О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
05.12.2018 г., гр.
Габрово
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд,
в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
мл.
съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дългичева в. ч.
гр. д. № 303/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.279 ГПК и чл.407, ал.1 от ГПК.
Образувано е по подадена
от К.И.К., с ЕГН: ********** чрез адв. И.Ж. - ГАК частна жалба с вх.№ 8106/27.09.2018 г. срещу
разпореждане № 741/19.09.2018 г., с което Районен съд – Габрово отказал
издаването на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1612/2018 г. по описа на ГРС.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, тъй като районният съд
неправилно е подвел фактите по делото под хипотезата на чл.50, ал.4, вместо под
чл.50, ал.2 от ГПК. Сочи се, че съобразно установените от връчителя в
призовката обстоятелства, а именно, че на адреса няма такава фирма, че имотът е
заключен и видимо необитаем, следва да се приложи чл.50, ал.2 от ГПК, според
която разпоредба ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Жалбоподателят намира, че при това отразяване не е било необходимо да се
лепи уведомление и съответно да се прилага разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, а е следвало в негова полза да се издаде изпълнителен лист, тъй като
заповедта за изпълнение е влязла в сила с изтичане на двуседмичния срок, в
който възражение от страна на длъжника не е подадено. С оглед на изложеното
моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на изпънителен лист въз
основа на влязла в сила заповед по чл.410, издадена по ч. гр. д. № 1612/2018 г.
на ГРС.
Въззивният съд, като съобрази доводите, изложени
в частната жалба и прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното:
От доказателствата по
делото се установява, че по заявление на К.И.К. Районен съд – Габрово е издал
заповед за изпълнение № 4208/13.08.2018 г., длъжник по която е „КЕРСТЕНС
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИК БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление според
Търговския регистър: гр. Габрово, ул. „Цанко Стефанов“ № 7.
От приложена по делото
разписка се установява, че връчителят е посетил адреса на длъжника, обявен в
ТР, на 20.08.2018 г., като е отбелязал, че имотът на адреса е заключен, видимо
необитаем и обрасъл с трева, няма табели с името на фирмата, както и че не е
намерен офис на фирмата с управител или служители, на които да бъде връчено
съобщението. Удостоверил е още, че според сведения на съседи от ул. „Беленска“
№ 7 имотът много дълго време е необитаем. От разписката се установява още, че
връчителят е залепил уведомление на входната врата на имота. След изтичане на
двуседмичния срок длъжникът не се е явил в канцеларията на съда, за да си
получи книжата и районният съд с разпореждане № 4544/10.09.2018 г. указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК.
След дадените указания
заявителят К.К. подал молба с вх.№ 7868/18.09.2018
г. до районния съд с искане за издаване на изпълнителен лист, като
съображенията му били свързани с неправилно приложената процедура по залепване,
респ. с това, че заповедта е влязла в сила, тъй като с удостовереното от
връчителя, че дружеството – длъжник не пребивава на адреса, посочен в ТР, се прилага
фикцията на чл.50, ал.2 и съобщенията по делото се смятат за редовно връчени.
Районният съд с разпореждане № 4741/19.09.2018 г. оставил без уважение така
подадената молба с мотиви, че връчването на юридически лица може да става по
реда на чл.47, ал.5 във връзка с чл.50, ал.4 от ГПК, поради което иск за
установяване на вземането на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК следва да се
предяви.
При така изложеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена
от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 43 ГПК предвижда изчерпателно начините, чрез които се
връчват съобщенията и призовките в гражданския процес. Един от тези начини,
въведен за първи път с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., е връчването чрез залепване на уведомление
на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея. Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите,
когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението. По изрично разпореждане на
закона (чл. 50, ал. 4 ГПК) връчването чрез залепване се прилага и по
отношение на търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите
предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК - да не е намерен достъп до канцеларията на
търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението.
Тълкуването на посочената норма налага категоричния извод, че призоваването
чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото
лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката
или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че
съществува "канцелария" със "служители" и съответно при
невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на
служителите да приемат призовката - би имало смисъл от залепване на
уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на
управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на
канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е
невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да достигне информацията
за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е
нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на
книжата /вж. в този смисъл Решение № 256
от 09.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 429/2017 г., II т.о., ТК, докладчик
съдията Светла Чорбаджиева и Решение № 126 от 10.11.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1825/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова/.
Доколкото в случая във върнатото
уведомление е отразено, че имотът е заключен, че е видимо необитаем, обрасъл с
трева, като не е имало и табела с фирмата на търговеца, както и че по сведения
на съседи имотът не се обитава от много дълго време, то настоящият съдебен
състав счита, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.50, ал.2 от ГПК на
20.08.2018 г. и залепване на уведомление не е било необходимо.
Разпоредбата на чл.416 ГПК предвижда при влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК да се
издаде изпълнителен лист. Оттук следва, че при редовно връчване на заповедта на
20.08.2018 г. по реда на чл.50, ал.2 от ГПК и неподаване на възражение в срок,
последващото процесуално действие е издаване на изпълнителен лист, а не даване
на указания за предявяване на иск по чл.415 от ГПК.
Въз основа на
гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното,
Габровският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4741/19.09.2018 г. по описа на РС
– Габрово, с което е
разпореден отказ за издаване на изпълнителен лист в полза на К.И.К..
ВРЪЩА ч. гр. д. № 1612/2018
г. на РС – Габрово за издаване на изпълнителен лист.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: