№ 8270
гр. ..., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско
дело № 20221110151569 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 197985/ 23.09.2022 г., уточнена с молба вх. №
213676/ 11.10.2022 г., на Р. М. К., ЕГН: ********** и адрес в ..., против ..., ЕИК: ..., със
седалище и адрес в ..., с която са предявени следните искове:
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на наложеното със Заповед
№ .../ ... г. на Р. М. К. дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконно;
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за сума в размер на
7 800 лева, представляваща възнаграждение за постигнати резултати от труда,
претендирано като дължимо за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва от
24.09.2022 г. до окончателното изпълнение;
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за сума в размер на
12500 лева, представляваща премии от икономии от бюджетите на направление
„Обслужване на клиенти“, претендирани като дължими за 2018 г. и 2019 г., ведно със
законната лихва от 24.09.2022 г. до окончателното изпълнение;
иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сума в размер на 2365,05 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от
07.06.2022 г. до 02.08.2022 г., поради незаконно задържане на трудовата книжка след
прекатяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от 23.09.2022 г.
до окончателното изпълнение;
иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сума в размер на 1307 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
служителя без предизвестие в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната
лихва от 24.09.2022 г. до окончателното изпълнение;
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 2197,01 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава за периода от 15.12.2019 г. до
1
23.09.2022 г., начислена върху вземането за неизплатено възнаграждение за
постигнати резултати от труда;
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3520,83 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава за период от 15.12.2019 г. до
23.09.2022 г., начислена върху вземането за неизплатени премии от икономии;
и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 25,78 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава за периода от 15.07.2022 г. до
23.09.2022 г., начислена върху вземането за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.
В исковата молба са изложение твърдения, че ищцата Р. К. е работила при ответника
... на безсрочен трудов договор на длъжност „сътрудник обслужване на клиенти”. Твърди, че
както в трудовия й договор, така и във вътрешните правила за работна заплата на ответника
са включени клаузи, които предвиждат заплащането на допълнителни трудови
възнаграждения за постигнати резултати от труда и премии/. Твърди, че въпреки това и
въпреки отправената от нея покана, ответникът не й заплатил бонуси за 2018 г. и 2019 г. в
размер на 3 брутни трудови възнаграждения за всяка от годините, както и премии за
реализирани икономии от бюджетите на направление „Обслужване на клиенти“ за 2018 г. и
2019 г. в размер на 1% от общите икономии. Сочи, че на 07.06.2022 подала заявление за
прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - поради неплащане
на посочените допълнителни трудови възнаграждения. Излага твърдения, че вместо да
прекрати трудовия й договор ответникът й поискал обяснения за неявяване на работа и
задържал неправомерно трудовата й книжка. Поддържа, че на 02.08.2022г. била връчена
заповед за дисциплинарно наказание от ..., с която трудовото правоотношение било
прекратено с налагане на дисциплинарно наказание уволнение, като от нея се претендирало
и заплащане на обезщетение в размер на 1307 лева поради преустановяване на
трудовоправната връзка от работодателя на това уволнително основание. Иска отмяна на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, както и осъждане на ответника да
заплати дължимите допълнителни трудови възнаграждения, обезщетения по чл. 221, ал. 1
КТ – за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, и по чл. 226,
ал. 2 КТ – за неоснователно задържане на трудовата книжка след прекратяване на
трудовото правоотношение, заедно с обезщетения за забава върху вземанията за
възнаграждения и обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие от работника. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ответната
страна.
Ответникът ... оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора на
исковата молба. Твърди, че на 19.11.2019 г. на ищцата е връчено предизвестие изх. № .../
19.11.2019 г., за прекратяването на трудовия договор с ..., на основание чл. 328 ал.1, т. 2
КТ - поради съкращаване на щата на дружеството, като на 02.12.2019 г. на ищцата е връчена
заповед № .../ 27.11.2019 г., с която преди изтичането на срока на предизвестието е
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ. Сочи, че с
влязло в сила решение № 20212026 от 30.09.2020 г., постановено от Софийски районен съд,
II гражданско отделение, 178 състав, по гр. дело № 4530/ 2020г., заповедта е отменена и
ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението работа. Излага твърдения, че след
явяването на работа на 06.06.2022 г. – понеделник, в офиса на дружеството в град ..., за да
заеме работата си, на която е възстановена, още на следващия ден - 07.06.2022 г., в 14:45
часа, служителката самоволно и преждевременно напуска работното си място и офиса на
дружеството, като така и не се връща до края на работния ден. Не оспорва, че ищцата е
отправила покана до ответника за плащане на суми, съставляващи допълнителни трудови
възнаграждения с непостоянен характер – за постигнати резултати от труд и премии от
икономии. Твърди обаче, че с нотариална покана, връчена лично на ищцата, я е информирал
относно неоснователността на претенциите й, както и за това, че следва да се яви на работа
и да получи трудовата си книжка. Въпреки отправената покана, ищцата не изпълнявала
2
трудовите си функции, не се явявала на работа, поради което със заповед № .../ ... г.
трудовото правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание
уволнение, считано от датата на връчване на заповедта - 02.08.2022 г. Твърди, че ищцата
била поканена отново да се яви и да получи трудовата си книжка, което същата отново не
направила. Излага твърдения, че ищцата действала недобросъвестно при изпълнение на
трудовите си задължения, тъй като не информирала ответника, че междувременно работи по
друго основно трудово правоотношение при друг работодател, както и неоснователно не
приела изпълнение – да получи трудовата си книжка. Претендира разноски. Предявява
насрещни искове:
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сума в размер на
832,18 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с дължимо
на отпаднало основание /отмяна на прекратяването на трудово правоотношението със
заповед № .../ .../ платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ - за неспазен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното
изпълнение,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане за сума в размер на
1307,70 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с дължимо
на отпаднало основание /отмяна на прекратяването на трудово правоотношението със
заповед № .../ .../ платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ - за оставане без работа
поради съкращаване в щата, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до
окончателното изпълнение;
иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1307,70 лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при дисциплинарно
уволнение, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изпълнение.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Между страните по делото не е спорно и видно от представените по делото писмени
доказателства, в това число трудов договор № ... от 26.06.2017 г., страните са се намирали в
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което Р. К. е заемала длъжността
„сътрудник в обслужване на клиенти“. Определена е основна месечна заплата в размер на
1 100 лева, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
придобит опит на същата или сходна позиция – 0,6 % за всяка година трудов стаж, като
общо за придобития трудов стаж й се следват 0,60 % или 6,60 лева. Установява се, че
трудовият договор е бил сключен с 6 месечен срок на изпитване в полза на работодателя.
Представена е и длъжностна характеристика за позиция сътрудник направление
„Продажби“, видно от която ищцата се е отчитала пред заместник изпълнителния директор
на посоченото направление. По делото е прието като писмено доказателство и атестационна
карта № ... от 15.01.2018 г. на служителя, изготвена във връзка с трудов договор № ... от
21.06.2017 г., с изпитателен срок, изтичащ на 18.01.2018 г., с която на ищцата във връзка с
изпълнение на трудовите задължения е поставена оценка „много добра“. От допълнително
споразумение № 1/ 25.01.2018 г. към трудов договор № .../ 21.06.2017 г. се установява, че
считано от 01.02.2018 г. основното трудово възнаграждение на ищцата се е променило на
сума в размер на 1284,59 лева, съответно допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и придобит опит на същата или сходна позиция се е увеличило до
сумата 15,42 лев,а предвид придобития от нея трудов стаж за длъжността. С допълнително
споразумение № 2/ 20.07.2018 г., считано от 01.07.2018 г. на служителя били възложени
допълнителни задължения и отговорности към процес „Корпоративни клиенти“, за
изпълнението на които било уговорено допълнително трудово възнаграждение в размер на
250 лева. С допълнително споразумение № 3/ 04.02.2019 г., считано от 11.02.2019 г.
3
допълнително възложените задължения и отговорности към процес „Корпоративни
клиенти“ били отменени, съответно било премахнато и допълнителното трудово
възнаграждения в размер на 250 лева.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че трудовото правоотношение между
страните е било прекратено по силата на заповед № .../ 27.11.2019 г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ, видно от която на основание чл. 220, ал. 1, във вр. чл. 326, ал. 2 КТ на
служителя е следвало да бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие в
размер на 832,18 лева. От заповед № .../ 03.01.2020 г. се установява, че на служителя е
следвало да бъде изплатено и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срок от 1 месец във връзка с оставането му без работа за периода от 03.12.2019 г. до
02.01.2020 г.
Не се спорно и от представените по делото доказателства се установява, че заповед №
.../ 27.11.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ е отменена от съда с влязло в законна сила решение по гр.д. № 4530/ 2020 г. по описа
на СРС, 178 състав, и ищцата е възстановена на предишната си длъжност. Видно от молба с
вх. № .../ 06.06.2022 г. ищцата Р. К. е отправила до работодателя си изявление за допускане
до работното място, за да изпълнява трудовите си задължения, като е посочено, че ведно с
молбата, служителят представя и трудова книжка, в която моли да бъдат извършени
необходимите вписвания и същата да бъде върната.
Видно от заявление с вх. № .../ 07.06.2022 г. ищцата Р. К. е отправила до
работодателя си искане за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неизплащане на претендираните в настоящото
производство допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труд през
2018 г. и 2019 г., и премии от икономии в бюджетите на ответника за същия период. Не е
спорно, че отправеното заявление е достигнало до работодателя, като видно от
представената по делото нотариална покана с изх. № .../ 08.06.2022 г., връчена лично на
ищцата на 14.06.2022 г., работодателят е оспорил дължимостта на претенциите, чието
заплащане е посочено като основание от служителя за прекратяване на трудовия договор,
считайки, че не е налице валидно основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
съответно същото продължава да съществува. С посочената нотариална покана,
работодателят е поканил служителя да възстанови платените на отпаднало основание суми,
както следва: сумата в размер на 832,18 лева - обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ - за неспазен
срок на предизвестие, както и полученото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ - за оставане без
работа поради съкращаване в щата в размер на 1307,70 лева. С поканата ответникът е
поканил ищцата и да получи от направление „Човешки ресурси“ трудовата си книжка,
оформена съобразно съдебното решение, с което е възстановена на заеманата длъжност
преди прекратяване на правоотношението между тях поради съкращаване на щата.
Между страните по делото не е спорно и обстоятелството, че на 07.06.2022 г. в 14:45
ч. Р. К. е напуснала работното си място, за което е съставен и констативен протокол с № .../
07.06.2022 г., както и че същата не се е явила повече на работното си място. По делото е
представена докладна записка от В. К., на длъжност мениджър „Обслужване на клиенти“,
адресирана до изпълнителния директор на ..., с която В. К. му докладва, в качеството си на
пряк ръководител на служителката Р. К., че последната в периода от 08.06.2022 г. до
07.07.2022 г. не се е явила на работа и нерегламентирано отсъства от нея, като отправя и
предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Със заповед № ...
/07.07.2022 г. работодателят ..., чрез изпълнителния директор К. М., е поискал обяснения от
служителя във връзка с констатираните нарушения на трудовата дисциплина, която заповед,
като приложение към нотариална покана с изх. № .../ 07.07.2022 г., е връчена надлежно на
ищцата на 13.07.2022 г. В отговор на поисканите обяснения, служителката Р. К. посочва с
писмо с вх. № .../ 19.07.2022 г., че счита трудовото правоотношение между страните за
4
прекратено с отправеното от нея едностранно изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение с вх. № .../ 07.06.2022 г.
Не е спорно между страните и видно от представената по делото заповед № .../ ... г.,
работодателят ... е наложил на служителя Р. К. дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ поради неявяване на работа на служителя в периода от
08.07.2022 г. до датата на издаване на заповедта включително.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящото производство основните спорни
между страните обстоятелства са, дали са дължими претендираните в настоящото
производство допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен характер за 2018 г. и
2019 г., съответно неизплащането на същите довело ли е до валидно едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ, както и, дали наложеното със заповед № .../ ... г. дисциплинарно наказание „уволнение“
е извършено законно от работодателя.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Както бе посочено по-горе, между страните по делото не е спорно и от събраните
доказателства се установява, че Р. К. е отправила до ... изявление за прекратяване на
трудовото си правоотношение с ответното дружество на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ поради това, че не са й били изплатени дължимите допълнителни трудови
възнаграждения - бонуси и премии, като изявлението е достигнало до работодателя на
07.06.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, при прекратяване без предизвестие
трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяването му. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 144 от
23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/ 2008 г., I г.о., и решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. №
832/ 2010 г., III г.о., трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се
счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на
договора и не зависи от това, дали правоотношението е законно прекратено или не, и дали
са настъпили фактите, послужили като основание за прекратяването му. При конкуренция
на основания за прекратяване на трудовия договор конститутивно действие има онова,
чийто фактически състав е настъпил по - рано. Предвид горното, в случая трудовият договор
между ищцата и ответното дружество е прекратен на 07.06.2022 г. с получаването от
работодателя на изявлението на ищцата за прекратяването му без предизвестие, като за
настъпване на прекратителното действие на изявлението е без значение, дали са били
налице посочените от ищцата основания. Ето защо издадената впоследствие на ... г. от
работодателя заповед за прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарно
уволнение на ищцата е незаконосъобразна, тъй като със същата се прекратява вече
прекратено трудово правоотношение.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че изявлението на ищцата за
прекратяване на трудовия договор не би породило конститутивен ефект само ако е налице
злоупотреба с право от нейна страна, например - за да се избегне налагане на дисциплинарно
наказание за нарушение, извършено преди отправяне на едностранното изявление /в този
смисъл - решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1289/2014 г., IV г.о. /. В случая
обаче от страна на ответното дружество нито се твърди, нито се ангажират доказателства за
наличие на такава злоупотреба, поради което следва да се приеме, че изявлението на ищцата
е породило целените с него правни последици и трудовото правоотношение между страните
е било прекратено.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното от ищцата уволнение е
незаконосъобразно, поради което предявения от нея иск за признаването му за незаконно и
за неговата отмяна следва да бъде уважен. Съдът в о.с.з., проведено на 25.05.2023 г., е
извършил констатация по представена от ищцата трудовата книжка на отбелязванията в нея,
5
като в същата липсва отразяване на факта на прекратяване на трудовото правоотношение и
основанието, на което е извършено, поради което работодателят следва да се съобрази с
установеното с настоящото съдебно решение основание, вписвайки го в трудовата книжка.
За тази цел ищцата следва да предостави на ответника трудовата си книжка.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал.
1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 128, т. 2
КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
За да бъде уважени тези искове в тежест на ищцата Р. К. е да докаже по делото, че
трудовият договор и вътрешните правила на работодателя предвиждат изплащането на
допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен характер, предпоставките, които
трябва да настъпят, за да възникнат вземанията за възнаграждения, и размерите им,
доколкото между страните не е спорно наличието на трудово правоотношение за процесния
период.
Следва да се посочи, че основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението
на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното
работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество
на труда и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в
споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и
професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен
извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето,
през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън
територията на предприятието и др. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер са тези по чл. 11 НСОРЗ – за по – висока професионална квалификация, и по чл. 12
НСОРЗ – за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за изплащане
(чл. 6, ал. 1, т. 1 НСОРЗ), когато са налице предпоставките за придобИ.е на правото да се
получават от конкретния работник или служител.
Премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати – индивидуални или
общи, както и възнаграждението от икономии в бюджета на едно предприятие са включени
в брутната работна заплата над основното трудово възнаграждение. Заплащането им може
да бъде регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието, а критерии за
получаването им могат да бъдат извършената работа (постигнати резултати) или
реализираните икономии, а не само времето, през което работникът е предоставил работната
си сила, като в тези хипотези се касае за възнаграждение над основната работна заплата,
определено при прилагане на системи за заплащане на труда според изработеното или с
оглед на реализирани икономии – чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ. Тези възнаграждения се дължат
само доколкото работодателят е определил условията и размерите, в които ще се плащат
/арг. от чл. 6, ал. 1, т. 2 НСОРЗ/. Те пък следват от договорите и вътрешните правила по чл.
13, ал. 1 НСОРЗ.
За установяване на тези обстоятелства по делото като писмено доказателство е
прието цялото трудово досие на служителя Р. К., както и Правилник за вътрешния трудов
ред в .... В трудовия договор, сключен между страните /т. III - „Трудово възнаграждение“,
чл. 7/, е предвидено единствено заплащане на месечно основно трудово възнаграждение,
както и на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит на същата, сходна или със същия характер длъжност, работа или
професия. В трудовия договор липсва поето задължение от страна на работодателя да
изплаща на служителя допълнителни възнаграждения с непостоянен характер като бонуси
или премии.
В чл. 18 от Правилника за вътрешния трудов ред в ... е регламентирана възможност,
6
при постигнати значими резултати в трудовата дейност, служителите да бъдат поощрявани
по ред и условия, установени във вътрешнофирмени документи и правила. По делото, обаче,
не са представени нито такива документи, нито вътрешни правила за работната заплата в
ответното предприятие. Изрично в съдебно заседание процесуалният представител на
ответника посочва, че единственият вътрешен акт, касаещ възнаграждението на
служителите, е представен по делото и това е Правилникът за вътрешния трудов ред в
предприятието.
От изслушаните по делото свидетелски показания на свидетелката Т. С., служител в
ответното дружество до юни 2022 г., се установява, че в ответното дружество няма
инструкции за изплащане на бонуси и премии, но в дружеството има вътрешни правила за
работната заплата, в разпоредбите на които са посочени компонентите на брутното трудово
възнаграждение, като са регламентирани само допълнителни възнаграждения с постоянен
характер.
Съдът намира, че спрямо ответника, предвид изричните признания на водения от него
свидетел за наличието и на други вътрешни актове, касаещи трудовото възнаграждение,
извън представените по делото, следва да бъде приложено правилото на чл. 161, ал. 1 ГПК,
като съдът намира за доказано, че в ответното предприятие са налице вътрешни актовете, в
които са формулирани правила относно трудовите възнаграждения на служителите. Самата
ищца твърди, че разполага с вътрешнофирмени документи, които регламентират условията
за заплащане и размерите на допълнителните трудови възнаграждения с непостоянен
характер, но не ги представя по делото като така препятства защитата си. След като от тези
актове произтичат права за нея, тя следва да се позове на тях и да ги приложи като
доказателства по делото. Съдът счита, че с това няма да наруши задължението си да не
разгласява вътрешнофирмена информация за ответното дружество. В противен случай
ищцата не може да докаже претенциите си за възнаграждения, които твърди, че й се следват.
Въпреки изложеното, обаче, съдът приема, че по делото не се установяват
основанията/ критериите, въведени от работодателя, при които ще изплаща допълнителни
възнаграждения с непостоянен характер, както и размерите, в които последните евентуално
биха се дължали. Те няма как да бъдат произволно определени, а трябва да се следват
стриктно правилата, които ги регламентират. Нещо повече, целевата награда и месечната
премия, поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят
показан висок трудов резултат, се дължат на служителя само доколкото съответният
ръководител ги е определил по размер /за което няма нито твърдения, нито представени
доказателства по делото/. Съдът не може да контролира преценката на работодателя да
включи, или не, и евентуално в какъв размер определен стимул, който не е постоянен
елемент от трудовото възнаграждение. С такива правомощия съдът разполага, когато
плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и
определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не и от
приемането и изпълнението на определени политики от работодателя.
Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за присъждане на
допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда и премии от
икономии от съответните бюджети за неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид неоснователността на главните искове, акцесорните претенции за мораторни
обезщетения за забава върху вземанията за главници за допълнителни трудови
възнаграждения също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни
лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял
поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение
7
е било прекратено, като обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение
от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка
на работника или служителя – ал. 3, изр. 2.
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2005 г.
/споделено и в мотивите на ТР № 1/2019 г., постановено по ТД № 1/2019 г. на ОСГК на
ВКС/, причинените на работника или служителя вреди, в резултат на задържането на
трудовата книжка, подлежат на обезщетяване по реда на чл. 226, ал. 2 КТ при наличие на
следните четири предпоставки: 1. прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно
задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени
вреди и 4. причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и
причинените вреди.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че
между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, което е било прекратено. По
делото се установи, че към настоящия момент в трудовата книжка на ищцата липсва
отразяване относно прекратяването на процесното трудово правоотношение. Не е спорно и
между страните, че на 06.06.2022 г. ищцата Р. К. е предоставила на работодателя трудовата
си книжка, както и че на 07.06.2022 г. същата е напуснала офиса на ответното дружество,
преди надлежното оформяне на трудовата книжка. От направените констатации от съда по
предоставената трудова книжка на ищцата в о.с.з., проведено на 25.05.2023 г., се установява,
че в трудовата книжка е извършено отбелязване от работодателя – ответник по делото, за
възстановяването на ищцата на основание чл. 345, ал. 1 КТ на заеманата до прекратяването
длъжност, с дата на постъпване 06.06.2022 г. при основно трудово възнаграждение в размер
на 1284,59 лева. Трудовата книжка се е намирала при работодателя при постъпване на
изявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на
07.06.2022 г., като тъй като то е произвело незабавен ефект, задълженията по чл. 350 КТ за
вписване на данните, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, и за незабавно
предаване на трудовата книжка, която е надлежно и своевременно оформена, са станали
изискуеми веднага за работодателя, като той е изпаднал забава от същия момент. Във всички
случаи на неизпълнение от страна на работодателя на посочените в цитираната норма
задължения за вписване на данните, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение
и за незабавно предаване на трудовата книжка, която е надлежно и своевременно оформена,
е налице незаконно задържане на трудовата книжка. В настоящия случай и към настоящия
момент трудовата книжка на ищцата не е оформена надлежно, като в нея липсват
отбелязвания относно преустановяването на трудовоправната връзка с ответника и
основанието, на което последното се е осъществило. Поради изложеното, обстоятелството,
че работодателят е поканил ищцата с нотариална покана от 08.06.2022 г. /връчена надлежно
на ищцата Р. К. на 14.06.2022 г./ в 3-дневен срок от получаването й да се яви в отдел
„Човешки ресурси“, за да получи трудовата си книжка, не е освободило ответника от
забавата в изпълнението на задължението му да предаде надлежно оформена трудова
книжка. По делото не се установява, обаче че в причинна връзкa с незаконното задържане на
трудовата книжка са произтекли вреди за ищцата – тя да е била възпрепятствана да постъпи
на работа при друг работодател и да реализира трудов доход. Напротив, видно от
отбелязванията в трудовата й книжка, същата е работила по основен трудов договор с
работодател – ..., считано от 01.04.2022 г. с възнаграждение от 1415 лева, което
правоотношение е прекратено на 12.09.2022 г. /след като трудовата книжка е била получена
обратно от ищцата – изпратена й е по пощата по нейно изрично искане/. Посоченото
възнаграждение превишава размера на брутното трудово възнаграждение, получавано от
ищцата при ответника, т.е. тя е реализирала дори по – висок трудов доход.
Предвид изложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
8
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1,
т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Прекратяване на
договора от работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не е обусловено от виновно поведение на
работодателя, достатъчно е обективно да е налице закъснение на плащането.
Доколкото обаче в настоящото производство бе установено, че не е налице
възникнало задължение в тежест на работодателя да заплати претендираните допълнителни
трудови възнаграждения, съдът намира, че при упражняване на правото си по чл. 327 КТ, в
настоящата хипотеза, служителят не може да претендира обезщетение по чл. 221, ал. 1
КТ. Щом като не е възникнало валидно задължение и не е налице противоправно поведение
на работодателя, служителят не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, като получи обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.
Предвид неоснователността на главния иск, акцесорната претенция за мораторно
обезщетение за забава върху претендираната главница за обезщетение по 221, ал. 1 КТ също
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По насрещните искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД в тежест на ... е да установи по делото извършено плащане на процесните суми, за
които се твърди, че са платени на Р. К. на отпаднало основание.
Както бе посочено по-горе, между страните по делото не е спорно, а и видно от
представените доказателства, че заповед № .../ 27.11.2019 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е отменена от съда с влязло в законна
сила решение по гр.д. 4530/ 2020 г. по описа на СРС, 178 състав, и служителката е
възстановена на предишната си длъжност, както и че в сочената заповед работодателят е
разпоредил на основание чл. 220, ал. 1 във вр. чл. 326, ал. 2 КТ на служителката да бъде
изплатено обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 832,18 лева, респ. със заповед
№ .../ 03.01.2020 г. е разпоредил на служителката да бъде изплатено и обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срок от 1 месец във връзка с оставането й без работа
за периода от 03.12.2019 г. до 02.01.2020 г.
Видно от представения по делото фиш за работна заплата за месец ноември 2019 г.,
на служителката Р. К. е начислена сума в размер на 832,18 лева с основание чл. 220, ал. 1
КТ, респ. във фиш за месец декември 2019 г. - сума в размер на 1238,88 лева с основание чл.
222, ал. 1 КТ и във фиш за месец януари 2020 г. – сума в размер на 68,83 лева с основание
чл. 222, ал. 1 КТ.
От представената по делото банкова референция от ... с изх. № .../ 25.05.2023 г., се
установява, че работодателят е наредил начислените във фишовете суми по банковата
сметка на служителката Р. К..
Получаването на двете обезщетения в претендираните размери е потвърдено от
ищцата в отговор от 22.02.2023 г. – на л. 114 - 115 от делото, като същата сочи, че още преди
процеса е отправила искане до работодателя да извърши прихващане на тези свои вземания
срещу вземанията на ищцата за допълнителни трудови възнаграждения.
Ето защо, съдът намира, че с изплатените на Р. К. суми като обезщетения по чл. 220,
ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ в общ размер 2139,89 лева ответницата се е обогатила
неоснователно, след отмяната на уволнението като незаконно, следователно същата дължи
връщането на изплатените като обезщетения на това основание суми при условията на чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в предявените
9
размери.
По насрещния иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Фактическият състав на вземането включва съществувало между страните трудово
правоотношение, прекратено поради дисциплинарно уволнение, като размерът на
дължимото обезщетение се определя от вида на договора – срочен или безсрочен.
Съдът намира, че тази насрещна искова претенция е изцяло неоснователна, доколкото
в настоящото производство бе установено, че наложеното със заповед № .../ ... г.
дисциплинарно наказание „уволнение“ на Р. М. К. е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна. Поради това искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ответника разноски, на правно основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част
от исковете за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения, обезщетения за забава
и обезщетения по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ, както и на правно основание чл. 78,
ал. 1 ГПК по уважените насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4696,80 лева с ДДС /размерът на
възнаграждението е съобразен с минималните размери за всеки иск, предвидени в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 2, ал. 5,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4, като доколкото адвокатското дружество, представляващо
ответника, е регистрирано по ДДС, данъкът следва да бъде включен и присъден при
разпределението на разноските по делото върху определеното като дължимо адвокатско
възнаграждение/. Следва да се посочи, че делото съставлява особена фактическа и правна
сложност, респективно по него са проведени пет открити съдебни заседания, като са
изслушвани свидетели и експертизи, което по принцип обоснова по-висок размер на
адвокатското възнаграждение.
В тежест на ищеца не следва да се присъждат претендираните от ответника разноски
за държавна такса в размер на 52,31 лева, доколкото същата е внесена по насрещния иск с
правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, който е отхвърлен от съда.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на Софийския районен съд сумата 80,00 лева – държавна такса за уважения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Р. М. К. , ЕГН: **********, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
със Заповед № .../ ... г. на изпълнителния директор на ..., ЕИК: ....
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. К. , ЕГН: **********, против ..., ЕИК: ..., иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сума в размер на 7 800 лева, представляваща възнаграждение за постигнати
10
резултати от труда, претендирано като дължимо за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната
лихва от 24.09.2022 г. до окончателното изпълнение, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. К. , ЕГН: **********, против ..., ЕИК: ..., иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сума в размер на 12500 лева, представляваща премии от икономии от бюджетите на
направление „Обслужване на клиенти“, претендирани като дължими за 2018 г. и 2019 г.,
ведно със законната лихва от 24.09.2022 г. до окончателното изпълнение, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. К. , ЕГН: ********** против ..., ЕИК: ..., иск с
правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в
размер на 2365,05 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
периода от 07.06.2022 г. до 02.08.2022 г., поради незаконно задържане на трудовата книжка
след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от 23.09.2022 г.
до окончателното изпълнение, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. К. , ЕГН: ********** против ..., ЕИК: ..., иск с
правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в
размер на 1307 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение от служителя без предизвестие в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно
със законната лихва от 24.09.2022 г. до окончателното изпълнение, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. М. К. , ЕГН: ********** против ..., ЕИК: ..., искове с
правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните
суми: сума в размер на 2197,01 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава за
периода от 15.12.2019 г. до 23.09.2022 г., начислена върху вземането за неизплатено
възнаграждение за постигнати резултати от труда, сума в размер на 3520,83 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава за период от 15.12.2019 г. до 23.09.2022 г.,
начислена върху вземането за неизплатени премии от икономии, и сума в размер на 25,78
лева, представляваща мораторно обезщетение за забава за периода от 15.07.2022 г. до
23.09.2022 г., начислена върху вземането за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Р. М. К. , ЕГН: **********, с адрес в ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление в ..., на правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в
размер на 832,18 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с
дължимо на отпаднало основание /отмяна на прекратяването на трудово правоотношението
със заповед № .../ 27.11.2019 г./ платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ - за неспазен срок
на предизвестие, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изпълнение.
ОСЪЖДА Р. М. К. , ЕГН: **********, с адрес в ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление в ..., на правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в
размер на 1307,70 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с
дължимо на отпаднало основание /отмяна на прекратяването на трудово правоотношението
със заповед № .../ .../ платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ - за оставане без работа
поради съкращаване в щата, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното
изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., против Р. М. К. , ЕГН **********, насрещен
иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сума в размер на 1307,70 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г.
11
до окончателното изпълнение, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. М. К. , ЕГН: **********, с адрес в ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление в ..., на правно основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сума в
размер на 4696,80 лева, представляваща заплатено от ... адвокатско възнаграждение за
производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., ДА ЗАПЛАТИ на
правно основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 80 лева –
разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12