т. твърди нанесени му множество удари от непознатите за него лица.
В крайна сметка правилно е прието, че обвинението с частната тъжба не бе доказано
по категоричен и несъмнен начин и тъй като присъдата не може да почива на
предположения правилно първоинстанционния съд е признал подс.Т. за невинен и го е
оправдал по възведеното с частната тъжба обвинение.
Възраженията на довереника на частния тъжител във въззивната жалба, изложени
и пред настоящата инстанция съдът намира за неоснователни.
Възражения сходни с тези направени пред въззивната инстанция са били наведени и
пред ВРС, като съдът правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е
направил законосъобразен извод, че в случая обвинението не е доказано по несъмнен и
безспорен начин, поради което и правилно е постановил оправдателна присъда.
Правните изводи направени от ВРС и изложени подробно в мотивите към присъдата се
споделят и от въззивната инстанция, поради което и настоящият съдебен състав счита, че не
следва да ги преповтаря.
Намира също, че предвид постановената оправдателна присъда правилно РС е
отхвърлил, като неоснователен и предявения граждански иск в размер на 4000лева,
представляващ обезщетение за претърпените неимуществени вреди от частния тъжител.
Относно искането на проц. представител на частния тъжител за присъждане на
направените съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 900лева,
съдът намира, че същото е неоснователно и че не следва да бъде уважено предвид
потвърждаване на оправдателната присъда по отношение на подсъдимия.
По съображенията на ВРС и тези изложени в настоящия съдебен акт въззивната
инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не
бяха констатирани основания за отменяване или изменяване на съдебния акт.
Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260034 по НЧХД №2394/2020г. на Районен съд
гр.Варна, 15 състав, постановена на 11.02.2021г.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8